Р Е Ш Е Н И Е № 39

Гр.Разград, 21.05.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

С участието на секретаря М.Н. и прокурора РОСИЦА Г., като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 137 по описа за 2014 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 96/04.03.2014г. по НОХД № 658/2013г. Разградският районен съд е признал подсъдимия Г.М.Д. *** за виновен в това, че за времето от 14.04.2013г. до 15.04.2013г. включително в *** в условията на опасен рецидив се е съвъкупил с лице от женски пол А. М. ***, като я е принудил към това със сила, поради което и на основание чл.152, ал.3, т.5 във вр. с ал.1, т.2 НК го е осъдил на 6 години лишаване от свобода при строг режим в затвор.

Със същата присъда РРС е признал подсъдимия Г.М.Д. за невинен в това да е извършил престъплението като съизвършител с А.М.Д., поради което го е оправдал по обвинението по чл.152, ал.3, т.1 НК.

Със същата присъда РРС е признал подсъдимия Г.М.Д. за виновен в това, че на 14.04.2013г. в *** в съучастие като съизвършител с А.М.Д. противозаконно е лишил от свобода А. М. Б., поради което и на основание чл.142а, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 НК го е осъдил на 3 години лишаване от свобода при строг режим в затвор.

Със същата присъда РРС е признал подсъдимия Г.М.Д. за невиновен в това да е извършил горното деяние за периода до 15.04.2013г. и го е оправдал по обвинението в тази му част.

На основание чл.23, ал.1 НК РРС е определил едно общо наказание на подс.Г.М.Д. за двете престъпления в размер на 6 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор, и на основание чл.59, ал.1 НК е приспаднал предварителното задържане на подсъдимия.

Със същата присъда РРС е признал подсъдимия А.М.Д. *** за виновен това, че за времето от 14.04.2013г. до 15.04.2013г. включително в *** в условията на продължавано престъпление се е съвъкупил с лице от женски пол А. М. Б. като я е принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл.152, ал.1, т.2 във вр. с чл.26, ал.1 НК го е осъдил на 4 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор.

Със същата присъда РРС е признал подсъдимия А.М.Д. за невинен в това да е извършил престъплението като съизвършител с Г.М.Д., поради което го е оправдал по обвинението по чл.152, ал.3, т.1 НК.

Със същата присъда РРС е признал подсъдимия А.М.Д. за виновен в това, че на 14.04.2013 г. в *** в съучастие като съизвършител с Г.М.Д. противозаконно е лишил от свобода А. М. Б., поради което и на основание чл.142а, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 НК го е осъдил на 3 години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затвор.

Със същата присъда РРС е признал подсъдимия А.М.Д. за невинен да е извършил горното деяние за периода до 15.04.2013г. и го е оправдал по обвинението в тази му част.

На основание чл.23, ал.1 НК РРС е определил на подсъдимия А.М.Д. общо наказание за двете престъпления в размер на 4 години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затвор и на основание чл.59, ал.1 НК е приспаднал предварителното задържане на този подсъдим.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.Г.М.Д. и чрез защитника си адв.И.И. *** я обжалва като неправилна, незаконосъобразна, необоснована и поради явна несправедливост на наложеното наказание. Моли за отменяването й и за постановяване на оправдателна такава. Алтернативно моли за намаляване на наложеното наказание. Въззивна жалба лично е подал и подс.Д., който счита, че правата му на защита и на справедлив процес са били нарушени и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.

Недоволен от присъдата е останал и служебния защитник на подс.А.М.Д. – адв.Р.В. ***, който я обжалва като постановена в нарушение на материалния закон и като явно несправедлива. Моли присъдата да бъде отменена и подс.Д. да бъде оправдан по двете обвинения или алтернативно да бъдат намалени наложените наказания с приложение на институтите по чл.55 НК и чл.66 НК.

Представителят на Окръжна прокуратура-Разград счита жалбите за

Разградският окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото, констатира от фактическа страна следното:

Надвечер на 14.04.2013г. подсъдимите Г.М.Д. и А.М.Д. седяли пред магазина за смесени стоки в центъра на с.Е., община Ц. К. и пиели бира. По същото време в магазина дошла св.А. М. Б., на 18 години, страдаща от лека умствена изостаналост. Подсъдимите я познавали. Св.Б. била приятелка на фактическата съпруга на подс.Д. – св.С. К.. Подсъдимите поканили св.А. Б. да седне при тях и подс.Д. я почерпил с кафе и безалкохолно. След около половин час св.Б. си тръгнала към къщи, оставила покупките си и около 21 часа отново излязла с намерението да посети баба си. По пътя била застигната от подсъдимите, които се придвижвали с автомобила на подс. Д.. Те й предложили да се качи при тях, но св.А. Б. отказала. Двамата подсъдими слезли от автомобила, издърпали я за ръцете и я вкарали на задната седалка. Спрели пред жилището на подс.Д.. Тримата влезли в единствената обитаема стая в къщата. Там се намирали св.С. К. и трите й деца, като децата вече спели на по-голямото от двете легла. Подсъдимите продължили да пият бира. Св.А. Б. повела разговор със св.С. К.. По-късно св.К. легнала при децата си. Св. А. Б. поискала да си тръгне, но подсъдимите й заявили, че никъде няма да ходи. Тя опитала да се обади на баща си по мобилния си телефон, но подс.Д. го взел от ръцете й и го изключил. После обявил, че иска да прави секс с нея. Св.А. Б. казала, че не желае. Подс.Д. й ударил един шамар. Започнал да й сваля дрехите. Св.А. Б. се съпротивявала, но св.С. К. й казала, че няма смисъл да се дърпа. Подс.Д. съборил св.Б. върху свободното легло и осъществил полов акт с нея. След това си тръгнал. Св.А. Б. отново поискала да си отиде вкъщи, но св.К. и подс.Д. й казали, че ще стои там и никъде няма да ходи. Подс.Д. обявил, че ще й направи дете. Св.Б. се разплакала, а подс.Д. я заплашил, че ще я набие, ако не легне при него. Въпреки несъгласието й, осъществил полов акт с нея.

На следващия ден бащата на св.А. Б. - св.М. Б. С. уведомил младши полицейския инспектор на с.Е. св.С. С., че дъщеря му не се е прибрала предната вечер и че е била забелязана пред магазина в компанията на подсъдимите. Св.С. предприел издирването й. Отишъл до къщата на подс.Д., но тя била заключена. След това се насочил към къщата на подс.Д. и по пътя срещнал подс.Д.. Попитал го дали е виждал св.Б. и подс.Д. отговорил, че я е видял за последно предната вечер пред магазина. Св.С. посетил дома на подс.Д., който също обяснил, че не е виждал А., освен пред магазина. По същото време св.А. Б. се намирала във вътрешността на къщата, но била предупредена от св.С. К. да не се обажда, защото иначе щяла да види какво ще й направят.

През целия ден св.А. Б. останала в дома на подс. Д.. Многократно настоявала да си отиде, но св.С. К. отвръщала, че няма да я пуснат. Св.К. отказала да й даде вода да се измие, не я пускала до тоалетната на двора, заявила, че за нея няма хляб. През деня дошла майката на подс.Д. – св.Н. А., на която св.С. К. обяснила, че А. е отишла у тях, за да поиграе с децата. Подс.Д. бил излязъл и се върнал около 19 часа. Вечерта отново съблякъл св.А. Б. и противно на волята й осъществил полов акт с нея.

Сутринта на 16.04.2013г. св.С. К. позволила на св.А. Б. да се прибере вкъщи. Св.Б. се обадила на баща си и му разказала за случилото се.

Последвало освидетелстване на св.А. Б. от съдебен лекар. Извършената съдебномедицинска експертиза е дала заключение, че при прегледа на А. Б. са установени кръвонасядания в средната част на лицева към външностранична повърхност на лява мишница и в средата на лицева повърхност на дясна предмишница. Те могат да бъдат получени по начин, както сочи пострадалата — натиск/стискане с пръсти на ръце. Не са били установени видими травматични увреждания в областта на половия орган.

При извършения оглед на местопроизшествието е била иззета черно-бяла завивка, върху която е била открита сперма. Назначената в хода на съдебното производство съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК анализ е дала заключение, че клетъчният материал произхожда от подсъдимия А.М.Д..

Фактът, че св.А. Б. страда от лека умствена изостаналост е установен от комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза по делото. Вещите лица сочат, че св.Б. притежава достатъчен понятиен ресурс и потенциална възможност да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях, тъй като при леката степен на умствена изостаналост са нарушени възможностите за сложни абстракции. Интелектуалното й развитие не отговаря на съответната възраст.

