Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
седемнадесети февруари |
2014 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева
2. Доротея И.
секретар
Н. Р., с участието на прокурора Тихомир Тодоров, като разгледа докладваното от
съдия Емил Стоев въззивно нох дело №20
по описа за 2014 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 328
и сл. НПК.
Постъпила е жалба
от подс. Д.Н.З. против присъда №631/04.12.2013г. по нохд №536/2013г. на
РРС. Оплакванията са, че в резултат на
неправилна преценка на доказателствата е признат за виновен. Искането е да бъде отменена присъдата и бъде оправдан или делото върнато за ново
разглеждане. Счита, че е набеден за измама.
Постъпила
е жалба и от защитника на подсъдимия Д.Н.З. – адв. Г.. Оплакванията са, че присъдата е неправилна, тъй като не е
извършил престъплението, за което е осъден. Свидетелите са заинтересовани от
изхода на делото, а наложеното наказание е необосновано високо по размер.
Искането е за постановяване на оправдателна
присъда и алтернативно за намаляване на наложеното наказание.
В съдебно заседание защитникът адв. Г. поддържа
жалбата. Твърди, че няма нито едно пряко доказателство, което да уличава моя
подзащитен в престъплението, за което е обвинен, а разпитаните полицейски
служители са заинтересовани.
Постъпила е жалба
от подс. Я.Н.М., чрез защитник адв. М., против същата
присъда. Оплакванията са, че присъдата е постановена в нарушение на закона
при допуснати нарушения на процесуалните
правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Счита се, че анализът на доказателствата не установява по несъмнен
начин подсъдимият да е извършил деянието. Сочи се допуснато нарушение, тъй като
съдът е приел, че М. е действал като помагач, без да е конкретизирал съучастието му по чл. 20, ал.
4 НК.
Искането е
за отмяна на присъдата и оправдаването
на подсъдимия Я.М. с отхвърляне на гражданския иск. Алтернативно да бъде намалено наложеното наказание.
В съдебно
заседание защитникът адв. М. поддържа жалбата. Счита, че са събрани обемисти
материали, но от анализа на които не
следва по несъмнен и категоричен начин
извод, че подсъдимия е извършил престъплението. Няма доказателства, че той е
извършвал обажданията по телефона и това, че са негови телефоните, не означава
че е извършил деянието - въвеждане в заблуда на пострадалите.
Прокурорът счита обвиненията доказани по несъмнен начин,
като РС е направил подробен анализ в мотивите си и моли съда да потвърди присъдата.
В последната си дума З. заявява, че не е извършил
деянието.
В последната си дума М. заявява, че е болен и не е
извършил деянието, а не е разпознат и от пострадалите.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на
присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:
Въззивните жалби са подадени
против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от
лице, което има право на жалба.
С
обжалваната присъда РРС е признал Д.З. и Я.М. за виновни в това, че на
10.02.2013 г. и 11.02.2013 г. в гр. Белене
и с. Осенец, в условията на опасен
рецидив и на продължавано престъпление, като съучастници помежду си –
подсъдимият З., като извършител, а
подсъдимият М., като помагач, с цел да
набавят за себе си имотна облага, са възбудили и поддържали заблуждение у Й.Е.И.
***, относно обстоятелството, че зет й е предизвикал катастрофа, при която е
пострадало дете и с цел да го освободят от полицията е необходимо да се плати
парична сума, и с това са й причинили имотна вреда в размер на 1800 лв. и у Г.
Н. П. от с. Осенец, че внукът й е убил дете при катастрофа и за освобождението
му от ареста е необходимо да се плати парична сума, и с това са й причинили
имотна вреда в размер на 700 лв., като
общия размер на причинената имотна вреда възлиза на 2500 лв. – престъпление по чл.
211, пр. 2 във вр с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр с чл. 20, ал.
1 НК. Наложено е наказание на Д.Н.З.
лишаване от свобода за срок от 6 години,
а на Я.Н. М. лишаване от свобода за срок от 3 години. Присъден е граждански
иск и разноски.
