Р Е Ш Е Н И Е

№ 65

гр.Разград, 08.10.2014г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ан.ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Д.ВАСИЛЕВА

Д.ИВАНОВА

С участието на секретар М.Н. и прокурор Р.ГЕОРГИЕВА разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА в.н.о.х.д.№ 227/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 526 от 08.10.2013г. постановена по н.о.х.д.№ 155/2013г. Разградският районен съд е признал подсъдимия И.Т.Н. *** за виновен в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5, в.в. с чл.209, ал.1 от НК и в.в. с чл.54 от НК го осъжда на лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, при строг първоначален режим, в затворническо заведение.

На основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено предварителното задържане на подс.Н..

На основание чл.45 ЗЗД подс.Н. е осъден да заплати на „И.” ООД-гр.Разград сумата от 27 354,24лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва,считано от 21.09.2010г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 200,00 лв. разноски по делото.

Присъдени са разноските по делото и ДТ върху присъденото обезщетение за имуществени вреди.

Съдът е оправдал подс.Н. по обвинението да е извършил деянието за периода до 06.10.2010г., както и да е причинил имотна вреда на стойност над 27 354,24лв.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от адв.Г.Г. защитник на подс.Н..В жалбата се посочва, че присъдата е незаконна, неправилна и необоснована.

В с.з. подс.Н. лично и чрез адв.Г. поддържа подадената жалба, излагат се доводи и съображения, иска се оправдаване на подс.Н. поради недоказаност на обвинението.

Повереникът на въззиваемата страна адв.Х., моли съда да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна, счита предявения граждански иск за доказан по основание и размер, моли съда да потвърди присъдата и в гражданската ѝ част.

Прокурорът счита постановената присъда за правилна и законосъобразна, излага доводите и съображенията си за това, иска се потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите и съображенията на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна проверка правилността на присъдата на основание чл.313 и чл.314 НПК, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на въвззивен контрол.Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения и правни изводи:

Установено е, че „И.” ООД-Разград с предмет на дейност производство и търговия с хранителни и млечни продукти и с управител М.О. притежавало мандра в с.Л., общ.Разград.

Подс.Н. и обв.Р.С. живеели в гр.Р., познавали се. В началото на м.септември 2010г. Решили да си набавят средства чрез извършване на измами на различни лица.

В изпълнение на намисленото на 06.09.2010г. обв.Р.С. отишъл в мандрата в с.Л..Представил се на св.Д. О.- пълномощник на съпругата си М.О. като търговец на млечни продукти. Обв.Р.С. предложил на св.Д.О. да закупи сирене, което щял да продаде на свой търговски партньор от Р.М., като след това този македонски гражданин щял да препродаде сиренето в Р.Г..Предложил на св.Д.О. и изгодна цена на сиренето-2,80 евро /кг.

Установено е,че св.Д.О. се съгласил, двамата се уговорят да се срещнат отново,за да уточнят сделката. На 10.09.2010г. в гр.Р. подс.Н. и обв.Р.С. се срещнали, последният разказал за посещението си в мандрата в с.Л. и разговора със св.Д.О.. Обв.Р.С. обяснил на подс.Н. в детайли начина, по който могат да измамят св.Д.О., за да може последния да се разпореди с голямо количество сирене,което след това да продадат и да си разделят парите. Подс.Н. се съгласил, двамата се уговорили, че подс.Н. трябва да се представи пред св.Д.О. за македонски гражданин, който търгува с млечни продукти и сирена, като ги купува от България и ги препродава в Г..

Установено е,че на следващия ден двамата отишли в мандрата в с.Л. и се срещнали със св.Д.О..Обв.Р.С. представил подс.Н. за македонски гражданин с името И. Н., който бил търговец на млечни продукти и желаел да закупи сирене на изгодна цена, което в последствие ще препродаде в Г., обяснил още, че след препродажбата на сиренето в Г. ще му бъде заплатена предварително уговорената с него цена. Подс.Н. потвърдил тези думи на обв.Р.С., като умишлено произнасял думите с акцент, за да убеди св.д.О., че действително е македонски гражданин. Двамата обяснили на св.Д.О., че желаят да закупят на няколко пъти голямо количество сирене, предложили цена на обща стойност около 25 000 евро. Св.Д.О. се съгласил, уговорили да му се обадят допълнително за първото количество сирене.

