РЕШЕНИЕ № 32

Гр.Разград, 25.04.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на седми април две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

При участието на секретаря С.Л. и прокурора ОГНЯН ДАМЯНОВ като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 79 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С присъда № 7/13.02.2014г. по НОХД № 233/2012г. Кубратският районен съд е признал подсъдимия З. М М. *** за виновен в това, че за периода от 29.02.2012г. до края на месец май 2012г., действайки в условията на опасен рецидив и в условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи - 1 кутия цигари „Бест мен” на стойност 4,10 лв; 6 кутии цигари „Кинг голд” на стойност 25,20 лв; 2 кутии цигари „Кинг червен” на стойност 8,40 лв; 3 кутии цигари „Виктори голд” на стойност 13,80 лв; 2 кутии цигари „Виктори синьо то” на стойност 9,20 лв; 2 кутии цигари „Виктори скай ултра” на стойност 9,20 лв; 1 кутия цигари „Виктори слим делукс” на стойност 4,70 лв; 2 кутии цигари „Карелия синя” на стойност 8,80 лв; 2 кутии цигари „ММ лайт блу” на стойност 8,80 лв; 3 кутии цигари „Парламент аква блу” на стойност 18,00 лв, всичко на обща стойност 110,20 лв, от владението на ЕТ „Босмит – В Д” - Кубрат; 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг”, модел GT – S 3650, на стойност 70,00 лв и зарядно устройство към него на стойност 5,00 лв, всичко на стойност 75,00 лв, от владението на Д И Г от гр.Кубрат, всички вещи на обща стойност 185,20 лв - немаловажен случай, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 и чл.54 НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 НК съдът е зачел времето, през което подсъдимият е бил задържан в изпълнение на взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 16.01.2014г. до влизане в сила на присъдата.

Със същата присъда КРС на основание чл.45, ал.1 ЗЗД е осъдил подс.З.М. да заплати на ЕТ „Босмит – В Д”-Кубрат сумата 110.20 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 31.05.2012г. до окончателното им изплащане.

Недоволен от присъдата е останал подс.З.М. и я обжалва с искане за намаляване на наложеното наказание.

Окръжният прокурор счита жалбата за основателна.

Гражданският ищец ЕТ”Босмит – В Д”-Кубрат не ангажира становище по жалбата.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В гр.Кубрат на ул.”Цар Освободител № 5 се намира минимаркет „Босмит”, собственост на ЕТ„Босмит – В Д", регистриран от св.В Д. За времето от 29.02.2012г. до 10.03.2012г. подс.З.М. многократно посещавал този магазин и взимал различни количества цигари, разположени до касата, когато продавачът или други клиенти не се намирали там. По този начин през горния период взел следните видове и количества цигари: 1 кутия „Бест мен”; 6 кутии „Кинг голд”; 2 кутии цигари „Кинг червен”; 3 кутии „Виктори голд”; 2 кутии „Виктори синьо”; 2 кутии „Виктори скай ултра”; 1 кутия „Виктори слим делукс”; 2 кутии „Карелия синя”; 2 кутии „ММ лайт блу” и 3 кутии „Парламент аква блу”, на обща стойност 110,20 лв.

В минимаркет „Босмит” имало изградена система за видеонаблюдение и след проверка на записите от охранителните камери било установено, че на няколко пъти един от клиентите вземал цигари, без да ги заплати. За това били сигнализирани органите на МВР, които задържали подс.М. след поредната кражба.

За известно време подс.З.М. живеел при своята леля – св.З М в общежитие в гр.Кубрат, ул.”Княз Борис І” № 28. В същото общежитие живеел и св.Д Г. В началото на месец май 2012г. св.Г излязъл от жилището си, без да заключи входната врата. На леглото си бил оставил мобилния си телефон марка „Самсунг”, модел GT - S 3650. Подс.М. влязъл в стаята и взел мобилния телефон на св.Г, заедно със зарядното устройство към него. Впоследствие св.М видяла, че племенникът й ползва телефона на св.Г и уведомила свидетеля за това. С протокол за доброволно предаване подс.М. предал на органите на МВР мобилния телефон и той бил върнат на собственика му. Стойността на телефона и зарядното устройство е определена на 75 лв.