Районният съд е приел следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият З. е многократно осъждан за
престъпления по чл. 211 и чл. 210 от НК. Последно постановената спрямо него
присъда е тази по НОХД № 55/2012 г. по описа на PC Русе, с която за
престъпление по чл. 211 пр.2 вр. с чл. 210 от вр. с чл. 209 от НК, му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, при първоначален строг режим на
изтърпяване.
Подсъдимият М. е многократно
осъждан. По НОХД №
4409/05 г. на PC Русе за престъпление по чл. 209 от НК, извършено на 10.11.2005
г. му е наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 години и 6 месеца. По
НОХД № 3027/06 г. на PC Русе, за престъпление по чл. 210 от НК му е наложено
наказание 1 година лишаване от свобода, като на осн. чл. 68 от НК е приведено в
изпълнение и наложеното по предходно посоченото НОХД наказание. По НОХД №
1282/05 г. на PC Горна Оряховица му е наложено наказание 2 години лишаване от
свобода за зивършено на 16.01.2003 г. престъпление по чл. 210 от НК. По НОХД №
3975/06 г. по описа на PC Русе му е наложено наказание 10 месеца лишаване от
свобода, за престъпление по чл. 210 от НК, извършено на 03.08.2006 г. Така
наложените наказания са групирани по реда на чл. 25 от НК, като по НОХД №
4409/05 г. на РРС и 1282/05 г. на PC Горна Оряховица е наложено общо наказание
в размер ан две години лишаване от свобода при пръвоначален общ режим и по НОХД
№ 3027/06 г. на PC Русе и 3975/06 г. на PC Русе, му е наложено общо наказание в
размер на 1 година лишаване от свобода. Осъденият е бил условно предсрочно
освободен с определение от 27.02.2009 г. на Ловешки ОС от изтърпяване на
остатъка от така определените му общи наказания, в размер на 2 месеца и 15 дни
с 6 месечен изпитателен срок.
Към месец февруари 2013 г., подсъдимият З.,
изтърпява наложеното по НОХД № 55/2012 г. по описа на PC Русе наказание
"лишаване от свобода" в Затвор Белене. По време на престоя си в
пенетенциарното заведение, към инкриминирания в обвинението период, подсъдимият
се сдобил с мобилен телефон, с IMEI 352906022484740, както и с две СИМ карти с
№ 0877144434 и № 0895981067, първата от които била издадена на името на С. Н. М.
- неустановен в хода на производството, а втората на Б. С. М. - също
неустановено в хода на наказателното производство лице.
На 10.02.2013 г., около обяд, подсъдимият Д.,
набрал стационарен номер 084710/527 от ползвания от него телефон с IMEI
352906022484740, в който бил сложил картата с № 0877144434. Набраният от него
телефонен номер бил произволен и бил телефонният номер на свидетелката Г. Н. П.
в дома й в с. Осенец. Разпознавайки гласа на свидетелката, като такъв на
възрастна жена, подсъдимият, започнал да хленчи, преправяйки гласа си.
Свидетелката, решила че се обажда нейният внук – М. и го попитала, какво се е
случило. По реакцията й, подсъдимият разбрал, че свидетелката го е разпознала
като свой близък и й обяснил, че е предизвикал катастрофа при която е загинало
дете. Обяснил и още, че за да бъде освободен от ареста, където се намирал в
този момент, е необходимо да бъдат дадени пари, колкото се може повече. Според
обясненията на подсъдимия, сумата трябвало да бъде предадена на автобусната
спирката за с. Езерче. Пострадалата имала в дома си 700 лв., които веднага след
разговора взела, сложила ги в найлонова кесия, която вързала с връвчица и се
отправила към уговореното място. Близо час, след като пристигнала, до нея спрял
автомобил, който дошъл в посока от гр. Разград. В колата се намирал подсъдимият
М., който слязъл, казал че идва за парите и свидетелката му ги предала. След
това той взел плика, качил се обратно в автомобила и се отправил веднага в
посока към с. Езерче.
