Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
двадесети октомври |
2014 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Валентина Димитрова
2. Доротея И.а
секретар М.Н., с участието на прокурора Огнян Дамянов, като разгледа
докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №99 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.328 и
сл.НПК.
Постъпил е протест от РП Разград против Присъда №43/03.02.2014 г. по
нохд №489/2013 г. на РС Разград. Оплакванията са, че наказанието е явно
несправедливо, с оглед обремененото съдебно минало на А., проявената престъпна
упоритост, продължителността на деянието, наличието на образувани неприключили
съдебни производства. Прокурорът счита, че наказанието следва да е 6 години
лишаване от свобода между средния и максималния размер на предвиденото в
закона.
В последното съдебно
заседание прокурорът поддържа протеста. Заявява, че жалбата е неоснователна.
Постъпила е жалба от подс. А.Г.А. против Присъда
№43/03.02.2014 г. по нохд №489/2013 г. на РС Разград. Оплакванията са, че
присъдата е неправилна, незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения
на процесуалните правила, а наказанието е явно несправедливо.
Постъпила е жалба против Присъда №43/03.02.2014 г.
по нохд №489/2013 г. на РС Разград от адв. М.Х. – защитник на подсъдимия А.Г.А..
Твърди се, че липсва нарушение на обществения ред, обидните изрази засягат
единствено представителя на прокуратурата, че не е налице умисъл на дееца за демонстриране
на неуважение към обществото.
В съдебно заседание
защитникът на подсъдимия А. адв. В. поддържа жалбата. Счита, за установено, че А.Г.
е нарушил реда в съдебната зала, за което е санкциониран по реда на чл. 266 от
НПК, но от и обективна страна липсва основание деянието да бъде квалифицирано
като престъпление по чл. 325 от НК, тъй като не е имало такова грубо нарушаване
на реда. Деянието е осъществено в съвсем кратък период от време – в рамките на
няколко минути пред няколко длъжностни лица. Деянието е насочено срещу
прокурора и не осъществява състава на престъпление против реда и общественото
спокойствие, съответно подсъдимия не цели да наруши реда, а отправя обида към
длъжностно лице, тъй като счита, че необосновано не е представил доказателства,
които са от значение за произнасяне по мярката му за неотклонение.
Позовава се и на
несправедливост на наложеното наказание, тъй като и осъжданията, и длъжностното
качеството на прокурора са елемент на състава на престъплението и съответно не
следва да обуславят по-тежко наказание.
Искането е за отмяна на присъдата и признаване на
подсъдимия А. за невиновен, отмяна и връщане за ново разглеждане поради
съществени нарушения на процесуалните правила, алтернативно да бъде намалено
наложеното наказание.
Защитникът на подсъдимия
адв. В. счита, че подаденият протест е
неоснователен.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на
присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:
Въззивните протест и жалба са
подадени против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319
НПК и от лица, които имат право на жалба.
С обжалваната присъда РС Разград
признал подсъдимия А. за виновен в това, че на
27.12.2012 г. в гр. Исперих, в съдебна зала на Районен съд гр. Исперих е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава
с изключителен цинизъм и дързост и представлява опасен рецидив -престъпление по
чл. 325, ал. 4 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б.
"б" от НК и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две
години и шест месеца, което да изтърпи в затвора, при първоначален строг режим.
Съдът намира подадената жалба и
протест от РП, съдържащ искане за увеличаване на наложеното наказание, за
неоснователни.
Съставът на Разградски окръжен
съд, след като обсъди доказателствата, събрани и проверени в хода на
наказателното производство установи следното от фактическа страна:
Подсъдимият
А.Г.А. е роден на *** ***, живее в същия град, български гражданин, със средно
образование, женен, осъждан, ЕГН ********** (биографична справка л. 12 и
декларация л. 13 от ДП, установена самоличност в съдебно заседание). А. е
осъждан многократно за престъпления от общ характер, налагано му е наказание
лишаване от свобода, последно с присъда №64/30.04.2008 г., влязла в сила на
24.09.2008 г. за престъпление по чл. 196 НК, извършено на 29.07.2007 г. на 6
месеца лишаване от свобода, включително и за престъпления по чл. 325 ал. 4 НК:
- по
споразумение, сключено по нохд №464/2006 г. на РС Търговище, в сила от 02.10.2006
г., за престъпление извършено на 29.01.2000 г. лишаване от свобода за срок от
две години;
- по нохд
№105/2008 г. на РС Търговище, с присъда влязла в сила на 12.05.2008 г., за
престъпление, извършено на 30.11-01.12.2007
г. на шест месеца лишаване от свобода;
- по нохд
№590/2008 г. РС Търговище, с присъда влязла в сила на 20.08.2008 г., за
престъпление, извършено на 12.06.2008 г. на шест месеца лишаване от свобода (л.
31 – 42 от ДП).
Подсъдимият
А. бил привлечен като обвиняем по ДП №20/2012 г. по описа на ОСлО Разград за
престъпление по чл. 210 НК. Наблюдаващ прокурор по делото бил св. П. М.. В хода
на досъдебното производство по отношение на подс. А. била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по чнд №316/2012 г. РС Исперих.
Подсъдимият
А.А. упражнил правото си по чл. 65 от НПК и чрез защитника си адв. Х., подал искане
за изменение на наложената мярка за неотклонение пред PC Исперих. По искането
за промяна на мярката за неотклонение било образувано чнд № 367/2012 г. по
описа на PC - Исперих, като съдията -докладчик по делото - св. Ю. Ц., го
насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.12.2012 г. от 11,30 ч.
На
27.12.2012 г. подс. А. бил доведен в сградата на съда и съдебната зала от св. И.
И. и св. Р. Ж. - служители на 03 „Охрана” Разград. По същото време задължения
по охрана на съдебната сграда осъществявали и св. З. К. и св. Т. Х. - също
служители на ОЗ „Охрана” – Разград, които се намирали във фоайето пред
съдебните зали.
Съдебното
заседание започнало в 11,30 ч. В съдебната зала съдията - св. Ю. Ц., прокурор -
св. П. М., съдебен секретар - св. Й. Т., защитник - адв. М. Х., съпругата на
подсъдимия - св. Х. А., св. Св. Д. – адвокат, св. И. и Ж. – служители в ОЗ
„Охрана” и св. Д. М. – приятел на подсъдимия.
След
даване ход на делото страните представили писмени доказателства - удостоверение
за раждане и удостоверение за сключен граждански брак от защитата, и протоколи
от очни ставки между подсъдимия /обвиняем по ДП/ и свидетели /пострадали лица
по ДП/. Искането на страните било уважено от съда и представените доказателства
приети. В хода на съдебните прения първо пледирал защитника, а след него
започнал пледоарията си прокурорът - св. П. М.. По време на речта на прокурора А.
подхвърлял реплики и когато св. М., заявил пред съда, че мярката за
неотклонение не следва да бъде изменяна в по-лека, подс. А. избухнал, ударил с
юмруци по банката зад която стоял и извикал срещу прокурора „... ако не бях
задържан всичко щеше да бъде платено. Защо лъжеш дръвник такъв. Аз ще си продам
къщата и ще платя, само ме пусни. Лъжец. Ебах майката простак такъв....".
Защитникът му се опитал да го успокои, но без успех. Последвало предупреждение
от страна на председателя на съдебния състав, подсъдимият да се въздържа, като
му било указано, че ще има възможност да се изкаже, но въпреки това той
продължил да отправя обиди към прокурора и да има невъздържано агресивно и
гневно поведение в съдебната зала - викал силно, блъскал по банката, отправял
обидни думи към прокурора.Служителите на ОЗ „Охрана”, които били в съдебната
зала - св. И. И. и св. Р. Ж., при избухването на подсъдимия застанали до него,
за да изпълнят служебните си задължения, с цел да предотвратят ескалация на
поведението му, а св. З. К. и св. Т. Х., чувайки отвън силните викове на
подсъдимия, ускорено се придвижили към съдебната зала, за да съдействат на
колегите си, отворили вратата и застанали на прага. Последвало разпореждане на
св. Ю. Ц. за извеждане на подсъдимия от съдебната зала, при което той бил
изведен. Навън пред съдебната зала, подсъдимият се успокоил. Вътре в залата
последвало извинение от страна на защитата към председателя на съд.
Действията
на подс. А. са продължили около 5 минути, според показанията на свидетелите.
