Р Е Ш Е Н И Е № 60

Гр.Разград, 16.07.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

С участието на секретаря Д.Г. и прокурора АНТОНИЯ ДОНЕВА като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 223 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С Присъда № 249/31.05.2014г. по НОХД № 354/2014г. Разградският районен съд е признал подсъдимия Б. С. М. *** за виновен в това, че на 15.05.2014г. в гр. Разград е отнел чужди движими вещи – 2 броя банкноти с номинал 50 лева от владението на П. Д. П. *** без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплаха, и макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.198, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК и чл.58а, ал.1 НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.64, ал.1 НК е освободил подсъдимия М. от изтърпяване на наложеното наказание и го е настанил във Възпитателно училище интернат.

Недоволен от присъдата е останал подс.Б.М. и чрез служебния си защитник адв.П.К.П. *** я обжалва с искане за налагане на мярка по ЗБППМН.

Представителят на Окръжна прокуратура-Разград счита жалбата за неоснователна и предлага присъдата да бъде потвърдена

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първата инстанция се е развило по реда на чл.371, т.2 и сл.НПК.

Подсъдимият Б. С. М. се е признал за виновен, признал е фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.

Неоспорената фактическа част на обвинението накратко е следната:

На 15.05.2014г. около 03 часа св.П.П. излязъл от дома си с намерението да пътува за гр.София с автобус, който тръгвал от хотел „Централ” в гр.Разград. Около 03.15 часа вървял покрай Аптека „Релакс” и бил застигнат от подс.М., който му поискал цигара. Св.П. не реагирал и продължил по пътя си в посока към поликлиниката. Подс.М. го последвал и поискал пари. Св.П. отговорил, че няма пари. Подс.М. заплашил св.П., че ако не му даде пари, ще го нарани като обяснил, че е боксьор. Св.П. го помолил да го остави на мира, обяснил, че е болен човек и отива на лекар в гр.София. Подс.М. го хванал за якето и извикал, че ще го „нацепи” и ще го смачка. Св.П. се изплашил и извадил портфейла си. Подс. М. издърпал портфейла от ръцете му, извадил от него две банкноти от по 50 лева и го върнал на св.П.. После побягнал. По-късно бил открит от полицията в заведението „Сохо” и доброволно предал сумата 90 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, както и от извършеното разпознаване. Доказателствата са събрани по реда и начините, указани в НПК, и в този смисъл представляват годни източници на доказателствена информация. Обсъдени поотделно и в съвкупност с направеното от подсъдимия самопризнание, те установяват по еднопосочен начин всички елементи от предмета на доказване така, както е очертан с обвинителния акт.

Назначената на досъдебното производство комплексна психологично-психиатрична експертиза е дала заключение, че подс. Б.М. страда от несоциализирано разстройство на поведението. Основни негови белези са грубост, безсърдечност и липса на емпатия. Извиненията са повърхностни, разкаянието му е чуждо и миналите преживявания и наказания не могат да коригират бъдещото поведение. В непрекъснато търсене на силни преживявания, като употреба на дрога например. Създадените приятелски връзки са пълноценни, често краткотрайни. В близките взаимоотношения е хладен и груб. Често лъже. В детството и ранно юношество често има разстройство на общуването, бягства от училище, побои и злоупотреба с дроги. Въпреки непълнолетието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си. С ниски, но добри огнитивни годности, достатъчни за осъзнаване на противоправния характер на деянието, за което не се изискват някакви специални познания. Степента на развитието му позволява, да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Налице е склонност към преувеличаване или проява на неискреност и лъжа от страна на освидетелствания. Интелектуалното му развитие е съответно за възрастта и придобития жизнен опит. Може да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство.

Подс.Б.М. е на 16 години. През учебната 2013/2014 година е бил изключен от училище. Заведен е бил на отчет в ДПС през 2005г. и до момента има регистрирани шест противообществени прояви. Единственият му родител – неговата майка няма способност да контролира поведението му. Не е осъждан. През 2013г. е бил освобождаван от наказателна отговорност за престъпление по чл.130, ал.1 НК като му е било наложено административно наказание обществено порицание.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Жалбата е неоснователна. Обжалваната присъда е законосъобразна, обоснована и справедлива. Обвинението срещу подс.Б.М. е доказано. По несъмнен начин е установено, че той е отнел от владението на св.П.П. сумата 100 лв с намерението противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване. Действал е с пряк умисъл като е съзнавал, че установява трайна фактическа власт върху чужди вещи без съгласието на собственика им и е преодолял несъгласието му посредством физическа и психическа принуда. Така се доказва обективна и субективна съставомерност по чл.198, ал.1 НК.

Районният съд е определил наказанието по реда на чл.54 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК. Отмерил е наказание от 9 месеца лишаване от свобода, което е съответно на извършеното престъпление и е съобразено с релевантните за отговорността на подсъдимия обстоятелства: смекчаващи – самопризнанието, направено още на досъдебното производство, и връщането на по-голямата част от отнетата сума и отегчаващи – лошите характеристични данни на подсъдимия. Съгласно чл.58а, ал.1 НК РРС е намалил определеното наказание с една трета и е наложил окончателно наказание от 6 месеца лишаване от свобода. Въззивният съд не намира основания за намаляване на това наказание. То е към минималния предвиден размер и по-голямо снизхождение е социално неоправдано.

РРС е освободил подс.М. от изтърпяване на наложеното наказание и на основание чл.64, ал.1 НК го е настанил във Възпитателно училище-интернат. Искането по въззивната жалба за налагане на друга възпитателна мярка по ЗБППМН е неоснователно. Подс.М. е извършител на тежко умишлено престъпление и, макар че не е осъждан, има богато криминално минало. Спрямо него многократно са били налагани възпитателни мерки по ЗБППМН, но те не са дали очаквания поправителен и възпитателен ефект. Горното обуславя необходимост от налагане на най-тежката възпитателна мярка, от чието прилагане би могло да се очаква преосмисляне и коригиране на противоправното му поведение.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК подс.М. следва да поеме направените по делото разноски.

По изложените съображения и на основание чл.338 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 249/31.05.2014г., постановена по НОХД № 354/2014г. по описа на Разградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