Междувременно, за да осигури човек, на когото да
бъдат предадени парите, подсъдимият З., след разговора си със свидетелката,
махнал ползваната до този момент СИМ карта с № 0877144434, и от СИМ картата с №
0895981067, се обадил на подсъдимият М.. Обаждането било прието от последния на
телефона му с IMEI 353644013804020, с номер на карта 0897412129. З. обяснил на М.
за измамата, като го насочил откъде и от кого следва да бъдат взети парите. От
своя страна, М. се отправил към указаното място и приел сумата предмет на
престъплението.
По - късно същия ден, свидетелите Н. /дъщеря на П./
и М. /внук на П./, които живеят в гр. Разград, посетили пострадалата в с.
Осенец. Възрастната жена бил на двора и виждайки внука си, възрастната жена го
попитала дали да каже на майка му, какво се е случило. След като свидетелят
изразил недоумението си, пострадалата разказала пред него и майка му за
обаждането и за дадената от нея сума от 700 лв. по - рано същия ден.
На същия ден - 10.02.2013 г. надвечер, З. от
телефона с IMEI 352906022484740, в който бил сложил картата с № 0877144434,
отново набрал произволен телефонен номер с кода на същото селище - с. Осенец -
084710/548. Това бил номерът на домашния стационарен телефон на свидетелката Й.И.
- пенсионерка. По идентичен начин, подсъдимият преправяйки гласа си, започнал
притеснено да хленчи по телефона. Възрастната жена, решила че се обажда нейния
зет - Карло и попитала какво се е случило. Подсъдимият й обяснил, че е
предизвикал катастрофа и е блъснал дете. Пострадалата попитала за дъщеря си и З.
й казал, че тя също е пострадала, но леко и се намира в болница. Обяснил й, че
за да го освободят от полицията, където е задържан, пострадалата трябва да
събере, колкото може повече пари. След това подсъдимият се представил и за
полицай Г., който потвърдил думите на мнимия зет. Указал на пострадалата да
занесе парите накрая на селото, до табелата за населеното място, в близост до
която имало горичка, където да ги предаде. Приемайки, че действително говори
със зет си и че казаното от него е истина, свидетелката взела сумата от 1 800
лв., която съхранявала в дома си. Оставила телефона отворен, както й бил казал
подсъдимия и се отправила към края на селището. До указателната табела чакала
известно време, докато дошъл непознат за нея човек - подс. М., но пострадалата
се изплашила и си тръгнала без да му предаде сумата. След като се върнала в
дома си, казала на "полицай Г." по телефона, че никой не е дошъл на
срещата и двамата се уговорили предаването на парите да стане на следващия ден.
Съобразно тази уговорка, в уречения час на 11.02.2013 г., сутринта подс. З.
отново се обадил на пострадалата и следвайки неговите указания тя тръгнала към
посоченото предната вечер място на срещата, но още преди да стигне края на селото
я пресрещнал лек автомобил, който идвал в посока от гр. Русе. Колата спряла и
от нея слязъл подс. М., който казал че е дошъл за парите за Г./ свидетелката
била нарекла предния ден подсъдимия "Карчо" - умалително от
собственото име на зет й/. И. дала 1 800 - те лева на този човек, който бил сам
в колата и който, след като ги взел се качил обратно в автомобила обърнал и се
отправил в същата посока, от който бил дошъл. Преди заминаването му,
пострадалата го попитала къде отива, на което подсъдимият отвърнал "Да си
вършим работата".
За да осигури приемането на парите и
осъществяването на измамата, подсъдимят З., след разговора си с И., сменял СИМ
картата на "Нокиа" - та с IMEI 352906022484740, като слагал в нея СИМ
картата с № 0895981067, след което се обаждал на подсъдимия М., за да го държи
в течение на разговора и уговорките с пострадалата. От своя страна, М. следвало
да осигури транспорт и да вземе парите от свидетелката - нещо, което той
сторил.
