Р Е Ш Е Н И Е № 27

Гр. Разград, 20.03.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

с участието на секретаря Д. Г. и прокурора

Като разгледа докладваното от съдия Иванова ВНЧХД № 21 по описа за 2014 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 328 и сл. НПК.

С Присъда № 639/06.12.2013 г., постановена по НЧХД № 775/13 г., Разградският районен съд е признал подсъдимия М.П.Я. за виновен в това, че на 20.12.2012г. в гр.Разград е причинил на В.З.Г. от с.гр. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия в основата на носа, със счупване на носните костици /без разместване, не се е налагала хирургическа намеса/, кръвоизлив от носа, кръвонасядания в областта на носа и на клепачите на двете очи, мозъчно сътресение леко изразено по тяжест- без изпадане в безсъзнателно състояние, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия- престъпление по чл.130, ал.1 НК, поради което и на основание чл.54 от НК му е наложил наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

Със същата присъда и на основание чл.45 ЗЗД осъдил подсъдимия Я. да заплати на В.З.Г. за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието сумата от 2500 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането- 20.12.2012г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до първоначално предявения размер от 7000 лв. гражданския иск е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Недоволен от така постановената присъда останал защитника на подсъдимият М.Я.- адв.В., поради което я обжалва в срок. Жалбата е бланкетна като твърдението е, че тъй като подзащитният му твърдял, че не е извършил деянието, присъдата да бъде отменена и да бъде постановена оправдателна такава. В с.з. жалбата е поддържа като се навеждат доводи, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо. Счита, че необосновано съдът е приел, че именно подс.Я. е причинил съставомерните вредоносни последици. Ето защо моли подзащитният му да бъде оправдан, а ако прецени, че е извършил деянието да прецени размера на гражданския иск.

В срок са депозирани възражения от адв.Г.- повереник на тъжителя В.Г., в които сочи, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена изцяло, а жалбата е необоснована. Същите доводи се излагат и в с.з.

Разградският окръжен съд, като прецени както събраните по делото пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.Я. и пострадалият В.Г. се познават, тъй като живеят в къщи, разположени в съседство една от друга в гр.Разград. Отношенията между двамата не били близки. Конфликт между тях нямало до инкриминираната дата, но пострадалият изразявал негативно отношение към брата на подсъдимия и обратно, като двамата взаеимно се обвинявали за кражби на предмети с нумизматична стойност.

На 20.12.2012г. около обяд, пострадалият излязъл да разчисти падналия сняг от тротоара пред дома си. На улицата, пред къщата му, затънал в преспите, бил спрян лек автомобил м.Опел, ползван от подс.Я.. Докато разчиствал снега с глебло с дървена дръжка, Г. видял подс.Я. и свидетелите Х., М., П.П. и М.П.. Последните петтима започнали да бутат автомобила и един от тях поканил посрадалия да им помогне. Г. отказал да направи това, което провокирало подсъдимия да го напсува. Между двамата възникнала свада, при която подс.Я. му нанесъл удар с глава в областта на лицето. В следствие на удара, Г. почувствал силна болка, загубил равновесие и паднал на земята по гръб. След като се изправил, той придържайки с ръка удареното място на лицето си, отворил входната врата на дома си. Там се намирала св.Г.- негова съпруга, която видяла, че от носа му тече кръв. Притеснена, свидетелката побързала да разбере какво се е случило и излизайки на двора на къщата, видяла съпруга си свлечен на колене. Тя сложила памуци в ноздрите на пострадалия и се обадила на тел.112. По-късно дошла линейка и откарала тъжителя в ЦСМП при МБАЛ-Разград, където той бил приет на лечение в ХО и престоял там от 20 до 23.12.2012г. По време на престоя му в болничното заведение, пострадалият се обадил на своя приятел- св.Д., на когото разказал за случилото се, като му казал, че бил напсуван от подсъдимия и че същия го ударил с глава в лицето. По идентичен начин той описал инцидента и пред съпругата си св.Г.- че е напсуван на майка и ударен с глава в областта на лицето. От показанията на последната се установява, че и след изписването на пострадалия от болницата, известно време лицето му е било подуто и подпухнало, че имал синини около очите. Било му много олидно и бил огорчен от случилото се, не излизал от дома си близо месец след инцидента.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза в резултат на инцидента, пострадалият Г. е получил: контузия в основата на носа със счупване на носните костици /без разместване/; кръвоизлив от носа; кръвонасядане в областта на носа и на клепачите на двете очи; мозъчно сътресение леко изразено по тяжест- без изпадане в безсъзнателно състояние. Описаните увреждания са резултат от нанесен удар с или върху твърд тъп предмет към основата на носа. Същите са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. Среден срок за оздравителния процес около 20 дни за счупените носни костици и около един месец за претърпяното мозъчно сътресение.

Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните и проверени по реда на НПК писмени и гласни доказателства на съдебното следствие пред първоинстанционния съд- показанията на свидетелите Д. и Г., съдебномедицинска експертиза, съдебномедицинско удостоверение, епикриза, справка за съдимост. Всички тези доказателства са единни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. Същите обосновават обвинителната теза и направените в тази връзка изводи на първостепенния съд се соподецялт изцяло и от настоящата инстанция. Анализът на другите събрани по делото гласни доказателства- показанията на свидетелите П.П., М.П., Х. и М., е обоснован, всеобхватен и логичен, като правилно същите не са кредитирани от първоинстанционния съд. Описанатата от тях фактическа обстановка и интерпретацията на станалото между подсъдимия и пострадалия е нелогична и портиворечива със заключението на съдебномедицинската експертиза досежно механизма за получаване на телесните увреждания на пострадалия и законите на физиката.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Жалбата е неоснователна и необоснована, а обжалваната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена от съда.

Обвинението срещу подс.Я. е доказано по един безспорне и несъмнен начин въз основа на кредитираните от съда доказателства. Същият с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, тъй като в резултат на нанесения от него удар пострадалият Г. е получил увреждания посочени по-горе, които съставляват лека телесна повреда по смисъла на закона и са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Подсъдимият е действал при пряк умисъл, целейки настъпването на вредоносния резултат. Ето защо подс.Я. следва да носи наказателна отговорност за извършеното от него деяние. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд го е признал за виновен по обвинението срещу него, като е обсъдил подробно всички събрани доказателства.

Наложеното му наказание е справедливо и съответно на извършеното деяние, поради което не следва да бъде ревизирано.

Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В случая безспорно се установява, че са налице всички необходими предпоставки за обезщетяване на пострадалия Г. досежно причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението. Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е осъдил подс.Я. да заплати на пострадалия Г. обезщетение, като определения размер от 2500 лв. е справедлив и съответен на извършеното. Отчетени са както характера на телесните увреждания, така и мотивите и личността на подсъдимия.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 639/06.12.2013 г., постановена по НЧХД № 775/13 г. на РС гр.Разград.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