Р Е Ш Е Н И Е

№ 51

гр.Разград, 16.07.2014г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д.ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: С.РОБЕВА

Д.ИВАНОВА

С участието на секретаря М.Н. и прокурор Ан.ДОНЕВА разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.н.о.х.д.№ 139/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 103 / 18.09.2013г., постановена по н.о.х.д.№ 258/2011г. Исперихският районен съд е признал подс.Б.А.М. *** за НЕВИНЕН в това, през м.декември 2010г. в с.Д.,обл.Разград противозаконно да е присвоил чужда движима вещ-л.ав. марка „Део Есперо” с ДК№ *** на стойност 1417,00 лв., соб. на Р. С. Е. от с.П., която владеел и го ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпил Протест от Районна прокуратура-Исперих. В протеста и допълнението към него се излагат доводи и съображения за неправилност на присъдата, предлага се отмяна на същата и постановяване на нова, с която подс.М. да бъде признат за виновен и осъден по обвинението му за престъпление п чл.206 ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа протеста, излага съображенията си за това.

За въззиваемия - подс.М., защитника му адв.К. счита протеста за неоснователен.Излага доводите си и моли, да бъде постановено решение, с което да се приеме за правилна и законосъобразна протестираната присъда.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна проверка правилността на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 НПК, намери следно:

Протестът е процесуално допустим като подаден в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол.Разгледан по същество се явява неоснователен, по следните съображения и правни изводи:

Установено е, че св.Р.С. притежавал л.ав. „Део Есперо” с ДК№ ***, който имал тех.проблем свързан с двигателя, поради което собственикът решил да го продаде. През м.декември 2010г. св.С. се договорил за продажба на автомобила с подс.М..Договорили се за сумата от 1000,00 лв.На следващия ден след споразумението подс.М. отишъл в дома на св.С., взел автомобила закачен на буксир, защото не можел да запали и да се движи на собствен ход и по този начин установил владението си върху него. Установено е, че в последствие двамата се споразумели цената на автомобила да бъде 500,00лв.,както и на св.С. да бъдат предоставени 10 кубика дърва. С предоставянето на автомобила св.С. дал на подсъдимия и малкия талон. Подс.М. дал автомобила на ремонт в гр.Разград. Ремонтът обаче, щял да струва много пари, и по тази причина подс.М. разменил колата за автомобил м.”Рено Еспейс” предоставен му от св.В.Щ..Установено е, че св.В.Щ. отремонтирал автомобила и го продал на някакво лице от с.Л..Това лице потърсило собственика св.С. и поискало прехвърляне на автомобила по надлежния ред.Св.С. отказал да прехвърли колата, защото не бил получавал пари за нея, но и не направил постъпки да си я прибере, въпреки че големият талон бил в него и по този начин можел да установи собствеността си над МПС. Той поискал от това лице-от с.Л. да му плати цената на автомобила, но получил отказ, тъй като лицето било заплатило автомобила на св.В.Щ.. В началото на м.януари 2011г. св.С. установил автомобила си в частен дом в с.К. в лице на име Г..Посетил тва лице, но не направил постъпки да си върне автомобила на място. Няколко дни по-късно подал жалба в полицията и колата била обявена за общодържавно издирване.Установено било, че в началото на м.януари 2011г.св.С.Ю. от с.Н. К., обл.Ш. разменил своя автомобил „Опел Астра” за л.ав. „Део Есперо”. Поради проблеми с двигателя св.Ю. решил да замени автомобила и го дал на св.Е.Д. от с.П., обл.С., като в замяна получил 4Форд Мондео” и 50.00 лв. Св.Д. предал автомобила на ремонт при св.А.М., който като прегледал колата и установил повредите и обяснил, че ремонта ще струва около 100,00 лв. на Д. цената се видяла висока и решил да замени отново автомобила за л.ав. „Мазда”, която получил от св.М., след доплащане на 400,00 лв. и предоставяне на автомобила „Део Есперо”. Св.М. отремонтирал автомобила, като при ремонта установил, че същият бил със спукана глава на двигателя.Продал автомобила на св.Д.Ю. от с.Ч., обл.С., който получил автомобила и сумата от 29,00лв., като доплащане от страна на св.М. за получения пък от него л.ав.”Рено експрес”. Св.Ю. откарал на самоход автомобила в с.Ч., но няколко дни по-късно двигателят му се повредил.Поради липса на пари за ремонт той продал автомобила „Део Есперо” за скраб в гр.Д. и получил сумата от 340,00 лв.

При така установената фактическа и правна обстановка приета и от първоинстанционния съд правилно, обосновано и законосъобразно подс.М. е признат за невинен и оправдан по обвинението му за престъпление по чл.206 ал.1 от НК.

