Р Е Ш Е Н И Е № 37

Гр.Разград, 27.05.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

с участието на секретаря М.Н. и прокурора РОСИЦА Г., като разгледа докладваното от съдия Иванова ВАНД № 135 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.378, ал.5 във вр. с чл.328 и сл. от НПК.

С Решение № 146/27.03.2014г., постановено по АНД № 72/14г., Разградският районен съд е признал обвиняемия Ю.А.М. *** за виновен в това, че на 24.01.2014г. в гр.Разград е упражнявал професия “шофьор, такси” с код *** според Националната класификация на професиите и длъжностите 2011г., с МПС- лек автомобил Опел Вектра с рег.№ ***, без да има съответната правоспособност /удостоверение/ /чл.18, т.5 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТС за таксиметров превоз на пътници- “Водачът на лек атксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания: ....т.5. да притежава удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил, издадено след успешно полагане на изпит, валидно за съответната община”/ и без да притежава съответното разрешение за извършване на таксиметров превоз /чл.24, ал.1 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТС за таксиметров превоз на пътници “Разрешението за извършване на таксиметров превоз и холограма се издава от кмета на общината или упълномощено от него лице за всеки отделен автомобил”/, които документи е бил длъжен да носи /чл.31, ал.1, т.1 и 2 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТС за таксиметров превоз на пътници/- престъпление по чл.324, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Недоволна от така постановеното решение е останала адв.И.- служебен защитник на А., поради което го обжалва в срок, като сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и моли да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което подзащитният й бъде оправдан. В с.з. жалбата се поддържа.

Окръжна прокуратура- Разград счита жалбата за процесуално допустима, но неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което предлага същото да бъде потвърдено.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Ю.А.М. ***, правоспособен водач е на МПС. Синът му притежавал МПС- л.а.Опел Вектра с рег.№ ***.

На 24.01.2014г. сутринта, М. взел лекия автомобил на сина си- Опел Вектра с рег.№ *** и отишъл до центъра на село Д.. Там, от автобусната спирка в центъра на селото, М. качил в лекия автомобил свидетелите С. Р., Р. И. с внучето й и Б. Ф., като се уговорили, обв.М. *** срещу заплащане на сумата от 2 лева за всеки един от свидетелите, която била определената цена на билетите за автобусните превози от селото до гр.Разград и обратно.

Около 08.00ч. обвиняемият заедно със свидетелите Р., И. и Ф. потеглили от с.Д. за гр.Разград. По същото време служители на ОД на МВР-Разград и служители на РД-ДАИ-Разград извършвали съвместна проверка по сигнали за извършвани таксиметрови превози от водачи, които нямали такава правоспособност. След автомобилите, за които проверяващите имали информация, като извзършващи такива превози, бил и автомобилът, управляван от обвиняемия. Служителите на РД-ДАИ-Разград- свидетелите М. и И. били разположени около лозята по пътя гр.Разград-с.Д.. Около 08.15ч. те забелязали автомобила на обвинаемия, когато минал покрай тях и сигнализирали чрез телефонно обаждане на свидетелите Т.Х. и К.К.- полицейски служители, които били разположени на входа на гр.Разград в близост до Дома за стари хора. Влизайки в гр.Разград в района на Дома автомобилът на обвиняемия бил спрян за проверка от служителите на КАТ. Повикани били и свидетелите М. и И.. След като извършили проверка на водача и пътниците, свидетелите установили, че автомобилът се управлява от обв.М. превозва свидетелите Р., И. и Ф. срещу заплащане, без да притежава съответно разрешение за извършване на таксиметров превоз и удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил. Още при първоначалния разговор на мястото на проверката св.И. обяснила пред служителите на полицията, че са се договорили за заплащането с обв.М.. След това последния, заедно с тримата свидетели- пътници били отведени в сградата на ОД на МВР-Разград за изясняване на случая. В разпитите си пред разследващ полицай свидетелите Р. И. и Б. Ф. обяснили, че щели да заплатят на обв.М. сумата от 2лв. всеки от тях, според уговорката им. Св.И. заявила, че и друг път е пътувала с М. срещу заплащането на сумата от 2 лв., равняваща се на цената на автобусния билет от с.Д. до гр.Разград. Дори предния ден била пътувала по същия маршрут с обвиняемия. По-късно същия ден св.М. съставил АУАН на обвиняемия, след което лекия автомобил бил задържан за срок от 6 месеца, черз отнемане свидетелството за регистрация и сваляне на предна регистрационна табела на автомобила. Същият бил откаран на охраняем паркинг в ж.к.Орел в гр.Разград.

