РЕШЕНИЕ № 59

Гр.Разград, 16.07.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

при участието на секретаря Д.Г. и прокурора АНТОНИЯ ДОНЕВА като разгледа докладваното от съдия Робева ВНАХД № 213 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.378, ал.5 във вр. с чл.328 и сл. НПК.

С Решение № 237/22.05.2014г. по АНД № 263/2014г. Разградският районен съд е признал обвиняемия Х.С.И. *** за виновен в това, че на 10.04.2014г. около 07.50 часа на главен път Е-70 (гр. Варна – гр. Русе) след с. Ушинци, общ. Разград е упражнявал професията “водач на лек таксиметров автомобил”, като извършвал таксиметрова дейност с лек автомобил “Oпел Астра” с рег. *** без да има съответна правоспособност – престъпление по чл. 324, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.78а НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

Недоволен от решението е останал обв.Х.И. и чрез защитника си адв.Р.М. го обжалва с искане за отмяната му.

Представителят на Окръжна прокуратура - Разград счита жалбата за неоснователна.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Х.И. е собственик на лек автомобил „Oпел Астра" с рег.***. И. е правоспособен водач на МПС, категории В, М, АМ и В1. Не притежава лиценз за обществен превоз на пътници, не се е явявал на изпит и не му е издавано удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил. Въпреки това с горния автомобил превозвал пътници от с.Веселина до гр.Разград срещу заплащане, равно на цената на автобусния билет – 2.50лв. Взимал пътниците от автобусната спирка, докато чакали автобус, или от домовете им. Това станало известно на лицензираните фирми за обществен превоз, които подали жалби до органите на МВР. Поради зачестилите сигнали за нерегламентиран таксиметров превоз на 10.04.2014г. била проведена съвместна операция от сектор „Противодействие на икономическата престъпност” при ОД на МВР-Разград, сектор „Пътна полиция” и РД”Автомобилна администрация”-Разград. Същият ден около 07.50 часа по главен път Русе-Варна на изхода на с.Ушинци автомобилът на обв.И. бил спрян за проверка. В него пътували свидетелите Себайдин Салимов и Енвер Рашидов. На досъдебното производство двамата свидетели са дали показания, че И. *** срещу заплащане. И друг път били ползвали услугите му, като им взимал по 2.50 лв – колкото струвал автобусния билет. На 09.04.2014г. св. С. Салимов посетил дома на И. и се уговорили на следващата сутрин да отиде до тях и да пътуват до Разград. Когато на 10.04.2014г. сутринта тръгнали от дома на обвиняемия, И. спрял на автобусната спирка и предложил на св.Енвер Рашидов, който чакал там, да го закара до Разград, като парите щели да бъдат платени след пристигането.

Горната фактическа рамка е очертана в постановлението на РРП от 17.04.2014г., с което е направено предложение за освобождаването на И. от накщазателна отговорност за престъпление по чл.324, ал.1 НК.

По искане на обвинаемия свидетелите Салимов и Рашидов са били разпитани непосредствено от първоинстанционния съд. В съдебно заседание двамата свидетели са заявили, че не са се уговаряли да плащат за пътуването и не знаят И. да е возил други хора от селото срещу заплащане.

Въззивният съд счита дадените пред РРС показания за недостоверни и не ги кредитира. Несъмнено свидетелите Салимов и Рашидов са в близки отношения с обв.И., който неведнъж им е правил „услуги”. Същите свидетели в момента на проверката са заявили пред полицейския служител св.к.к., че са имали договорка с И. да му платят за превоза по 2.50 лв след пристигането в гр.Разград. Наред с това, показанията на Салимов и Рашидов пред съда противоречат на показанията на свидетелите М.С., С.С. и И. И.. Последните трима са заявили, че многократно са виждали обв.И. ***, минавал край автобусната спирка на с.Веселина и взимал пътниците преди автобуса. Св.Салиев го бил забелязвал да причаква пътници и в гр.Разград по пътя към автогарата, за да ги превозва обратно до с.Веселина.

Обв.Х.И. е на 60 години, женен е, има четири пълнолетни деца, занимава се с животновъдство, не е осъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбата е неоснователна. Атакуваното с нея решение е законосъобразно и обосновано. РРС е формирал верен извод, че жалбоподателят е автор на престъпление по чл.324, ал.1 НК. Доказано е, че на 10.04.2014г. И. е осъществявал таксиметров превоз на пътници, респективно упражнявал е професията водач на такси, без да има съответна правоспособност. Извършването на обществен превоз на 2 лица по определен маршрут и при съответно заплащане представлява таксиметров превоз по смисъла на чл.2 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТС за таксиметров превоз на пътници. Съгласно чл.24 от Закона за автомобилните превози тази дейност се извършва от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници. И. не е регистриран превозвач, нито е в договорни отношения с такъв превозвач, и няма изискуемото от чл.3 от горната Наредба разрешение от Община-Разград.

Във въззивната жалба се сочи, че извършената проверка от ОД на МВР и РД”АА” била тенденциозна и основана на списък на автомобили, извършващи нерегаментирани таксиметрови превози, което не било достатъчно да бъде осъден. РОС счита, че възражението е несъстоятелно. Съвместната операция по разкриване на нерегламентирани превозвачи е дала само достатъчно данни за образуване на бързото производство, а в хода на същото са събрани изобилни доказателства в подкрепа на обвинението. Списъкът, с който са работили проверяващите органи, не е и не може да бъде част от доказателствената маса. Тя включва гореобсъдените гласни доказателства, които по еднопосочен начин установяват, че обв.И. е осъществявал таксиметрова дейност, за каквато няма правоспособност. Такава професионална компетентност се изисква от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, която предвижда провеждане на изпити за професионална компетентност, успешното им полагане и издаване на съответно удостоверение – чл.6, ал.2 и ал.3, чл.18, т.5 и чл.19. Шофьорите на таксита са включени в Националната класификация на професиите и длъжностите, и то в клас 8, изискващ специална квалификация, което също е аргумент, че дейността им е професия. Упражняването на тази професия без специалната правоспособност по Наредба № 34 е елемент от обективната страна страна от състава по чл.324, ал.1 НК.

В подкрепа на горното е и съдебната практика – Решение № 635/13.10.2004г. на ВКС по н.д. № 208/2004г., ІІ н.о., Решение № 368/02.10.2009г. на ВКС по н.д. № 364/2009г., ІІ н.о., Решение № 286/15.06.2009г. на ВКС по н.д. № 277/2009г., ІІ н.о., Решение № 83/01.03.2013г. на ВКС по н.д. № 150/2013г., ІІІ н.о.

Престъплението по чл.324, ал.1 НК е наказуемо с лишаване от свобода до 1 година или глоба. С него не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Обв.И. не е осъждан /амнистиран е/и не е освобождаван е от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. Поради това законосъобразно РРС го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба. Размерът е 1500 лв – към минималния предел и няма основания за намаляването му предвид гласните доказателства, че от 2-3 години се занимава с инкриминираната дейност.

По изложените съображения и на основание чл.338 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 237/22.05.2014г. по АНД № 263/2014г. по описа на Разградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