Видно от представените справки от мобилните оператори "Мобилтел" ЕАД,
"Виваком" и "Глобул" /"Космо България Мобайл"
ЕОД/ (л. 188 - 190, 194 - 208 от ДП), сигналите на всички регистрирани
обаждания към телефонните номера на двете пострадали от карта № 0877144434 и
телефон с IMEI 352906022484740 са предадени от клетка на мобилния оператор на
територията на гр. Белене и с. Деков - селище съседно на града. От същите се
установява и че от карта с № 0877144434 на 10 и 11.02.2013 г., в периода преди
и след провеждане на разговорите с № 084710/527 - този на свидетелката Павлова
и с № 084710/548 - този на свидетелката И., са набирани и други различни номера
с кода на същото населено място 084710. Освен това, видно пак от тези
разпечатки за периода от 12,08 ч. до 16,09 ч. на 10.02.2013 г. от СИМ картата с
посочения номер има регистрирани 17 броя изходящи повиквания към номера на
пострадалата Павлова. Първото от тези повиквания е с най- голяма
продължителност - близо четири минути Между петото и шесто повикване към този
номер - 12,23 ч. и 12,36 ч., от карта с № 0895981067 има три последователни
повиквания към СИМ карта с № 0897412129. От карта с № 0877144434 следват пет
последователни повиквания към телефона на пострадалата, регистрирани до 14,18
ч., като междувременно от карта с № 0895981067 има 30 регистрирани повиквания
към карта с № 0897412129 за същия диапазон от време. От 14,50 ч. до 15,46 ч.
има четири последователни повиквания от карта с № 0877144434 към телефон №
084710527, като от карта с № 0895981067 има 8 обаждания към карта с №
0897412129.
След последните обаждания на телефон 084710/540 в
16,08 и 16,09 ч. от карта 0877144434, временно са преустановени и повикванията
от карта с № 0895981067 към карта с № 0897412129. От 15,56 ч. до 17,20 ч. има
три повиквания между двете карти.
Разговорите между двете отново се активират
периода от 17,58 ч. до 20,46 ч. когато са регистрирани 28 повиквания от първата
към втората карта. Междувременно от 17,31 ч. до 18,13 ч. от карта с №
0877144434 има регистрирани седем последователни повиквания към стационарния
телефон на св. И. - 084710548.
На следващата дата - 11.02.2013 г. от същата карта
към същия телефон за времето от 05:38 до 07:06 ч. има регистрирани седем
последователни повиквания. От 05:42 ч. до 07:18 ч. са регистрирани 15
повиквания между карти с № № № 0895981067 и карта с № 0897412129.
Пак от тези справки е видно, че карти с №
0877144434 и 0895981067 са ползвани от телефон с IMEI 352906022484740, както и
карта с №0897412129 е ползвана от телефон с IMEI 353644013804020.
Според справка
от "Космо България Мобайл" ЕАД (л. 171 от ДП), IMEI
353644013804020, е регистриран в мрежата на мобилния оператор с мобилен №
0897412129, собственост на Я.Н.М., ЕГН **********, a IMEI 352906022484740 е
регистриран с мобилни номера 359894884593 и 359895981067, вторият от които е
собственост на Боян Славов Михалев. Това лице не се намира на територията на
арестите или затворите в страната, не живее на заявения от него адрес и е
регистрирано напускане пределите на Р България през 2011 г., без данни за
завръщане.
На 12.03.2013 г. в затвора в гр. Белене, в килия №
4, 6 - та група, неработещи, било извършено претърсване и изземване, при което
били иззети два мобилни телефона - марка Panasonic и марка Nokia, първият от
които с IMEI 351935003123215, а по отношение на вторият, липсват данни за IMEI.
