Р Е Ш Е Н И Е № 34

Гр.Разград, 24.04.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на седми април две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

С участието на секретаря С.Л. и прокурора ОГНЯН ДАМЯНОВ като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 96 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С присъда № 46/04.02.2014г. по НОХД № 937/2013г. Разградският районен съд е признал подсъдимия Б.С.Й. *** за виновен в това, че на 23.09.2013г. в гр.Разград е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – малолетната В.Н.А.,*** и блудството е извършено чрез употреба на сила, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.149, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК и чл.58а, ал.1 НК го е осъдил на 2 години лишаване от свобода.

Със същата присъда РРС е признал подсъдимия Б.С.Й. за виновен в това, че на 23.09.2013г. в гр.Разград е отнел чужда движима вещ – 1 бр. мобилен телефон, марка “Нокиа 6300”, ведно със сим-карта, на обща стойност 76 лв от владението на малолетната В.Н.А. *** с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.198, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК и чл.58а, ал.1 НК го е осъдил на 2 години лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 НК РРС е определил общо наказание за двете престъпления в размер на 2 години лишаване от свобода, което на основание чл.191, ал.2 ЗИНЗС да бъде изтърпяно в Поправителен дом при първоначален общ режим.

Недоволен от присъдата е останал подс.Б.С.Й. и чрез служебния си защитник адв.А М Н. *** я обжалва като неправилна, незаконосъобразна и несправедлива. Моли за изменяването й и за отлагане на изпълнението на наложеното наказание по реда на чл.66, ал.1 НК поради това, че непълнолетният не е осъждан, разкайва се и проявява критично отношение към извършеното, за което свидетелства и обезкосмяването на участъци по главата му.

Окръжният прокурор счита жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на присъдата.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е протекло при условията на чл.371, т.2 и сл.НПК. Подс.Б.Й. се е признал за виновен, признал е всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Неоспорената фактическа част на обвинението е следната:

Подсъдимият Б.С.Й. е роден на ***г. Родителите му били разделени. Първоначално Б.Й. ***, но през лятото на 2013г. се преместил при баща си в с.Радинград. През учебната 2013г./2014г. започнал да учи в ПГССХВТ "Ангел Кънчев" - гр.Разград, специалност „Озеленяване и цветарство".

На 23.09.2013г. сутринта подсъдимият тръгнал от с.Радинград с училищен автобус. Около 08 часа слязъл пред ОУ „Отец Паисий" - гр. Разград, където учил до VIII клас. Предвижил се пеша до ПГССХВТ "Ангел Кънчев"- гр. Разград, но като стигнал до училището, решил да не посещава учебните занятия. Разходил се до ПГТС"Христо Смирненски" - гр. Разград и до ОУ „Васил Левски" - гр. Разград. По обяд отишъл до ОУ „Отец Паисий"- гр. Разград и седнал на стълбите пред училището.

