Р Е Ш Е Н И Е

№ 64

гр.Разград, 14.10.2014г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ем.СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: Д.ВАСИЛЕВА

С.РОБЕВА

С участието на секретаря М.Н. и прокурор Р.ГЕОРГИЕВА разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА в.н.о.х.д.№ 209/2014г. и за да се произнесе взе предвид, следното:

С Присъда № 27 от 16.05.2014г., постановена по н.о.х.д.№ 44/2014г. Кубратският районен съд е признал подс.Н.Р.Е. за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.1, в.в.с чл.130, ал.1 от НК и в.в. с чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК го осъжда на лишаване от свобода за срок от четири месеца; за престъпление по чл.325, ал.1, в.в. с чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК го осъжда на лишаване от свобода за срок от четири месеца и обществено порицание.

На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил едно общо наказание – четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването на същото за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.23, ал.2 от НК съдът е присъединил към определеното общо наказание лишаване от свобода и наказанието обществено порицание.

Присъдени са разноските по делото.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от адв.Ем.Н. защитник на подс.Е.. В жалбата се посочва, че се обжалва наложеното наказание, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна, постановена при нарушаване на съдопроизводствените правила. Иска се, оправдаване на подс.Е..

В с.з. лично и чрез адв.Ем.Н. подс.Е. моли да бъде уважена жалбата, излагат се доводи и съображения.

В с.з. въззиваемата страна лично и с родителите си и повереник адв.Ю.К. счита жалбата за неоснователна, излагат се съображения, иска се потвърждаване на присъдата.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна, излага доводи и съображения, иска се потвърждаване на съдебния акт като правилен и законосъобразен.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна проверка правилността на присъдата на основание чл.313 и чл.314 НПК, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол.Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения и правни изводи:

Производството пред първата инстанция е по реда на гл.27 НПК при хипотезата на чл.371, т.2 НПК.

Установено е, че пострадалият св. К.-14г. е ученик в осми клас в СОУ”Хр.Ботев”-гр.Кубрат, в същото училище и същия клас учела и дъщерята на подсъдъмия Е.-св.С. Р..

Установено е, че на 11.12.2013г. по време на голямото междучасие от 09,10ч. до 09,40ч. св.К. ударил с ръка по дясното коляно св.Р., последната станала от чина, тръгнала след него и го ударила по рамото. Св.К. се обрнал и отново я ударил.Разплакана св.Р. се обадила по мобилния телефон на баща си подс.Е. и му разказала за случилото се. Подс.Е. пристигнал в училището след 10-15 минути, качил се на третия етаж пред стаята на класа,в който били К. и дъщеря му, срещнал се с дъщеря си и тя разказала, че К. я е ударил. В този момент по стълбите към класната стая се качвал св.К., който бил със съученика си св. Х. Подсъдимият се приближил към св.К., по питал го „Ти ли си К.”, след което без какъвто и да било повод и причина и без да бъде провокиран по какъвто и да било начин от пострадалия нанесъл три-четири удара по главата и лицето му с юмруци Ударите били неочаквани и силни, при което св.К. се изплашил и започнал да се дърпа, обърнал се с гръб към подсъдимия и се свил.Въпреки това подсъдимият продължавал да му нанася удари по главата и тялото с юмруци и шамари, ритал го с крак по крака и през цялото време псувал.Установено е, че това станало в присъствието на други деца-ученици, на обществено място- в коридора на училището. Приятелят на св.К.- св.Х. се изплашил, от страх побягнал и се скрил в тоалетната.Св.К. успял да се отскубне от подсъдимия и влязъл в класната стая. Преки очевидци на случилото се станали съучениците на св.К.-св.Христова и св.У. Имало и други деца в коридора, но никой не посмял да се намеси, защото били изплашени и всичко станало много бързо. Св.Й.-старши учител също била в коридора на училището и видяла как подсъдимия удря св.К. по гърба.Тръгнала към него и го попитала „Какво става”, но подсъдимият веднага си тръгнал без да ѝ отговори.След намесата на св.Й. и св.Д. главен учител, подс.Е. напуснал сградата на училището. След побоя пострадалият св.К. придружен от св.Х. отишли до кабинета на медицинския фелдшер в училището св.М., който наложил лед на местата, където детето е било ударено.След това св.К. се обадил на родителите си, които го отвели в болницата в гр.Кубрат,в последствие бил приет на лечение в хирургичното отделение на болничното заведение в гр-Разград и на 13.12.2013г. изписан от отделението.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на инцидента пострадалият К. К. е получил: контузия в областта на лицето и главата с кръвонасядания в дясната челна област, носа, дясната половина на долната челюст и болки в тилната част на главата.Счупване /без разместване/ на ностните костици.Мозъчно сътресение леко изразено по тяжест- без изпадане в безсъзнателно състояние.Краткотрайна контузия на бъбрек.Кръвонасядане на кожата в лявата задколянна ямка. Относно механизма на причинените травматични увреждания експертизата заключава, че същите са резултат от нанесени удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при удари с ръка както се съобщава в делото, и са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