Този втори телефон е разпознат от разпитаните в хода на съдебното производство
свидетели - съкилийници на подс. З., като апарата, от който той е разговарял и
който е бил "негов". От подс. М., на 12.03.2013 г. са иззети и
предадени общо пет мобилни телефона - марка "Нокиа" с IMEI
353644013804024, марка ZTE А36, с IMEI 357262011048142, марка "Нокиа"
6220, с IMEI 357613005404206, марка LG с IMEI 357245035036136 и марка LG с IMEI
353157047506600. От свидетеля Д.М. Димитров е предаден телефон марка
"Самсунг" с IMEI 355138023242448. От показанията на св. Станев се
установява, че в коридора пред килия № 4, на 6-та група, където порез
инкриминирания период е бил настанен и подсъдимия е имало стационарен телефон,
от който всеки притежаващ карта е можел свободно да разговаря във времето от
08,00 ч. до 20,00 ч.
От показанията на св. И. (л. 64), св. М. (л. 65) и св. Н.
(л. 66) се установява, че по телефона, лице се е обадило на св. И. и на Г. П.,
и двете от с. Осенец, представило се за техен близък, който причинил катастрофа
и преструвайки се, че плаче, поискал парична сума, която да даде, за да го
освободят от ареста. От показанията на тези свидетели се установява, че двете
възрастни жени събрали наличните у тях парични средства и ги предали на
указаното място на лице, което не разпознават. Установява се и че съобщените по
телефона обстоятелства са неистински – не е имало катастрофа, нито искане за
предоставяне на парични суми.
Видно от представените справки (л. 156 и сл. от ДП 97/2013 г.)
телефонен номер 084710/548 е със собственик Й.И. и телефонен номер 084710527 е
ползван от Г. Н. П. (л. 9 и сл. ДП 99/2013
г.). Установява се, от същите справки, че от карта № 0877144434 са налице входящи обаждания към телефоните на
пострадалите от престъплението И. и П.
От представените справки от мобилните оператори "Мобилтел" ЕАД,
"Виваком" и "Глобул" /"Космо България Мобайл" ЕАД
(л. 188 - 190, 194 - 208 ДП), се установява, че сигналите на всички
регистрирани обаждания към телефонните номера на двете пострадали от карта № 0877144434 и телефон с IMEI 352906022484740
са предадени от клетка на мобилния оператор на територията на гр. Белене и с. Деков - селище съседно на
града. От същите се установява и че от карта с № 0877144434 на 10 и 11.02.2013
г., в периода преди и след провеждане на разговорите с № 084710/527 - този на
свидетелката П. и с № 084710/548 - този на свидетелката И., са набирани и други
различни номера с кода на същото населено място 084710.
Видно от представените справки от
"Космо България Мобайл" ЕАД (л. 171 ДП), IMEI 353644013804020, е регистриран в
мрежата на мобилния оператор с мобилен №
0897412129, собственост на Я.Н.М., ЕГН **********, a IMEI 352906022484740 е регистриран с мобилни номера
359894884593 и 359895981067, вторият от които е собственост на Б. С. М.
Видно от протокола от 12.03.2013 г. и приложения фотоалбум (л. 139 и сл.)
при извършено претърсване в затвора в гр. Белене, в килия № 4, 6 - та група,
неработещи, са иззети два мобилни телефона - марка Panasonic и марка Nokia,
първият от които с IMEI 351935003123215, а по отношение на вторият, липсват
данни за IMEI.
Този телефон е разпознат от
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, като апарата, от който
той е разговарял и който е бил "негов".
Видно от протокола за доброволно предаване (л. 117) от 12.03.2013 г. и протоколи
за претърсване от 12.03.2013 г. (л. 118 и сл.) иззети и предадени от подс. М.
са пет мобилни телефона - марка "Нокиа" с IMEI 353644013804024, марка
ZTE А36, с IMEI 357262011048142, марка "Нокиа" 6220, с IMEI
357613005404206, марка LG с IMEI 357245035036136 и марка LG с IMEI
353157047506600.