Св. В.Н.А., на 10 години, е ученичка в ІV клас в ОУ „Васил Левски”-Разград. На 23.09.2013г. около 13.30ч. след приключване на учебните й занятия тя тръгнала сама към дома си в гр.Разград, ул.”Абритус” № 23, ап.27. По пътя позвънила на майка си – св.Р Т И, за да я предупреди, че се прибира. Св.А. минала край ОУ”Отец Паисий”. Подс.Б.Й. я забелязал и тръгнал след нея. Св. А. вървяла по една пътечка зад блок „Чавдар". Подс.Й. я изпреварил и я повикал да й каже нещо. Св. А. отказала и се върнала назад. Подсъдимият я хванал за ръката и й наредил да тръгне с него, като я заплашил, че ако не дойде, ще я хвърли от моста. Уплашена, св.А. се опитала да позвъни на баща си по мобилния си телефон, но подс.Й. го издърпал от ръката й и го хвърлил в близките храсти. Св.А. се дърпала и викала за помощ. Подсъдимият сложил ръката си на устата й и я задърпал към храстите. Казал й да легне на земята и да се съблече, повтаряйки заплахата да я хвърли от моста. Силно уплашена, св.А. започнала да се съблича. Подс.Й. издърпал суитчъра и тениската й. Св. А. сама свалила останалите си дрехи. Подсъдимият я блъснал с две ръце и я съборил на земята. Разкопчал дънките си и извадил половия си член. Клекнал от дясната страна на св. А. и започнал да опипва с ръце половия й орган. После бръкнал с пръсти във влагалището й. Св. А. плачела и го молела да спре, но подсъдимият продължавал блудствените действия с нея. След като спрял да я опипва, той я целунал два пъти по устните и й позволил да облече дрехите си. После поискал тя да осъществи с него орален акт. Казал й да лапне половия му орган, като й обещал, че ако го направи, ще я пусне. Той легнал на земята по гръб, а св. В. А. клекнала от лявата му страна. Тя продължавала да плаче, но лапнала половия орган на подсъдимия. По-късно подс. Й. казал на св. А. да спре, защото наближил часът, в който училищният автобус тръгвал от спирката пред ОУ „Отец Паисий". Св.А. поискала мобилния си телефон. Подс.Й. го взел от земята, където преди това го бил хвърлил, но не й го върнал. Казал на св.А. да обясни на родителите си, че го е загубила. Подсъдимият извадил сим-картата от телефона, счупил я и я изхвърлил. С училищният автобус той се върнал в с.Радинград. Преди да се прибере в дома си, подсъдимият видял на улицата свой съсед - св. Р К О, на когото показал телефона и предложил да му го продаде за 15 лева. Св. Р. О се съгласил и закупил телефона, в който в последствие поставил сим-карта с № 0893/48-66-28, закупена на името на майка му - С Х К.

Видно от приложената към делото справка, изготвена от „Космо България Мобайл" ЕАД - гр. София, последният разговор, проведен от процесния телефон със сим-картата на името на св. Р Т И, майка на пострадалата, е осъществен на 23.09.2013г. в 14.22ч. Със сим-картата на името на С. К посоченият телефон е бил използван за първи път в 19.37ч. същият ден.

В хода на образуваното досъдебно производство е било извършено разпознаване, при което св. В. А. е посочила Б.С.Й. като извършител на горните две деяния.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза за освидетелстване на В.А., при прегледа на пострадалата са били констатирани: зачервяване на видимата лигавица на устните и към предверието на устната кухина, по-изразено на долната, с хоризонтално тъмночервеникаво линейно, симетрично пресечено кръвонасядане на долната устна с обща дължина 1,5см.; зачервяване на лигавицата около входа на влагалището и напред към хименалния пръстен, по-изразено в долната половина; двустранно външностранично на малките срамни устни, вертикални дълбоки, под нивото на околната лигавица, неправилни разкъсвания, с червено дъно и дължина от дясната страна 1,8см. и от лявата - 1,2см. със зачервяване на лигавицата по съседство; химен с полулунна форма и запазена цялост; прилепнали две тревисти мъховидни нишки, върху вътрешната стена на големите срамни устни от дясната страна и малко черно растително семенце върху външната стена на долната централна част на химена. По своята медико-биологична характеристика описаните увреждания обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата. Зачервяването на лигавицата на устните е получено от удар или упражнен натиск с /върху твърд/и тъп/и предмет/и, а специфичното линеарно пресечено кръвонасядане на долна устна, добре отговаря да е статичен отпечатък на централните зъби на горната редица. Зачервяването на лигавицата около влагалището е резултат от натиск и/или триене, а дълбокото разкъсване на лигавицата външностранично на малките срамни устни се дължи на силен динамичен натиск или на тангенциалното действие на тъпоръбест предмет/в т.ч. и нокът/, при което се свлича повърхностния кожен слой. Не се установяват категорични признаци на извършен полов акт, но това не изключва извършването на блудствени действия. В своята съвкупност всички установени при прегледа увреждания могат да се получат по начин, както сочат данните по досъдебното производство. Общият оздравителен срок за описаните видими травматични увреждания е 2 седмици.