Изложената фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите, от писмените доказателства и от заключението на оценъчната експертиза. Доказателственият материал е еднопосочен и не съдържа съществени противоречия. Относно кражбата на цигарите подс.М. се признава за виновен и дава обяснения, че е възможно да е взел описаните по-горе количества и видове. Не помни колко и какви цигари взимал, когато нямало хора край касите. Не избирал. Но относно мобилния телефон подс.М. обяснява, че го бил купил от битака. В тази част обясненията му правилно не са били кредитирани от първоинстанционния съд. Те се опровергават от показанията на св.М, която сочи, че подс.М. криел телефона под дюшека, за да не го види тя. А когато го видяла и разпознала, че телефонът е на св.Г, подсъдимият казал, че св.Г не го е видял като го взима.

Подс.З.М. е на 38 години, не е женен, няма деца, безработен е, многократно е осъждан за различни престъпления от общ характер – изнасилване, грабежи, кражби.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Жалбата е основателна. Доказано е, че подс.М. е автор на престъплението, в което е обвинен. За времето от 29.02.2012г. до края на м.май 2012г. подсъдимият е отнел от владението на св.В Д цигари на стойност 110.20 лв и от владението на св.Д Г мобилен телефон и зарядно устройство на стойност 75 лв, без тяхно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои. Действал е с пряк умисъл, като е съзнавал, че отнема чужди движими вещи и е желаел да се разпореди с тях в своя полза.

Касае се до множество деяния, които поотделно осъществяват един и същ престъпен състав – кражба, извършени са през непродължителни периоди от време, при еднородна обстановка и вина, и всяко следващо се явява продължение на предходното. Т.е. налице е продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК.

Престъплението е извършено преди изтичането на 5-годишния срок по чл.30, ал.1 НК спрямо Присъда № 4/25.04.2002г. по НОХД № 8/2002г. по описа на Окръжен съд-Разград, изменена с Решение № 142/2006г. по ВНОХД № 104/2006г. на Варненски апелативен съд, в сила от 28.09.2006г., с която на подс.М. за престъпхления по чл.199, ал.1, т.2 и т.4 във вр. с чл.198, ал.1 НК и по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1 т.5 във вр. с чл.194, ал.1 НК е било наложено наказание 3 години и 6 месеца лишаване от свобода при строг режим, увеличено с 1 година на основание чл.24 НК. Поради това настоящото престъпление се явява извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” НК.

С оглед горното престъплението получава правна квалификация по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК.

При определяне на наказанието КРС е отчел като смекчаващи отговорността на подс.М. обстоятелства частичното му самопризнание, изразеното съжаление за стореното и тежкото му материално и социално положение. Като отегчаващо вината обстоятелство КРС е преценил обремененото съдебно минало на подсъдимия и престъпната му упоритост. Поради това е счел, че наказанието следва да е за срок над минималния, определен в закона, а именно четири години лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначелен строг режим.

Въззивният съд намира, че така определеното наказание явно не съответства на характера и тежестта на престъплението, и на всички смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което е несправедливо. Районният съд не е взел предвид още две обстоятелства, които съществено смекчават отговорността на подсъдимия – ниската стойност на предмета на посегателство, която е под установената за страната работна заплата /290 лв от 01.05.2012г./, и факта, че част от отнетото имущество е възстановена. При това се разкриват основания за приложение на института по чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства обуславят несъразмерна тежест на минималното предвидено наказание от 2 години лишаване от свобода. Въззивният съд счита, че наказание от 1 година лишаване от свобода е съответно на невисоката степен на обществена опасност на конкретното престъпление и е достатъчно за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция. То следва да бъде изтърпяно в мястото и при режима, определени от КРС, съобразно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС. КРС правилно е зачел предварителното задържане на подс.М..

В гражданската част присъдата е законосъобразна и обоснована. Гражданският иск на ЕТ”Босмит – В Д”-Кубрат е основателен и доказан. Налице са предпоставките по чл.45, ал.1 ЗЗД: противоправно поведение от страна подсъдимия – настоящото престъпление; имуществени вреди за пострадалия търговец в размер на 110.20 лева; причинна връзка, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Този фактически състав поражда пълната имуществена отговорност на подс.М. за обезвреда и той дължи на ищеца обезщетение в размер на стойността на вредите, ведно с текущата законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 7/13.02.2014г. по НОХД № 233/2012г. по описа на Кубратския районен съд в ЧАСТТА относно наложеното наказание, като на основание чл.55, ал.1, т.1 НК НАЛАГА на подс.З.М.М. наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

СЛ