ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева

2. Доротея И.

секретар С.Л., с участието на прокурора Тихомир Тодоров, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №146 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

Постъпила е жалба от Г.З.З., ЕГН ********** и К.З.З., ЕГН **********, чрез защитника адв. Д. Д., против присъда №1/7.01.2014 г. по нохд № 168/13 г. Оплакванията са, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна. Считат, че няма данни за участие в побоя на Г.З. и не се установяват хулигански подбуди при осъществяване на телесната повреда.

В съдебно заседание на 26.05.2014 г. не се явяват жалбоподателите и защитникът им. В писмени бележки от 26.05.2014 г. се поддържа жалбата.

Въззиваемия Б.Б.Б. не се явява. Постъпило е писмено становище от 26.05.2014г. от пълномощника адв. К.. Искането е за потвърждаване на присъдата.

Прокурорът счита, че липсват основания за изменяване или отменяване на присъдата и предлага да съдът да я потвърди като законосъобразна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

Въззивните жалби са подадени против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лица, които имат право на жалба - подсъдими.

С обжалваната присъда РС Исперих е признал Г.З.З. и К.З.З. за виновни в извършено на 22.12.2012 г. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 и по същото време престъпление по чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК. Определил е общо наказание Девет месеца лишаване от свобода на Г.З.З., на К.З.З. Една година лишаване от свобода. По отношение на двамата е приложен чл.66 НК и отложено изпълнението на наказанието. Уважен е граждански иск за сумата 5000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди.

Първоинстанционния съд е приел следната фактическа обстановка:

Двамата подсъдими са братя и живеят в град Исперих. Пострадалият Б. ***.12.2012 г. Б. посетил бар дискотека „Лотос" в гр. Исперих. Там около полунощ дошла приятелката му Симона Господинова, придружена от съученичката им Ивелина И.. Двете седнали при пострадалия. В един момент Господинова си разглеждала нещо мобилния телефон и свидетеля Б. го взел от ръцете й. Тя си го поискала обратно, но свидетеля отказал да го върне. Малко по-късно, вече на 22.12.2012 г., Господинова излязла навън, пред заведението. Там срещнала К.З., с когото се познавала. Двамата поговорили. Около 00.30 ч. навън излязъл и пострадалият, като Симона Господинова отново поискала мобилния телефон от него. Б.Б., обаче, не й обърнал внимание и подминал нея и З.. В същият момент, без Господинова да е поискала намесата му, К.З. решил да вземе от Б. мобилният телефон. Първо с думи го подканил да го върне, но пострадалия отказал и хвърлил апарата в една снежна пряспа. Тогава К.З. се нахвърлил над пострадалия с ритници и юмруци, двамата паднали на земята. В него момент се намесил и брата на К.З. - подсъдимият Г.З., който също започнал да нанася на Б.Б. удари с ритници и юмруци по тялото и главата. Намесили се лица, които по същото време били на паркинга пред дискотека „Лотос", сред които били свидетелите Дочко Дочев, Денис Кьосев и други, като по този начин бил прекратен побоя. Лицето и дрехите на Б. били в кръв. На местопроизшествието пристигнали полицейски служители от РУП Исперих, като една част от тях снели обяснения от присъстващите лица по време на инцидента, а друга откарали пострадалия във филиала на Центъра за спешна медицинска помощ в гр. Исперих.

Сбиването се осъществило в присъствието на много хора.

В резултата на нанесеният побой Б.Б. получил следните наранявания: контузия в областта на лицето - кръвонасядане на кожата с оток на меките тъкани в областта на носа и разкъсно-контузна рана в дясната половина на носа, кръвоизлив от носа, кръвонасядания на кожата на клепачите на двете очи, разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна в дясната и половина, кръвонасядания на кожата с петнист характер в областта на гърба в дясно и в областта на двете предмишници, които са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия и имат характер на лека телесна повреда и могат да бъдат получени в резултат от нанесени удари с или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети, по начин както се съобщава в делото - при удари с ръце и крака.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства - показания на свидетелите С Г, Д. Ф, З. Н, Д. К, Б. Б., Т. Ч, И И., А. А, Е. Р, Д. Д, Г.К, Х. П, заключение по съдебно-медицинската експертиза л. 75-77, биографична справка на л. 28, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на л. 29, биографична справка на л. 36, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на л. 37, протокол за доброволно предаване на л. 38 - 39, Съдебно медицинско удостоверение на л. 56-57, справка за съдимост на л. 81, л. 83.

Безспорно е установено, че на посочената дата са причинени увреждания на свидетеля Б.Б.. Безспорно е установен вида и характера на уврежданията – лека телесна повреда.

