ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева

2. Доротея Иванова

секретар М.Н., с участието на прокурора Росица Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №136 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

Постъпила е жалба от И.Р.И., ЕГН********** против Решение №11/19.03.2014 г. по анд №10/2014г. на КРС.

Оплакванията са, че решението е незаконосъобразно, немотивирано, постановено при нарушение на процесуалните правила и че наложеното наказание глоба е несправедливо.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. М.. Позовават се на накърнено право на защита на досъдебното производство – не му е осигурена възможност да ползва помощ от адвокат. Твърди се, че има противоправни действия на пострадалото лице, които осъществяват състав на престъпление - причинени са увреждания, отразени в медицинското удостоверение. Счита, че в нарушение на правилата за събиране на доказателства не е назначена съдебно-медицинска експертиза. Не е доказано извършването на престъплението по хулигански подбуди.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Счита, че не се предвижда задължително участие на защитник и оспорване на подписа не е направено, нито пред първата инстанция, нито в жалбата пред въззивната инстанция. Съдебният акт е правилен и законосъобразен. Изложени са подробни мотиви защо са налице хулигански подбуди и е установено по делото чрез разпит на четирима свидетели-очевидци, че побоят е започнал безпричинно. Не се установява между лицата да е имало предварителен конфликт, побоят е нанесен на публично място, пред много хора.

В последната си дума жалбоподателят твърди, че станалото е записано на охранителни камери. Твърди, че не е виновен.

Съдът установи следното:

С обжалваното решение РС Кубрат е И.Р.И. за виновен в това, че на 07.01.2014 год. в гр. Кубрат, Разградска област, по хулигански подбуди нанесъл побой и е причинил лека телесна повреда на А.М.Ю., довели до разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, представляващи разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл. първо, във вр. с чл.130, ал.1 от НК и го освободил от наказателна отговорност и наложил наказание адм.наказание глоба – 1000 лв.

Съдът е приел следната фактическа обстановка:

Подс. И.Р.И. е 26-годишен, български гражданин, неженен, осъждан - реабилитиран по право, със средно образование, безработен.

Нарушителят И.Р.И. заедно със св. М.М. отишли на 07.01.2014 г., в едно от междучасията, в СОУ „Христо Ботев" гр. Кубрат, за да видят приятелката на този свидетел, която била ученичка в същото училище. В двора на училището били излезли и други ученици, сред които и св. А.М.Ю., който бил приятел с И.. Ю. поискал запалка, за да запали цигара, но после не я върнал на собственика й. Като изпушил цигарата си, Ю. се прибрал в сградата на училището, защото и междучасието свършило. Решил да върне запалката на И. следващото междучасие, защото нарушителят посещавал училището всяко междучасие.

През това време И. отишъл до дома си, за да вземе своето куче и да го разходи, като отново с приятеля си М. се върнали в училището. Изчакали да свърши часа и М. влязъл в сградата на учебното заведение, където срещнал св. А. Ю. и го помолил да върне запалката на И., защото последният не бил в настроение за шеги. Св. Ю. казал, че ще върне запалката лично на И.. Последният по това време бил до малката врата на училищния двор, в близост до училищния стол, и държал повода на кучето си в ръка, а домашния си любимец пуснал да се разхожда. Св. Ю. се приближил до И. и последният си поискал запалката, а приятелят му А.М.Ю. я върнал.

Нарушителят започнал да обижда свидетеля Ю., наричайки го „рязан", „турчин", псувал го, а Ю. му отвърнал на обидите, наричайки го „крадец" и „наркоман". Намесил се св. Ш., при което И. и Ю. се отдалечили на около 20-30 метра, в близост до офиса на СОД. И. продължил да обижда Ю., след което го ритнал с крак и телефонът на пострадалия, който държал в ръката си, паднал и се счупил. Св. Ю. тогава съблякъл якето си и го дал на св. Ш.. Св. М. помислил, че св. Ю. прави знак на св. Х., за да нападне И., и тогава М. изблъскал Х.. И. продължил да нанася удари с юмруци и ритници, които попадали в тялото на Ю.. По лицето и блузата на Ю. имало кръв. Последният също отвърнал на нарушителя, тогава И. започнал да го удря с повода на кучето, след което замахнал да го удари за пореден път, но Ю. успял да хване повода и да предотврати нанасянето на последващи удари. Наоколо били съученици на св. Ю., както и св. А., който наблюдавал инцидента през прозореца на своето училище и като видял побоя, отишъл да разтърве биещите се. Когато пристигнал инцидентът бил преустановен. Нарушителят И. заедно със св. М. тръгнали да се прибират, а св. Ю. и неговите съученици тръгнали към полицейското управление.