Установено е, че на 20.09.2010г. обв.Р.С. се обадил на св.Д.О. по телефона, че трябва да изпрати 5 тона сирене на бизнесмена Н., че ще пристигне камион за натоварването на сиренето, което ще бъде продадено на Н. в М..Св.Д.О. казал на обв.Р.С., че сделката ще се осъществи на следващия ден-21.09.2010г., тъй като нямало такова количество произведено в наличност.Св.Д.О. се обадил по телефона на подс.Н., който потвърдил думите на обв.Р.С., че действително желае да закупи 5 тона сирене, ще го препродаде в Г., след което ще заплати на св.Д.О. уговерената предварително цена, като отнво се представил за македонския гражданин И. Н..

Подс.Н. имал фирма, която се занимавала с транспорт на товари и ползвайки специализиран сайт предоставил на обв.Р.С. данни за подобни фирми, които също търсели товари или траспортни средства, който се свързал със св.Н. и наел от него транспортоно средство за натоварване на уговореното количество сирене от мандрата в с.Л..

На 21.09.2010г. обв.Р.С. отишъл в мандрата в с.Л. с наетия т.автомобил управляван от св.С.М. като представител на св.Н. и неговата фирма- „В. К.” ЕООД-С.. Св.Н. не знаел за действителните намерения на обв.Р.С. и поради това приел да извърши транспортната услуга. След като пристигнал с камиона в мандрата обв.Р.С. отново потвърдил пред св.Д.О. казаното при срещите преди това и за да не се усъмни св.Д.О. за истиността на сделката подписал запис на заповед за сумата от 25 000 евро в полза на дружеството собственик на мандрата, като документът бил изготвен от св.Д.О..Била изготвена инвойсфактура и международна товарителница за количеството сирене закупено от мандрата и натоварено в камиона на св.С.М. 4995 кг.сирене в сини тенекии в палети.Обв.Р.С. отново потвърдил пред св.Д.О., че парите по сделката ще бъдат платени след продажбата на сиренето.

Обв.Р.С. наредил на св.С.М. да откара сиренето в гр.С.. По пътя в района на гр.В.Т. изтичат часовете за управление на водача св.С.М. и той бил принуден да спре зао нощувка на бензиностанция „ОМВ”, за което уведомил св.Н.. Последният се свързал с обв.Р.С. и му казал, че камионът ще нощува край В.Т. и на другия ден около 9.10 часа ще бъде в С.. Обв.Р.С. запитал св.Н. дали камионът е редовен да пътува за Г., че може да се донатовари в С., след което да продължи за Г.. Св.Н. дал цена за транспорта в Г., като обв.Р.С. казал, камионът да не тръгва от В.Т., и че може да се донатовари в Р..

В изпълнение на намисленото обв.Р.С. по моб.телефон се обадил на св.Е.М. и го поканил да погледне сиренето и ако му хареса да го купи. Установено е, че след този разговор св.М., обв.Р.С. и неустановени лица се срещнали при спрелия на бензиностанцията край В.Т. камион. Св.М. огледал сиренето, но не успял да се споразумее за цената с обв.Р.С. и се разделили.

На следващия ден 22.09.2013г. сутринта по нареждане на обв.Р.С. камионът със сиренето потеглил и пристигнал в Р. в бившия Млекозавод понастоящем „С.-П.”, като уговорката била сиренето да се разтовари там, да пристигне по голям камион от фирмата на св.Н., който освен процесното сирене да донатовари допълнително от „С. П.” и да продължи за Г.. Но,след телефонен разговор между обв.Р.С. и св.Н. тази уговорка отпаднала.

Установено е, че след като сиренето от мандрата с.Л. било разтоварено в Р., същото било натоварено в друг камион с чуждестранна регистрация и продадено от обв.Р.С. на лице с неустановена в хода на делото самоличност. Парите от продажбата обв.Р.С. задържал за себе си.

Няколко дни по-късно подс.Н. се обадил на св.Д.О. по телефона и му обяснил, че не е македонски гражданин, не се казва И. Н., вече говорел без акцент, и че двамата с обв.Р.С. са го измамили. Впоследствие св.Д.О. провел няколко телефонни разговора със св.Н. и с обв.Р.С. за да разбере къде се намира сиренето, като обв.Р.С. го уверявал, че не е измамен, а сделката ще се осъществи. Установено е, че няколко дни по-късно обв.Р.С. престанал да отговаря на обажданията на св.Д.О. и след като изтекъл падежа по запис на заповед- 06.10.2010г. до когато трябвало да му бъде платена сумата за продаденото сирене, св.Д.О. подал жалба в ОД на МВР-Разград за извършената измама от обв.Р.С. и подс.Н..

От заключението на оценъчната експертиза се установява, че стойността на сиренето е в размер на 32 467,50лв. Съдебно-икономическата експертиза установяава, че стойността на процесното бяло саламурено сирене е осчетоводена като загуба в дружеството собственик в счетоводния баланс за 2010г., с обща стойност 13 986,00 лв. по себестойност-2.80 лв./кг. за 4995 кг.

