Р Е Ш Е Н И Е

№66

гр.Разград, 13.10.2014г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д.В.А

ЧЛЕНОВЕ: С.РОБЕВА

Д.И.А

С участието та секретаря М.Н. и прокурор Р.ГЕОРГИЕВА разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.н.о.х.д.№ 254/2014г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

С Присъда № 31 от 05.06.2014г., постановена по н.о.х.д.№ 83/2014г. Кубратският районен съд е признал подс. С.Д.С. *** за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пердл.1, в.в. с чл.130, ал.2 от НК и в.в. с чл.54, ал.1 НК го осъжда на шест месеца лишаване от свобода; за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.1, в.в. с чл.129 и в.в. с чл.54 НК го осъжда на две години и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл.23 НК съдът е наложил едно общо наказание-най-тежкото – две години и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 НК е отложил изтърпяването за срок от три години, считане от влизане на присъдата в сила.

Присъдени са разноските по делото.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от подс.С.. В жалбата се посочва, че присъдата е неправилна, наказанието е несъразмерно тежко, оспорва се квалификацията на деянията като се излагат доводи и съображения.Иска се изменение на присъдата и намаляване размера на наказанието.

В с.з. лично и чрез защитника адв.Р.К., подс.С. поддържа жалбата.

Прокурорът счита постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен,излагат се доводи и съображения.Иска се потвърждаване на присъдата.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна преценка правилността на присъдата на основание чл.313 и чл.314 НПК,намери следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол.Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения и правни изводи:

Свидетелите А. А. и А. А.ов-съпрузи живеели в ***.На същата улица в дом *** живеел и подс.С..

Установено е, че след обяд на 28.11.2013г. подс.С. минал с автомобила си покрай дома на свидетелите А.. Маневрирал върху бетон, който св.А. бил направил, за да може да излиза от двора на дома си на улицата. Установено е, че няколкократно преди това св. А.ови правили забележка на подс.С. да не минава върху пътеката, която направили, но семействата не били в добри отношения и подсъдимият продължавал да го прави.

На 28.11.2013г. св.А. видяла, че подс.С. отново маневрира с колата си върху бетонната пътека.Казала на съпруга си, който излязъл от дома ѝм, за да направи забележка на подс.С.. Между двамата възникнал спор.Св.А. взел голям камък, който да постави на тротоара, за да попречи на подс.С. да минава занапред пред дома ѝм. Подсъдимият започнал да го удря с ръце по цялото тяло, свидетелят паднал на земята, а подсъдимият продължавал да му нанася многобройни удари по тялото с крака. Като видяла случващото се, св.А. се опитала да помогне на съпруга си.Започнала да вика на подс.С. да престане и го замерила с бутилка.В този момент на мястото пристигнал св.С.В. - приятел на подсъдимия.Той прекратил побоя. Непосредствено след това подсъдимият се обърнал към св.А., която излязла на улицата и я блъснал.Свидетелката избягала в двора на къщата си, където била последвана от подсъдимия, последният я настигнал и отново я блъснал.Свидетелката паднала на земята, след което подсъдимият С. я ударил с крак. В този момент от дома на подс.С. излезли майка му св.А. и фактическата му съжителница св.Д.. Подс.С. се качил в колата на св.С.В. и двамата потеглили.

От заключението на СМЕ се установява, че в резултат на инцидента пострадалият А. е получил: контузия към основата на носа с лек оток на меките тъкани в същата област.Насинявания на кожата с лек оток на меките тъкани на клепачите на двете очи. Участъци с палпаторна болезненост в областта на гърдите и гърба без видими травматични увреждания в същите области. Относно механизма на тези увреждания вещото лице заключава, че са резултат от действието на удари /удари/ с или върху твърд тъп предмет в областта на носа и тялото, и могат да бъдат получени както се съобщава в делото. Уврежданията са причинили болка и страдание на пострадалия и отзвучават за около десетина дни.