А.М.Ю. получил следните увреждания: кръвотечение от носа; разкъсно-контузна рана тип „Ламбо" на дланно-пръстовата става на средния пръст на дясна ръка; цепковидна рана по анатомичната граница на дясното крило на носа; зачервяване на долния клепач на дясно око с подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на склерата, вътрешностранично от ириса, на същото око; кръвонасядане в лява челна област, дясната половина на горната устна, дясна странична област на шията, външностранична повърхност на дясна мишница и лява колянна област; дълбока драскотина в дясната половина на челото и лицевата повърхност на лява подбедрица; зачервяване на кожата на дясното крило на носа, левия гръден мускул, лявата лопатка и десния лакът и охлузвания на десния лакът, които обуславят разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Могат да бъдат получени от удари с юмруци по лицето, ритане с крака в лява гръдна и гръбна половина, като не е изключено да е имало и опора по терена с десния лакът и ляво коляно. Възможно е да са получени от серия удари с удължен твърд пластичен предмет със сравнително малко напречно сечение, какъвто е металния кучешки повод (верижка). Всички установени травматични увреждания са с еднаква давност и могат да бъдат причинени часове преди освидетелстването, което е извършено на 07.01.2014 г.

Описаната фактическа обстановка съдът е приел въз основа на всички събрани доказателства.

По доказателствата.

Налице са показанията на св. Ю., св. Ш., св. А., св. Х., че са възприели как И.И. напада пострадалия А. Ю., нанася му удари и отправя псувни и обиди.

По-различно описва случилото се св. М.. Но и от неговите показания се установява, че пострадалият и И. били „познати, приятели”, че пострадалият искал „да се избъзика нещо”, но „И. не беше в настроение за бъзици”, „беше в лошо настроение”, както и потвърждава, че след доближаването на И. към Ю. започнали „дрязгите”.

Съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата са причинени увреждания на свидетеля Ю., съответно вида и характера им – лека телесна повреда. Съдът счита, че са налице безспорни доказателства и за лицето, което е причинило уврежданията. Установено е, че И. е държал повод за куче, установено е, че уврежданията по Ю. съответстват да са причинени именно с такова средство. Показанията на посочените по-горе свидетели се подкрепят и от СМЕ.

Първинстанционният съд е извършил анализ на доказателствата и мотивирал по какви причини възприема изложената фактическа обстановка. Въззивния съд споделя възприетата фактическа обстановка и счита анализа на доказателствата и фактическите изводи на РС Кубрат за правилни и обосновани.

По твърдяните процесуални нарушения.

И. е привлечен като обвиняем на 10.01.2014 г. (л. 3) за престъпление, извършено на 07.01.2014 г., а на 13.01.2014 .г постановлението е внесено в съда. И. е имал възможност да упражни правото си на защита. В постановлението му за привличане е указана възможността да има защитник. Още на 17.01.2014 г. И. е подал жалба чрез защитника си адв. М. до РП, а на 30.01.2014 г. е подал писмен отговор чрез защитника си адв. М.. Съдът намира, че изписването в постановлението за привличане като обвиняем на „не желая адвокат” не съставлява процесуално нарушение и не е довело до накърняване правото на защита.

Съдът се е произнасял по исканията и възраженията на страните. Не са допуснати процесуални нарушения в хода на разглеждане на делото. Делото е изяснено от фактическа страна.

Няма данни за предхождащ деня на деянието конфликт между пострадалия и И.. Напротив и св. М. заявява, че двамата са познати и приятели. Възникналият конфликт се дължи на агресивното поведение на И.. Той е отишъл и използвал словесна и физическа агресия спрямо Ю..

Налице са данни за увреждания нанесени на И., съответно Ю. е реагирал на нападението, но това е последваща реакция.

Налице са данни за последващ конфликт между двамата и влошени отношения, но не и към момента на деянието по постановлението на РП.

Няма доказателства за лична вражда между пострадалия и подсъдимия дори и за инцидентно създадена, за да се приеме формиран личен мотив за нанасяне на побоя, изключващ хулигански подбуди. Има данни за „лошо настроение” на И., което е предизвикало агресията към неговия познат/приятел. Съдът приема обяснението за ценна запалка, която била повод за нападението за защитна теза, която се опровергава от останалите доказателства. Още повече, че и от И. не се оспорва, че запалката е върната. Използваната от И. физическа сила е насочена, освен за накърняването на телесната неприкосновеност на пострадалия с нанесения побой и за да го унижи пред множеството около училището, да демонстрира превъзходството си. Затова деянието засяга не само телесната неприкосновеност на личността, но и обществения ред. И. е започнал с агресивното си поведение на обществено място, изричал псувни и посягайки върху телесната неприкосновеност на пострадалият е искал да наруши и обществения ред по груб и непристоен начин, както и да изрази с демонстрираното агресивно поведение и явно неуважение към обществото. Деянието е извършено при пряк умисъл. Осъществява състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 от НК.

Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 78а НК и освободил подсъдимия от наказателна отговорност и наложил предвиденото административно наказание глоба в минималния възможен размер.

При проверка на законността, обосноваността и справедливостта на обжалваното решение не се установяват нарушения, предполагащи отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърдено.

Поради това съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение №11 от 19.03.2014 г. по анд №10/2014 г. на Районен съд Кубрат.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