Р Е Ш Е Н И Е № 52

Гр.Разград, 04.07.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

СВЕТЛА РОБЕВА

с участието на секретаря М.Н. и прокурора АНТОНИЯ ДОНЕВА като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 195 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С присъда № 173/11.04.2014г. по НОХД № 958/2013г. Разградският районен съд е признал подсъдимите З.Н.Д. и Д.Н.Д.,*** за виновни в това, че на 21.06.2011г. в гр.Т. в съучастие като съизвършители помежду си са направили опит да принудят М.К.Б. от с.гр. да извърши нещо противно на волята си – да им предаде парична сума в размер на 150 лв, като са употребили за това сила, а деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимите причини – престъпление по чл.143 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с чл. 18 НК, поради което и на основание чл. 55 ал.1 т.2 б. “б” НК им е наложил наказания пробация, включващо следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от една година и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

Със същата присъда РРС е признал подсъдимите З.Н.Д. и Д.Н.Д. за невиновни в това, на 21.06.2011 г. в гр. Т. в съучастие като съизвършители помежду си с цел да принудят М.К.Б. да се разпореди със свои вещи – парична сума в размер на 200 лв. да са го заплашили с насилие срещу личността му, като деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, с отнемане на лични вещи на обща стойност 96 лв., и е извършено от две лица, като ги е оправдал по обвинението по чл.213а, ал.2, т.2, 3 и 4 във вр. с ал.1 НК.

На основание чл. 45 ЗЗД РРС е осъдил подсъдимите З.Н.Д. и Д.Н.Д. да заплатят солидарно на М.К.Б. сумата 500 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта – 21.06.2011г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданския иск до първоначално предявения размер като неоснователен.

РРС е отхвърлил изцяло предявения граждански иск от М.Б. против подсъдимите за заплащане на сумата 96 лв, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, като недоказан.

Недоволни от горната присъда са останали всички страни в процеса.

Районна прокуратура-Разград протестира присъдата като незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния закон. Моли за осъждане на подсъдимите по първоначално повдигнатото им обвинение.

Протестът не се поддържа от представителя на Окръжна-прокуратура-Разград, който счита, че при установената фактическа обстановка РРС е дал възможната правна квалификация.

Частният обвинител и граждански ищец М.Б. обжалва присъдата в оправдателната част като незаконосъобразна и необоснована, и моли за постановяване на осъдителна присъда по обвинението съгласно обвинителния акт.

Подсъдимите З.Н.Д. и Д.Н.Д. сочат, че не са извършили престъплението, за което са признати за виновни и молят за отмяна на присъдата в осъдителната й част и за признаването им за невинни. Алтернативно, техният защитник пледира за потвърждаване на присъдата.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

През м.февруари 2011г. подсъдимите З.Д. и Д.Д.,***, потърсили правна помощ от св.М.Б. ***. Устно го упълномощили да изготви искова молба срещу техен длъжник и да ги представлява в бъдещия процес. Подсъдимите платили на св.Б. сумата 200 лв, от която 150 лв било уговореното адвокатско възнаграждение и 50 лв били за разноски по водене на делото. След няколко седмици подсъдимите се обадили по телефона на св.Б., който ги уверил, че е внесъл исковата молба в съда. След няколко дни отново го потърсили и той им казал да очакват призовки. На 02.05.2011г. сутринта подсъдимите направили справка в деловодството на РС-Т. и установили, че няма регистрирана искова молба от тяхно име. Отишли в кантората на св.Б. и поискали заедно с него да извършат проверка в съда. Св.Б. помолил да го изчакат, защото бил ангажиран по дело. Впоследствие се изяснило, че е депозирал исковата молба същия ден. Двамата подсъдими уведомили свидетеля, че се отказват от услугите му и поискали да им върне платеното възнаграждение от 150 лв. Св.Б. обяснил, че е затруднен финансово, защото синът му бил абитуриент, но след бала щели да си уредят отношенията. Подсъдимите продължили да се обаждат по телефона на св.Б., настоявайки да им върне парите, като го обиждали и му се заканвали. Поради това св.Б. престанал да отговаря на повикванията. На 20.06.2011г. за времето от 14.25 до 14.30 часа подс.Д.Д. провел три разговора със св. Б., който бил раздразнен от проявената настойчивост и предупредил да не се занимават с него. Заявил, че няма да им върне парите.

На следващия ден – 21.06.2011г. около 09 часа двамата подсъдими отишли до адвокатската кантора на св.Б. ***. В този момент св.Б. излизал от кантората си с намерението да се яви в съдебно заседание. Носел чанта с документи и торбичка с адвокатската си тога. Двамата подсъдими се нахвърлили върху св.Б.. Подс.Д.Д. му нанесъл удар с юмрук по устата, а подс.З.Д. го ударил с юмрук в областта на гърдите. Същевременно всеки от подсъдимите се опитвал да издърпа чантата и торбичката от ръцете на св.Б.. Св.Б. ги попитал какво си мислят, че правят. А подсъдимите отговорили, че си искат парите, че не може да се подиграва с тях и да не мисли, че ще му простят. Продължавали да удрят св.Б. и да дърпат чантата и торбичката. Виковете на св.Б. да престанат били възприети от колегата му св.М. П., чиято кантора била на първия етаж. Тя тръгнала към втория етаж и забелязала, че подсъдимите дърпат св.Б., единият го ударил с крак в зоната на кръста, а другият го блъснал в областта на рамото. Св.Б. помолил св.П. да повика полиция. Подс.З.Д. хукнал към изхода на блока. Подс.Д.Д. успял да издърпа торбите от ръцете на св.Б. и последвал брат си. На тръгване заявили, че няма да върнат чантите, докато не си получат парите обратно.

След пристигането на дежурния екип на МВР подсъдимите обяснили на полицейските служители, че не са доволни от адвокат Б. и искат да им върне парите. А св.Б. се оплакал, че са му взели чантата насила и че нямало да му я върнат, докато не им върне парите.

Подсъдимите били отведени в РУП-Т., където доброволно предали взетите от св.Б. вещи и те му били върнати.

Назначената по делото оценъчна експертиза е дала заключение, че стойността на мъжката кожена чанта за документи е в размер на 11 лв, а на адвокатска тога – 85 лв.

Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза пострадалият М.Б. е получил: оток и охлузване по лицевата част на главата, разкъсване по лигавицата на горната устна, оток и кръвонасядане по четвърти пръст на лявата ръка. Така установените увреждания са в резултат от действието на твърди, тъпи предмети и добре отговаря да са получени от нанесени удари с юмруци по лицето и с ритник по четвърти пръст на лявата ръка. Същите са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота. Вещото лице изяснява, че причиненото увреждане на ръката на пострадалия може да е получено и при описаните действия по дърпане на чантите.

Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимите, от показанията на свидетелите Б., П., Ц. Д., С. С. и Д.Н., и от писмените доказателства по делото.

В по-голямата си част доказателственият материал е последователен и еднопосочен. Противоречие в гласните доказателства има само относно нанасянето на побой от подсъдимите на св.Б.. Подсъдимите отричат да са удряли св.Б. като твърдят, че той ги е бутал и блъскал, докато дърпали чантите. Обясненията им, че не е имало удари, се подкрепят единствено от показанията на св.Ц. Д., който по същото време е чакал адвокат Л. /св.Н. Т./. Св.Ц. Д. твърди, че е забелязал двамата подсъдими да се качват нагоре и ги е чул да казват на някого да им върне парите. Започнали да се карат. Св.Ц. Д. видял, че подс.Д.Д. взима чантите на св.Б., подпомогнат от брат си, но не е видял момчетата да удрят пострадалия. В противоположна посока са показанията на св.Б., на св.М. П. и на св.С. С. – полицейски служител. Според св.Б., подсъдимите изглеждали войнствено, нахвърлили се директно върху него, налагали го с юмруци и го ритали. Св.П. описва, че колегата й е бил със спукана устна и със зачервена буза. Тя лично е видяла един удар с крак и един в рамото на св.Б.. Св.С. сочи, че св.Б. се оплакал от нанесен побой и имал зачервяване в областта на лицето. Показанията на тази група свидетели кореспондират и със заключението на съдебномедицинската експертиза. Поради това и въззивният съд ги кредитира.

В останалата част гласните доказателства взаимно се допълват. Обстоятелствата във връзка с отношенията, предхождащи разглежданото деяние, са установени от обясненията на подсъдимите и от показанията на св.Б.. Безспорно е, че между тях съществува спор относно връщането на адвокатското възнаграждение и отказ на Б. да стори това. Начинът, по който е възникнал и се е развил конфликтът, се доказва от показанията на свидетелите Б., П. и Д. и частично от обясненията на подсъдимите.

Доказан е фактът, че чантата с документите и торбичката с адвокатската тога на св.Б. са били отнети от него с цел да бъде заставен да върне платеното му възнаграждение. В тази посока са обясненията на подсъдимите и показанията на св.Ц. Д., който е чул, че подсъдимите настояват да им бъдат върнати парите. В същата посока са и показанията на полицейския служител св.Д.Н., пред когото адв.Б. е обяснил, че подсъдимите са му взели чантата с документите и са му казали, че докато не им върне парите, няма да му върнат чантата. Самият Б. признава, че когато подсъдимите преминавали край колежката му, чул, че става въпрос за това. Обективно това е единствената и логична причина за посещението на подсъдимите. От около три месеца те са настоявали да си получат парите обратно. С тази претенция са безпокояли св.Б. многократно – и по телефона, и на улицата, и в кантората. Именно по този повод са предизвикали скандала на 21.06.2011г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Протестът на РРП е основателен. Атакуваната присъда е постановена в нарушение на материалния закон. Фактическите обстоятелства по делото са правилно установени, но не са намерили законосъобразната правна квалификация.

От обективна страна е доказано, че подсъдимите З.Д. и Д.Д. са нанесли побой на св.Б. и са отнели негови вещи, за да го принудят да удовлетвори имуществената им претенция - да им върне парична сума в размер на 150 лв. Упражнили са физическо въздействие върху него, причинявайки му увреждания, съставляващи лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК. Отнели са от владението му собствените му движими вещи – чанта и тога, в общ размер на 96 лв. Деянието е извършено от двамата подсъдими, като всеки от тях е участвал, както в причиняването на телесната повреда, така и в отнемането на вещите.

От субективна страна е доказано, че подсъдимите са действали с общ пряк умисъл на съизвършители. Престъпната им дейност е резултат от съвместен принос. И двамата подсъдими са съзнавали, че пострадалият не е съгласен да върне претендираната сума и са действали с общата цел да го принудят да плати посредством употребеното насилие.

Всички горепосочени признаци осъществяват престъпния състав по чл.213а, ал.2, т.2, т.3 и т.4 във вр. с ал.1 НК.

Въззивният състав не споделя доводите на първоинстанционния съд, че не е доказано изпълнително деяние по чл.213а НК. Заплашването с насилие е обективирано във физическото присъствие на подсъдимите пред кантората на св.Б. и последващия побой. По аналогично деяние се е произнесъл ВКС с Решение № 33/07.02.2013г. по н.д. № 2151/2012г., ІІІ н.о. В разглеждания случай подсъдимите не само са заплашили пострадалия, но и са изпълнили заканите си, което обосновава отговорността им по чл.213а, ал.2, т.2 НК.

В мотивите към атакуваната присъда РРС е коментирал, че деянието е несъставомерно и поради това, че пострадалият е имал реално съществуващо имуществено задължение към подсъдимите. Този факт съдебната практика приема за ирелевантен. Престъпният състав по чл.213а НК е изпълнен, независимо дали имущественото задължение на пострадалия е действително дължимо - Решение № 222/25.05.2010г. на ВКС по н.д. № 159/2010г., ІІІ н.о., Решение № 152/18.03.2010г. на ВКС по н.д. № 41/2010г., ІІІ н.о. Законът забранява всяка саморазправа, а когато тя се е изразила в употребено насилие, целящо да мотивира пострадалия към имуществено разпореждане, правилната квалификация е по чл.213а НК.

Въззивният съд не споделя съображенията на РРС, че дърпането на чантите от ръцете на пострадалия и нанесените удари по тялото му са били насочени към установяване на фактическа власт върху вещите, което обуславяло извод за грабеж, но поради по-тежката му наказуемост бил лишен от възможността да приложи нормата по чл.198 НК. Извършеното от подсъдимите отнемане на чантата и тогата на св.Б. е подчинено на крайната им цел – да бъде принуден пострадалия да извърши нежелано от него плащане. Това е цел, която изисква самостоятелна правна квалификация.

Първоинстанционният съд е квалифицирал деянието по чл.143, ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК, което е неправилно. Съдебната практика е утвърдила разбирането, че принудата по чл.143 НК е престъпление против личността и с него се цели промяна в поведението на пострадалия от личен характер. Докато изнудването е посегателство против собствеността и при него чрез различни форми на принуда пострадалият се мотивира да извърши имуществено разпореждане. В този смисъл са Решение № 121/05.03.2010г. на ВКС по н.д. № 11/2010г., ІІІ н.о., Решение № 548/09.12.2013г. на ВКС по н.д. № 1772/2013г., І н.о.

РРС е преценил деянието като опит поради това, че пострадалият не е върнал получената сума. Този извод също е неправилен. Ако упражнената принуда беше дала резултат и св.Б. беше платил исканата сума, тогава деянието би било квалифицирано по чл.214 НК. Престъплението по чл.213а НК е такова на формално извършване и не е задължително преследваната цел да бъде постигната, респективно имуществената претенция на дееца да бъде удовлетворена /вж. Решение № 13/19.07.2004г. на ВКС по н.д. № 631/2003г., І н.о., Решение № 222/25.05.2010г. на ВКС по н.д. № 159/2010г., ІІІ н.о., Решение № 389/16.10.2012г. на ВКС по н.д. № 1085/2012г., ІІ н.о., Решение № 548/09.12.2013г. на ВКС по н.д. № 1772/2013г., І н.о./.

С оглед на горното атакуваната присъда следва да бъде изменена като подсъдимите бъдат признати за виновни в престъпление по чл.213а, ал.2, т.2, т.3 и т.4 във вр. с ал.1 НК.

При определяне на наказанията и въззивният съд прецени, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, обуславящи несъразмерна тежест на предвиденото в чл.213а, ал.2 НК минимално наказание от 2 години лишаване от свобода, а именно: чистото им съдебно минало, трудовата им ангажираност, ниската стойност на отнетите вещи, възстановяването им, подбудите на подсъдимите за извършване на престъплението, провокирани от недобросъвестното поведение на пострадалия. Отегчаващо отговорността на подсъдимите обстоятелства е наличието на три квалифициращи изнудването признаци. Предвид изложеното въззивният съд намери, че следва да се приложи института по чл.55, ал.1, т.1 НК и на подсъдимите да се наложат наказания лишаване от свобода за срок от 6 месеца за всеки от тях. В този размер те съответстват на характера и тежестта на престъплението и са достатъчни да реализират целите на генералната и индивидуалната превенция.

Тъй като определените наказания лишаване от свобода са до три години, подсъдимите не са осъждани и има възможност за поправянето им без изолиране от обществото, съдът констатира наличие на всички формални изисквания по чл.66 НК и следва да отложи изпълнението на наложените наказания за изпитателен срок от 3 години.

На основание чл.55, ал.3 НК въззивният съд не наложи кумулативно предвиденото наказание глоба.

В гражданската част присъдата е законосъобразна и обоснована.

Гражданският иск за неимуществени вреди е частично основателен. Налице са кумулативно дадените предпоставки по чл.45, ал.1 ЗЗД: противоправно поведение на подсъдимите – процесното престъпление; неимуществени вреди за пострадалия, изразяващи се в претърпените от него болки, страдания, стрес и публично унижение; причинна връзка, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Този фактически състав поражда пълната имуществена отговорност на подсъдимите, които следва солидарно да заплатят на ищеца Б. обезщетение. Съобразно чл.52 ЗЗД РРС е определил размер на обезщетението от 500 лв, който въззивният съд също намира за справедлив. Тази сума се дължи, ведно с текущата законна лихва от датата на деянието до окончателното изплащане. В останалия размер този иск правилно е бил отхвърлен.

Искът за имуществени вреди е неоснователен. Не е доказано първото, необходимо за уважаването му, условие – наличието на имуществени вреди. Отнетите от пострадалия вещи са били върнати. Поради това този иск законосъобразно е бил отхвърлен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимите дължат и всички разноски по делото.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 173/11.04.2014г. по НОХД № 958/2013г. по описа на Разградския районен съд В ЧАСТТА, в която подсъдимите З.Н.Д. и Д.Н.Д. са били признати за виновни в това, че на 21.06.2011г. в гр.Т. в съучастие като съизвършители помежду си са направили опит да принудят М.К.Б. от с.гр. да извърши нещо противно на волята си – да им предаде парична сума в размер на 150 лв, като са употребили за това сила, а деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимите причини – престъпление по чл.143 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с чл. 18 НК, поради което и на основание чл. 55 ал.1 т.2 б. “б” НК са осъдени на пробация, И В ЧАСТТА, в която подсъдимите З.Н.Д. и Д.Н.Д. са били признати за невиновни в това на 21.06.2011г. в гр. Т. в съучастие като съизвършители помежду си с цел да принудят М.К.Б. да се разпореди със свои вещи – парична сума в размер на 200 лв. да са го заплашили с насилие срещу личността му, като деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, с отнемане на лични вещи на обща стойност 96 лв., и е извършено от две лица; поради което са били оправдани по обвинението по чл.213а, ал.2, т.2, т.3 и т.4 във вр. с ал.1 НК; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимите З.Н.Д., ЕГН ********** и Д.Н.Д., ЕГН ********** ЗА ВИНОВНИ в това, че на 21.06.2011г. в гр. Т. в съучастие като съизвършители с цел да принудят М.К.Б. да се разпореди със свои вещи – парична сума в размер на 150 лв са го заплашили с насилие срещу личността му, като деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, с отнемане на лични вещи на обща стойност 96 лв, и е извършено от две лица, поради което и на основание чл.213а, ал.2, т.2, т.3 и т.4 във вр. с ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК ГИ ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, всеки един от тях, като на основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на така наложените наказания за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

MH