От карта
с № 0877144434 следват пет последователни повиквания към телефона на
пострадалата, регистрирани до 14,18 ч., като междувременно от карта с №
0895981067 има 30 регистрирани повиквания към карта с № 0897412129 за същия
диапазон от време. От 14,50 ч. до 15,46 ч. има четири последователни повиквания
от карта с № 0877144434 към телефон № 084710527, като от карта с № 0895981067
има 8 обаждания към карта с № 0897412129. След последните обаждания на телефон
084710/540 в 16,08 и 16,09 ч. от карта 0877144434, временно са проустановени и
повикванията от карта с № 0895981067 към карта с № 0897412129. От 15,56 ч. до
17,20 ч. има три повиквания между двете карти. Разговорите между двете отново
се активират периода от 17,58 ч. до 20,46 ч. когато са регистрирани 28 повиквания
от първата към втората карта. Междувременно от 17,31 ч. до 18,13 ч. от карта с
№ 0877144434 има регистрирани седем последователни повиквания към стационарния
телефон на св. И. - 084710548. На следващата дата - 11.02.2013 г. от същата
карта към същия телефон за времето от 05:38 до 07:06 ч. има регистрирани седем
последователни повиквания. От 05:42 ч. до 07:18 ч. са регистрирани 15
повиквания между карти с № 0895981067 и карта с № 0897412129. Пак от тези
справки е видно, че карти с № 0877144434 и 0895981067 са ползвани от телефон с IMEI 352906022484740,
както и карта с №0897412129 е ползвана от телефон с IMEI 35364401380 .
От показанията на
св. Станев (л. 64) се установява, че в коридора пред килия № 4, на 6-та група, където през
инкриминирания период е бил настанен и подсъдимия, е имало
стационарен телефон, от който всеки притежаващ карта е можел свободно да
разговаря във времето от 08,00 ч. до 20,00 ч.
От показанията на св. П. (л. 62), Г. (л. 63), С. (л. 64), св.
А. (л. 116) подс. З. е имал мобилни телефони по време на престоя си в
затвора и ги е ползвал, за да разговаря.
От показанията на св. К. в съдебно заседание (л. 85) се установява, че подсъдимите
се познават.
Видно от изготвената справка от затвора Белене (л. 211)
подс. М. е посещавал подс. З. *** на 16.02.2013 г.
Видно от докладна записка от 14.03.2013 г. (л. 209 ДП) на 13.02.2013 г. – следващият
ден след деянието, подс. З. е получил пощенски запис от подс. М. на стойност
50,00 лв.
Св. А., в
показанията си на досъдебното производство (л. 77 и сл. ДП), прочетени в съдебно заседание (л. 117) заявява, че
е възприемал разговори, при които подс. З., обаждайки се по мобилен телефон, да
"реве", да влиза в тоалетната и пуска водата, за да не се чува.
Описаната фактическа обстановка е
възприета от РС въз основа на анализ на събраните по делото гласни
доказателствени средства - показания на свидетелите Г., И., С., М., Н., К., С.
и дадените в хода на досъдебното производство, прочетени и приобщени към
доказателствата по делото по реда на чл. 281 НПК, показания на свидетелите А.,
П., Д., П., както и писмените доказателства - протоколите за претърсване и
изземване (л. 18 -120; 139-141 от ДП) и изготвените фотоалбуми към тях,
протоколи за доброволно предаване (л. 117,122), справки от мобилни оператори,
характеристични справки на двамата подсъдими и изготвените веществени
доказателствени средства по приложените СРС, същите установяват и механизма и
авторството на престъплението разкривайки релевантните за обвинението факти.
Районният съд е извършил и
отразил в мотивите подробен, прецизен и изчерпателен анализ на събраните
доказателства и ясно е посочил какво приема за установено и въз основа на кои
доказателства.
Въззивният съд счита, след
преценка на събраните доказателства, изложена по-горе, че по несъмнен начин е
установено участието на двамата подсъдими в извършване на престъплението.