Анализът на всички събрани по делото доказателства обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и останалите доказателства,преценени по отделно и в съвкупност даде основание и на въззивния съд да приеме, че обвинението срещу подс.М. за престъпление по чл.206 ал.1 от НК не е доказано по несъмнен начин нито от обективна, нито от субективна страна.

Нормата на чл.206, ал.1 от НК определя обсебването като противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази. Следователно, изпълнителното деяние на обсебването се осъществява чрез акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане.Предметът на престъплението трябва да е конкретно поверен на субекта, като при това е необходимо с акта на поверяването да се уточни и какви точно действия той може да осъществява с веща. Чуждата движима вещ се намира във владение на дееца временно и той дължи нейното връщане или трябва да се разпореди с нея по определен начин.Обсебването е резултатно престъпление, то е довършено с осъщественото засягане на възможността собственикът на вещта да се разпорежда с нея.От субективна страна,обсебването е престъпление, което се извършва само с пряк умисъл. Деецът има съзнанието, че предметът е чужда движима вещ, че той я владее или пази на правно основание и че му е позволено да върши определени действия с нея.Деецът предвижда, че в резултат на разпореждането вещта ще премине в негова полза или на друг субект, като съзнава, че това излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на посегателството.

В конкретният случай, безспорно се установява, че между св.С. и подс.М. е имало устно договаряне за покупко-продажбата на процесния лек автомобил. Страните са уговорили и цена на автомобила. Безспорно се установява по делото, че собственикът на автомобила св.С. е предал владението на автомобила на подс.М. без цената да е била платена.Също е установено, че автомобилът е бил и технически неизправен.

В случая обаче, не са събрани убедителни доказателства както правилно е приел и първоинстанционния съд каква е била уговорката между подсъдимия и св.С. в момента, в който владението на автомобила е било предадено от С. на подсъдимия независимо от факта, че цената не е била заплатена.Респ.,липсват доказателства с акта на поверяването какви точно действия подс.М. може да осъществява с автомобила предоставен му от св.С..Това обстоятелство е от съществено значение и за умисъла, тъй като за да се приеме, че е налице престъплението обсебване от субективна страна е необходимо деецът да предвижда, че в резултат на разпореждането веща ще премине в негова полза или на друг субект, но и да съзнава,че това излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на посегателство. Анализът на доказателствата и конкретно установените по делото факти и обстоятелства дава основание на съда да приеме, че в случая, подс.М. не е гледал на предоставения му автомобил като на чужда вещ, а като на своя именно, по силата на устното договаряне за покупко – продажба независимо, че не е заплатил цената.На следващо място,след като не са налице доказателства, които да сочат, че на подс.М. не са му били дадени правомощия да се разпорежда с автомобила, следва да се приеме, че той е имал правомощия освен да ползва автомобила, но и да се разпорежда с него.И това е така, защото всяко съмнение следва да се тълкува в полза на обвиняемия.В тази връзка съдът изцяло споделя правните изводи и съображения на първоинстанционния съд, относно поведението на св.С.. Правилно съдът е приел,че за св.С. е било от значение най-вече да продаде автомобила си, който е бил технически неизправен и да получи цената за този автомобил.Като за него е било без значение от кое лице ще си получи парите от подсъдимия или друго лице.Правилно в тази връзка, съдът е посочил, че св.С. не е предприел каквито и да било действия да си върне автомобила въпреки,че е знаел в кои лица и къде се намира автомобила му въпреки,че големият регистрационен талон е бил все още в него. Налице са доказателства, че св.С. е отказал да прехвърли собствеността на автомобила на друго лице именно, защото не му е била платена цената, и е поискал от това лице да я заплати.Но сделката не се състояла защото това лице отказва да заплати вече платената от него на друго лице цена. Не са налице доказателства в този смисъл, св.С. да се е възпротивил на извършената препродажба на автомобила, а единствената му цел е била да получи цена за автомобила си. Не са налице в случая и доказателства за отказ от страна на подс.М. да върне автомобила.Според обясненията на подс.М. той е искал да върне автомобила на св.С., защото ремонтът ще струва много повече от договорената цена, но той отказал, държал да му заплати цената когато може, обяснения на подсъдимия, които в случая, не се опровергават от другите доказателства и конкретно установени факти и обстоятелства по дело.

Ето защо,в конкретният случай не може да се приеме, че с действията си от обективна и субективна страна подс.М. е осъществил състава на чл.206,ал.1 от НК. В отношенията между подс.М. и св.С. са налице гражданско правни елементи, които следва да се решат по реда на ГПК, а не със средствата на НПК.

По изложените съображения и на основание чл.334 т.6, в.в. с чл.338 НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДВА Присъда № 103/18.09.2013г., постановена по н.о.х.д.№ 258/2011г. по описа на Исперихски районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

MH