Р Е Ш Е Н И Е № 67

Гр.Разград, 13.10.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

с участието на секретаря М.Н. и прокурора РОСИЦА Г.А, като разгледа докладваното от съдия Иванова ВНОХД № 210 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 219/15.05.2014г., постановена по НОХД № 925/13г., Разградският районен съд е признал подсъдимия А.К.Д. за виновен в това, че на 12/13.01.2013г. в с.О., общ.Разград, в качеството си на длъжностно лице- сервитьор в “О.” ЕООД с.О., с управител В. К. В.-Т. от гр.Т. е присвоил чужди пари на стойност 518,70лв., собственост на “О.” ЕООД с.О., връчени в това му качество и поверени да ги пази- престъпление по чл.201 от НК, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.2, б.б от НК му е наложил наказание пробация, включваща следните пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от 6 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Д., поради което я обжалва в срок чрез защитника си адв.И.И. ***, като навежда доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, фактическата обстановка върху която са формирани правните изводи на съда е противоречива и не е съобразена с доказателствата по делото. Моли съда за отмяна на присъдата и за постаняваване на нова, с която подзащитния му бъде оправдан. В с.з. жалбата се поддържа, като се навеждат доводи и за допустнати същестевни процесуални нарушения, поради което алтернативно иска връщане на делото на първостепенния съд за разглеждане от друг състав.

Разградската окръжна прокуратура счита жалбата за допустима и частично основателна досежно праваната квалификация на деянието, като счита, че същото обективира признаците на такова по чл.206 от НК- обсебване, а не длъжностно присвояване, тъй като подс.Д. няма качеството на длъжностно лице по смисъла на закона, поради което предлага присъдата да бъде изменена, като деянието бъде преквалифицирано по чл.206 от НК.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.К.Д. бил назначен като сервитьор в О. ЕООД с трудов договор № 187/27.07.2012г. в търговски обект- ваканционен СПА комплекс с.О.. В договора бил уговорен срок на изпитване до 27.01.2013г.

На същия била връчена и длъжностна характеристика, съгласно която подсъдимият бил длъжен да извършва дейност по обслужване на криентите в съответствие с техните желания и определеното меню в комплекса, след което бил длъжен да изготви сметката им и да извърши разплащане с гостите в брой или електронно- чрез разплащателни карти. Съгласно длъжностната характеристика той бил подчинен пряко на Управителя на ресторанта, а освен това носел отговорност за правилното изготвяне на сметките и имуществена отговорност до размера на причинените от него вреди в комплекса- доказани с протокол от назначена за целта комисия от управителя.

Върху трудовото възнаграждение на подс.Д. бил наложен запор видно от писмо № 14846/1012.2012г. и запорно съобщение от ЧСИ А. Т., на основание чл.450, ал.3, чл.507, чл.508 във вр. с ччл.446 от ГПК, като работодателят бил длъжен да прави ежемесечни удръжки при спазване правилата на чл.446 от ГПК.

На 12.01.2013г. подс.Д. застъпил от 12.00ч. на работа втора смяна в ресторанта на комплекса, заедно с колегите си- свидетелите К. Г. /барман/, Т. И. /сервитьор/ и В.Г. /рецепционист/. Управител на ресторанта бил св.Б.Б., който на процесната дата също бил на работа. Св.Т.И., който бил на работа първа смяна, приключил същата около 17:00ч. и отчел оборота си в размер на 559,20лв., придружен с междинен фискален бон. Преди да приключи работното време на ресторанта, преди 24ч. същото сторил и св.К.Г., който отчел оборот в размер на 27,70лв. Двамата се отчели на управителя на ресторанта- св.Б., който процесната вечер останал до края на смяната, тъй като по-рано през деня имало спречкване между него и подсъдимия и според свидетеля, същия бил употребил алкохол. Това обстоятелство мотивирало Б. да остане до края на смяната. Последен трябвало да му отчете оборота си в размер на 518,70лв. подс.Д.. Последният обаче отказал да стори това и си тръгнал, тъй като бил организирал купон в стаята си, предвид предстоящото му напускане. На другата сутрин- 13.01.2013г. на работа застъпили св.А.- рецепционист и св.С.В.- сервитьор, но оборота от подс.Д. не бил отчетен и на тях. На 14.01.2013г. св.Б. предал в счетоводството на дружеството срещу ПКО сумата 586,90лв., представляваща сбора от оборотите на св.К.Г. и Т.И., придружени със справка Продажби по оператори и типови плащания за период 12.01.2013г., разпечатана от информационната система на ресторанта в 23:53:45 на 12.01.2013г.

На база отчета извършен от св.Б. в счетоводството на дружеството на дневния оброт на ресторанта, комисия проверила документите и съставила Констативен протокол, съгласно който подс.Д. не бил отчел оборота от смяната си на 12.01.2013г. в размер на 518,70лв.

Със Заповед № 223/15.01.2013г. на управителя на дружеството трудовото правоотношение с подс.Д. било прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ, поради прекратяване срока на изпитване.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за установена по несъмнен начин от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. В тази връзка съдът намира, че процесната вечер на 12.01.2013г., оборота на св.К.Г. и Т.И. от ресторанта е бил отчетен именно на св.Б., който впоследствие е внесъл сумата в счетоводството. Двамата свидетели- Г. и И. заявяват, че не си спомнят на кого са отчели оборота си, като говорят как по принцип е ставало това. Св.В.Г. е категоричен, че на него не са му отчитани пари, а такива е нямало и при застъпване на следващата смяна- св.А.. В тази връзка заявеното от св.К.Г., че подс.Д. се е отчел на св.В.Г. съдът намира за не отговарящо на другите събрани по делото доказателства. Ето защо от анализа на всички доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, по несъмнен начин се установява, че на инкриминираната дата подс.Д. в качеството си на сервитьор, не е отчел реализирания от него оборот в размер на 518,70лв., собственост на дружеството.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и обоснована.

По същество обвинението е доказано по един безспорен и несъмнен начин, тъй като на инкриминираната дата подс.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.201, ал.1 от НК- длъжностно присвояване, тъй като с действията си- неотчитане на реализирания от него оборот, собственост на дружеството, връчени в това му качество да ги пази и управлява, същият ги е присвоил. В случая се касае именно за длъжностно присвояване, а не за обсебване, каквото е становището на представителя на Окръжна прокуратура, тъй като от приложените трудов договор и длъжностна характеристика се установява по несъмнен начин, че подс.Д. има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.б пр.2 от НК. В този смисъл е константната съдебна практика. Същият в качеството си на сервитьор е бил длъжен да оформи и приключи сметки на клиентите на ресторанта, като последните са му заплащали именно в това му качеството стойността на консумираното от тях, като впоследствие подс.Д. е следвало да отчете реализирания оборот на управителя на ресторанта или на рецепциониста, т.е. в касата на дружеството. Наотчитайки реализирания оборот от 12.01.2013г. подс.Д. е обективирал намерението си да го присвои и употреби за лични нужди. От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл, съзнавайки, че получените в качеството му на сервитьор от клиентите чужди пари е следвало да отчете на дружеството, но като не е сторил това, същият е обективирал намерението си за своене и впоследствие се е разпоредил с тях.

При опеделяне и индивидуализиране на наказанието първоинстанционния съд е отчел, че същото следва да бъде определено по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК, при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и е наложил наказание пробация за срок от 6 месеца, като са определени само задължителните пробационни мерки. Същото е относимо и съразмерно на извършеното, поради което се явява справедливо.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 219/15.05.2014г. по НОХД № 925/2013г. на РС-Разград.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

MH