Защитната теза на подсъдимите, че
не са участвали в извършване на престъплението се опровергава от събраните
доказателства. Установено е, че:
-
двете възрастни жени, мотивирани от телефонно обаждане от лице, представило
се за техен родственик, който се нуждае от средства, са предали парични суми на
указано от лицето място, за да спомогнат за освобождаване на близките си;
-
такова събитие (катастрофа и задържане на родственик на пострадалите) не се
е случвало и че близките на двете пострадали не са попадали в такава ситуация,
не са им звънели за помощ;
-
подс. З. и подс. М. се познават; подс. М. е посещавал подс. З. в затвора; подс.
М. е изпратил паричен запис на подс. З. непосредствено след едното деяние;
-
подс. З., по време на престоя си в затвора Белене в 4 килия, е ползвал
мобилни телефони, криел се в тоалетната, когато
провежда разговори и се преструвал, че „реве”, въпреки че е имал достъп
до стационарен телефон;
-
обажданията към телефоните на пострадалите са от клетки, покриващи територията затвора Белене № 50851 и 50151 - с. Деков и гр. Белене;
-
налице е интензивна комуникация между телефон, от който са проведени
разговорите с пострадалите и номер на карта, чиито собственик е подс. М.,
зачестява комуникацията по тези телефони непосредствено след обажданията на
телефоните на пострадалите, очевидно с цел координиране на действията между
подсъдимите;
-
при регистриране на обажданията към картата на телефона на подс. М.,
сигнала е прихващан от различни клетки, съответно част от повикванията към
него, по времето, в което е следвало да бъдат получени парите на 10.02.2013 г.
от двете пострадали, са прихванати от клетка в с. Осенец, а на 11.02.2013 г. от
клетка, покриваща район, съседен на покритата от клетката в селището;
-
осъществения по чл. 6 ЗСРС оперативен способ на 10.03.2013 г., приложен по
отношение на подсъдимия З., чийто глас е и разпознат, видно от протоколите, на
мобилен телефон с IMEI 352906022484740
Изводът за
виновността на подсъдимите не се разколебава от това, че не са открити
телефонът и картата, ползвани от подс. М.. Достатъчно е, че провеждането на
разговори чрез двата телефона съвпада по време с плащанията, направени от
пострадалите и движението на картата, собственост на подс. М. отговаря по време
и място на плащанията. По същество няма конкретни обяснения на подсъдимите,
които да опровергават установеното от посочените доказателства. Наличието на
множество карти и телефонни апарати у подсъдимия З., установеното чрез СРС
обстоятелство, че е ползвал мобилен телефон с IMEI 352906022484740, чрез който са
осъществени обажданията към пострадалите, многократните връзки с карта,
собственост на подс. М., съвпадението по време и място на движението на тази
карта, с извършеното от свидетелките предаване на парични суми, са достатъчни
за да се приеме, че подсъдимите са осъществили деянието по обвинителния акт.
Подсъдимите имат
значителен опит при извършване на противоправни деяния и е очаквано да вземат
достатъчно мерки, за да прикрият връзката си с деянията, като укрият телефонните
апарати и карти.
Подсъдимият З., ползвайки мобилен
телефон от затвора в Белене, е провел телефонен разговор с пострадалата Павлова и възбудил заблуждение, че неин близък е
задържан по повод, предизвикана от него автомобилна катастрофа, и че за освобождаването му е необходимо предаване на парична
сума. Мотивирана от това погрешно впечатление, Павлова е
предала на уреченото място и време и 700 лв. на
подсъдимия М..
По същия начин, подсъдимият З.,
ползвайки мобилен телефон от затвора Белене, е осъществил
връзка с пострадалата И. и възбудил заблуждение, че нейният зет е предизвикал автомобилна катастрофа, че е задържан от органите на
реда и че за освобождаването му е необходимо, свидетелката да предаде парична
сума. Представените от подсъдимия в телефонния разговор, несъответстващи на
действителността факти, са създали у нея погрешна представа за тяхната
истинност и са я мотивирали да предаде паричната сума от 1 800 лв. на указаното
от З. място на поде. М..
