ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева

2. Доротея Иванова

секретар С.Л., с участието на прокурора Огнян Дамянов, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №95 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл. НПК.

Постъпила е жалба от служебния защитник на подсъдимия Б.К. М, с постоянен адрес ***, ЕГН ********** против присъда № 51 от 11.02.2014г. по нохд № 935/13г. на РС Разград. Обжалва се присъдата в частта, относно наложеното наказание. Искането е да се намали изпитателния срок от три на две години.

В съдебно заседание защитникът адв. П. поддържа жалбата. Заявява, че счита изпитателния срок за прекалено продължителен и иска намаляването му.

Подсъдимият Б.К. М не се явява. Същият е променил адреса си, местоживеенето му не е известно, налице са данни, че пребивава извън пределите на България.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна, тъй като в чл. 66 НК е регламентиран изпитателният срок и той може да бъде минимум три години.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба.

С обжалваната присъда Разградски районен съд е признал подсъдимия за виновен за това, че на 9.07.2011г. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.64 на хиляда.

Наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което е отложено за изпитателен срок от три години. Присъдени са разноски.

Районният съд е приел следната фактическа обстановка, която не се оспорва и пред въззивния съд:

На 09.07.2011 г. полицейските служители В и Х били дежурни като автопатрул. Патрулирайки в гр. Цар Калоян, по ул. „Кирил и Ветодий”, около 2 ч. спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген” с немска регистрация №*****, управляван от подсъдимия М. Служителите на полицията се представили и поискали документи на водача. М казал, че не ги носи и го пратили, за да ги донесе. След като представил документите им направило впечатление, че лъха силно на алкохол и е видимо пиян. Опитали да го тестват за алкохол с „Алкотест дрегер 7510”, но приели, че при изпробването не вкарвал въздух в техническото средство и му предложили да даде кръвна проба, издали му талон за медицинско изследване (л. 8). Бил съставен акт за установяване на адм.нарушение (л. 6) на подсъдимия, в който той вписал, че духал 7 пъти по 20 с. и след това отказал. Подсъдимият се явил, дал кръвна проба и било установено наличие на алкохол в кръвта – 1,34 промила (л. 9, 12), която според СМЕ (л. 14), към момента на извършване на деянието е била 1,64 промила.

Описаната фактическа обстановка е приета за установено въз основа на всички доказателства събрани и проверени в хода на съдебното следствие: показания на св. В, АУАН, талон за мед.изследване, заключения по назначените експертизи.

Фактическата обстановка, приета от РС, е установена въз основа на всички доказателства, събрани в наказателното производство, в съответствие с нормите на НПК. Изводите на РС са обосновани и преценката на доказателствата е отразена в мотивите към присъдата. Доказателствата преценени по отделно и в съвкупност не дават възможност да се приеме друго от фактическа страна. Защитникът е посочил и в жалбата, че делото е изяснено от фактическа страна и няма доказателствени искания.

Установено е по несъмнен начин от показанията на св. В и съставения АУАН, че подсъдимия М е управлявал посочения лек автомобил, че е лъхал на алкохол и съответно концентрацията на алкохол в кръвта му. Деянието – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда осъществява състава не престъплението по чл. 343б, ал.1 НК и е извършено с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал, че е употребил алкохол и въпреки това е предприел управление на МПС и съответно е наясно с общественоопасния характер на поведението си.

Правните изводи на първоинстанционния съд, относно съставомерност и квалификацията на деянието, извършено от подсъдимия са правилни, в съответствие със закона.

На подсъдимия е наложено минимално наказание и РС е приел, че е достатъчно за поправянето му.

Изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66 НК за срок от три години. Съгласно чл. 66 НК изпитателният срок може да е от три до пет години. Не е възможно намаляване на изпитателният срок. Наказанието е наложено в минималния възможен размер. Няма основания за изменението му. Не са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства.

Въззивния съд споделя правните и фактически изводи на Разградски РС и при служебната проверка на законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда не се установяват нарушения, предполагащи отмяната й, поради което следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №51/11.02.2014г. по нохд №935/2013г. на Районен съд Разград.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

СЛ