Р Е Ш Е Н И Е № 28

Гр.Разград, 27.02.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

с участието на секретаря Д.Г. и прокурора МИЛЕНА ПЕНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдия Иванова ВНОХД № 26 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 625/02.12.2013г., постановена по НОХД № 877/13г., Разградският районен съд е признал подсъдимия А.Г.П., руски гражданин със статут на постоянно пребиваващ чужденец в България, за виновен в това, че на 16.11.2013г. в гр.Разград е отнел чужда дивжима вещ- преносим компютър Asus /без батерия/ на стойност 350лв. от владението на Д. Б. Димитров от гр.Разград, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои- престъпление по чл.194, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.58а, ал. от НК му е наложил наказание 4 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, като е зачетено предварителното задържане считано от 17.11.2013г.

Недоволен от така постановената присъда е останал защитника на подсъдимият- адв.Ал.М., поради което я обжалва в срок, като навежда доводи за незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на присъдата и моли да бъде отменена, като бъде постановена нова с приложението на чл.218б от НК. В с.з. жалбата се поддържа на същите основания.

Разградската окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, поради което предлага да бъде потвърдена.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.П. е гражданин на Руската федерация, но има статут на постоянно пребиваващ чужденец в РБългария. Живее отдавна в страната, където е завършил средното си образование и владее много добре писмено и говоримо български език.

Подсъдимият П. и св.Д. Б., който бил адвокат в АК-Разград, се познавали отпреди, тъй като спрямо първия били водени и други съдебни дела, като по едно от тях той бил упълномощил адв.Б. да го представлява. Двамата се уговорили подсъдимият да заплати на св.Б. адвокатско възнаграждение в размер на 50лв., но той не го направил. На 16.11.2013г. след обяд около 14.30ч., двамата се срещнали в центъра на гр.Разград. Поздравили се и П. обещал на адв.Д.Б., че ще му изпхлати сумата от 50лв., които му дължал и свидетелят тръгнал в посока, различна от тази, в която била кантората му. Виждайки това, П. отишъл в сградат, където била кантората на адв.Д.Б.. В този момент в кантората бил само св.М.М., който също бил адвокат и ползвал същата помещение за кантора, заедно със св.Б.. Влизайки в кантората подс.П. попитал св.М. къде е Д.Б., въпреки че малко преди това го бил срещнал. М. отвърнал, че Б. бил излязъл преди малко по работа и дори предположил, че би трябвало да са се срещнали с П. по пътя. Подсъдимият П. отвърнал, че не е срещал св.Д.Б. и тръгнал да излиза от помещението, при което минавайки край бюрото на св.Д.Б., видял лаптоп марка Asus, който бил оставен отгоре. П. взел лаптопа без зарядното устройство и кабелите към него и побягнал към изхода на сградата. Св.М. го подгонил, но не могъл да го стигне. П. излязъл от сградата и успял да се укрие. Св.М. уведомил по телефона св.Б. за извършената кражба, а последният уведомил полицейските органи за това. Полицейски служители от РУП-Разград посетили адреса на подсъдимия, но не го открили и го обявили за местно издирване. Вечерта на същия ден подс.П. бил издирен и отведен в РУП-Разград. Междувременно подсъдимият бил оставил лаптопа в заложна къща в гр.Разград, където работел св.Ст.Р., на когото подсъдимият не казал, че същата вещ е крадена. След разкриване на деянието посоченият свидетел предал лаптопа на полицейските служители. С постановление на разследващия полицай лаптопа бил върнат на св.Б..

Според заключението на назначената оценъчна експертиза стойността на отнетия преносим компютър е 350 лв.

От заключението на назначената психиатрична експертиза евидно, че подсъдимият не страда от психично заболяване, може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Изложената фактическа обстановка се установява безспорно не само от направеното по реда нах чл.371, т.2 от НПК самопризнание от подсидимя, но и от събраните на ДП писмени и гласни доказателставо, които са единни и непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и обосновано.

По същество обвинението е доказано по един безспорен и несъмнен начин, тъй като на инкриминираната дата подс.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК- обикновена кражба, тъй като с действията си същият е отнел чужда движима вещ- лаптоп на стойност 350 лв. от владението на св.Д.Б., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои. В случая същият е прекъснал владението на св.Б. върху вещта и е установил трайно своя такава. Съдът намира, че с оглед обективните признаци на деянието в случая същото не може да бъде квалифицирано като маловажна кражба по смисъла на чл.194, ал.3 от НК, предвид факта, че същото се отличава с особена дързост- извършено е през деня, в кантората на двама адвокати от Разград, като предмет на престъплението е преносимия компютър на единия от тях, където нормално се съхранява служебна информация, т.е. в случая обществената опасност на деянието е по-висока от обичайните такива и правилно е квалифицирано по освновния състав, а не по ал.3 на същия член. Респективно в случая не може да бъде приложен състава на чл.218б от НК каквито са и изводите на първоинстанционния съд, които се споделят и от настоящата инстанция. Подсъдимият е деяствал при пряк умисъл, съзнавайки, че лишава от фактическата власт едно друго лице и с цел да присвои отнетата вещ, каквито са и последващите му действия, залагайки я в заложна къща.

При опеделяне и индивидуализиране на наказанието първоинстанционния съд е отчел, че същото следва да бъде определено по реда на чл.58а от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което и е определил наказание лишаване от свобода към предвидения от закона минимум, а именно 6 месеца, което съобразно ал.1 на чл.58а от НК е намалил с 1/3 и е наложил наказание от 4 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно /предвид предходното осъждане на лишаване от свобода/, при порвъначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, като е приспаднато времето на предварителното задържане по делото, считано от 17.11.2013г.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 625/02.12.2013г. по НОХД № 877/2013г. на РС-Разград.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