Въвеждането в заблуждение на двете пострадали е осъществено от
подсъдимия З., в провежданите от него телефонни разговори. Твърденията
на подсъдимия са създали невярна представа у П. и И. за
действителността и са мотивирали двете жени да предадат парични суми на посочените
от него места. З. се явява извършител, по смисъла на чл. 20 ал. 2 НК, на престъплението "измама". Деянието е извършено при пряк
умисъл. З. е съзнавал неверността на обстоятелствата, които съобщава на
пострадалите, които е „подбрал” случайно, след множество набрани номера, тъй
като са реагирали на обаждането му и приели, че се обажда техен близък. З. е
целял получаването на имотна облага – да набави парични средства за себе си и М..
Съзнавал е общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици. З. е съзнавал и изисквал участието на подс. М., без когото не би могъл да
довърши намисленото – да получи парични суми от жертвите на измамливите
действия.
Подс. М. е получил от двете
пострадали паричните суми и предал част от тях на подс. З.. Дейността на М. се състои в
улесняване на престъплението и представлява физическо помагачество по смисъла
на чл. 20 ал. 4 НК. Действията на М. са
съпътстващи на поведението на подс. З.. Той не
е участвал пряко във възбуждането и
поддържането на заблуждение у свидетелките, но чрез приемането
на парите и
предаването на З. улеснява извършването на престъплението по чл. 209 НК. М. също е действал при пряк
умисъл. Съзнавал е, че съвместно със З. извършват действия, които ще доведат до
получаване на парични суми от пострадалите. Налице е общност на умисъла и на
целта – да получат парични средства. Предходните
осъждания на двамата подсъдими обуславят и квалифициращ признак на
престъплението, като извършено в условията на опасен рецидив, извършеното от подсъдимите
осъществява от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 211 пр. 2 НК.
Предвиденото наказание за
това престъпление е лишаване от свобода от 3 до 10 години. Наказанието,
наложено на З. е под средния размер – 6 години лишаване от свобода. З. е с
трайно установени престъпни навици. Деянието е насочено срещу беззащитни жени,
на значителна възраст, провокирано единствено от желание за получаване на парични средства, на
всяка цена. Способът на действие на З., макар
и по отношение на други лица, е явно изразен в изготвените, в резултат на
приложение на СРС, протоколи. З. е организаторът, „двигателят” на престъплението,
без измамливите действия, извършени от него, не би могло да се стигне до
получаване на парични средства от двете възрастни жени. Очевидно негова е
идеята, подбора на жертвите и след „обработката” им изисква съдействие от М. за
получаване на сумите. Наказанието – 6 години лишаване от свобода е съответно на
извършеното. С оглед личността на подсъдимия З., за постигане на целите по чл.
36 НК е необходимо изтърпяване на това наказание, за да се предотврати
възможността да извършва престъпления и да се очаква превъзпитаването му.
М. е
участвал в извършване на деянието, след като З. е въвел в заблуждение
пострадалите, определил мястото и времето за предаване на сумите. Участието му
се състои само в получаване и предаване на сумите. Съответно на тежестта на
извършеното, на данните за личността му, съответно и здравословното състояние,
е наложеното наказание, което е в предвидения минимум.
РС е преценил смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства и наложеното с диспозитива на присъдата наказание
е справедливо и необходимо за постигане целите по чл. 36 НК.
В съответствие с приетото,
относно виновността на подсъдимите, РС е уважил и предявения граждански иск, с
правно основание чл. 45 ЗЗД. Искът е доказан и основателен. Щетите, произтичат
от действието на подсъдимите. Гражданската ищца е претърпяла парична загуба,
която следва да бъде възмездена от виновните лица. Присъдата в гражданската
част е законосъобразна и обоснована.
Съставът на въззивния съд споделя
правните и фактически изводи на Разградски РС и при проверка на законността, обосноваността и
справедливостта на обжалваната присъда не се установяват нарушения,
предполагащи отмяната й, поради което следва да бъде потвърдена.
По тези съображения съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №631/04.12.2013г. по нохд №536/2013г. на Районен
съд Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
НР