От закрючението на СМЕ се установява, че в резултат на инцидента пострадалата А. е получила:контузия на лявата предмишница по задновъншната и страна с хематом в цялата и долна трета и счупване на шиловидния израстък на лакетната кост на същата предмишница.Охлузване на кожата в долната част на лявото коляно. Относно механизма на уврежданията вещото лице заключава, че са резултат от действието на силен удар с или върху твърд тъп предмет по задновъншната страна на лявата предмишница и от тъпоръбест предмет в областта на лявото коляно и могат да бъдат получени по начин както се съобщава в делото-при удар с ръка или крак по лявата предмишница и падане на земята върху лявото коляно. Уврежданията са довели до трайно затруднение движението на лявата ръка поради описанто счупване на израстъка на лакетната кост. Среден срок за приключване на оздравителния процес около 1.5-2 месеца.

При тази фактическа и правна обстановка приета и от първоинстанционния съд въз основа на всички събрани по делото доказателства правилно, обосновано и законосъобразно е прието, че с действията си от обективна и субективна страна подс.С. е осъществил съставите на чл.131, ал.1, т.12, предл.1, в.в. с чл.130, ал.2 от НК и на чл.131, ал.1, т.12, предл.1, в.в. с чл.129, ал.1, в.в. с ал.1 от НК.

Анализът на всички доказателства събрани и проверени в хода на съдебното следствие: обясненията на подсъдимия, които са годно доказателствено средство, показанията на свидетелите, заключенията на съдебно-медицинските експертизи, писмените доказателства, преценени по отделно и в съвкупност дава основание и на въззивния съд да приеме, че обвинението срещу подс.С. е доказано по несъмнен начин.

Правилно, първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице две групи свидетели. Едната група в подкрепа на обвинителната теза, а другата разколебаваща обвинителната теза, респ. в подкрепа обясненията на подсъдимия. При изграждане на становището си както за авторството на инкриминираните деяния, така и за правната квалификация на същите първоинстанционният съд е дал отговор на въпроса защо, и на какво основание е дал вяра на едната група свидетели, както и защо не е дал вяра на другата група свидетели по съображения и правни изводи, които изцяло се споделят и от въззивния съд.

В конкретният случай, правилно не са кредитирани за достоверни показанията на св.С.В.-личен приятел на подс.С., показанията на св.А.- майка на подсъдимия и показанията на св.Д. фактическа съжителница на подсъдимия, защото именно личното приателството, пряката родствена връзка и фактическото съжителство са основания да се приеме, че тези свидетели са заинтересовани от изхода на делото. На следващо място, показанията на тази група свидетели, твърдението на подсъдимия,че той не е извършил деянията в които е обвинен, се разколебават по категоричен начин в конкретният случай, не само от показанията на пострадалите свидетели, но и преди всичко от заключенията на СМЕ-зи. Касае се за експертни заключения извършени обективно и компетентно, въз основа на обективни дадености установени при съдебно медицинското освидетелстване на пострадалите, а за пострадалата А. и след ренгенография; заключения в съответствие и с конкретно установените факти и обстоятелства по делото. В с.з. при изслушване на СМЕ-зи вещото лице по отношение на пострадалия А.ов защитавайки изготвеното заключение относно и механизма на причинените травматични увреждания с категоричност заявява, че травматичните увреждания на пострадалия не могат да бъдат получени при падане на пострадалия по очи на земята нито могат да се получат при падане върху бордюр, защото при такива падания се получават друг тип увреждания, за които в случая не са установени обективни данни, а по отношение на пострадалата А. също с категоричност защитава заключението си, относно и механизма на травматичните ѝ увреждания, които са резултат на силен удар с или върху твърд тъп предмет, като в съдебно заседание е категоричен, че установените увреждания се получават при падане върху тази област на ръката или пък в случаите, когато ръката е вдигната за предпазване, при безспорно установеното и доказано в конкретният случай, слино въздействие от страна на подсъдимия върху пострадалата чрез блъскане и ритане с крак. Именно, заключенията на съдебно медицинските експертизи както бе посочено горе, извършени обективно и компетентно, които са достатъчно пълни и ясни, обосновани и не будещи каквото и да било съмнение относно тяхната правилност, е дало основание на първоинстанционния съд както и на въззивния съд в този състав, да се кредитират за достоверни показанията на пострадалите свидетели А. Противно на възраженията на защитата, внимателният анализ на показанията на пострадалите свидетели по отделно и в съвкупност с цеялия доказателствен материал по делото, дава основание и на въззивния съд да приеме,че действително техните показания са логични, без противоречиви, респ.без съществени противоречия и в този смисъл, взаимнодопълващи се. И това е така защото, в една екстремна ситуация, в която и двамата свидетели са били поставени при безспорно установената агресия спрямо тях, логично и обективно всеки един от тях да възприеме и пресъздаде събитието по начина, по който всеки един от тях лично го е възприел и запаметил в съзнанието си, а не посъвършено идентичен начин.В този смисъл, е допустимо да има и противоречия, но в конкретният случай не са налице съществени такива касаещи основните факти и обстоятелства по делото относно поведението и обективните действия на подсъдимия спрямо тях. Противно на възраженията на защитата, правилно първоинстанционният съд е приел, че показанията на пострадалите свидетели се подкрепят и от показанията на св.И. К..Касае се за свидетел-полицейски инспектор, който веднага след извършване на инкриминираното деяние само няколко часа по-късно е приел в приемната на полицейското управление пострадалия А., изслушал го е за случилото се, придобил е нагледна представа за състоянието и външния вид на пострадалия, като този свидетел разпитан в хода на съдебното следствие е категоричен, че по пострадалия е имало външни белези от упражнено насилие спрямо него:”Когато се яви А. личеше по лицето му, че е бит, имаше синини и отоци в областта на очите и каза,че го боли около бъбреците, по лицето имаше видими следи от наранявания”, „жена му нямаше белези, но се държеше за лявата ръка и казваше, че изпитва болка”; свидетел, който същият ден, веднага след изслушването на пострадалия А. е призовал и самия подсъдим и му е съставил протокол за полицейско предупреждение подписан от подсъдимия без възражения след запознаване със съдържанието на същия /л.9 ДП/, приобщен като писмено доказателство по делото по установения в НПК ред и начин; касае се и за свидетелски показания, които изцяло се подкрепят и от заключенията на СМЕ-зи и поради това се явяват обективни и достоверни.