Правилно, първоинстанционният съд в производството по чл.371, т.2 и сл. НПК е приел тази фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Правилно съдът е приел, че фактическите обстоятелства се признават изцяло от подс.Е..Направеното самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Доказателствата са събрани по реда и начина указан в НПК и съставляват годни източници на доказателствена информация.

При изграждане на становището си както за авторството на инкриминираните деяния, така и за правната квалификация на същите, правилно първоинстанционният съд е кредитирал за достоверни показанията на разпитаните по делото свидетели като логични, последователни, непротиворечиви, взаимнодопълващи се, потвърждаващи се и от заключението на съдебно медицинската експертиза; касае се за съдебно медицинско заключение извършено обективно и компетентно въз основа на обективни данни установени при съдебномедицинското освидетелстване и медицинска документация за проведено лечение на пострадалия, заключение изцяло в съответствие с конкретно установените факти и обстоятелства по делото.

Относно, правната квалификация на извършените от подсъдимия деяния първоинстанционният съд е изложил подробни правни изводи и съображения въз основа на фактите и обстоятелствата изложени в обвинителни акт и признати изцяло от подсъдимия и е дал отговор на въпроса и депозираните пред въззивния съд възражения защо,на какво основание и въз основа на какви доказателства е приел обвинението срещу подс.Е. за докзано по несъмнен начин, респ, че с действията си от обективна и субективна той е осъществил именно, съставите на чл.131, ал.1, т.12, предл.1, в.в. с чл.130, ал.1 от НК, както и на чл.325 ал.1 от НК, като в тази връзка правилно се е позовал и на постоянната съдебна практика по тези въпроси; касае се за правни изводи и съображения на първоинстанционния съд,които изцяло се споделят и от въззивната инстанция, поради което не следва да се преповтарят.

Фактите, изложени в обстятелствената част на обвинителния акт, приети за установени от първоинстанционния съд / чл.373, ал.3 НПК/ не дават основание и на въззивния съд за друг, различен извод направен от първоинстанционния съд, относно съставомерността на инкриминираните деяния. В тези факти въззивният съд намери категорично, че не се съдържат констатации за поведение на пострадалия изпълващо съдържанието за по-лека квалификация или за деяние от частен характер преследващо се по тъжба на пострадалия, поради това и няма основание за преквалификация на извършеното от подсъдимия или за признаването му за невинен и оправдаване по повдигнатите му и предявени обвинения.

Наложеното наказание на подс.Е. не е явно несправедливо, същото е определено в рамките на закона, при условията на чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК, съответно както на обществената опасност на самото деяние така и на личната обществена опасност на самия деец, изложените и в тази посока изводи и съображения на първоинстанция съд се споделят изцяло и от въззивния със в този състав.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички законови формални предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и преди всичко за поправянето на подсъдимия, като е отложил изтърпяването на наложеното общо наказание за минималния предвиден по закон изпитателен срок.

Ето защо, жалбата се явява неоснователна, не са налице основяния за отмяна или изменение на присъдата.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, в.в. с чл.338 НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 27 от 16.05.2014г., постановена по н.о.х.д.№ 44/2014г. по описа на Кубратски районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР