Р Е Ш Е Н И Е -

гр.Разград,10.02.2014г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на десети февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.СТОЯНОВ

ЧЛЕНОВЕ:Д.ВАСИЛЕВА

Д.ИВАНОВА

С участието на секретаря С.Л. и прокурор Антония Донева, разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.н.о.х.д.№9/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда от 15.10.2013г. постановена по н.о.х.д.№214/2013г. Разградският районен съд е признал подсъдимия И.Г.И. *** за виновен в това, че: на 01.12.2012г. в гр. Разград е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст-А.Т. А. ***7 години, като деянието е извършено чрез употреба на сила и заплашване, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си- поради което и на основание чл.150 ал.1 от НК и във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК и чл.54 от НК го осъжда на една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отлага за изпитателен срок от три години на основание чл.69 от НК.

На основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД подсъдимият И Г.И. и гражданският ответник Д.Е.Г. са осъдени да заплатят солидарно на А.Т.А., действаща със съгласието на своята майка С.Г.Т., сумата 5.000 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението вреди-болки и страдания, като гражданският иск за разликата до първоначално предявения му размер е отхвърлен като недоказан.

Освен това с присъдата съдът е присъдил връщане на веществените доказателства на пострадалата и подсъдимия,техни собственици.

На основание чл.189 ал.3 НПК са присъдени разноските по делото.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия И. чрез защитника му адв. Д.Б. ***. В жалбата се излагат съображения за постановяване на присъдата в нарушение на материалния и процесуален закон, както и за необоснованост. Счита се, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, постановена при липса на доказателства и нарушение на закона. Иска се отмяна изцяло на присъдата с оправдаване на жалбоподателя, или алтернативно отмяна на присъдата и връщане на делото в досъдебната му фаза с указания за събиране на доказателства.

При редовност в призоваването, жалбоподателят се явява лично и родителя си Д.Е.Г. и с адв. Б. и адв. Ковалаков и двамата от АК Разград.

Въззиваемата страна пострадалата А.Т.А., редовно призована, не се явява, явява се родителя й майка й С.Г.Т. и с адв. Невен Костов от АК Разград от досъдебното производство.

Подсъдимият лично заяви, че поддържа жалбата и иска оправдателна присъда.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Не са налице основания за отмяна на присъдата.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна проверка правилността на присъдата на основание чл.313 и чл.314 НПК, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол. Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения и правни изводи:

Пострадалата и подсъдимият се познават, като били в близки приятелски отношения повече от една година преди инкриминираната дата, без между тях да е имало интимни контакти под каквато и да е форма. Двамата често се срещали, имали общи приятели и познати. На 01.12.2012 г. имали уговорка да пътуват сутринта заедно до гр. Русе с автобус. А. пристигнала навреме на автогарата в гр. Разград. Тъй като И. закъснявал, му изпратила няколко смс-а, с които настоявала да побърза. В крайна сметка, двамата успели да вземат автобуса за гр. Русе, където престояли няколко часа. Върнали се в гр. Разград отново с автобус, в ранния следобед -след 14,00 ч. От автогарата се отправили към дома на подсъдимия, с намерение по -късно да се съберат със свои общи познати. Когато стигнали до дома на И., А. останала в помещение в приземния етаж на къщата, където трябвало да изчака подсъдимия. Той от своя страна се качил на първия жилищен етаж, като й обяснил, че отива да пие вода. Не след дълго. И. се върнал в стаята с нож в ръка, който пострадалата първоначално не видяла. Подсъдимият се обърнал към нея с репликите, че трябва да прави това което той и каже, в противен случай ще я заколи. А., която до този момент била седнала, станала права. Не възприела думите му сериозно, мислейки че се шегува до момента, в който И. протегнал ножа, който държал в дясната си ръка, към нея и я порязъл по пръста на дясната ръка. Настоявайки да прави това което й казва, подсъдимият започнал да съблича дрехите й. От своя страна пострадалата му казвала да престане. И. обаче продължил със свободната си ръка, да сваля последователно първо панталоните й, а после и бикините й, повтаряйки й през цялото време, че ще я заколи и че трябва да мълчи. След това смъкнал и собствените си дънки, без да отдалечава от нея ножа. В този момент, А., която осъзнавала, че действията на подсъдимия целят осъществяване на полов акт с нея, с намерение да предотврати такъв, казала на И., че не може да прави секс, тъй като има венерическо заболяване. Тогава И. й казал да застане на земята на колене и длани. Пострадалата изпълнила това негово искане. Подсъдимият минал зад нея и държейки ножа с дясната си ръка под брадичката й, проникнал с половия си орган в ануса й. При тези си движения порязал пострадалата и под брадичката с острието на ножа, като кръвта от раната на А. започнала да капе по постланото на пода на помещението чердже. Докато акта траел, пострадалата, която изпитвала силна болка от действията на подсъдимия, плачела и му се молела да спре. Близо десет минути след началото на сношението, по време на което И. порязъл с острието на ножа по -слабо и врата на А., майка му - св. Г., се отправила по вътрешното стълбище към бечовото помещение, където се намирали той и пострадалата. Подсъдимият чул стъпките на майка си и веднага прекъснал акта, станал и се облякъл, като преди това мушнал ножа под вестници, сложени на шкафче в стаята. А. направила същото. От своя страна, св. Г., която дочула звуците от разговора между сина си и пострадалата, предположила че не бива да ги прекъсва и след като почукала на вратата на стаята, се върнала обратно на жилищния етаж на къщата. Междувременно, И. подал на пострадалата която била изцапана с кръв под брадичката и по ръката един вестник, за да се избърше с него. След като направила това, двамата излезли от стаята и се отправили към вратата на двора на къщата. Подсъдимият повървял известно време с А., като по пътя й казал, че й се извинява за това, което е направил и че ще й се обади по - късно вечерта, за да излязат. От своя страна, пострадалата продължила към дома си. Прибирайки се срещнала своята майка - св. Т., който си била вкъщи. На свидетелката направило впечатление, че дрехите, с които била облечена дъщеря й са изцапани с кръв. Разтрепераната и плачеща пострадала, веднага разказала на майка си за случилото се, като казала че била изнасилена от И.. На въпроса на свидетелката дали знае какво означава изнасилване, А. дала по - подробни обяснения, като казала че акта е бил "отзад", че нея я е боляло много, че през цялото време е молела подсъдимият да престане, а той я е заплашвал, че ще я заколи с ножа, който държал. След като чула разказа на дъщеря си и виждайки изцапаната и с кръв брадичка и раничката там, свидетелката веднага завела непълнолетната в МБАЛ "Св. Ив. Рилски", където на пострадалата бил извършен гинекологичен преглед. От своя страна, подсъдимият се прибрал в дома си, изкъпал се и си легнал да спи в стаята си, без преди това да разговаря с майка си или със св. Мюмюн.

За случилото се, св. Г. разбрала вечерта на същия ден, когато след подадения сигнал до ОД на МВР Разград от пострадалата и нейната майка, около 19,00 ч. вечерта бил извършен оглед на местопроизшествие, при който било иззето и постланото на пода на помещението чердже.

С протокол за доброволно предаване от 01.12.2012 г., подсъдимият предал дрехите, с които бил облечен при осъществяване на деянието - светлозелен суйтчър с гугла, тъмносини дънки и черно яке.

На същата дата, пострадалата предала на органите на досъдебното производство бикините, с които било обута при осъществяване на деянието, като за това бил съставен и съответен протокол.

Според заключението по назначената съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, по всеки един от предадените за изследване обекти /посочените по - горе веществени доказателства/, с изключение на якето, с което е бил облечен подсъдимия е налично зацапване с кръв, като за блузата зацапването е по маншета на десния ръкав, а за дънките - по десния крачол в областта на бедрото. Поради обстоятелството обаче, че и подсъдим и пострадала са с една и съща кръвна група "0"/алфа, бета/, при извършеното изследване, определено от количеството кръв, не е възможно да се определи на кого от двамата е кръвта по изследваните обекти.

Заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, след извършения на пострадалата преглед, установява порезна рана под долния ръб на долната челюст, в централната част; повърхностна порезна рана по вътрешностранична повърхност на върховата фаланга на показалеца на дясна ръка; дъговидна драскотина пред горната половина на тялото на левия гръдно-ключично-сисовиден мускул. Вещото лице сочи, че специфичната морфологична характеристика на раната под брадичката сочи, че е получена по механизма на натиск и теглене/посока отляво към дясно/ с порезно оръжие и е възможно да е от нож. Раната на показалеца е причинена от предмет с остър/режещ ръб, а драскотината в лявата странична област на шията от островърх предмет. И двете увреждания - под брадичката и в областта на шията, добре отговарят да са получени при описания от пострадалата механизъм, при който подсъдимият е бил зад нея и си е служил с нож, който се е намирал в дясната му ръка. От заключението е видно още, че установените при гинекологичния прегледа на пострадалата на 01.12.2012 г. и тези от съдебния лекар четири на брой цепковидни разкъсвания на лигавицата около аналния пръстен са резултат от разтягане, вследствие на упражнен натиск на това място от твърд, тъп предмет. Посочените увреждания са еднакви по давност и по своята медико-биологична характеристика са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата.

Заключението по назначената комплексна съдебно-психологическа и психиатрична експертиза, установява че пострадалата разполага с висок интелектуален потенциал, налице са добри интелектуално-мнестични възможности, отговарящи на физическата възраст и придобития социален опит, което определя и възможността й да възприема правилно фактите от действителността и да дава достоверни показания за тях. В проведеното й психологическо изследване високи оценки се отчита в скалата за откритост на непълнолетната, която характеризира отношението към социалното обкръжение и равнището на самокритичност и свидетелстват за стремеж към доверително-откровено взаимодействие с околните, съчетан с високо ниво на самокритичност и проява на искреност в отношенията. Към момента на освидетелстването й, вещите лица установяват, че А. преживява адаптационно разстройство. Наличен е депресивен синдром в емоционалното състояние, поведението, отношението към себе си и социалната среда. Преживяното от нея е своеобразно травматично събитие, при което е била изправена пред заплаха за физическата си цялост. Реакцията й включва силен страх, безпомощност и ужас от насилника. Факта, че сексуалното агресивно общуване е с приятел, на който е имала доверие предизвиква силни чувства на безпокойство и гняв, от което произтичат регистрираните депресивни настроения и засилената емоционална лабилност.

Заключеното по назначената в хода на досъдебното производство психиатрична експертиза на подсъдимия, изслушано и прието в хода на съдебното следствие установява, че същият е разбирал свойството и значението на извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си.

Според заключението по назначената в хода на съдебното производство комплексна психиатрична и психологическа експертиза взаимооотношението на подсъдимия със средата очертават депресивна нагласа на фона на ниско самочувствие и скованост в човешките взаимоотношения. Във времето е натрупал унилост и усещане за малоценност и нищожност. Това го кара да изпитва остра потребност да доказва силата си, а дълбоко в себе си е изградил способност за контрол над чувствата. Така владее примитивизма и агресивността. С развит самоконтрол, търпеливост и самообладание. Непълнолетният вменява стремеж към точност и контрол над импулсите, към деликатност във взаимоотношенията и умение за недопускане на другите до себе си. Личността е уравновесена и трудно би повлияна от външни фактори за импулсивно поведение, като при него нещата се случват планово. При изслушване на заключението в хода на съдебно заседание, вещите лица уточняват, че описаното от пострадалата поведение би могло да е провокирано от евентуален отказ на пострадалата при предварително даден "аванс" в поведението й, както и от неправилно разчетени сигнали в нейното поведение.

При тази фактическа и правна обстановка, приета и от първоинстанционния съд правилно, обосновано и законосъобразно е прието, че с действията си от обективна и субективна страна подс. И. е осъществил състава на чл.150 ал.1 от НК.

Анализът на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по отделно и в съвкупност - обясненията на подсъдимия И., показанията на пострадалата - св.А., показанията на св. Т.. Същите се подкрепят и от иззетите с протокол за оглед на местопроизшествие и предадени с протокол за доброволно предаване, като веществени доказателства по делото-тъкано чердже, светлозелен суйтчър с гугла, тъмносини дънки и черно яке и бикини, заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, дават основание и на въззивния съд да приеме, че обвинението срещу подс. И. е доказано по категоричен начин.

Правните изводи на съда както за авторството на инкриминираното деяние, така и за правната квалификация на същото са изградени въз основа на задълбочен анализ на доказателствата по делото, при който анализ първоинстанционният съд е дал отговор на въпроса защо, на какво правно основание и въз основа на какви доказателства е приел, че обвинението срещу подс. И. е доказано по безспорен начин, касае се за правни изводи и съображения на първоинстанционния съд, които изцяло се споделят и от въззивния съд, поради което не следва да бъдат преповтаряни.

В конкретният случай, не са налице основания за отмяна на присъдата и признаване на подс. И. за невинен и оправдаване по обвинението за извършено деяние по чл.150 ал.1 от НК, правилно и законосъобразно е ангажирана наказателната му отговорност именно по този престъпен състав.

Жалбата и в частта отмяна на присъдата и връщане на делото в досъдебната му фаза с указания за събиране на доказателства също се явява неоснователна.

Ето защо съставът на РОС намери, че е неоснователно твърдението на адв. Б., че РРС е постановил осъдителна присъда съмо въз основа на събрани едностранно доказателства по делото, че не били кредитирани показанията на св. Атанасов, Г. и Мюмюн.

РОС счита, че са събрани достатъчно доказателства, уличаващи подсъдимия в извършването на процесното престъпление и че не е било необходимо извършването на оглед. Неоснователна е и тезата на адв. Б., че липсвали доказателства, които да установят факта, че при извършването на акта, обвиняемият е държал нож в ръката си. Напротив, събраните доказателства говорят точно за това.

Неоснователна е тезата и на втория защитник на подсъдимия И. адв. Ковалаков за отмяна на присъдата в гражданската й част.

Напротив, съставът на РОС счита жалбата и допълнението към нея изцяло за неоснователни, намира, че първата инстанция е постановила едно законосъобразно и правилно решение, постановено при пълнота на доказателствата, като по делото са събрани всички възможни и относими факти и обстоятелства, обсъдени подробно от РРС. Намира присъдата и в наказателната и в гражданската й част за правилна и законосъобразна, а жалбата и допълнението към нея за неоснователни.

Основен принцип на наказателното право е справедливостта на наказанието. Справедливо е това наказание, което съответства на тежестта на престъплението /чл.35 т.3 НК/. Този принцип законодателят е разширил и в разпоредбите на чл.54 НК, както и в чл.348 ал.5 НПК, съгласно които наказанието следва да съответства на обществената опасност на деянието и тази на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Освен това, наказанието трябва да е съобразено и на целите визирани в чл.36 НК. Съгласно посочената разпоредба основната цел на наказанието е да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите.

В конкретният случай, правилно, първоинстанционният съд е определил наказанието лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК, в размер на - 1 година и 6 месеца, с приложението на чл.69 от НК за изпитателен срок от три години, поради което РОС счита, че така определеното наказание се явява съответно както на обществената опасност на самото деяние, така и на личната обществена опасност на самия деец.

Деянието е с висока степен на обществена опасност, въздигнато от законодателя като такова и конкретно извършено с висока степен на обществена опасност и както правилно е посочил и първоинстанционният съд в тази връзка, проявената упоритост от подсъдимия при осъществяване на деянието - въпреки съпротивата на пострадалата действията му са били осъществени докрай.

Подсъдимият е неосъждан, няма регистрирани противообществени прояви и е с добри характеристични данни.

Ето защо, при обсъждането на всички тези конкретно установени факти и обстоятелства по делото, имащи значение за вината и отговорността на подсъдимия, въззивният съд намери, че така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и шест месеца, с приложението на чл.69 от НК с изпитателен срок от три години ще бъде напълно справедливо, съответно както на обществената опасност на деянието, така и на личната обществена опасност на дееца и ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК за генералната и специална превенция и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване на законите, както е постановил и първоинстанционният съд.

В хода и на служебната проверка на присъдата не се установиха отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и които да са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

По изложените съображения и на основание чл.334 т.6, в.в. с чл.338 НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 15.10.2013г., постановена по н.о.х.д.№ 214/2013г. по описа на Разградския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.