Такива експертизи са били извършени и по отношение на двамата подсъдими. Съгласно заключенията им, подс. А.Д. също страда от лека умствена изостаналост при значително нарушение в поведението, изискващо грижи и лечение. По време на извършване на деянието същият се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека, към умерена степен. Налице бил интелекуален дефицит в рамките на дебилност, при който са нарушени само възможностите за извършване на сложни абстракции. Поведението на освидетелствания илюстрирало несъмнено присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на детайли, последователност и логичност на действията. Не били открити психични отклонения, които да лишават А.Д. от годност да дава адекватни и достоверни обяснения. Леката умствена изостаналост с характерови отклонения и обикновеното алкохолно опиване не аргументират нарушени възможности да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Г.Д. не страда от психично заболяване или умствена изостаналост. По време на извършване на деянието се е намирал в състояниеие на обикновено алкохолно опиване - лека степен. Няма данни за интелектуален дефицит. Д. е психично здрав. Поведението му илюстрирало несъмнено присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на детайли, последователност и логичност на действията. Не се откриват психични отклонения, които да го лишават от годност да дава адекватни и достоверни обяснения по случая, касаещи хода на съдебното производство. Може да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство. Може да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Във връзка с твърдението на св.А. Б., че при извършените съвокупления е забременяла, е била назначена комисионна съдебномедицинска експертиза, която е установила, че към 07.11.2013г. по отношение на освидетелстваната е налице бременност в 8-ми лунарен месец, като зачеването е станало след 10.04.2013г.

Изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства – писмени, гласни, веществени и от заключенията на съдебните експертизи.

Гласните доказателства са противоречиви.

Подсъдимите отричат да са осъществявали полови актове със св.А. Б.. И двамата заявяват, че при срещата пред магазина А. сама пожелала да дойде у А.Д. и се уговорили да я изчакат извън селото и да я вземат. Подс.Д. сочи, че у подс.А.Д. заедно пили бира до около 23 часа, след което си тръгнал. Подс.А.Д. обяснява, че искал да изгони св.А. Б., но жена му казала да остане до сутринта. Вечерта бил пиян и заспал на земята. По-късно жена му го събудила да се премести на леглото. На сутринта установил, че А. лежала до него. Около 9 часа излязъл и работил до вечерта. Когато се прибрал, А. пак била у тях. Втората вечер легнала на малкото легло с едното му дете. На другия ден си отишла. Не е правил нищо интимно с нея.

Обясненията на подсъдимите се опровергават от показанията на св.А. Б. и частично от показанията на св.С. К..

Разказът на св.А. Б., служещ за основа на приетите от съда факти, по основните елементи от предмета на доказване, кореспондира с останалите гласни и писмени доказателства, както и със заключенията на експертизите. Твърдението, че спрямо нея е била упражнена принуда при отвеждането й в дома на подс.Д., се доказва от заключението на СМЕ, констатирала насиняванията по предмишниците й. Твърдението, че е била държана против волята й в жилището на Д., непряко се доказва от показанията на св.С. С., който е бил излъган последователно и от двамата подсъдими, че не са виждали св.А. Б. от срещата им пред магазина. Твърдението, че е имало семеизпразване върху леглото, се доказва от протокола за оглед, от биологическата и от ДНК-експертизите. А след като в отделни части показанията на св.А. Б. се подкрепят от други доказателства, въззивният съд следва да ги кредитира изцяло. Действително в тях има известни несъответствия и непоследователност, които се обясняват с психическото състояние на св.Б.. Изоставането в умственото й развитие, съчетано с познанството й с подс.Д. и приятелските отношения със св.С. К., обуславят лесна внушаемост и неспособност да прецени адекватно ситуацията и да реагира логично. Съдът отчита и особените условия, в които е била поставена св.А. Б.. Деянията са били извършени в присъствието на св.С. К., която св.Б. е считала за приятелка, а К. не се е противопоставила на действията на подсъдимите, не е защитила момичето, указала е да не се съпротивява, след което дори я е наказала за това с лишаване от вода и храна.

С оглед приноса на св.К. за осъществяване на деянията, предвид съществените противоречия в показанията й на досъдебното производство пред съдия и тези на съдебното следствие, както и поради факта, че тази свидетелка е майка на децата на подс.Д., и въззивният съд преценява твърденията й за недостоверни. На досъдебното производство пред съдия св.К. е заявила, че първата вечер подс.Г.Д. е започнал да закача св.А. Б., че се ядосал, задето се преместила на другото легло, че я е бутнал, ударил й шамар по лицето и че правили секс. След това А.Д. й казал да изгони Г., което св.К. си обяснява с желанието му да остане насаме с А.. После А. и А. легнали на единичното легло и имали полов акт. Втората вечер пак легнали заедно. Св.К. не казала нищо, защото я било страх от А.. Понякога я биел. На съдебното производство същата свидетелка е категорична, че не е имало изнасилване, не е имало полови актове, никой нищо не бил направил на А. Б.. Обяснява, че на 15.04.2013г. сутринта отишла на зъболекар, а А.Д. останал да гледа децата. А. си отишла. Втората вечер не била спала у тях.

Твърденията на св.С. К. противоречат на обясненията на самия Д., който сочи, че първата сутрин е отишъл на работа в 9 часа, а А. останала у тях. Останала и втората вечер. Същевременно св.Н. А. – майка на подс.Д. твърди, че той си бил останал вкъщи и не е ходил на работа, защото го боляла глава. Противоречието между показанията на св.К. и св.А., от една страна, и обясненията на подс.Д., от друга страна, обосновават заключение за недостоверност на тезата на свидетелките.

При оценката на гласните доказателства РРС е изложил подробни и аргументирани съображения, които се споделят от въззивния състав и не следва да бъдат преповтаряни.

Подс. Г.Д. е на 44 години, женен е, има едно дете, безработен е, многократно е осъждан.

С Присъда по НОХД № 1519/2008г. на РС-Варна, влязла в сила на 15.05.2008г., подс.Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.152, ал.3, т.1 във вр. с ал.1, т.2 НК, за което е бил осъден на 2 години и 11 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. С Определение от 26.08.2009г. по ЧНД № 433/2009г. на ОС-Ловеч, влязло в сила на 02.09.2009г., е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на наказанието с изпитателен срок от 7 месеца и 16 дни.

Подс.Д. е бил осъждан и с Присъда по НОХД № 825/2010г. на РС-Разград, влязла в сила на 30.11.2010г., на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което наказание е било изтърпяно на 28.12.2011г.

Подс.А.Д. е на 39 години, не е женен , има три деца, безработен е, не е осъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Жалбите са неоснователни. Обжалваната присъда не страда от пороци, обуславящи нейното отменяване или изменяване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което не се налага връщане на делото за ново разглеждане.

Доказано е, че подсъдимите са автори на престъпленията, за които са осъдени от първоинстанционния съд.

Установено е, че на 14.04.2013г. двамата подсъдими са отвели св.А. Б. в дома на подс.Д.. Действията им представляват упражняване на физическо въздействие върху св.А. Б. и лишаване от правото й на свободно придвижване. Действали са с общ пряк умисъл на съизвършители като са съзнавали противозаконния характер на поведението си и факта, че лишават от свобода св.А. Б., след като против волята й са я отвели в дома на подс.Д.. По този начин се обосновава обективна и субективна съставомерност по чл.142а, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 НК. Престъплението е реализирано на 14.04.2013г., след което е започнало осъществяването на другото престъпление – предмет на делото. На 14.04.2013г. около 23 часа подс.Д. си е отишъл, а на 15.04.2013г. сутринта подс.Д. е излязъл от дома си, съответно приносът на подсъдимите в противозаконното задържане на св.Б. е приключил. Затова законосъобразно РРС ги е оправдал по това обвинение за времевия интервал след 14.04.2013г. Задържането на св.А. Б. в жилището на подс.Д. е продължило и на 15.04.2013г., но това не е станало с участието на подсъдимите.

Установено е, че в дома на подс.Д. са били осъществени полови действия със св.А. Б., което е станало без нейно съгласие. На 14.04.2013г. вечерта подс.Г.Д. е принудил св.Б. към съвъкупление посредством сила – ударил й плесница, свалил дрехите й, съборил я върху леглото. Съзнавал е принудителния характер на употребеното насилие, чрез него е сломил съпротивата на пострадалата и е извършил полов акт с нея. С това е осъществил обективните и субективните признаци на престъплението по чл.152, ал.1, т.2 НК. Тъй като деянието е извършено преди изтичане на срока по чл.30, ал.1 НК от изпълнението на наказанията по горепосочените присъди, постановени срещу Д., то се явява извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 НК и получава правна квалификация по чл.152, ал.3, т.5 във вр. с ал.1, т.2 НК.

На 14/15.04.2013г. и на 15.04.2013г. подс.А.Д. двукратно се е съвъкупил със св.А. Б., принуждавайки я към това със сила и заплашване. Психическата принуда се е изразила в заплаха с побой, а физическата – в повалянето на св.Б. на леглото. Подс.Д. е съзнавал липсата на съгласие на св.Б. и въпреки това е осъществил престъпните съвъкупления. Така от обективна и субективна страна се разкриват признаците от състава по чл.152, ал.1, т.2 НК. Касае се до две деяния, осъществяващи състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време – по-малко от едно денонощие, реализирани при една и съща обстановка и при еднородна вина, при което последващото се явява продължение на предходното, т.е. налице е продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК.

