Р Е Ш Е Н И Е № 43

Гр.Разград, 28.05.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

с участието на секретаря М.Н. и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия Иванова ВНОХД № 140 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 19/26.03.2014г., постановена по НОХД № 29/14г., Кубратският районен съд е признал подсъдимия С.М.Б. *** за виновен в това, че на 07.09.2013г. в гр.Кубрат, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у А. М. Р. от с.гр.заблуждение, че ще се върне в затвора гр.Варна и ще занесе багаж- дрехи и храна на сина й А. Ф. А., които той е поискал, и с това й причинил имотна вреда в резмар на 146,46лв., с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.211, пр.3 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.а и б от НК, поради което и на основание чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 3 години и 3 месеца, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС. На основание чл.70, ал.7 от НК е постановил подсъдимият Б. да изтърпи отделно от наказанието по настоящата присъда, неизтърпяната част от наказанието, наложено му с присъда по НОХД № 302/2011г. на РС-Кубрат, от изтърпяването на която е условно предсрочно освободен с Определение № 514/30.08.2013г. по ЧНД № 1055/2013г. по описа на ОС-Варна, влязло в сила на 10.09.2013г.-, а именно- лишаване от свобода за срок от 4 месеца и 25 дни, което да бъде изтърпяно при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Недоволен от така постановената присъда е останал служебния защитник на подсъдимия Б.- адв.Х., поради което я обжалва в срок, като навежда доводи за незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Моли присъдата да бъде проверена и да бъде постановена нова присъда, с която да бъде оправдан подзащитния му Б., алтернативно моли за намаляване на наказанието. В с.з. жалбата се поддържа от подсъдимия и неговия защитник, като подс.Б. в последната си дума заявява, че желае да му се намали присъдата.

Разградската окръжна прокуратура счита жалбата за частично основателна досежно наложеното наказание. Заявява, че присъдата не страда от пороци, обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което липсват основания за отмяна на присъдата. Предлага наказанието да бъде намалено на не повече от 2 години, налице са хипотезите на чл.70 от НК, поради което предлага присъдата да бъде изменена досежно размера на наложеното наказание.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.М.Б. е осъждан многократно на лишаване от свобода, като последното му осъждане е с присъда по НОХД № 302/2011г. по описа на РС-Кубрат, влязла в сила на 20.01.2012г. за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, като му е наложено наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода. Това наказание подс.Б. изтърпявал в Затвора гр.Варна, ТПО Разделна до 30.08.2013г.

По същото време в Затвора гр.Варна, ТПО Разделна изтърпявал наказанието си и св.А. Ф. А.- син на пострадалата А. Р.. Подсъдимият и св.А. се познавали.

С определение № 514/30.08.2013г. по ЧНД № 1055/2013г. на ОС-Варна, подс.Б. бил условно предсрочно освободен от изтърпяването на остатъка от наказание по присъда по НОХД № 302/2011г. на РС-Кубрат в размер на 4 /четири/ месеца и 25 /двадесет и пет/ дни, като бил постановен 6-месечен изпитателен срок и пробация по време на същия. В края на месец август 2013г. Б. ***.

На 05.09.2013г. в домашен отпуск се върнал и св.М. А., който също изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Варна. Той се срещнал с Б., който му споделил, че ще отиде в дома на св.А., за да вземе пари и багаж от неговата майка, под предлог, че ще впоследствие ще ги занесе на сина й. Тогава А. го предупредил да не ходи, защото всички знаели, че Б. е освободен и няма да се връща повече в затвора.

Въпреки това обаче, подсъдимият С.Б. на 07.09.2013г. взел такси, управлявано от св.Г. Н. и първо отишъл в дома на друг затворник- М., и поискал от родителите му багаж и пари, които да отнесе в Затвора гр.варна, но същите отказали под предлог, че ще му отидат на свиждане и лично ще му занесат нужните вещи. Впоследствие Б. отишъл в дома на св.А. Р., на която обяснил, че го изпраща сина й- А., с когото са заедно в Затвора в гр.Варна, който поръчал по него да му изпрати пари и дрехи. Свидетелката обяснила, че на 7-мо число взема пенсията и изпратила вече пари на сина си, но щяла да му прати дрехи. След създаденото заблуждение у пострадалата Р., същата действително приготвила една чанта с дрехи, които били нови- една част изпратени от другия й син, работещ в Белгия, а другата закупени от дъщеря й. Сложила и сладки, след което предала чантата на “П.”, както знаела подсъдимия.

