Р Е Ш Е Н И Е- 53

гр.Разград,07.07.2014г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на седми юли, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.С.

ЧЛЕНОВЕ: С.РОБЕВА

Д.И.

С участието на секретаря Д.Г. и прокурор Антония Донева, разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.н.о.х.д.№ 174/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 165 от 08.04.2014г. постановена по н.о.х.д.№ 838/2013г. Разградският районен съд е признал подсъдимия П.К.К. ***, за ВИНОВЕН в това, че на 30.05.2013 г. на път 1-2 /гр. Разград-гр. Шумен/, км. 85+400 м., при управление на МПС - т.а. "Грейд Уол Волекс" C20R, с per. № СА 37 65 TP е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, и чл. 67, ал. 1 от ППЗДвП - "На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента", чл. 16, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ППЗДвП - "На пътното платно с двупосочно движение, на водача на пътното превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне", чл. 21 от ЗДвП, и чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП - "при избиране на скоростта на движение, на водача на ППС кат. "В" е забранено да превишава стойността на 90 км/ч за извън населено място", чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, и чл. 92, ал. 2 от ППЗДвП - "При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства", като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно: на И.А.В. ***, изразяваща се в разстройство на здравето с временна опасност за живота вследствие на съчетана механична травма: Травматичен шок и контузия на гръдния кош с малък излив в дясна гръдна кухина, трайно затруднение на движението на левия горен крайник, поради счупване на лъчевата кост на лявата предмишница на типично място /в областта на гривнената става/, трайно затруднение движението на долните крайници вследствие на счупване на двете бедрени кости в долната им трета /на лявото бедро многофрагментарно отворено счупване на костта/, и контузия на таза -счупване на хълбочната кост и на ацетабулума /ставна ямка/ в дясно, и средна телесна повреда на Н.И.В. ***, изразяваща се в трайно затруднение движението на десния долен крайник вследствие на отворено счупване на голямопищялната кост на дясната подбедрица в средната й трета - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "а", пр. 2, във вр. с чл. 343, ал. 1,6. "б", пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на осн.чл.54 НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

НА ОСНОВАНИЕ чл.343г във вр. с чл. 343 НК е наложено на подсъдимия, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

Присъдени са и разноските по делото.

Недоволен от така постановения съдебен акт подсъдимият К., чрез защитника си адв. Й. от РЗ АК обжалва същия. Сочи, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна, постановена в нарушение на закона, наложеното наказание е несъразмерно тежко, както и срока на лишаването му от право да управлява МПС е завишен.

Моли, да бъде отменена присъдата на РРС и подсъдимият да бъде признат за невинен по обвинението срещу него, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав, алтернативно моли, да му бъде наложено наказание по чл.78 а от НК след преквалифициране на деянието, както и да не бъде лишаван от лишаване от право да управлява МПС.

Прокурорът, счита жалбата за неоснователна и предлага на съда да я остави без уважение.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна проверка правилността на присъдата на основание чл.313 и чл.314 НПК, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол. Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения и правни изводи:

Подсъдимият К. е водач на МПС категории В и М. Работи като зонален мениджър продажби към „Литекс Моторс" АД гр.София. Като такъв управлявал служебен автомобил „Грейт Уол Волекс" C20R с рег.№ СА 37 65 TP, собственост на фирмата.

На 30.05.2013г. около 13,30ч. подсъдимият К. потеглил с посочения автомобил от гр.Русе към гр.Варна. Преминал през гр.Разград и продължил към гр. Варна. По пътното платно се извършвал ремонт - същото се разширявало, но било отворено за движение. Пътното платно не било маркирано с осева линия, но ширината му била 5,8м. което позволявало безопасно разминаване с други автомобили. Подсъдимият се движел със скорост около 110 км/ч. на прав участък от пътя. Приближавал към км 85 /Русе -Варна/, когато срещу него се появил товарен автомобил. За да осигури необходимо разстояние при разминаването подсъдимият навлязъл частично с автомобила си върху дясната крайпътна зона (банкет), покрита с изстърган асфалт и частично валиран каменен чакъл. След разминаване с този автомобил, К. насочил автомобила си отново навътре в пътното платно, при което, поради високата скорост с която се движил и неравностите в края на платното, той загубил за момент управлението над автомобила си. Автомобилът на подсъдимия навлязъл в насрещната лента. В същото време срещу него се появил л.а."Рено Рапид" с рег.№ У 0265 КК, управляван от св. П. С. П., който се движел в своята лента за движение. Освен водача в този автомобил пътували съпругата му И.А.В. на предната дясна седалка и техните деца Н.И.В. и С.И.В., които били на задната седалка.

Виждайки насрещно идващия автомобил св. П. се принудил да извие волана вляво за да избегне удара. Подсъдимият също завил волана наляво. Въпреки това двата автомобила не успели да се разминат и се сблъскали челно с десните си страни. Ударът се осъществил в лявата пътна лента, считано спрямо посоката гр.Разград - гр.Шумен. След сблъсъка автомобилът управляван от св. П. се обърнал на лявата си, а автомобилът управляван от подсъдимия застанал диагонално на пътното платно и с предната си част в левия банкет /посока Разград-Шумен/. Веднага след това на мястото спрели и други хора, които отишли да помогнат на пострадалите. Двамата водачи успели да излязат сами от своите автомобили. Поде. К. също се присъединил към помагащите в определен момент. Двете деца и съпругата на св.П. били получили различни увреждания. На мястото пристигнала линейка и всички пострадали били откарани в спешна помощ.

На мястото бил извършен оглед от следствено-оперативна група.

От водачите били взети кръвни проби за изследване. От заключението на назначената химическа експертиза е установено следното:

В изпратената за изследване проба кръв /урина/, взета от лицето П. С. П. не е установен етилов алкохол в количество: кръв - 0,00%.

В изпратената за изследване проба кръв /урина/, взета от лицето П.К.К. не е установен етилов алкохол в количество: кръв - 0,00%.

Правилно съставът на РРС е намерил, че видно от заключенията на назначените съдебно-медицински експертизи е установено следното:

В резултат на претърпяното ПТП на 30.05.2013г. пострадалата И.А.В. е получила: Съчетана механична травма: Травматичен шок. Контузия на гръдния кош с малък излив в дясната гръдна кухина. Контузия на таза - счупване на хълбочната кост и на ацетабулума /ставната ямка/ в дясно. Счупване на слънчевата кост на лявата предмишница на типично място/ в областта на гривнената става. /Счупване на двете бедрени кости в долната им трета/ на лявото бедро многофрагментно отворено счупване на костта/. Описаните травматични увреждания отговарят да са получени при ПТП, както се съобщава в делото и са довели до: Разстройство на здравето, с временна опасност за живота поради описания травматичен шок и контузия на гръдния кош -увреждане съставляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 от НК, трайно затруднение движението на левия горен крайник, поради описаното счупване на лъчевата кост в областта на гривнената става-увреждане представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 отНК, трайно затруднение движението на долните крайници поради описаните счупвания на костите на таза и на двете бедрени кости-увреждане представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 от НК. Среден срок за приключване на оздравителния процес около една година за счупването на костите на таза, около 9-10 месеца за счупванията на бедрените кости, за около два месеца за счупването на лъчевата кост.

В резултат на претърпяното транспортно произшествие на 30.05.2013г., пострадалата Н.И.В. е получила: Отворено счупване на голямопищялната кост на дясната подбедрица в средната й трета. Описаните травматични увреждания отговарят да са получени при ПТП, както се съобщава в делото и са довели до трайно затруднение движението на десния долен крайник поради описаното счупване на костта-увреждане, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 от НК. Средния срок за приключване на оздравителния процес е около 5-6 месеца.

В резултат на претърпяното транспортно произшествие на 30.05.2013г. пострадалият С.И.В. е получил: Контузия на главата с охлузвания на кожата. Мозъчно сътресение леко изразено по тежест - без изпадане в безсъзнателно състояние.

Описаните увреждания могат да бъдат получени по начин, както се съобщава в делото -при ПТП на пътник в лек автомобил. Същите са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия-увреждане представляващо лека телесна повреда. Средния срок за приключване на оздравителния процес е около две-три седмици.

Правилно съставът на РРС е счел, че от заключението на назначената автотехническа експертиза се установява, че сблъсъкът между т.а.Трейд Уол Волекс" C20R, с рег.№ СА 3765 TP и л.а,"Рено Рапид" с рег.№ У 0265 КК, спрямо дължината на път 1-2 се е осъществил на около 4.0 м след Ориентир № 1. Спрямо широчината на пътното платно, сблъсъкът е настъпил в лявата пътна лента, на около 2.0 м от левия край на пътното платно, считано спрямо посоката гр.Разград - гр.Шумен. Скоростта на т.а.Трейд Уол Волекс" С20К, с рег.№ СА 3765 TP в момента на сблъсъка е била 110,4 км/ч., а скоростта на л.а."Рено Рапид" с рег.№ У 0265 КК - 52.8 км/ч.

Според заключението на 30.05.2013г., около 14.00ч. по път 1-2, по посока гр.Разград към гр.Шумен се е движил т.а.Трейд Уол Волекс" C20R, с рег.№ СА 3765 TP, управляван от П.К.К.. Приближавайки към зоната на ПТП, К. се престроява частично с автомобила си върху дясната крайпътна зона (банкет), частично покрита с изстърган асфалт и частично валиран каменен чакъл. Според водача К. причина за тази маневра е била опасността от съприкосновение при разминаване с движещ се срещу него товарен автомобил (бус), поради тесния пътен участък. След разминаване с този автомобил К. предприема маневра за престрояване на управлявания от него автомобил, изцяло върху пътното платно. След навлизане върху пътното платно, срещу т.а.Трейд Уол Волекс" С20К, с рег.№ СА 3765 TP по същият път се появява л.а."Рено Рапид" с рег.№ У 0265 КК, управляван от П. С. П.. Освен водача в този автомобил са пътували съпругата му И.А.В. и техните деца Н.И.В. и С.И.В.. Между двата автомобила възниква челен сблъсък с десните им страни, който се осъществява в лявата пътна лента, считано спрямо посоката гр.Разград - гр.Шумен. След сблъсъка, двата автомобила се придвижват на известно разстояние, след което се установяват в спряно положение по начина указан в огледния протокол и скицата изготвена към него.

Според заключението основната причина за настъпване на разглежданото ПТП е, че водачът на т.а.Трейд Уол Волекс" C20R, с рег.№ СА 3765 TP П.К.К. не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, поради което е допуснал внезапно навлизане в лентата за насрещно движещи се ППС, където се е блъснал челно с движещият се в обратна на неговата посока л.а."Рено Рапид" с рег.№ У 0265 КК. Временната загуба на контрол върху управлението на т.а.Трейд Уол Волекс" С20К, с рег.№ СА 3765 TP се дължи на предприетата от водача К., необоснована маневра, представляваща частично напускане на пътното платно от дясната му страна и последващо възстановяване на движението в рамките на същото, при несъобразена висока скорост на движение - около 110 км/ч. Поведението на водача П.К. непосредствено преди ПТП е било неправилно от техническа гледна точка, тъй като той необосновано и неоправдано е навлязъл в дясната крайпътна площ, която е била в състояние на ремонт и е била подготвяна за разширяване на пътното платно. Широчината на пътното платно в зоната на ПТП - 5,8м е била достатъчна за безопасно разминаване с каквото е да е друго МПС, тъй като широчината на т.а.Трейд Уол C20R, с СА 3765 TP е 1,7м, а разрешената широчина за останали МПС е 2,55м. Освен това скоростта на движение на този автомобил непосредствено преди ПТП, е била твърде висока /около 110км/ч./ за безопасно изпълнение на подобна маневра, при която има преодоляване на макар и невисок ръб на пътното платно.

Експертизата не разполага с данни за неправилно от техническа гледна точка поведение на водача П. П., непосредствено преди ПТП. Същият се е движил в дясната за него пътна лента и според собствените му думи скорост около 60-70км/ч, която е била напълно безопасна с оглед на конкретната пътно-транспортна обстановка. Изчислената скорост в момента на сблъсъка (около 53 км/ч.) е била по-малка от заявената, най-вероятно поради отпускане на педала на „газта", непосредствено преди сблъсъка.

Обстоятелството, че преди сблъсъка между процесните автомобили и двамата водачи не са предприемали аварийно спиране или някаква друга аварийна маневра, показва, че опасността от сблъсък между тях е възникнала поради внезапно навлизане на т.а.Трейд Уол Волекс" C20R, с рег.№ СА 3765 TP, в лентата за насрещно движещи се ППС.

В хода на съдебното следствие вещото лице поддържа заключението си, като уточнява, че е взело предвид един минимален вариант на възможните скорости на автомобилите, като изхожда от това, че е налице един именно челен удар. Дори и да се приеме някакъв частично различен ъгъл на контакт между двата автомобила то това би довело до заключение за по-висока скорост и на двата автомобила, но това не променя основния извод относно това кой от двата автомобила е навлязъл в лентата за насрещно движение. А вещото лице е категорично, че именно в лявата лента /с оглед посоката гр. Разград - гр. Шумен/ е настъпил сблъсъка - там е била голямата част от отломките от автомобилите и по конкретно от автомобила на подсъдимия. Вещото лице е категорично, че дори и да се приеме, че автомобилът на подсъдимия е започнал да напуска лявата лента, то частично все пак е бил в нея в момента на сблъсъка и всъщност това е причината за този сблъсък.

Изложената фактическа обстановка съставът на РРС е намерил за доказана, като се позовава на показанията на свидетелите П. П., Н. В., Ст. В., И. В.. Н. Н., М. К., Н. Н., Н. И., Д. А., А. А., писмените доказателствени материали и заключението на назначената техническа експертиза. Св. П. П. и И. В. /едната от пострадалите/ конкретно сочат как техният автомобил е бил ударен от автомобила на подсъдимия в тяхната пътна лента. Дори и да се има предвид възможна заинтересованост на тези свидетели, то техните показания напълно се подкрепят от заключението на експертизата, което по един категоричен начин установява мястото на сблъсъка, което е именно в лявата лента спрямо посоката на движение на автомобила на подсъдимия. Така се оборват обясненията на подсъдимия, че всъщност в неговата лента за движение бил настъпил сблъсъкът. Тези негови твърдения противоречат на логиката - по делото се установява, че след като се е разминал с друг автомобил, подсъдимият загубил управление на собствения си автомобил при извършване на необходимите маневри за осигуряване на съответно разстояние за разминаване. Обяснимо е при една такава маневра да се изгуби управление над автомобил при недостатъчно внимание от страна на водача. Няма логика върху която да се правят изводи, че всъщност автомобилът на пострадалите по някаква причина е навлязъл в лентата за насрещно движение. Св. П. П. който управлявал този автомобил очевидно не е предприемал някакви маневри които да доведат до такава ситуация. Обясненията на подсъдимия, че насрещният автомобил опитал да изпревари друг автомобил са явно недостоверни и се оборват от всички останали данни. Както се каза заключението на експертизата е категорично и по несъмнен начин установява мястото на сблъсъка. Пострадалата И. В. сочи, че на мястото на сблъсъка подсъдимият сам казал, че е изгубил контрол над автомобила. Очевидно е било така, защото и св. Н. Н., един от полицейските служители, които се явили на мястото, сочи, че подсъдимият казал, че се е унесъл заради срязания път /поради ремонта/. Очевидно всички данни по делото сочат, че именно подсъдимият е изгубил контрол над автомобила си и е навлязъл в лентата за насрещно движение, поради което се е стигнало до произшествието. При това съдът намира, че от фактическа страна обвинението е доказано по един несъмнен начин.

Колкото до възраженията на защитата, че вещото лице по автотехническата експертиза било основало заключението си на данни, непосочени в огледния протокол, то и съставът на РОС намира тези възражения за неоснователни. Следва да се разграничават задачите на експерта и задачата на разследващото лице, изготвящо огледния протокол на мястото на произшествието. Очевидно вещото лице с оглед задачата си да даде едно пълно заключение следва да събира данните, които са му необходими за това заключение, независимо дали същите данни фигурират в огледен протокол или не.

Самото събиране на тези данни предполага вече експертни знания, поради които и по правило данни от такъв характер не фигурират в огледни протоколи. Фактът, че в огледния протокол не е посочено, че вещото лице е присъствало не опорочава нито огледа като следствено действие, нито експертизата - това са две отделни дейности по доказване.

При тази фактическа обстановка правилно, обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че с действията си от обективна и субективна страна подсъдимият К. е осъществил съставът на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. "а", пр. 2, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК,

Относно доводите, че деянието на подсъдимия следвало да се квалифицира по привилегирования състав на 342а от НК, защото подсъдимият бил оказал помощ на пострадалите и съставът на РОС намира тези доводи за неоснователни. Действително подсъдимият се е включил в оказването на помощ по някакъв начин, явно именно той е повикал и бърза помощ. Основна и първа помощ на пострадалите обаче е оказало друго лице, което е спряло на мястото, както самите пострадали сочат, а по думите им подсъдимият не се е включил в тези непосредствени действия. При това очевидно подсъдимият не е участвал в оказването на помощ по един активен и непосредствен начин, че да се приеме, че е "направил всичко, зависещо от него за оказване помощ" на пострадалите, каквито са изискванията на закона.

Правните изводи на съда както за авторството на деянието, така и за правната квалификация на същото са в съответствие с всички събрани по делото доказателства-обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, заключението на автотехническата експертиза, заключението на съдебномедицинските експертизи и всички останали по делото доказателства.

Безспорно установено и доказано по делото е обстоятелство, че на инкриминираната дата подсъдимият К. при управление на МПС-товарен автомобил „Грейд Уол Волекс” С20Р? с рег.№ СА 37 65 ТР е нарушил правилата за движение по пътищата чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП, чл.15 ал.1 от ЗДП и чл.67 ал.1 от ППЗДП, , чл.16 ал.1 пр.1 от ЗДП и чл.68 ал.1 т.1 от ППЗДП, чл.21 от ЗДП и чл.73 ал.1 от ППЗДП, чл.44 ал.1 от ЗДП и чл.92 ал.2 от ППЗДП, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно: на И.А.В. *** и средна телесна повреда на Н.И.В. ***, които нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат. Деянието е извършено по непредпазливост- подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди.

Виновността на подсъдимия К. се състои в това, че същият не е проявил необходимата прецизност при движението си с автомобила, за да може да държи същото превозно средство под постоянен контрол.

От субективна страна подсъдимият е действувал непредпазливо и конкретно при несъзнавана непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, но в конкретната ситуация е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

При индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание съдът е съобразил всички обстоятелства от значение за вината на подсъдимия съобразно разпоредбата на чл.54 от НК. Наложеното наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години, се явява наложено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства. Същите обстоятелства са отчетени и при определяне срока на лишаването от право за управление на МПС-за срок от 10 месеца.

Колкото до искането на защитата, че РОС следва да назначи тройна автотехническа експертиза, съставът на РОС намери, че искането е неоснователно и го отхвърли, като счете, че фактическата обстановка е изцяло изяснена от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Намира разпита на малолетните свидетели С.И.В. и Н.И.В., без присъствието на педагог, психолог или родител за нарушение, което обаче не е съществено.

Счита тезата на защитата на подсъдимия за защитна теза на подсъдимия, неподкрепена със съответните доказателства, стремяща се да го оневини.

Напротив, от събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи единственият извод, че вина за настъпилото ПТП и причинените телесни увреждания има само и единствено подсъдимия.

Ето защо, жалбата се явява неоснователна, не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения и на основание чл.334 т.6 във вр. с чл.338 НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 165 от 08.04.2014г. постановена по н.о.х.д.№ 838/2013г. по описа на Разградски районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