Законосъобразно РРС е оправдал подсъдимите Д. и Д. по обвинението за съизвършителство в изнасилване. За да е налице съучастие под формата на съизвършителство, следва всеки от съизвършителите да е участвал в една от двете съставки на престъплението – в принудата или в съвъкуплението. А в случая това не е доказано. Деянията са били осъществени последователно и поотделно от всеки подсъдим, без участието на другия.

Обжалваната присъда е подписана с особено мнение на член от състава на първоинстанционния съд, мотивите към което не се споделят от настоящата инстанция. В особеното мнение е прието, че пострадалата изкарвала своето и на родителите си препитание с проституция. Първо, подобен факт не е доказан по делото. И второ, всяко съвъкупление, извършено с употреба на сила или заплашване, представлява изнасилване, независимо дали пострадалата се занимава с проституция или с друга неморална дейност. В особеното мнение е застъпена теза, че показанията на св.К. на досъдебното производство били изтръгнати чрез заплахата, че ще бъдат предприети мерки за отнемане на децата й. Въззивният съд отбелязва, че св.С. К. е дала показания на 16.04.2013г. пред съдия П.Д. от РРС/л.48-л.51 от ДП/, което гарантира, че разпитът е бил извършен законосъобразно и по отношения на свидетелката не са били извършвани никакви противозаконни принудителни действия. Останалите възражения, изложени в особеното мнение, са обсъдени по делото или са ирелевантни.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на двамата подсъдими за престъплението по чл.142а, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 НК следва да се отчетат като смекчаващи обстоятелства краткия период на противозаконното задържане и социалното положение на подсъдимите като семейни и безработни, а конкретно за подс.Д. – чистото му съдебно минало и увреденото му психично здраве. Отегчаващо обстоятелство е завишената обществена опасност на деянието, обусловена от наличието на съучастие. Допълнително отговорността на подс.Д. се отегчава и от обремененото му съдебно минало, а на подс.Д. – от факта, че е предоставил дома си за местопрестъпление и е допуснал последващите деяния да се извършат в присъствието на децата му. С оглед на това определените от РРС наказания за това престъпление – 3 години лишаване от свобода са съответни на характера и тежестта на извършеното престъпление и в този смисъл са справедливи.

За изнасилването РРС е отмерил наказания от 6 години лишаване от свобода за подс.Д. и 4 години лишаване от свобода за подс.Д.. Тези наказания също съответстват на извършеното престъпление и са необходими за постигане на целите на индивидуалната и генералната превенция. Съобразени са с отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, посочени по-горе и относими и към това престъпление. Наред с тях, следва да се отчете, че от изнасилването е последвала бременност – факт, който значително увеличава обществената опасност. Наказанието на подс.Д. е определено под средния размер към минимума по чл.152, ал.3 НК като е взето предвид, че този подсъдим вече е бил осъждан за изнасилване. Наказанието на подс.Д. също е наложено под средния размер по чл.152, ал.1 НК и няма основание за намаляването му, още повече, че той е реализирал продължавано престъпление.

Въззивният съд счита за неоснователни молбите на подсъдимите за намаляване на наложените наказания. Подсъдимите са извършили две престъпления в реална съвкупност по примитивен и брутален начин, което обуславя необходимост от засилване на наказателната репресия. За действителното поправяне и превъзпитаване на подсъдимите те следва да бъдат изолирани от обществото.

Въззивният съд не констатира нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да дават основание за прилагане на института по чл.55, ал.1, т.1 НК.

Правилно и в съответствие с чл.23, ал.1 НК РРС е определил общи наказания на подсъдимите за двете престъпления в размер на по-тежкото.

Подс.Г.Д. като рецидивист следва да изтърпи наказанието си при първоначален строг режим в затвор, съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС.

Относно мястото на изпълнение на наказанието на подс.А.Д. РРС е допуснал нарушение на закона. В разрез с разпоредбата на чл.59 ЗИНЗС е постановил наказанието от 4 години лишаване от свобода да се изтърпи в затвор. Съгласно посочената норма осъдените за първи път на лишаване от свобода до 5 години се настаняват в затворнически общежития от открит тип. Т.е. подс.Д. следва да изтърпи наказанието си в затворническо общежитие от открит тип и в тази част обжалваната присъда следва да бъде изменена. Първоначалният режим е определен правилно – общ, съгласно чл.61, т.3 ЗИНЗС.

Законосъобразно по реда на чл.59, ал.1 НК РРС е приспаднал предварителното задържане на подсъдимите.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.3 и т.6 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 96/04.03.2014г. по НОХД № 658/2013г. по описа на Разградския районен съд В ЧАСТТА, в която е определено мястото за изпълнение на наказанието лишаване от свобода на подс.А.М.Д. и ПОСТАНОВЯВА наказанието да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

МН