Подс.Б Й. също е бил освидетелстван и вещото лице по тази съдебномедицинска експертиза е установило драскотини на кожата под тилната линия на окосмяване на главата на подсъдимия, по гръбна повърхност над дясна мишнична ямка, лява предмишница и палец; охлузване върху лявата тазово-кръстцова става и зеленикавожълтеещо кръвонасядане по вътрешната половина на лява задколянна ямка. Описаните драскотини и охлузване са резултат от действие на тъпоръбест или със заострен връх предмет, а кръвонасядането - от удар с/върху твърд тъп предмет. Уврежданията имат различна давност: драскотините -1-2 дена; охлузването в лява тазово-кръстцова става - около 3 дена; кръвонасядането в лява задколянна ямка - около 1 седмица.

По делото е била назначена комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, която заключава, че В.А. не страда от психично заболяване. Макар и с високи нива на депресивност и тревожност, както и бърза смяна на настроенията, детето е развило механизми за справяне, като компенсира с приповдигнато настроение и специфична веселост. Макар и непълнолетна, може да възприема правилно фактите, имащи значение за делото, и може да участва във фазите на наказателното производство, както и да дава правилни и достоверни показания, относно факти, имащи отношение по делото. Психологическото изследване показало, че следствие на преживения инцидент са налице данни за висока степен на телесно безпокойство. Лоша координация и импулсивност, неврологичен проблем. Обща нестабилност и липса на баланс. Трудност в отварянето към другите и към света. Безпомощност заради вина или тревога. Тревожност, соматични оплаквания, автоагресия, чувство, което индивидът не смее да изрази, чувства се заплашена от света на възрастните /по специално от родителите/. Неувереност и ниска себеоценка. Това дава основание на вещите лица да приемат, че освидетелстваната е в състояние на адаптационно разстройство, което може да се причисли към разстройство на здравето. Обикновено адаптационното разстройство отшумява в рамките на месец, месец и половина, но имайки в предвид изведените емоционални индикатори по-горе за преработване на травмата при условие, че няма нови травматични събития в живота на детето, е необходимо време от една година и редовни консултации с психолог. Независимо, че е малолетна, освидетелстваната има ресурс да разбира и противодейства на упражненото спрямо нея насилие. Детето е с висок интелект, който отговаря на възрастта, придобития житейски опит и образование. Могло е да разбира опасния характер на извършеното деяние, съзнава негативната оценка, която обществото дава на това деяние, както и непозволеността на такова поведение, поради което становището на вещите лица е, че освидетелстваната правилно е възприемала характера и значението на извършеното спрямо нея деяние.

Видно от заключението по назначената по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза по отношение на подс. Б.Й., подсъдимият не страда от психично заболяване и няма психопатологични отклонения във възприемането на обективната действителност. На базата на ниския, но нормален интелект, макар и с примитивизъм и твърде ограничен социален опит и при отсъствие на заболяване, което да представлява „разстройство на съзнанието", няма аргументи да се обсъждат нарушени възможности на освидетелствания да разбира свойството и значението на деянието. Не се откриват психични отклонения - когнитивни или други, които да лишават Б.Й. от годност да дава адекватни и достоверни обяснения по случая, касаещи хода на съдебното производство. Може да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство. Предвид на това, че деянието е извършено след изработен план, налице са действия за прикриване на постъпката и има изградена защитна теза, становището на вещите лица е, че деянието не е извършено поради лекомислие или увлечение. Подс.Й. е с висок интелект. Има данни за безкрайна серия конфликти в живота му. Личността му е със сексуалната насоченост на база „делинквентно Его" със сексуална девиация в следствие на чувството му за силна фрустрация, свързана с отношения в семейството му. Момчето преживява затруднения в интеграцията, като развива враждебност, мнителност, потиснатост, вътрешно безпокойство, както и недостиг на контрол над импулсите. Слабата връзка със социума го кара да преживява напрежение и гняв. Б. избягва неприятностите, като трансформира реалността. Самоувереността му се събужда пред физически по-слаби от него индивиди. Пред тях е склонен да се държи предизвикателно и арогантно. Наблюдава се редуване на дезорганизирана, противоречива и тревожна привързаност към значимите други. Връзката между родител-дете е нарушена. Липсва съзната родителска грижа относно развитието и възпитаването на Б.. Мотивацията за учене е нулева. Липсва въвлеченост в конвенционални дейности, както и вяра в социалните ценности. Личността има целия набор от предпоставки за девиантно и деликвентно поведение.