Освен св.
М., към когото били отправени обидните думи, изречени от подсъдимия, стъписани
и възмутени от поведението му останали и другите лица в съдебната зала. Тази
ситуация – агресивното поведение на А., виковете, псувните, обидните думи,
тропането по банката е възприета и описана като необичайна, неприемлива и възмутителна и от св. Ц.-Й.,
св. Т., св. Х., св. И., св. И.а и св. Ж.. Като неприлично държане се определя
поведението му и от св. А.. Подсъдимия А. сам оценява поведението си като
„грубо” в дадените обяснения пред съда.
Описаната фактическа обстановка е
установена въз основа на всички събрани доказателства, включително и
обясненията на подсъдимия (л. 141), който заявява, че се е държал грубо, че е
нарекъл прокурора „лъжец” и „дръвник”, че е казал „ебахти дръвника си”, че е
предупреден за това два пъти от съдията и след като не е спрял е разпоредено да
бъде изведен навън. Логични,
последователни и взаимно допълващи са показанията на свидетелите Ц.-Й. (л. 121), св. Т. (л. 118 и л. 20 ДП), св. Х. (л. 117), св. И. (л.
123), св. И.а (л. 17 ДП), св. Ж. (л. 124) и св. Д. (л. 138). Единствено св. М.,
който е в близки отношения с подсъдимия твърди, че А. не е буйствал, но също
твърди, че станал „панаир” в залата, че се наложило охраната да „успокои” А.,
че съдията разпоредил да го изведат навън. Съпругата на подсъдимия също дава
показания в този смисъл, че е налице „неприлично държане”, че е налице
„инцидент”, който е продължил минута – две.
Показанията
на св. М. и св. А. са уклончиви, непоследователни и са израз на стремежа им да дадат
различна оценка на поведението на А. в съдебната зала, да омаловажат проявите
му, което е обяснимо с оглед близките им отношения. Но твърденията им, че не са
чули псувни, че не е имало блъскане, а станалото може да се характеризира като
спор със прокурора, се опровергават от останалите свидетели, а и от обясненията
на подсъдимия в съответната част.
По
основните обстоятелства от предмета на доказване РС е приел идентична
фактическа обстановка и изложил в мотивите анализ на доказателствата,
противоречията между показанията на свидетелите, какво приема за установено и
въз основа на кои доказателства.
Тази фактическа обстановка не се
оспорва по същество и от жалбоподателя.
Съдът счита, че събраните
доказателствени материали дават възможност за изграждане на обосновани и
безспорни изводи и че приетата фактическа обстановка се
основава на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени
доказателства.
От правна страна.
А. е обвинен в това, че на 27.12.2012 г. в гр. Исперих, обл. Разград в съдебна зала на Районен
съд гр. Исперих, в съдебно заседание по чнд № 367/2012 г. по описа на PC -
Исперих е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание
се отличава с изключителен цинизъм и дързост и представлява опасен рецидив.
Установено
е по делото, че на посочената дата, в съдебната зала, по време на съдебно
заседание подсъдимият А. е псувал, отправял обидни думи към прокурора, викал и
блъскал по банката. Това поведение не е преустановено и след предупреждение от
съдията и това е наложило извеждането му извън съдебната зала.
Съгласно ППВС №2/74 г. обект на
престъплението хулиганство са редът, установен в страната, и общественото
спокойствие, а основен признак на деянието, чрез което се осъществява
престъплението хулиганство, са "непристойни действия”, такива са онези,
които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство,
невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото.
За да е осъществен съставът на
престъплението по чл. 325 НК, тези непристойни действия следва да съставляват и
грубо нарушение и явно неуважение към обществото.
Съгласно правната теория и
съдебната практика грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява
брутална демонстрация против установения ред и
нарушава важни обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на
нравствеността, а явно неуважение към обществото има, когато
деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към
личността. Съответно
да са станали достояние или да могат да станат достояние и на други хора, които
съзнават противообщественият им характер.
