ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева

2. Доротея Иванова

секретар Д. Г., като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нчх дело №193 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК.

Постъпила е жалба от Д.К.Р. ***, ЕГН **********, чрез адв. К., против присъда №179/16.04.2014 г. по чнд №815/2013 г. РС Разград. Оплакванията са, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Допуснато е нарушение като е конституирано непълнолетно лице като граждански ищец и съответно му е присъдено обезщетение по чл. 45 ЗЗД в нарушение на процесуалните правила. В тъжбата не била описана ясна фактическа обстановка, съответно тъжбата не отговаря на процесуалните изисквания. Не е ясно защо съдът е дал вяра на част от свидетелите. Не е установено категорично и несъмнено по какъв начин е причинено увреждането. Искането е за отмяна и постановяване на оправдателна присъда, както и за отхвърляне на гражданския иск.

Пълномощникът на тъжителката Н.В.Н., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си В.Н.Н., ЕГН **********, адв. С. моли съда да потвърди присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна. Счита, че уврежданията и ударите, с които са причинени са посочени в тъжбата и от писмените и гласни доказателства се установява упражненото насилие от страна на подсъдимата. Намира, че не е допуснато процесуално нарушение по конституиране на пострадалата от престъплението като граждански ищец, тъй като в процеса е участвал и законния й представител.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба.

С обжалваната Присъда №179/16.04.2014 г. по нчхд №815/2013 г. РС Разград признал подсъдимата Д.К.Р. за виновна в това, че на 10.07.2013 г. в с. Дряновец е причинила лека телесна повреда на Н.В.Н. изразяваща се в насиняване на кожата довели до причиняване на болки и страдания на пострадалата без разстройство на здравето, престъпление по чл.130, ал.2 НК и на осн. чл.78а НК я освобождава от наказателна отговорност, налага глоба в размер на 1000 лв.

РС е сезиран с тъжба, подадена на 29.10.2013 г., в която е описано, че на 10.07.2013 г. около 17 ч., в с. Дряновец, Д.Р. е нанесла удари на тъжителката с ръка, крак и пръчка, които са й причинили болка и страдание.

Въззивния съд счита, че тъжбата отговаря на изискванията на чл. 81 НПК – съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Обстоятелствата, описани в тъжбата, сочат на престъпление, което е достатъчно ясно определено по време, място и начин на извършване, посочват и извършителя.

РС е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Д.К.Р. е родена на ***г***. Същата е неомъжена, неосъждана. Пострадалата и майка й, а също и подсъдимата живеели в с. Дряновец. Семействата им не били в добри отношения, поради това, че в предходен момент братът на подсъдимата живеел на съпружески начала с В. Н. - майката на пострадалата.

На 10.07.2013 г. около 17,00 часа тъжителката, майка й и свидетелката Н. т. отишли до чешма в с. Дряновец, която била в близост до къщата в която живеела подсъдимата. Св. Н. т. живеела с бащата на подсъдимата на семейни начала. Подсъдимата ги видяла от дома си и излязла на улицата, носейки пръчка в ръка и започнала да отправя обидни думи към Н. Т.. Повалила я на земята, при което непълнолетната Н. Н. и майка и В. Н. се намесили да я оттърват. При това подсъдимата ударила с пръчката Н. Н. в десния крък и я ритнала също в десния крак. На улицата излезли и дъщерите на подсъдимата, както и снаха й Н. Г., която също ударила непълнолетната Н. Н. с ръка в лицето. По улицата минавала свидетелката А. Спасова, която се намесила и повела със себе си тъжителката, майка й и св. Н. т. и така прекратила побоя. През това време подсъдимата продължавала да вика подире им, че пак ще ги бие.

От назначената СМЕ се установява, че Н.Н. е получила повърхностни драскотини по кожата - като ивички, разположени една до друга в лявата скулова област и насиняване на кожата по предната страна на дясната подбедрица в долната й трета, които са резултат от действието на удар с или върху твърд тъп предмет за насиняването на кожата по дясната подбедрица и от тъпоръбест предмет с неравна повърхност за драскотините в областта на лявата скула. Тези увреждания са причинили на пострадалата болка и страдание и отзвучават за срок от около една седмица. Драскотините по лицето на пострадалата не могат да бъдат получени с удар с шамар или юмрук, но може да бъдат от одраскване с нокти или от пръчка с неравна повърхност.

Приетата от съда фактическа обстановка се установява въз основа на показанията на свидетелите (показанията на св. Н. Т., която сочи, че подсъдимата ударила с пръчка пострадалата в крака и я ритнала; св. А. Спасова също сочи, че видяла подсъдимата да удря Н. Н.), заключението на експертизата и писмените доказателствени материали. Св. Д. Н. е наблюдавал само част от спречкването, поради това не може да се приеме, че показанията му внасят съмнение в установеното от фактическа страна.

Въззивният съд споделя приетата от РС фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е извършил и изложил в мотивите анализ на доказателствата и обосновал по какви причини дава вяра на показанията на част от свидетелите.

Предвид установеното от фактическа страна, че подсъдимата Д.Р. е причинила увреждания на пострадалото дете – Н.В.Н., които са й причинили болка и страдания, то извършеното осъществява състава на престъплението по чл. 130, ал.2 НК – причинена е лека телесна повреда, изразяваща се в претърпени болка и страдание, без разстройство на здравето. Подсъдимата е действала с пряк умисъл. След като е нанесла на пострадалата удари очевидно е целяла да й причини болки и страдание.

За престъплението по чл. 130, ал.2 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.

Съгласно чл. 78а НК деецът се освобождава от наказателна отговорност, когато са налице едновременно следните условия:

- за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;

- деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел.

Налице са основанията на чл. 78а НК и Р. следва да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно наказание глоба.

Размерът на наказанието е съобразен с данните за личността на подсъдимата и тежестта на извършеното. РС е преценил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и наложеното наказание е справедливо.

Съставът на въззивния съд споделя правните и фактически изводи на Разградски РС относно деянието и правната му квалификация.

Съдът намира, че е допуснато процесуално нарушение при конституиране на страните по предявения граждански иск. То обаче не е съществено и не се е отразило на правилността на присъдата.

Съгласно чл. 88 НПК гражданският иск се разглежда по правилата на НПК, а ако няма съответни правила се прилага ГПК.

С тъжбата е предявен граждански иск от В.Н., действаща като законен представител на Н.Н.. Към октомври 2013 г. Н.Н. не е навършила 14 години и съгласно чл. 3 ЗЛС правни действия вместо не я са извършвали нейните законни представители, в случая майка й (удост. за раждане от *** г. на л. 6).

Към първото заседание по делото, проведено на 20.12.2013 г. Н.Н. е навършила 14 години. Съгласно чл. 4 от ЗЛС тя извършва правни действия със съгласието на родителите си. Съдът е конституирал като ищец Н.В.Н. и с решението си е осъдил ответника по иска да заплати на Н.Н. присъдената сума. Съгласно чл. 28, ал.2 ГПК непълнолетните извършват съдопроизводствени действия със съгласието на родителите си. Съдът е следвало при приемане на граждански иск да отрази в определението, както и в присъдата че гражданският ищец действа със съгласието на майка си.

Това нарушение обаче не се е отразило на правилността на гражданско-осъдителната част на присъдата.

В съдебно заседание на 20.12. се е явила непълнолетната Н.Н., майка и В.Н. и пълномощникът адв. С., чието пълномощно (л. 15) е подписано и от непълнолетната и от майка й.

Съдът правилно, и в съответствие на установеното от показанията на св. т. и св. С. за състоянието на детето, е приел, че претъпените болки и срам от нанесения побой на публично място могат да се обезщетят със сумата 800 лв. Размерът на обезщетението е съобразен с критерия по чл. 52 ЗЗД.

Следва да се измени присъдата в гражданската част, като се допълни, че непълнолетната ищца действа със съгласието на майка си В. Н..

В останалата част не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда №179/16.04.2014 г. по чнд №815/2013 г. на РС Разград в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения граждански иск, като вместо: ОСЪЖДА Д.К.Р., със снета по- горе самоличност, да заплати на Н.В.Н. сумата от 800 (осемстотин) лева обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2013 г. до окончателното плащане, както и сумата от 392 (триста деветдесет и два) лв. за разноски по делото, ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Д.К.Р., ЕГН ********** да заплати на Н.В.Н., ЕГН **********, със снета по- горе самоличност, действаща, на основание чл. 28, ал. 2 ЗЛС, със съгласието на майка си В.Н.Н., ЕГН ********** сумата 800 (осемстотин) лева обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2013 г. до окончателното плащане, както и сумата от 392 (триста деветдесет и два) лв. за разноски по делото.

ПОТВЪРЖДАВА присъда №179/16.04.2014 г. по чнд №815/2013 г. на РС Разград в останалата част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