Оценъчната експертиза по делото е установила, че към датата на извършване на деянието пазарната стойност на отнетия мобилен телефон и сим-картата в него е общо 76 лева.

Въззивният съд намира, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от доказателствата от досъдебното производство. Те са събрани по реда и начините, указани в НПК, и представляват годни източници на доказателствена информация. Обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, писмените доказателства и заключенията на съдебните експертизи обосновават горната фактическа обстановка. Гласните доказателства са последователни, взаимнодопълващи се и не съдържат съществени противоречия. Експертните заключения са компетентни, обосновани и неоспорени, поради което и въззивният съд ги възприема изцяло.

Подс.Б.С.Й. е бил ученик със специални образователни потребности и с него работел ресурсен учител. В основното училище не успявал да се справи самостоятелно с материала по отделните предмети, затруднявал се с осмислянето на текстове и задачи /вж.психолого-педагогическа характеристика на л.51 и характеристична справка на л.143 от ДП/. Живеел при лоши семейно-битови и хигиенни условия. Бащата не полагал необходимите грижи за неговото здраве и хигиена, не проявявал заинтересованост от живота на детето в училище. През периода 2009-2013г. Б. е воден на отчет в ДПС по повод извършването на множество кражби. Налагани са му били възпитателни мерки по ЗБППМН /вж.справка-характеристика на л.153/. През учебната 2013/2014 година Б. не посещавал редовно учебните занятия в средното училище/вж. писмо на л.140/. Не е осъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Жалбата е неоснователна, но предизвиква въззивен контрол на обжалваната присъда, а при цялостната й служебна проверка се констатира следното:

Подс.Б.Й. е автор на две престъпни деяния. С първото, целейки възбуждане и удовлетворяване на полово желание, подс.Й. е извършил по отношение на В.А. различни блудствени действия – докосвал е половите й органи, заставил я е да извърши орален акт. Употребил е спрямо нея физическа и психическа принуда – издърпал я в храстите, държал я е за ръцете, запушвал й е устата, заплашвал я е, че ще я хвърли от моста в река Бели Лом. Вината му е под формата на пряк умисъл: подс.Й. е знаел, че А. е малолетна – отказал се е от полово сношение поради това, че била малка /вж. обясненията му на л.22 от ДП, последното изречение/, осъзнавал е противоправността на сексуалния контакт с нея, но го е искал и го е осъществил. Макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

По този начин се установяват обективните и субективните признаци на престъплението по чл.149, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК.

Второто деяние е във връзка с отнемането на мобилния телефон на св.В.А.. Подс.Й. е издърпал телефона от ръцете на св.А. и го е хвърлил, за да й попречи да се обади за помощ. След блудството А. е поискала да й върне телефона, но той отказал. Взел го от земята и впоследствие го продал. Това означава, че умисълът за противозаконно своене на телефона е възникнал в един по-късен момент, следващ издърпването му от ръцете на А.. Т.е. издърпването не е било средство за преустановяване на фактическата власт на владелеца на вещта с намерение за противозаконното й своене. Към момента на възникване на тази цел реализирането й не е било свързано с принуда. А липсата на субективен признак от състава на престъплението по чл.198, ал.1 НК изключва съставомерността на деянието като грабеж. Касае се до обикновена кражба, при която Й. е отнел чужда движима вещ без съгласието на владелеца й с намерението да се разпореди с нея като със своя. Стойността на предмета на посегателство е твърде ниска – 76 лв, но съдът не приема, че се касае до малозначително деяние или до маловажен случай на кражба. Аргументите на съда в тази посока са следните: Подс.Й. е извършител на множество противообществени прояви, все кражби, за които нееднократно са му били налагани възпитателни мерки по ЗБППМН и те не са давали резултат. Отнемането на мобилния телефон на св.А. е в реална съвкупност с друго тежко умишлено престъпление, което завишава степента на обществена опасност на кражбата. Обстоятелствата, при които е извършено отнемането, също обуславят висока обществена опасност – станало е в присъствието на св.А., която е 10-годишно дете, и се е намирала в стресово състояние. Поради това въззивният съд приема, че това деяние осъществява признаците от състава по чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК и обжалваната присъда в тази част следва да бъде изменена.