От приложената към делото справка от ИА Автомобилна администрация, ДАИ-Русе, Областен отдел ДАИ-Разград и видно, че обв.М. няма издаван лиценз за управлявания от него лек автомобил Опел Вектра с рег.№ *** за извършване на таксиметров превоз на пътници. Същият не притежава удостоверение за водач на лекх таксиметров автомобил. Няма удостоверение или лиценз за извършване и на обществен превоз на пътници. От приложената по делото справка от Община-Разград е видно, че обв.М. не притежава валидно разрешение за таксиметров превоз на пътници и не му е издавано такова.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, като първоинстанционния съд е направил подробен анализ защо кредитира именно тях, а не тези дадени на съдебното следствие, които изводи се споделят и от настоящата инстанция. Показанията им на съдебното следствие са нелогични, с оглед на това, че същите са се качили в автомобила на обвинеямия именно от автобусната спирка, чакайки автобуса за гр.Разград, т.е. липсва “случайност” в действията им. Ето защо следва да се приеме, че дадените от свидетелите И. и Ф. на досъдебното производство са достоверни и отговарят на другите както гласни, така и писмени доказателства по делото.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Жалбата е неоснователна, а решението на РС-Разград като прравилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено от съда.

Съдът намира, че с оглед на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че деянието на обвиняемия М. е съставомерно по чл.324, ал.1 от НК, тъй като същият на инкриминираната дата е осъществявал таксиметрова дейност без да има необходимата правоспособност за това, изискваща се от Закона за автомобилните превози и Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници. В случая спорен е момента дали е налице такава дейност. Съгласно даденото в пар.26 от ЗАП, респ.чл.2 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. легалсно определение “Таксиметрови превози” са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до 5 места, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Към лицата, които осъществяват такава дейност законодателят е предвидил определени изисквания, на които трябва да отговарят както водачите, така и автомобилите. Изискванията са очертани в специалната Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТС за таксиметров превоз на пътници. В тази връзка лицата, извършващи таксиметров превоз на пътници следва да притежават лиценз за такъв превоз, както и удостоверение “водач на лек таксиметров автомобил” издадено от съответната община, т.е. законодателят е предвидил изисквания, които са в повече от обикновените за водач на МПС. Безспорно е, че извършването на таксиметрова дейност попада в тази, визирани в чл.324, ал.1 от НК, за които се изисква специална парвоспособност, като съгласно Националния класификатор на професиите, като такава е посочена с код *** “шофьор, такси”. В конкретния случай безспорно се установява, че М. е упражнявал именно таксиметрова дейност /таксиметров превоз/- същият е извъшвал провез на своите съселяни Р., И. и Ф., с лекия автомобил на сина си, но управляван от него, по заявената от тях цел- гр.Разград срещу заплащане- 2 лв. на цената на автобусния билет. Същият не е притежавал както лицензия, така и удостоверение, съобразно изискванията на закона за придобитата правоспособност за осъществяване на такава дейност, да не говорим, че и самия му автомобил не е отговарял на изискванията на закона. В случая обаче същественото е, че фактически той е извършвал именно такава дейност. За съставомерността на това престъпление не е необходимо то да е извъшвано системно, важното е в конкретния случай да бъде установено, че е налице такава. В този смисъл е и както практиката на ВКС /ТР № 31/16.10.1969г. по н.д.№ 29/69г., ОСНК; р.№ 635/13.04.2004г. по н.д. № 208/2004г., ІІ н.о.; р.№ 368/02.10.2009г. по н.д.№ 364/2009г., ІІ н.о./, но и практиката на другите съдилища /р.№239/21.03.2011г. по н.д.№ 266/2011г. на РС-Пазарджик и др./, както и на съдилищата от нашия съдебен окръг. Ето защо правилно и законосъобразно РС-Разгград е приел, че действията на М. обективират в най-пълна степен състава на престъпление по чл.324, ал.1 от НК. Направените от първостепенния съд изводи напълно се споделят и от въззивния съд.

Наложеното наказание от първоинстанционния съд, което е в размер на минимално предвидената глоба в чл.78а от НК се явява справедливо и съответно на извършеното. В случая действително са налице основанията за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с ангажиране на административната му такава, като определеното наказание е минимално. По този начин въззивният съд намира, че действително целите на генералната и най-вече на специалната превенция, досежно превъзпитание на нарушителя ще бъдат постигнати в най-пълна степен.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 146/27.03.2014г. по АНД № 72/14г. по описа на Разградския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

MH