При тази фактическа и правна обстановка приета и от първоинстанционния съд, въз основа на събраните по делото доказателства правилно, обосновано и законосъобразно е прието, че с действията си от обективна и субективна страна подс.Н. е осъществил състава на чл.210, ал.1, т.2 и т.5, в.в. с чл.209, ал.1 от НК.

Анализът на всички събрани по делото доказателства – обясненията на подс.Н., които са годно доказателствено средство, показанията на разпитаните по делото свидетели, писмените доказателства, експертните заключения, преценени по отделно и в съвкупност даде основание и на въззивния съд да прие, че обвинението срещу подс.Н. е доказано по несъмнен и категоричен начин.

Правилно, първоинстанционният съд както за авторството на инкриминираното деяние, така и за правната квалификация на същото е дал вяра на показанията на св.Д.О., изложил е правни изводи и съображения,които изцяло се споделят и от въззивния съд. Действително, внимателният анализ на показанията на този свидетел сочи, че същите са логични, последователни, непротиворечиви, подкрепящи се и взаимнодопълващи се от останалите свидетелски показания, подкрепящи се и от приложените по установения в НПК ред и начин писмени доказателства- запис на заповед и другите документи и са изцяло в съответствие с конкретно установите по делото факти и обстоятелства.

Правилно, първоинстанционният съд е приел извършеното разпознаване на подс.Н. от страна на св.Д.О. за неопорочено, каквото възражение се депозира и пред въззивния съд. Безспорно се установява по делото, че извършеното разпознаване на подс.Н. на ДП от св.Д.О. документирано с надлежо изготвен протокол и снимков материал към него /л.84-86 ДП/ е било проведено и извършено точно по установения в НПК ред и начин. Първо, св.Д.О. е бил разпитан в качеството на свидетел и е дал описание на лицето, което е било представено от обв.Р.С. за македонски гражданин. Описал е белезите, по които меже да го разпознае – чл.170 НПК, и е заявил категорично, че може да го разпознае. Спазен е и реда за разпознаването в присъствието на две поемни лица, подс.Н. е бил представен за разпознаване на св.Д.О.,заедно с три лица сходни с него по външност, св.Д.О. е дал и обяснения по какво го е разпознал.

На следващо място, видно от представеното пълномощно и договор за правна помощ /л.83 ДП/ разпознаването е извършено в присъствието на упълномощения от подс.Н. адв.Е.С. от АК-Разград, с което в пълен обем е гарантирано от разследващия орган правото на защита на подс.Н..Протоколът е бил подписан от всички участници, включително от подс.Н. и защитника му без каквито и да било искания, бележки и възражения; личното категорично посочване на подсъдимия по време на съдебното следствие от св.Д.О..

Ето защо, обсъждането на всички тези обстоятелства даде основание и на въззивния съд да приеме, че извършеното на ДП разпознаване на подс.Н. като способ на доказване в наказателното производство в случая, не е и неможе да бъде опорочено от извършените преди това ОИМ на полицейските органи по идентифициране и установяване самоличността на подс.Н. по жалбата и обясненията на св.Д.О.,включ. и с действията по представяне на снимки.

Въззивният съд не уважи искането за назначаване на повторна съдебно-счетоводна експертиза, тъй като не са налице основанията на чл.153 НПК. В тази връзка, относно стойността на процесното сирене, първоинстанционният съд в рамките на правомощията си е изложил подробни съображения защо, и на какво основание не приема заключението на оценъчната експертиза на ДП, респ. защо и на какво основание приема за основателен и доказан предявения граждански иск за имуществени вреди; касае се за правни изводи и съображения на първоинстанционния съд, които изцяло се споделят и от възизивната инстанция и поради това не следва да бъдат преповтаряни.Нещо по-вече.Тези правни изводи и съображения на първоинстанционния съд са изцяло по-благоприятни и в полза на подс.Н., защото е постановено правилно и законосъобразно оправдаване на подсъдимия по първоначалното му обвинение, да е причинил имотна вреда на стойност над 27 354,24лв.

Неоснователно се явява и възражението за това, че в обвинителния акт не било установено как подс.Н. въвел в заблуждение св.Д.О..Точно обратното, в хода и на служебната цялостна проверка правилността на присъдата се установи, че обвинителният акт срещу подс.Н. е изготвен съобразно изискванията на чл.246 НПК и не са налице основания да се приеме, че е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила,което да е нарушило или ограничило правото на защита на подс.Н. и да е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора, както и не се установиха основания за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава.