При определяне на наказанието за престъплението по чл.149, ал.2 НК въззивният съд отчита като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало, самопризнанията, направени още на досъдебното производство, неблагоприятната семейна среда, в която живее. Отегчаващи отговорността му обстоятелства са: интензивното и брутално въздействие върху жертвата, ниската й възраст, последиците за душевното й здраве и вредата за правилното й полово възпитание, както и лошите характеристични данни на подсъдимия. С оглед тези обстоятелства отмереното от първоинстанционния съд наказание от 3 години лишаване от свобода е справедливо. Срокът е в максималния размер, предвиден в чл.63, ал.1, т.3 НК, но само в този размер съответства на характера и тежестта на престъплението и може да доведе до реализиране на генералната и индивидуалната превенция. Съгласно чл.373, ал.3 НПК във вр. с чл.58а, ал.1 НК този срок е намален с 1/3 и така окончателното наказание се определя в размер на 2 години. РРС е счел, че не са налице условията за прилагане на института по чл.66, ал.1 НК поради невъзможност целите на наказанието да бъдат постигнати по този начин, което заключение се споделя от въззивния съд. Касае се до тежко посегателство срещу половата неприкосновеност на 10-годишно дете, извършено по обяд в междублоково пространство от младеж, който расте без родителски контрол, развива враждебност, не може да контролира нагона си и демонстрира самоувереност пред физически по-слаби от него. Тези обстоятелства обуславят невъзможност условното осъждане да доведе до желания от законодателя възпитателен и поправително-възпиращ ефект на наказанието. Преосмислянето на поведението на подсъдимия и промяната му могат да бъдат постигнати единствено с изолирането му от обществото. Наказанието следва да бъде изтърпяно в поправителен дом при първоначален общ режим, съгласно чл.191, ал.2 ЗИНЗС.

При определяне на наказанието на подс.Б.Й. за престъплението по чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК съдът взе предвид следните обстоятелства: смекчаващи – чистото съдебно минало, направеното самопризнание и ниската стойност на предмета на посегателство; а отегчаващи – начина на извършване на деянието, коментиран по-горе, лошите характеристични данни на подсъдимия и наличието на реална съвкупност с друго тежко умишлено престъпление. При този баланс на релевантните за отговорността на подсъдимия обстоятелства следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на 1 година. На основание чл.373, ал.3 НПК във вр. с чл.58а, ал.1 НК то се намалява с една трета и окончателното наказание следва да бъде в размер на 8 месеца лишаване от свобода. В случая е безпредметно да се обсъжда приложението на института на условното осъждане, тъй като за двете престъпления съгласно чл.23, ал.1 НК се следва общо наказание в размер на по-тежкото, а именно 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение не може да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК по изложените вече съображения.

В частта по чл.23, ал.1 НК присъдата следва да бъде потвърдена, тъй като определянето на общото наказание не се променя, въпреки че за второто деяние въззивният съд приложи закон за по-леко наказуемо престъпление.

По отношение на разноските и веществените доказателства присъдата е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл.334, т.3 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 46/04.02.2014г. по НОХД № 937/2013г. по описа на Разградския районен съд В ЧАСТТА, в която подс. Б.С.Й. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК, като Я ОТМЕНЯ в тази част и ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.С.Й. за виновен в това, че на 23.09.2013г. в гр.Разград е отнел чужда движима вещ – 1 бр. мобилен телефон, марка “Нокиа 6300”, ведно със сим-карта, на обща стойност 76 лв от владението на малолетната В.Н.А. *** с намерение противозаконно да я присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 и чл.58а, ал.1 НК ГО ОСЪЖДА на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

ПРИЗНАВА подс.Й. за невинен в това да е извършил горното деяние чрез употреба на сила, поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението по чл.198, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.

СЛ