Р Е Ш Е Н И Е – 29

гр.Разград, 17.03.2014г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д.ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: С.РОБЕВА

Д.ИВАНОВА

С участието на секретаря Д.Г. и прокурор Ан.ДОНЕВА разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.а.н.д.№ 37/2014г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

С Решение от 21.01.2014г., постановено по а.н.д.№ 941/2013г. Разградският районен съд е признал обвиняемата М.Т.Н. *** за виновна в извършване на престъпление по чл.316,пр.1, в.в. с чл.308 ал.1 от НК, на основание чл.78а от НК я освобождава от наказателна отговорност и налага адм.наказание глоба в размер на 1000 лв.

Присъдени са разноските по делото.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от обв.М.Н. в частта относно, наложеното адм.наказание глоба. По същество в жалбата се излагат доводи срещу размера на глобата.Моли,размера на наложената глоба да бъде намален.

В с.з. обв.Н. поддържа жалбата.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна, предвид на обстоятелството, че глобата е наложена в минималния предвиден от закона размер.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна проверка правилността на решението на основание чл.313 и чл.314 НПК,намери следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол.Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения и правни изводи:

Установено е,че през м.март 2013г. обв.Н. *** със св.Х.Р. и сина му св. Н.Р..Разговаряли за предстоящото ѝ пенсиониране и документите, които били необходими за това. Н.Р. предложил на обвиняемата да ѝ помогне, като я снабди с решение от ТЕЛК,което да послужи за пенсиониране по болест срещу 400 лв. Обв.Н. се съгласила и на 16.04.2013г. св.Н.Р. ѝ предал Експертно решение с № 2730/15.04.2013г. срещу уговорената сума. Установено е, че на 07.05.2013г. обв.Н. *** и представила предоставеното ѝ от св.Н.Р. експертно решение. Обвиняемата подала заявление с искане да ѝ бъде заверено експертното решение. На обвиняемата следвало да бъде открито и електронно досие. В представеното пред РЗИ-Разград експертно решение се посочвало, че е издадено в гр.Варна.От справката,която била извършена се установило, че в РКМЕ-Варна обвиняемата няма електронно досие.Била извършена справка и в психиатричен СТЕЛК, но и от там отговорили, че обвиняемата няма електронно досие. Било извършено запитване до МБАЛ „Св.Анна”-гр.Варна и от там отговорили, че такова експертно решение не е издавано. Реквизитите, които представеното от обвиняемата решение съдържало не отговаряли на действителните, които били издавани от Експертната комисия и лицата вписани като комисия по ТЕЛК не работели в МБАЛ „Св.Анна”-Варна.

От заключението на почерковата експертиза се установява, че саморъчният подпис и ръкописен текст в заявлението под името на обвиняемата са изпълнени от нея.

Тази фактическа и правна обстановка приета и от първоинстанционния съд се установява от събраните на ДП доказателства- обясненията на обвиняемата, свидетелските показания, писмените доказателства, заключението на почерковата експертиза.

Анализът на всички доказателства по отделно и в съвкупност даде основание и на въззивния съд да приеме, че с действията си от обективна и субективна страна обв.Н. е осъществила състава на чл.316, пр.1, в.в. с чл.308 ал.1 от НК.

Приетите за установени фактически констатации в обжалваното решение се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. В мотивите на решението първоинстанционният съд е изложил съображенията си защо, на какво основание и въз основа на какви доказателства е приел, че обвинението срещу обв.Н. е доказано, касае се, за правни изводи и съображения,които изцяло се споделят и от въззивния съд, поради което не следва да бъдат преповтаряни.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд на основание чл.78а от НК е освободил обвиняемата от наказателна отговорност и е наложил адм.наказание глоба в размер на 1000 лв. Нормата на чл.78а от НК предвижда наказание глоба от 1000 до 5000 лв., в случая, първоинстанционният съд е наложил законовият минимум, и поради това възражението за намаляване размера на наложената глоба се явява неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл.334 т.6, в.в. с чл.338 НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решението от 21.01.2014г., постановено по а.н.д.№ 941/2013г. по описа на Разградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДГ ЧЛЕНОВЕ:1. 2.