В тази връзка, безспорно се установява и доказва по делото от съвкупната преценка на целия доказателствен материал, че в конкретният случай, обективните действията на подс.Н. по осъществяване на изпълнителното деяние съгласно предварителната уговорка с обв.Р.С. са се изразявали така както е описано в обстоятелствената част на обвинителния акт и така както се доказва и установява в хода на съдебното следствие, само в една проведена среща със св.Д.О., при която той е бил представен от другия участник в деянието обв.Р.С. за македонския гражданин И. Н.-македонски търговец като и, че действията му са се изразявали само с кимане на глава и произнасяне на думи с македонски акцент за потвърждаване на водените разговори за сключване на сделката със сиренето, за препродаването на стоката на германски търговец, за цената, начина на плащането. Действията на подс.Н. се изразяват и в това,че след срещата със св.Д.О. потърсен от последния по телефона е потвърдил казаното преди това по телефона от обв.Р.С. за това, че действително желаел да закупи 5 тона сирене, за да го продаде в Г., след което ще заплати уговорената цена, като отново се е представил за македонски гражданин с ясното съзнание, че заявеното пред св.Д.О. на проведената среща и по телефона не отговаря на действителността, че той и обв.Р.С. нямат никакво намерение да осъществят сделката, а целта ѝм е да възбудат и поддържат заблуждение у св.Д.О., че ще сключи изгодна сделка и да се разпореди с имуществото си, за да се облагодетелстват, при безспорно установеното и доказано обстоятелство в случая, че с действията си обективно са причинили имотна вреда на дружеството, надлежно представлявано от св.Д.О..

От безспорно установения факт в конкретния случай, че св.Д.О. за гарантиране на вземането като надлежен представител на търговското дружество-продавач е поискал и обв.Р.С. е подписал запис на заповед /обичайна, често срещана позволена от закона практика при сключване на търговски сделки/ и с оглед на конкретно установените факти и обстоятелства в настоящото наказателно производство, не може да се приеме, че е налице гражданско правна измама, а не наказателно правна такава. Съгласно см.на закона и постоянната съдебна практика разликата е в съдържанието на умисъла, който обаче се извлича не от обясненията на подсъдимия, а от обективните действия, които е предприел и извършил. Цялостният анализ на доказателствения материал по делото дава основание на въззивния съд да приеме, че към момента на проведената първа среща със св.Д.О. с участието на подс.Н., към момента на последвалите обективни действия след това от страна на обв.Р.С. и подс.Н. – проведени телефонни разговори със св.Д.О., осигуряването на транспортното средство за натоварване на стоката от страна на обв.Р.С., към момента на подписването на запис на заповед от страна на обв.Р.С. и оформянето на необходимите транспортни документи, към момента на натоварването на стоката и експедирането ѝ от склада на дружеството, и към момента на всички последвали обективни действия по продажбата на стоката не по уговорения начин със св.Д.О., и обективно не платената договорена цена на търговското дружество представлявано от св.Д.О., дава основание за категоричния правен извод, че както обв.Р.С. така и подс.Н. са нямали каквито и да било намерения да изпълнят договореното при сделката, респ. да платят цената, действали са при пряк умисъл за едно неправомерно материално облагодетелстване чрез причиняване на реална имотна вреда на въведения в заблуждение, респ. обвинението срещу подс.Н. за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5, в.в. с чл.209, ал.1 от НК, се явява доказано по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна.

Определеното по вид и размер наказание на подс.Н. – три години и шест месеца лишаване от свобода е в рамките на закона, в тази връзка, правилно и обосновано пръвоинстанционния съд е приел, че не са налице основания за приложението на чл.55 от НК извод, който се споделя и от въззивния съд.

Така определеното наказание, като се отчете и обстоятелството, че каузалния принос на подс.Н. за осъществяване на инкриминираното деяние е по-малък от този на другия съучастник, се явява напълно справедливо съответно както на обществената опасност на самото деяние, така и на личната обществена опасност на дееца и ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 НК за генералната и специална превенция.

Правилно, съобразно представените справки за съдимост и специалните изисквания на ЗИНЗП - чл.57 ал.1, чл.61, т.2, в.в. с чл.60, ал.1 съдът е постановил наказанието да се изтърпи при строг първоначален режим в затворническо заведение, но не е конкретизирал типа на затворническото заведение, което в случая следва да бъде затворническо общежитие от закрит тип, в тази част присъдата следва да бъде изменена с определяне типа на затворническото заведение – затворническо общежитие от закрит тип.

По изложените съображения РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Присъда № 526 от 08.10.2013г., постановена по н.о.х.д.№ 155/2013г. по описа на Разградския районен съд, само в частта относно затворническото заведение,като ПОСТАНОВИ наказанието да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата ѝ част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

MH