Р Е Ш Е Н И Е № 45

Гр.Разград, 23.06.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

с участието на секретаря С.Л. и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия Иванова ВНОХД № 145 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 2/07.01.2014г., постановена по НОХД № 158/13г., Исперихският районен съд е признал подсъдимия К.И.К. *** за виновен в това, че на 04.02.2013г. в гр.Исперих, в съучастие с А.Н. А., като извършител се заканил с убийство на Д.Д. *** и това заканване би могло да възбуди основателен страх за неговото осъществяване, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.36 и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изтърпяване е отложил по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия К., поради което я обжалва в срок чрез защитника си адв.Д.Д., като навежда доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на присъдата. Моли присъдата да бъде отменена и да бъде постановена оправдателна такава, тъй като липсват безспорни доказателства, които да установяват извършване на деянието от страна на подзащитния му, налице е противоречие при събраните гласни доказателства.

Разградската окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна, поради което предлага да бъде потвърдена изцяло. Счита, че не са налице сочените от защитата противоречия в свидетелските показания.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К.И. К. е неосъждан. Същият живеел в с.Свещари. Св.А. живеел в гр.Исперих на семейни начала с И. К. И., сестра на обв.К.. ради тази причина двамата се познавали и в началото на м.февруари 2013г. поддържали приятелски отношения.

Св.Д.Д. ***. През 2013г. същият бил управител на “Доч Транс” ЕООД гр.Исперих, с предмет на дейност обучение на водачи на МПС. През 2013г. подс.К. се записал на шофьорски курс при св.Д., като бил заплатил половината от дължимата за курса такса на бащата на Д.. Започнало практическото обучение. В хода на същото св.Д. установил, че К. не може да чете добре на български език, поради което не можел да прочете Закона за движение по пътищата и правилника за неговото прилагане. Това възпрепятствало теоретичното му обучение и възможността му правилно да решава листовките от теоретичната част на обучението. Констатирайки това св.Д. предзложил на подсъдимия да прекъснат курса на обучение докато К. научи нормативната уредба и стане възможно да решава парвилно листовките. Двамата многократно провеждали разговори по телефона, но Д. бил категоричен, че ще продължат практическото обучение едва когато К. научи законите. Това не се случило, но К. започнал да звъни на св.Д. ежедневно и го заплашвал със саморазправа, тъй като смятал, че трябва да му бъдат върнати парите. На инкриминираната дата- 04.02.2013г. пострадалият Д. посетил работното място на К. и му върнал 150 лв. от общо 300 лв., заплатени от последния за шофьорския курс. Обещал му, че до 2-3 дни ще му върне и останалата част от сумата. След срещата Д. си тръгнал, като откарал и паркирал учебния автомобил на паркинга на Райфайзен банк в гр.Исперих, тъй като имал уговорка с приятели. Още не бил слязъл от колата, когато при нея се появили подс.К. и неговия приятел А. Н. А. Двамата нападнали инструктора с юмруци и ритници, като същевременно му отправяли заплахи за убийство с думите “ще те убием, ние сме най-големите в този град, т изнаеш ли с кого си имаш работа”. Побоят бил прекратен след намесата на двамата приятели на Д.- свидетелите А. В. и Т. В. В резултат на нанесения побой пострадалият получил различни физически увреждания, които по своята медико-биологочина същност обуславяли временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност водят до извода, че на инкриминираната дата подс.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 04.02.2013г. в гр.Исперих, в съучастие като съизвършител с А. Н. А. се е заканил с убийство на Д.Д.Д. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за неговото осъществяване. Пръвоинстанционният съд е направил подробени анализ на събраните по делото доказателства и кои от тях кредитира и защо, като изводите се споделят и от настоящата инстанция. Сочените от защитата противоречия в свидетелските показания на св.В. и В. не са налице, тъй като и двамата сочат, че именно подс.К. и А. първоначално са издърпали пострадалия Д. от автомобила и са започнали да му нанасят удари с ръце и крака, при което двамата свидетели са отишли да помогнат на приятелия си Д. и да ги разтърват, когато именно са чули отправените от А. заплахи. Самият пострадал Д. в дадените показания е категоричен, че заплахи за живота му са отправяни и от подс.К. и А още при започване на побоя, когато именно и двамата са започнали да го псуват на майка и да заявяват “ще те убием, ние сме най-големите в този град, ти знаеш ли с кого си имаш работа”. Впоследствие след пристигане на неговите приятели В. и В., А. е продължил със заканите като заявил “ще те убия, ще те намерим пак и този път няма кой да ти помогне, внимавай, че всеки ден минаваш през Голям Поровец и ще ти се случи нещо страшно”. Следователно, заканите срещу пострадалия Д. са били отправяни както от подс.К., така и от А., като са били придружени и от ритници и юмруци.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Жалбата е неоснователна, а присъдата на пъровистнационния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена от съда.

С оглед на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че деянието на К. е съставомерно по чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като на инкриминираната дата- 04.02.2013г. в гр.Исперих, в съучастие като съизвършител с А. Н. А., същият се е заканил с убийство на Д.Д.Д. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за неговото осъществяване. Налице са всички обективни и субективни признаци на заканата с убийство, тъй като и подс.К. и другия извършител А. са се заканили с убийство на пострадалия Д., като са му казали “ще те убием, ние сме най-големите в този град, ти знаеш ли с кого си имаш работа”, впоследствие на няколоко пъти отново повтаряли “ще те убием”, като съществременно пристъпили и към физическа саморазправа, нанасяйки му удари с юмруци и ритници. Следователно действията и на двамата са били именно да заплашат св.Д. именно с убийство, като тази заплаха е могла да възбуди основателен страх у пострадалия Д. за нейното осъществяване, пердвид и предприетите физически действия за саморазправа. Безспорно се установява, че именно подс.К. е автор на деянието и следва да носи наказателна отговорност, тъй като именно той е имал неуредени финансови отношения с пострадалия Д. и е имал мотив, освен това очевидно именно той е бил инициатор на това, предвид и отправяните преди това заплахи по телефона. Същият е действал при пряк умисъл, тъй като е искал и целял отправянето на заканите за нарушаване физическата цялост на пострадалия, а действията му свързани с нанесения побой над Д. са целели у последния да възникне основателен страх за осъщестявването им.

При опеделяне и индивидуализиране на наказанието първоинстанционния съд е отчел, че същото следва да бъде определено по реда на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което наложеното наказание в размер на една година лишаване от свобода се явява определено към минимума и същото е справедливо и съответно на извършеното деяние и ролята на самия подсъдим в неговото осъществяване. Правилно съдът е отчел, че така наложеното наказание следва да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, предвид факта, че подс.К. е наосъждан и възможността да бъдат постигнати целите на наказанието.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 2/07.01.2014г. по НОХД № 158/2013г. на РС-Исперих.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР