ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева

2. Доротея Иванова

секретар Д. Г., с участието на прокурора Антония Донева,като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №178 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК.

Постъпила е жалба от А.С., ЕГН **********, чрез защитника адв. Р., против присъда №24/15.04.2014 г. по нохд. №38/2014 г. на РС Кубрат. Оплакванията са, че присъдата е неправилна и необоснована, произнесена в противоречие с материалния закон, при непълнота на доказателствата, тъй като авторството не е доказано, налице са противоречиви доказателства, позовават се на нарушение на процедурата по реда на Глава 27 НПК. Исканията са за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна или да се намали наказанието във възможно най-нисък предел.

Постъпили са допълнения към жалбата от адв. Ковалаков. Сочат се нарушения на процесуалните правила, фактическа обстановка описана в обвинителния акт, не била несъобразена с доказателствата, липса на мотиви по отношение на при приложението или не на чл. 58, б.”а” НК и чл. 69, ал. 2, нарушения на материалния закон, неправилно отказано приложение на чл. 18, ал. 3 НК. Счита, че не са отчетени показанията на свидетеля Юсеинов. Намира за установено, че двамата подсъдими са преустановили действията си, въпреки че са могли да довършат започнатото, което означава, че е налице доброволен отказ от извършване на престъплението. Искането е за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на оправдателна. Алтернативно да се приложи чл. 55 НК.

В съдебно заседание защитниците адв. Р. и адв. Ковалаков поддържат жалбата.

Прокурорът счита жалбата за частично основателна относно посочените от защитата процесуални нарушения, допуснати в хода на съдебното следствие. Счита, че фактическа обстановка се доказва изцяло от събраните по делото доказателства и кореспондира изцяло със същите.

Пълномощникът на частния обвинител адв. Тодорова счита, че не са нарушени процесуалните правила при постановяване на присъдата, първоинстанционния съд е изградил фактическа обстановка, която почива на безспорни доказателства. След като е установено, че пострадалата е била прехвърляна със сила и заплашване през огради и през дворове, счита че не може да се говори за осъзнаване и за доброволен отказ. Моли да се потвърди първоинстанционната присъда.

Назначеният защитник на подс. Т.В. адв. П. заявява, че подкрепя доводите и съображенията, изложени от процесуалните представители на подсъдимия С. относно обосноваността, правилността и законосъобразността на постановения съдебния акт. Моли съда да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане.

В последната си дума А.С. заявява, че съжалява за станалото.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба.

С обжалваната присъда №24/15.04.2014 г. по нохд. №38/2014 г. КРС е признал подсъдимия Т.В. за виновен в това, че на 20.08.2012 г. в с. Звънарци, в съучастие като съизвършител с А.С., е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – С.И., като я принудил към това със сила и заплашване, като деянието е извършено от две лица и е останало незавършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК и е осъден на три години лишаване от свобода, намалено с 1/3 на 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК. Със същата присъда, за същото деяние е признат за виновен жалбоподателя А.С.. Определено му е наказание 2 г. и 4 м. след редукцията по чл. 58а НК, като е постановено изтърпяване на наказанието при строг режим. Приведено е в изпълнение наказание по присъда на РС Тутракан лишаване от свобода за срок от три месеца. Присъдени са разноски. Съдът се е разпоредил за веществените доказателства.

Районен съд Кубрат е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т.Ш.В. е 23-годишен, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, безработен.

Подсъдимият А.А.С. е 20-годишен, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, безработен.

На 19.08.2012 г. св. С.И. била на гости в дома на баба си в село Звънарци. Вечерта излязла с приятели на дискотека, като там били и подсъдимите Т.В. и А.С., както и свидетелите З, М, Р и Ю. И. познавала посочените свидетели, а също така и двамата подсъдими като с поде. В. имала интимни отношения, които впоследствие преустановила. В разгара на вечерта В. отишъл при компанията на бившата си приятелка и започнал да й говори защо страни от него и й стискал ръката. Тя му отговорила да престане, защото я боли, но той я заплашил, че още много ще я боли. След полунощ излезли пред заведението, в което били заедно с приятелите си М и Т, но при тях отишъл поде. В., като там били и другите свидетели. Приятелите на св. И. се уплашили от присъствието на компанията на подсъдимите и си тръгнали, а В. отново хванал И. за ръката и я извил, при което свидетелката му казала, че я боли, а той отново я заплашил, че ще я боли още повече. Започнал да я придърпва към улицата, а тя се дърпала и викала да я остави. Тогава към тях приближил и поде. С. и тъй като свидетелката се дърпала, двамата подсъдими я взели на ръце като В. я хванал за ръцете, а С. за краката и я понесли към училището. Тя се опитвала да се измъкне и викала, но нито подсъдимите преустановили действията си, нито пък някой от живущите наоколо се притекъл на помощ. Стигнали до оградата на училището, като там я пуснали на земята. Тогава свидетелката забелязала, че там са З и Р и започнала да крещи още по-силно. В. я предупредил да не вика, а понеже тя не преставала, той извикал на едно от момчетата да й запуши устата. После я преметнал на рамо и я прехвърлил през оградата, от където я поел поде. С. и я оставил на земята. При тях дошъл и св. О Ю. Докато била още на земята, поде. С. легнал върху свидетелката и започнал да я опипва през дрехите и да я целува, като имал намерение да осъществи полов акт със същата. Тя не можела да се съпротивлява, защото другият подсъдим я държал за ръцете и й казвал да не се дърпа. С. си разкопчал колана на панталона, а свидетелката усетила, че същият е възбуден. Тя викала да престанат, но В. я заплашил, че ще извикат друго момче, което хем ще я бие, хем ще я „такова". С. преустановил временно действията си, като В. продължавал да я държи за ръцете. С. извикал св. Ю, за да осъществи полов акт със свидетелката, но тя успяла да го удари и той се отказал. Тогава С. отново легнал върху свидетелката, започнал да я опипва и успял да й скъса бикините, но без да ги събуе. Продължил да я целува и опипва, но тъй като тя викала и се съпротивлявала С. й ударил шамар по лицето. И. продължила да се дърпа и да вика, като виковете й били чути от св. Е С и св. Р М, които живеели в близост до училището, но тъй като било късно, след полунощ, същите се страхували да се намесят. В. отново запушил устата на свидетелката, а С. започнал да я души. И. опитала да каже, че не може да диша. В. казал на приятеля си да спрат вече, но С. продължил да прави усилия, за да осъществи исканото съвкупление. Тогава И. използвала момента, когато В. дръпнал леко подсъдимия С., успяла да стане и побягнала към центъра на селото. Така подсъдимите не успяли да довършат изпълнението на престъпното деяние поради съпротивата на свидетелката. По пътя последната била настигната от подсъдимия С., който я заплашил да не казва на никого за станалото и да не подава жалба в полицията.

На сутринта свидетелката се прибрала в гр. Русе, където живеела, а в село Звънарци започнало да се говори за случилото се с нея. Така разбрала и майката на св. И., скоро и нейния чичо, които я убедили, че следва да уведоми за случилото се органите на полицията, въпреки заплахите отправени от майката на поде. С., че ще стане по-лошо за нея, отколкото за сина й, ако сезира органите на реда.

Самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от показанията на свидетелите И. (л. 30), Х (л. 32), З (л. 33), М (л. 34), Р (л. 35), С (л. 36), М (л. 37) и Ю (л. 118), съдебно-психиатрични експертизи (л. 39, л.70, л. 97), протокол за доброволно предаване, справки за съдимост (л. 20, 23).

Приобщените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, според въззивният съд, подкрепят самопризнанията на подсъдимите и са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимите.

Съставът на ОС Разград споделя приетата от РС фактическа обстановка и счита, че фактическите изводи на съда са в съответствие с нормата на чл. 373, ал. 3 НПК и се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства.

А.С. е привлечен като обвиняем с постановление от 29.04.2013 г. (л. 93). При предявяване на разследването (л. 122) е поискал да сключи споразумение. Същата е била позицията и на подс. Т.В..

В съдебно заседание на 15.04.2014 г. жалбоподателят С. се е явил със защитника си адв. В. и е поискал, чрез защитника си, производството да се развие по реда на глава 27 - съкратено съдебно следствие. Съгласно чл. 370, ал. 2 НПК съдът не може да отхвърли такова искане.

Съдът е допуснал предварително изслушване на страните, разяснил им е правата и двамата подсъдими, в присъствието на защитниците си, са заявили, че признават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Признали са се за виновни. Същата позиция са заели и при предявяване на разследването, тъй като споразумението, което са пожелали да сключат също следва да съдържа съгласие на страните по него, че е извършено престъпление.

Съдът с определение е постановил, че самопризнанията се подкрепят от доказателствата и че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът е спазил разпоредбите на чл. 370, ал.2 НПК – налице е направено искане, което не може да бъде отхвърлено, чл. 370, ал. 3 НПК – и двамата подсъдими са направили искане за съкратено съдебно следствие и самопризнания, чл. 372 НПК – съдът е разяснил правата на подсъдимите по чл. 371 НПК, обявил е че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията. Съгласно чл. 373, ал.2 НПК не е извършил разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съставът на ОС Разград счита, че няма допуснати нарушения на процесуалните правила по реда за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие.

Подсъдимите В. и С. чрез заплашване - закани, че „ще я боли повече”, че ще дойде друго момче, което ще я бие и насили и чрез физическо насилие - дърпане, поваляне на земята, стискане за ръцете, запушване на устата, удряне на шамар, блъскане, са направили опит да преодолеят съпротивата на св. И., за да извършат съвкупление с нея. С тази цел подсъдимите, противно на волята на пострадалата, са я завлякли в двора на училището, където подс. С. на два пъти легнал върху нея, скъсал бикините й, опитвайки да ги събуе. Налице е употреба на сила и заплашване за постигане на преследваната цел - съвкупление с лице от женски пол. Тази цел, освен от действията на подсъдимите, се изяснява и от репликите, отправени към пострадалата. Нито подсъдимите, нито пострадалата, нито останалите свидетели са имали колебание какви са намеренията на подсъдимите, а и ясно е изразено несъгласието на пострадалата. Съвкуплението не е осъществено, поради дълго продължилата съпротива на пострадалата и напускане на мястото на престъплението. Двамата подсъдими са съзнавали, че съвместно действат за преодоляване на съпротивата на пострадалата и съвкупяването им с нея независимо от нежеланието й. Деянието е извършено от две лица.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл - подсъдимите са съзнавали обективните елементи от състава на престъплението, като са съзнавали и общественоопасния характер на деянието. Подсъдимите са действали с общ умисъл, за да преодолеят съпротивата на И. и да се съвкупят с нея, което не са успели да направят, поради категоричната й съпротива. Употребили са достатъчно сила и заплаха, за да осъществят намеренията си.

Извършеното осъществява състава на престъплението по чл. 152, ал. З, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 НК.

Не е налице доброволен отказ от извършване на престъплението. Продължителността на действията на подсъдимите и упоритостта им опровергава защитната теза, че е налице доброволен отказ. Съпротивата на подсъдимата, виковете й и категорично изразеното несъгласие с действията им са довели до невъзможност да осъществят намисленото. Не може да се приеме, че е налице доброволен отказ от довършване на деянието, след като отказът се дължи на съпротивата на жертвата.

Правните изводи на първоинстанционния съд, относно съставомерност и квалификацията на деянието, извършено от подсъдимите са правилни, в съответствие със закона.

Съдът е определил наказание три години лишаване от свобода – минималното предвидено от закона, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК, намалил с една трета, поради което наложил на подсъдимия Т.Ш.В. наказание лишаване от свобода за срок от две години и с оглед чистото съдебно минало отложил изтърпяването на наложеното наказание на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години и шест месеца.

Съдът е определил наказание три години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал.1 НК, намалил с една трета, поради което наложил на подсъдимия А.А.С. наказание лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца, което с оглед обремененото му съдебно минало следва да изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Съдът приел, че са налице условията на чл. 68, ал. 1 НК, тъй като деянието по настоящата присъда е извършено в изпитателения срок на отложеното условно наказание по определение, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД № 157/2011 год., влязло в сила на 18.05.2011 г. по описа на PC - гр. Тутракан, поради което постанови наказанието от три месеца лишаване от свобода, поде. С. да изтърпи отделно от наказанието по настоящата присъда при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Въззивният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 58, б. „а” НК, като отчете интензитета на принудата, продължителността на деянието и степента на осъществяване на намерението, което не обуславя определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК – под предвидения в закона минимум.

Намира, че РС правилно е приел, че са налице основанията на чл. 68, ал. 1 НК и следва да се приведе в изпълнение присъдата на РС Тутракан.

По делото е приложено копие от бюлетин за съдимост (л. 29 нохд №38/14 г.) и е напълно ясно кога е постановено определението за одобряване на постигнатото споразумение – на 18.05.2011 г., съответно кога е влязло в сила. До изтичане на определения от съда изпитателен срок – една година и шест месеца, С. е извършил друго умишлено престъпление от общ характер – на 20.08.2012 г., за което, макар и след този срок, му е наложено наказание лишаване от свобода и съответно следва да изтърпи наказанието по НОХД № 157/2011 г. по описа на PC - гр. Тутракан – три месеца лишаване от свобода.

Въззивният съд счита, че обосновано РС е приел, че не са налице основания за освобождаването на подсъдимия от изтърпяване на наказанието, наложено за престъпление, извършено като непълнолетен. Извършен е опит за осъществяване на тежко умишлено престъпление по чл. 152 НК. Следва да се отчете и че към дата на извършване на престъплението по нохд №157/2011 г. РС Тутракан са оставали няколко месеца до навършване на пълнолетие на С.. Съдът не намира основания за освобождаване на подсъдимия С. от изтърпяване на наказанието с оглед вида, времето, мястото и способа на извършване на престъплението по чл. 152 НК, за което е осъден.

Наказанията са определени в съответствие с разпоредбите на чл. 18, ал. 2 НК, чл. 36, чл. 54 НК и чл. 58а НК. Определените наказания на подсъдимите са към предвидения в закона минимум, като е отчетен приносът на всеки от тях в престъпната дейност и степента на осъществяване на намеренията. Наложените наказания са необходими и достатъчни за постигане целите по чл. 36 НК. Налице е възможност подсъдимите да се поправят, превъзпитат и след това възстановят положението си в обществото, без значим риск от социално изключване.

Въззивния съд споделя правните и фактически изводи на Кубратски РС и при служебната проверка на законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда не установи нарушения, предполагащи отмяната й, поради което следва да бъде потвърдена. Не са допуснати и отстраними съществени нарушения на процесуални правила, които да изискват връщане на делото за ново разглеждане.

Поради това съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №24/15.04.2014 г. по нохд. №38/2014 г. на РС Кубрат.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

СЛ