РЕШЕНИЕ № 42

Гр.Разград, 29.05.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

При участието на секретаря М.Н. и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 143 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С присъда № 153/01.04.2014г. по НОХД № 122/2014г. Разградският районен съд е признал подсъдимия С.К.К. *** за виновен в това, че на 15.09.2013г. в гр.Разград в условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. комплект обеци “Фаберже”, 1 бр. колие “Фаберже”, 1 бр. колие “Висконти” и 1 бр. комплект обеци “Кашарел”, с общо тегло 100 гр., на стойност 8000 лв.; 1 бр. дамска чанта “Дизел” на стойност 150 лв.; 1 бр. портмоне “Кила” на стойност 45 лв.; 1 бр. органайзер (тефтерче) на стойност 4 лв.; 1 бр. папка за документи на стойност 3 лв.; 1 бр. мобилен телефон марка “Нокия 100” на стойност 50 лв.; 1 бр. сим-карта на “Глобул” на стойност 12 лв.; 1 бр. кредитна карта на “Инвестбанк” на стойност 10 лв.; 1 бр. дебитна карта на “Инвестбанк” на стойност 10 лв.; 1 бр. дебитна карта на “Сибанк” на стойност 10 лв.; 1 бр. дебитна карта на “ОББ” на стойност 10 лв.; 1 бр. лична карта на стойност 20 лв.; 2 бр. задгранични паспорти на обща стойност 64 лв.; 1 бр. акт за раждане, на стойност 4 лв.; 1 бр. СУМПС на стойност 27 лв.; 1 бр. контролен талон на стойност 1 лв.; 150 евро в банкноти с левова равностойност 292.50 лв. и 1500 лв. в банкноти, всичко на обща стойност 10212.50 лв., от владението на Р.Н.М. от с. гр., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като отнетите вещи не са били под постоянен надзор – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.2 във връзка с чл.194, ал.1 НК, поради което и на основание чл. 54 във връзка с чл. 58а, ал.1НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, което да се изтърпи при строг първоначален режим в затвор.

Недоволен от присъдата е останал подс.С.К. и чрез защитника си адв.С.Д. *** я обжалва като постановена в нарушение на материалния закон и поради явна несправедливост на наложеното наказание. Моли за изменяване на присъдата и за намаляване на наказанието лишаване от свобода.

Представителят на Окръжна прокуратура-Разград счита жалбата за неоснователна.

Частният обвинител Р.Н.М. чрез повереника си адв.Жоро Чобанов от АК-Разград изразява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционното производство се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 и сл.НПК. Подс.С.К. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Фактическите обстоятелства на обвинението накратко са следните:

На 15.09.2013г. около 22.15ч. св.Р.М. паркирала лекия си автомобил „Фолксваген” с рег.№ РР 78-78 АН пред жилището си в гр.Разград, ул.”Отец Паисий” № 35. Пренесла детето си в къщата, през което време оставила автомобила отключен и с отворена предна дясна врата. По същото време подс.С.К. *** и забелязал отворената врата на автомобила. Приближил се и взел от предната дясна седалка оставената там дамска чанта на св.Р.М.. Отдалечил се с чантата и се скрил до близките жилищни блокове. Извадил от чантата портмонето на св.М. марка “Кила” с намиращите се в него 150 евро и 1500 лева в банкноти, и мобилният й телефон. Изключил мобилния телефон марка „Нокиа 100” и изхвърлил поставената в него сим-карта на “Глобул”. След това скрил откраднатата чанта зад дърветата между блоковете и се придвижил на автостоп до гр. Русе. През нощта посетил различни заведения и около 09.00 часа се прибрал в квартирата си. Разказал на хазяина си – св. В. Д.за извършената кражба и му показал откраднатите пари и мобилен телефон. Св. Д. взел телефона и го ползвал няколко дни, след което го продал на неустановено лице. По-късно подс.К. отишъл в гр. Варна и в две казина изхарчил откраднатите пари. Към него се присъединил и св.В.Д.. На 17.09.2013г. на път за гр.Русе минали през гр.Разград, за да вземат откраднатата дамска чанта. В нея се намирали личната карта на св.Р.М. и два задгранични паспорта - на свидетелката и на детето й. Подс.К. изхвърлил документите в река Дунав. Във вътрешните джобове на чантата подс.К. открил златни накити - 1 бр. комплект обеци “Фаберже”, 1 бр. колие “Фаберже”, 1 бр. колие “Висконти” и 1 бр. комплект обеци “Кашарел”. Подсъдимият взел златните накити, а чантата изхвърлил в река Дунав, заедно с намиращите се в нея 1 бр. органайзер (тефтерче), 1 бр. папка за документи, 1 бр. кредитна карта на “Инвестбанк”, 1 бр. дебитна карта на “Инвестбанк”, 1 бр. дебитна карта на “Сибанк”, 1 бр. дебитна карта на “ОББ”, 1 бр. акт за раждане, 1 бр. СУМПС и 1 бр. контролен талон.

Впоследствие подс.К. посетил заложна къща “Монарх Кредит Груп”, находяща се на ул.”Рила” № 44 в гр. Русе, където поискал да продаде откраднатите златни накити, но не могъл поради това, че не носел документ за самоличност. Помолил св. З.З. да заложи накитите на свое име. Двамата отишли в заложната къща и заложили златните накити, за което подсъдимият получил сумата 825 лв. За извършената сделка св. Николай Николов – комисионер в същата къща издал заложен билет № 489/09.10.2013г., в който записал като клиент св. З.. Подсъдимият обяснил на З., че няма намерение да откупува златните накити и му предложил ако желае да ги откупи. На следващия ден св.З.З. откупил заложените накити, заплащайки 830,50 лв. По-късно заедно със сестра си М.Й. З.а отишли в заложна къща “Bopmen”, находяща се на ул.”Николаевска” № 80, и продали бижутата за 1800 лв на св. А.П. – комисионер.

На 18.12.2013г. при извършено разпознаване св. Николай Николов разпознал подсъдимия С.К. като лицето, което на 09.10.2013г. заложило при него процесните златни бижута.

Изготвен е фотоалбум от записите на охранителните камери в заложна къща “Bopmen”. Според изготвената експертиза две от лицата на записа, заснети в периода от 11,37ч. до 11,53ч. на 10.10.2013г., вероятно са З. Й. З. и М.Й. З.а. Налице е съвпадение във външния вид на бижутата по форма, брой на елементите и характерните им части, записани на видеозаписа в горепосочения период, с накитите, чиито снимки са предадени от св. Р.Н.М. на 24. 09.2013г. – чифт обеци “Фаберже” и колие “Фаберже”.

От заключението на назначената оценъчна експертиза е видно, че общата пазарна стойност на вещите, предмет на престъплението, е в размер на 10 212,50 лв.

Подс.С.К. е на 28 години, не е женен, не работи, многократно е осъждан. Последната присъда, постановена срещу него преди настоящото деяние, е Присъда № 875 по НОХД № 1019/2011г., влязла в сила на 05.01.2012г., с която е бил осъден за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 НК на една година и четири месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване в затвор.

Изложената фактическа обстановка се установява от материалите на досъдебното производство – показания на свидетели и документи, които са събрани по реда и начините, указани в НПК и в този смисъл представляват годни доказателства. Доказателственият материал е еднопосочен и безпротиворечив, и подкрепя самопризнанието на подсъдимия.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбата е основателна.

При постановяване на обжалваната присъда е допуснато нарушение на материалния закон, което не се сочи във въззивната жалба, но се констатира от въззивния съд при служебната проверка по реда на чл.314 НПК. Доказано е, че подс.С.К. е отнел от владението на св.Р.М. дамската й чанта със съдържащите се в нея предмети и документи, без съгласието на М. и с намерение противозаконно да ги присвои. Обвинението е за отнемане на вещи, които не са под постоянен надзор. Правната доктрина и съдебната практика са неизменни в разбирането си за това кога е налице кражба на вещи без постоянен надзор. Такива са вещите, които по обичай, по естество, по предназначение или поради други наложили се обстоятелства са оставени на обществено доверие, без постоянен надзор, независимо от това къде се намират тези вещи - на поле или в населено място без организирана охрана – тогава, когато собственикът или държателят практически не е в състояние да упражнява постоянен надзор или да вземе други мерки за тяхната защита. Когато такива мерки са били възможни и не са били взети, кражбата не може да се квалифицира по чл.195, ал.1, т.2 НК /вж. ППВС № 6/71г., т.9 и Р 189-87 ВК/. Небрежността на собственика не превръща вещта в такава без постоянен надзор. Именно такъв е и настоящия случай. Св.М. е проявила небрежност и е прекъснала постоянния надзор върху автомобила и чантата си за много кратък период от време, докато е внасяла детето си в къщата, което е дало възможност на подсъдимия да извърши кражбата. Поради това не е налице квалифициращия признак по чл.195, ал.1, т.2 НК и подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.2 НК, респективно в тази част присъдата следва да бъде изменена.

Изменение на обжалвания акт се налага и относно предмета на престъплението. Подс.К. е обвинен в кражба на документи и платежни карти, които не могат да бъдат обект на такова престъпление. Съгласно задължителните указания, дадени с ППВС № 6/71г., т.II.1, предмет на кражбата може да бъде движима вещ, която има определена парична, художествена, историческа и друга стойност, както и ценни и други книжа, които материализират имуществени права /относно последното – и ТР № 116/1983г. на ОСНК/. Личната карта на св.М., задграничния й паспорт, задграничния паспорт на детето й, удостоверението му за раждане, свидетелството за управление на МПС, контролния талон, дебитните и кредитните карти нямат потребителска стойност, нито материализират имуществени права. По смисъла на чл.1, ал.5, чл.2 и чл.3 от Закона за българските лични документи, документите за самоличност /лична карта и паспорт/ и свидетелството за управление на МПС са лични документи, те са собственост на държавата /а не на пострадалата/ и служат за удостоверяване на самоличност, респ. на правоспособност за управление на МПС. Удостоверението за раждане е документ, който се издава въз основа на акт за гражданско състояние – акта за раждане, в който се регистрира събитието раждане /вж.чл.2 ЗГрР/ и удостоверява определени факти с правно значение, но също не материализира имуществени права. Кредитните и дебитните карти представляват платежни инструменти по смисъла на чл.25, ал.1 от Наредба № 3/16.07.2009г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, чието предназначение е да идентифицират оправомощения ползвател на платежни услуги при отдалечен достъп до платежна сметка. Платежните карти също не са собственост на пострадалата, а на издателя им - доставчик на платежните услуги /чл.25, ал.2 от Наредба № 3/2009г./. Те не могат да бъдат предмет на кражба, защото не притежават паричен еквивалент, а евентуалното им използване обосновава друг вид съставомерност. Същото важи и за СИМ-картите, които са средство за идентификация на потребителя в мобилната мрежа.

Горните документи и карти са били остойностени от оценъчната експертиза по делото, но дадената им стойност не е пазарна такава, а представлява съответната такса за издаването им.

Поради горното въззивният съд намира, че деянието е несъставомерно от обективна страна досежно посочените документи и карти, поради което подс.К. следва да бъде оправдан и в тази част от обвинението.

Така присъдата следва да запази силата си само относно осъждането за кражба на обеци “Фаберже”, колие “Фаберже”, колие “Висконти”, обеци “Кашарел”, дамска чанта “Дизел”, портмоне “Кила”, органайзер (тефтерче); папка за документи, мобилен телефон марка “Нокия 100” и пари - 150 евро и 1500 лв, всичко на обща стойност 10 046.50 лв. Относно останалите документи и карти, оценени на 166 лв, подс.К. следва да бъде оправдан.

Несъмнено е налице хипотеза на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” НК, тъй като подс.К. е бил осъждан за друго тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за повече от 1 година, ефективно и от изтърпяването му не е изтекъл 5-годишния срок по чл.30 НК.

По този начин разглежданото деяние получава правна квалификация по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 НК.

Горното престъпление се наказва с лишаване от свобода от 2 до 10 години. Определеното от РРС наказание от 5 години лишаване от свобода е явно несправедливо. То не съответства на характера и тежестта на извършеното престъпление, и на релевантните за отговорността на подсъдимия обстоятелства. Смекчаващи такива представляват самопризнанието му, направено още на досъдебното производство и тежкото му материално състояние като лице без доходи и имущество. Отегчаващи обстоятелства са многобройните осъждания на подсъдимия и високата стойност на предмета на посегателство. С оглед на горното въззивният съд счита, че наказание от 4 години лишаване от свобода е адекватно на извършеното престъпление и е достатъчно да реализира целите на индивидуалната и генералната превенция. Съгласно чл.373, ал.2 НПК и чл.58а, ал.1 НК, то следва да се намали с една трета, при което окончателното наказание следва да е в размер на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода. Условното осъждане е изключено поради това, че подс.К. е осъждан. Наказанието следва да се изтърпи ефективно при строг режим в затвор на основание чл.61, т.2 във вр. с чл.60 ал.1 ЗИНС.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият следва да понесе всички разноски по делото, както правилно ги е присъдил РРС.

По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1 и т.2 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 153/01.04.2014г. по НОХД № 122/2014г. по описа на Разградския районен съд В ЧАСТТА, в която подсъдимия С.К.К. *** е бил признат за виновен в кражба на вещи без постоянен надзор и за кражба на сим-карта “Глобул” на стойност 12 лв.; 1 бр. кредитна карта на “Инвестбанк” на стойност 10 лв.; 1 бр. дебитна карта на “Инвестбанк” на стойност 10 лв.; 1 бр. дебитна карта на “Сибанк” на стойност 10 лв.; 1 бр. дебитна карта на “ОББ” на стойност 10 лв.; 1 бр. лична карта на стойност 20 лв.; 2 бр. задгранични паспорти на обща стойност 64 лв.; 1 бр. акт за раждане на стойност 4 лв.; 1 бр. СУМПС на стойност 27 лв.; 1 бр. контролен талон на стойност 1 лв, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимия С.К.К. за НЕВИНЕН в това да е извършил кражба на вещи, които не са под постоянен надзор, в това число на сим-карта “Глобул” на стойност 12 лв.; 1 бр. кредитна карта на “Инвестбанк” на стойност 10 лв.; 1 бр. дебитна карта на “Инвестбанк” на стойност 10 лв.; 1 бр. дебитна карта на “Сибанк” на стойност 10 лв.; 1 бр. дебитна карта на “ОББ” на стойност 10 лв.; 1 бр. лична карта на стойност 20 лв.; 2 бр. задгранични паспорти на обща стойност 64 лв.; 1 бр. акт за раждане на стойност 4 лв.; 1 бр. СУМПС на стойност 27 лв.; 1 бр. контролен талон на стойност 1 лв, оценени на 166 лв общо, поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.2 НК и за кражба на горните вещи на стойност 166 лв.

ИЗМЕНЯ Присъдата И В ЧАСТТА относно правната квалификация на извършеното престъпление и относно наложеното наказание, като на основание чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 НК, чл.54 и чл.58а, ал.1 НК НАЛАГА на подс.С.К.К. наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