Няколко дни по-късно синът й- св.А. й се обадил по телефона, като й обяснил, че останал без дрехи и поискал тя да му изпрати. Тогава свидетелката обяснила, че е изпратила вече чанта с багаж по “П.”, а синът й обяснил, че той вече няма да се връща в затвора, защото бил освободен. Тогава свидетелката разбрала, че е била измамена от подсъдимия и отишла да го търси в дома му, но не успяла да се срещне с него. Впоследствие случайно се срещнали и той й обяснил, че с компания се напил и изгубил чантата, но обещал да възстанови стойността й. Тъй като не сторил това и по поръка на сина й А., свидетелката подала жалба в полицията.

От заключението на назначената оценъчна експертиза е видно, че стойността на вещта, предмет на престъплението е 146.60 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност водят до извода, че на инкриминираната дата подс.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.211, пр.3 във вр. с чл209, ал.1 от НК, а именно измама, извършена в условията на опасен рецидив. Пръвоинстанционният съд е направил подробени анализ на събраните по делото доказателства и кои от тях кредитира и защо, като изводите се споделят и от настоящата инстанция.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Жалбата е частично основателна досежно размера на наложеното наказание и следва да бъде уважена, като бъде намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода, тъй като същото се явява явно несправедливо.

С оглед на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че деянието на Б. е съставомерно по чл.211, пр.3 във вр. с чл.209, ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната дата- 07.09.2013г. същият е въвел и поддържал у пострадалата Р. неправилна представа относно факта, че между него и сина й има уговорка да му занесе дрехи и пари в затвора гр.Варна, в резултат на което същата се разпоредила като му предала една чанта с дрехи и сладки на стойност 146.60 лв. и по този начин Б. й е причинил вреда, явяваща се стойността на предаденото имущество, респ.той се е обогатил. Налице е класически случай на измама, при която извършителят използвайки верни и неверни факти е създал една неправилна представа у измаменото лице, в резултат на която последното се е разпоредило със имуществото си. Налице е и специалната цел- подсъдимият Б. да се обогати чрез предадените му от Р. вещи. Същият очевидндо въобще не е имал намерение да предава дрехите на св.А., като обясненията му в тази връзка /че е загубил чантата/ са нелогични и неподкрепени от други доказателства. Налице са всички обективни и субективни признаци на измамата. В случая правилно същата е квалифициранана като такава по чл.211, пр.3 от НК предвид обремененото съдебно минало и наличието на квилифициращия признак опасен рецидив по смисъла на чл.29 от НК. Безспорно се установява, че именно подс.Б. е автор на измамата и следва да носи наказателна отговорност. Същият е действал при пряк умисъл и с користна цел съзнавайки, че в следствие на неправилно създадената от него представа пострадалата Р. ще се разпореди с вещите и в резултат на това ще бъде увредена.

При опеделяне и индивидуализиране на наказанието първоинстанционния съд е отчел, че същото следва да бъде определено по реда на чл.54 от НК. Същият е посочил, че са налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но реално наказанието се явява несправедливо и несъответно на извършеното. В случая следва да бъдат отчетени многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства- ниската стойност на предмета на престъпление, невисоката обществена опасност на самото деяние /липсват други квалифициращи признаци/, възстановяването на вредите, тежкото семейно и имотно състояние на подсъдимия- липсата на доходи тъй като е безработен, липсата на имущество и реално средства за препитание, което именно го е мотивирало да извърши и деянието. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел. За приложението на чл.55 от НК следва да са налице кумулативно дадените предпоставки, а именно наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства от една страна, а от друга следва и най-леко предиденото от закона наказание да се явява несъразмерно тежко. В случая както беше посочено по-горе са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, и в случая и най-лекото предвидено в закона наказание /3 години ЛС/ се явява несъразмерно тежко за това престъпление. Следователно съразмерно на извършеното и на личноста на подсъдимия се явява определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от 2 година, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда № 19/26.03.2014г. по НОХД № 29/2014г. на РС-Кубрат, в ЧАСТТА относно основанието за определяне и размера на наложеното наказание, КАТО ОПРЕДЕЛЯ наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и НАМАЛЯВА размера на наложеното на подс.С.М.Б. наказание лишаване от свобода от 3 години и 3 месеца на ДВЕ ГОДИНИ.

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 19/26.03.2014г. по НОХД № 29/2014г. на РС-Кубрат В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

MH