Р Е Ш Е Н И Е № 58

 

Гр.Разград, 14.07.2014г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

с участието на секретаря Д.Г. и прокурора АНТОНИЯ ДОНЕВА, като разгледа докладваното от съдия Иванова ВНОХД № 233 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:         

 

Производството е с правно основание чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 246/29.05.2014г., постановена по НОХД № 346/14г., Разградският районен съд е признал подсъдимия Н.Б.А., за виновен в това, че за времето от 27.04.2014г. до 03.05.2014г. в с.Гороцвет, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди дивжими вещи- кафемашина марка Фърста на стойност 45 лв. и 8 литра ракия на стойност 40 лв., всичко на обща стойност 85 лв. от владението на К.И.К. от гр.Разград, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои- престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание 4 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затвор.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият А., поради което я обжалва в срок чрез защитника си адв.Ал.М., като навежда доводи за явна несправедливост на наложеното наказанияприсъдата и моли да бъде изменена като определеното наказание бъде отложено по реда на чл.66 от НК или да бъде заменено наказанието лишаване от свобода с пробация. В с.з. жалбата се поддържа на същите основания.

Разградската окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, поради което предлага да бъде потвърдена.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Нихат А. е осъждан многократно, преимуществено за кражби, като на 30.10.2007г. е освободен от Затвора Ловеч, поради изтърпяване на определено общо наказание. След тази дата е осъден със споразумение по НОХД № 547/2012г. на РС-Разград на пробация за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Подсъдимият живеел в с.Гороцвет. Пострадалият К. живеел в гр.Разград, но притежавал къща и в с.Г* на ул.** № *, който имот свидетелят посещавал периодично- за последно на 27.04.2014г. Подс.А. знаел, че свидетелят не живее в момента в имота и решил да извърши кражба от същия. Един ден за времето от 27.04.2014г. до 03.05.2014г. подсъдимият прескочил оградата на имота на св.К.. Опитал да отвори със сила входната врата на къщата, но не успял. След това с нож, който намерил на двора, той успял да демонтира едно от стъклата на прозорец, находящ се близо до входната врата, след което отворил и целия прозорец, пресягайки се през отвора. Влязъл в къщата през прозореца и от кухненското помещение взел туба с 8 литра домашна ракия и кафе машина Фърст. Търсил из стаите пари, но не успял да намери, след което си тръгнал, вземайки със себе си посочената кафе машина и ракията, отнасяйки ги в дома си. На 03.05.2014г. около обяд св.К. отишъл в имота си и видял, че стъклото на входната врата липсва и разбрал, че в имота е влизано. Констатирал липсата на отнетите от подсъдимия вещи и съобщил за това в РУП-Лозница. На място пристигнал св.Н.С., служител на РУП-Лозница, който огледал мястото и забелазял характерна следа от обувка или маратонка. Понеже познавал криминалния контингент решил да потърси подс.А.. Настигнал го по пътя за с.Веселина и след като разговарял с него, подсъдимият признал, че е извършил кражбата от дома на св.К.. полицейският служител поискал подсъдимия да му покажа шарката на маратонките си, при което видял, че шарката е същата, като тази от следата на местопроизшествието- характерен белег бил ясно изразеният ромб в шарката. След това двамата отишли в дома на подсъдимия и там същия посочил кафе машината и част от отнетата ракия, която била останала. Същите вещи били предадени от пъдсидимия с протокол за доброволно предаване на разследващия полицай, заедно с маратонките. На 12.05.2014г. разследващият полицай предал на пострадалия К. отнетата кафе  машина и 2бр.бутилки с вместимост 0.5литра с безцветна течност с мирис на алкохол /това било количеството ракия, което било останало/.

Според заключението на назначената оценъчна експертиза стойността на отнетите вещи е 85 лв.

От заключението на назначената трасологична експертиза се установява, че откритата следа от обувка оставена на местопроизшествието е оставена от дясната маратонка, предадена по делото от подсъдимия.

От произшествието били иззети и дактилоскопни следи, които обаче се оказали негодни за сравнително изследване, поради липса на достатъчен брой идентификационни признаци.

Изложената фактическа обстановка се установява безспорно не само от направеното по реда нах чл.371, т.2 от НПК самопризнание от подсидимя, но и от събраните на ДП писмени и гласни доказателстава, които са единни и непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и обоснована.

По същество обвинението е доказано по един безспорен и несъмнен начин, тъй като на инкриминираната дата подс.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК- квалифицирана кражба, тъй като с действията си същият чрез разрушаване на прегради, здарво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи- кафе машина и ракия на обща стойност 85 лв. от владението на св.К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. В случая същият е прекъснал владението на св.К. върху вещите и е установил трайно своя такава. Предвид факта, че подсъдимия е взломил прозореца до входната врата и по този начин е проникнал в къщата, то деянието е извършено именно чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот. Подсъдимият е деяствал при пряк умисъл, съзнавайки, че лишава от фактическата власт едно друго лице и с цел да присвои отнетата вещ, каквито са и последващите му действия, отнасяйки вещите в дома си и употребата на част от ракията.

При опеделяне и индивидуализиране на наказанието първоинстанционния съд е отчел, че същото следва да бъде определено по реда на чл.58а, ал.4 във ввр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и е наложил наказание лишаване от свобода към предвидения от закона минимум, а именно 4 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно /предвид предходните осъждания на лишаване от свобода/, при порвъначален строг режим в затвор. Същото е относимо и съразмерно на извършеното, поради което се явява справедливо. В случая наказанието лишаване от свобода не може да бъде заменено по реда на чл.55, ал.1, т.2 от НК, тъй като разпоредбата на чл.195, ал.1, т.1 от НК предвижда специален минимум- 1 година лишаване от свобода и следователно при определяне на наказанието при наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът може единствено и само да определи наказанието под предвидения от закона специален минимум- в случая от 3 месеца до 1 година, както и е сторил първостепенния съд.

В случая както правилно е отчел районния съд не може да бъде приложен института на чл.66, ал.1 от НК предвид факта, че подс.А. е многократно осъждан на лишаване от свобода, при това ефективно, като последното изтърпяване на такова наказание е от 30.10.2007г., когато е освободен от Затвора-Ловеч. След това осъждане има друга присъда /споразумение/, като му е наложено наказание пробация. Следователно най-важната предпоставка за приложение на чл.66, ал.1 от НК- лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, не е налице предвид предходните му осъждания на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. За предходните му осъждания не е налице реабилитация нито по чл.87 от НК, нито по чл.88а от НК, която да заличи последиците от осъждането.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

 

                                     Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 246/29.05.2014г. по НОХД № 346/2014г. на РС-Разград.

Решението не подлежи на касационно обжалване.  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.

 

 

ДГ