Св. Ф, коментиран в жалбата, говори за трето лице, което забелязал, без да е категоричен дали е участвал в сбиването или разтървавал биещите се. Действително заявява, че не си спомня да е виждал подс. Г.З.. Но св. Б., св. К, св. А, св. П и св. К опровергават показанията му в тази част и твърдят, че подс. Г.З. е бил пред заведението.

Участието и на двамата подсъдими в нанасянето на удари на пострадалия Б. съдът приема за безспорно установено както въз основа на неговите показанията, така и от тези на св. Б., Ф, К, А, които са очевидци.

В тази обстановка на бързо развиващи се и ескалиращи действия между подсъдимите и пострадалия очевидно възприятията на свидетелите са в зависимост от мястото на което са се намирали, участието им в събитията и емоционалното им състояние. Съдът счита, че участието и на двамата подсъдимия в нанасяне на удари спрямо пострадалия е установено по несъмнен начин, независимо че подс. Г.З. се е включил по-късно и съответно участието му в нанасяне на побоя е по-малко.

Първинстанционният съд е извършил анализ на доказателствата и мотивирал по какви причини възприема изложената фактическа обстановка. Въззивния съд споделя възприетата фактическа обстановка и счита анализа на доказателствата и фактическите изводи на РС Исперих за правилни и обосновани.

Данните установени по делото действително сочат неправомерно поведение на пострадалия и конфликт, но със св. Г, а не с подсъдимите. С Г твърди, че не е поискала помощ, за да си върне телефона, нито е имало нужда от намеса на други лица.

Установява се, че пострадалият не е имал конфликт с подсъдимите, не е търсил самоцелно конфликт с тях. А подсъдимите, възползвайки се от повод за разпра са нападнали Б. и са му нанесли многобройни удари.

Въззивният съд приема изводите за наличието на хулигански подбуди у подсъдимите, съществуващи наред с желанието за причиняване на увреждане на пострадалия, за правилни.

Подсъдимите са демонстрирали явно незачитане и неуважение към личността на пострадалия техен връстник, като са инициирали физическата саморазправа, без да са имали каквито и да било спорни лични отношения с Б., като укоримо са го наранили. Деянието е извършено на обществено място, с цел подсъдимите да демонстрират превъзходството си, надмощието над пострадалия. Безпричинното влизане в конфликт с пострадалия, искане на сметка за отношения с друго лице, нанасянето на удари, без да е налице каквато и да е провокация от страна на пострадалия, изразяват стремежът на подсъдимите да демонстрират и явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и човешката личност. Съответно налице е хулигански мотив за извършване на деянието.

Деянието, извършено от подсъдимите осъществява състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. трето във вр. с чл.130, ал.1 и чл. 20, ал. 2 НК

Подсъдимите са нанесли побой на пострадалия на публично място – пред нощно заведение, пред множество лица. Деянието е възприето от множество лица, предизвикало е възмущение и уплах. Действията на подсъдимите сочат незачитане на нормите за поведение на обществено място. Именно подс. К.З. е инициирал деянието на обществено място, желаейки да демонстрира на неограничен кръг от лица незачитане на обществените норми и правила, касаещи реда и спокойствието на гражданите, уважението към отделната личност. Брат му е подкрепил избраното от К.З. поведение като се намесил в осъществяване на физическата саморазправа.

Деянието – побой, извършен на улицата, пред очите на събралото се множество, викове и обиди, представлява непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Съответно осъществява състава на престъплението по чл. 325 НК.

Хулиганството е умишлено престъпление. Подсъдимите са действали при пряк умисъл - ясно са съзнавали мястото на което извършват действието, това че се възприема от множество хора. Действията на подсъдимите представляват грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.

За престъплението по чл. 131 НК на подсъдимите са наложени наказания девет месеца и една година – под средният размер на предвиденото в закона, съответно за Г.З. и К.З..

За престъплението по чл. 325 НК са наложени наказания шест месеца и девет месеца – под средният размер на предвиденото в закона, съответно за Г.З. и К.З., както и обществено порицание.

Приложен е чл. 66 НК.

Съдът намира, че наложените наказания съответстват на извършеното от подсъдимите. Правилно е възприето, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства.

Правилно е преценено, че за постигане целите на наказанието не е необходимо да се изтърпява ефективно.

Съответно правилно, с оглед разпоредбата на чл. 23 НК е определено общо наказание.

Като се отчетат многобройните удари нанесени на пострадалия, унизителното положение, в което е поставен пред множество хора и отражението върху психиката му, въззивният съд счита, че размерът на гражданския иск е определен в съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД.

При проверка на законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда не се установяват нарушения, предполагащи отмяната й, поради което следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №1/7.01.2014 г. по нохд № 168/13 г. на Районен съд Исперих.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

СЛ