Съдът
намира, че несъмнено поведение на А. е непристойно – той е псувал, отправял
обидни думи към прокурора, викал и блъскал по банката. Тези действия са
извършени на обществено място – в съдебната зала; станали са достояние на
лицата, които се намират в съдебната зала;
могли са да станат достояние и вероятно са станали и на лицата извън
съдебната зала, които както св. К. и Х. са чули виковете и блъскането; довели
са до прекъсване на съдебното заседание; свързани са с посегателство върху
личността, тъй като са отправени обидни думи към лице, присъствало в съдебната
зала; насочени са и против морала – тъй като са употребени неприемливи изрази –
псувни; създали са смут.
Деянието, извършено от подсъдимия
е със значителна обществена опасност, съответно не може да се приеме, че
представлява непристойна проява, подлежаща на санкция по УБДХ или по
разпоредбата на НПК, относно нарушаване на реда в съдебната зала. Действително
дребното хулиганство, съгласно УБДХ, е непристойна проява, изразена в употреба
на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече
хора, в оскърбително отношение и държане, сбиване или други подобни действия, с
които се нарушават обществения ред и спокойствието, но поради своята по-ниска
степен на обществена опасност не представлява престъпление. Но с оглед мястото
и обстоятелствата на извършване на деянието, продължителността му, последиците
му, скандализирането на обществото, особено бруталната демонстрация на
незачитане на установения ред, съдът счита, че е налице значителна обществена
опасност на деянието.
Описаните обстоятелства разкриват
особена наглост и изразяват грубо нахалство и пренебрежение към нормите на
поведение.
Действията,
извършени от А. се характеризират с изключителна дързост, тъй като са извършени
в съдебната зала по време на съдебно заседание, от лице, към което вече е
приложена мярка за неотклонение, целяща да отнеме възможността му да върши
престъпления. Хулиганските действия упорито не са прекратени, дори след
предупреждения от съдията, продължителността им не е незначителна, тъй като са
довели до прекъсване на съдебното заседание. Те грубо засягат интересите на
обществото, тъй като са насочени и засягат и функционирането на съда, който
като част от съдебната система следва да осъществява правораздаването. Не може да се приеме, че изразите, употребени
по време на съдебно заседание, спрямо лице, което упражнява служебните си
функции, засягат единствено честта, достойнството и самооценката му. Напротив
те са израз на брутална демонстрация и незачитане на правилата, установени в
обществото.
С оглед
употребените псувни и обидни думи, блъскането по банката, по време на съдебно заседание, в
съдебната зала, съдът приема, че хулиганските действия са нагли, безсрамни,
грубо нарушават нравствените принципи, създават възмущение и нарушават норми на
приличие.
С поведението си подсъдимият
грубо нарушава нравствените принципи на гражданите, създава възмущение сред тях,
нарушава норми на приличие, в много груба форма засяга интересите на обществото
и личността, изразява пренебрежително отношение към обществения ред и упорито
не прекратява тези действия. Те са прекратени, след като четирима служители на
ОЗ „Охрана” са извели подсъдимия от залата. Не може да се говори за краткотрайно
избухване, което доброволно е преустановил подсъдимия. Това, че е излязъл, без
да оказва съпротива, не променя квалификацията на деянието, ако беше отказал да
излезе доброволно, щеше да е налице и квалификацията „съпротива срещу орган на
властта”.
Да
възможно е да се приеме, че подсъдимият, с оглед сприхавия си и избухлив
характер е извършил част (отправените обиди към прокурора) от описаните по-горе
действия по
лични мотиви, но те осъществяват състава на престъплението хулиганство, тъй
като деецът е действал не само с умисъл за нанасяне на обида на прокурора, но и
е съзнавал, че с поведението си грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение
към обществото, тъй като е извършил това по време на съдебно
заседание, в съдебната зала. Налице е умисъл за демонстриране на незачитане на
установения ред и неуважение към обществото.
Подсъдимият е демонстрирал
неуважение към общоприетите правила за поведение, грубо пренебрежение към
социалните норми и ценности в стремежа си да заяви собствената си представа за
справедливост, да наложи своето виждане по начина на разследване на
престъплението, в което е обвинен, и то по абсолютно неприемлив начин.
Несъгласието с нечие поведение не предполага, допустимост на реакция като на
подсъдимия и въззивният съд споделя, приетото от РС Разград, че действията на А.,
извършени в съдебна зала са непристойни, грубо нарушават обществения ред,
изразяват неуважението към приетите обществени порядки и морал и се отличават с
изключителна дързост и цинизъм.
Квалификацията на деянието опасен
рецидив се обуславя от предходните осъждани на подсъдимия и съгласно чл. 29 НК е налице, когато подсъдимия извърши
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 НК или извърши
престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66
НК. Подсъдимият е извършил престъплението, след като е осъждан два и повече
пъти на наказание лишаване от свобода, което не е отложено по реда на чл. 66 НК
и петгодишният срок по чл. 30 НК не е изтекъл.
Деянието осъществява състава на
престъплението по чл. 325, ал. 4 НК във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с
чл. 29, ал. 1, б. „б” НПК.
Въззивната инстанция напълно споделя като
законосъобразни констатациите на РС относно обективната и субективната страна на описаните деяния.
По
размера на наказанието.
За
престъплението по чл. 325, ал. 4 НК се предвижда наказание лишаване от свобода
от една до шест години.
На А. е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца.
Въззивният
съд намира, че наказанието е правилно определено, спазено е изискването на чл.
54 НК, като са отчетени индивидуализиращите отговорността обстоятелства,
наказанието е справедливо и съобразено с целите на специалната и генералната
превенция.
Подсъдимия А. е осъждан за
престъпления по чл. 325, ал. 4 НК по посочените по горе дела, налагано му е и е
изтърпявал наказание лишаване от свобода. Осъждане е и за престъпления срещу
собствеността по чл. 196 НК, чл. 216 НК, за престъпления против личността по
чл. 129 НК, чл. 131 НК, 143 НК, 152 НК и е изтърпявал наказание лишаване от
свобода. Съдът намира, че подсъдимият се отличава с висока степен на обществена
опасност.
При
определяне на наказанието е отчетено и семейното му състояние, трудовата
ангажираност, на която се е позовал и подсъдимия и му е наложено наказание под
средния размер на предвиденото в закона, което предполага, че е установен и приет
превес на смекчаващите обстоятелства. Съдът е отчел и подбудите за извършване
на деянието - ниското правосъзнание, желанието на подсъдимия да
демонстрира пред обществото превъзходство на силата си и чувството му за
безнаказаност.
Наложеното
наказание не е явно несправедливо. Предходните осъждания, значителна част от
които за престъпления от същия вид, при което са му налагани наказания лишаване
от свобода и под минималното предвидено в закона и в размер на две години
лишаване от свобода, очевидно не са постигнали целите по чл. 36 НК – да се
поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави.
Наказанието е определено в съответствие с нормата на чл. 54 НК и е
необходимо за постигане целите по чл. 36 НК - да се поправи и превъзпита
осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително
върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът приема за неоснователни
исканията на защитата за намаляване на наложените наказания по изложените вече
съображения, относно законосъобразното определяне на наказанието от
първоинстанционния съд. Няма наличие на многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства, нито основание за определяне на наказание в още по-нисък размер,
към минималния предвиден в закона, предвид тежестта на извършеното и съдебното
минало на А..
С оглед предходните осъждания не
са налице основания за приложение на чл. 66 НК.
Съдът намира за неоснователен и
протеста на прокурора, който иска увеличение на наказанието на 6 години
лишаване от свобода. Това наказание би било несъразмерно тежко за извършеното
от подсъдимия. Изолирането на А. от обществото и семейството му за шест години,
не би довело до положителни промени. Наказанието следва да е съответно на
извършеното.
Въззивният съд не установи при проверка на присъдата съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати в досъдебното производство
и по време на съдебната фаза.
Изяснени са обстоятелствата по
чл. 102 НПК, относно престъплението и участието на подсъдимия в него, характерът и размерът на вредите, причинени с
деянието и обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия.
Присъдата и мотивите към нея
отговорят на изискванията на чл. 305 НПК. Извършен е анализ на доказателства,
изложени са подробни и ясни съображения.
Съставът на Окръжен съд Разград,
счита че първоинстанционната присъда е законосъобразна, обоснована и
справедлива, постановена при пълнота на доказателствата и без процесуални
нарушения, поради което тя не страда от пороци, които налагат отмяната й или
изменението й. Поради това присъдата следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава Присъда
№43/03.02.2014 г. по нохд №489/2013 г. на Районен съд Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
MH