Въззивният съд изцяло споделя правните изводи и съображения на първоинстанционният съд и относно, правната квалификация на извършените от подс.С. деяния, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Действително, следва да се приеме, че отношенията между подс.С. и семейство А. са били влошени от предходни междусъседски спорове факт, не отричани и от двете страни по делото. Но, съдебната практика, на която правилно се позовава първоинстанционния съд е точна, ясна и постоянна, при безспорно установеното и доказано по делото обстоятелство, че действията на подсъдимия С. обективно са осъществени на публично место – улица и реално е била създадена стресова ситуация и безпокойство не само по отношение на пострадалите, но и по отношение на другите лица – близките на самия подсъдим - личния му приятел св.С.В., майката и фактическата съжителница и е могло действията на подсъдимия да станат достояние и на други лица. И само навременната поява и пряка намеса на св.С.В. за прекратяване на конфликта и спиране на подс.С. е причина в конкретният случай, да не се стигне до по-тежък съставомерен резултат по отношение на пострадалите А..

Внимателният анализ на всички събрани по делото доказателства както и цялостната служебна проверка правилността на присъдата не даде основание на въззивния съд да приеме, че в случая са налице основания за преквалификация на извършените деяния от подс.С. в по-леки такива; категорично, не са налице безспорни доказателства подсъдимият да е причинил телесните увреждания на пострадалите в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалите, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от които да са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови близки съобразно см.на закона и постоянната съдебна практика по тези въпроси. Няма категорични данни по делото, че камъкът, който е взел в случая пострадалия А. да е бил предназначен за удар срещу подсъдимия или реално да го е ударил с него, а логично и обективно е с оглед на конкретния случай, на конкретно установения повод за конфликта да се приеме, че с този камък пострадалият А. действително е искал само и единствено да го постави на тротоара, за да попречи на подсъдимия за напред да не минава покрай дома му. Не са налице безспорни и категорични доказателства и по отношение на пострадалата А. тя да е осъществила някакво противоправно действие,с което да провокира подсъдимия към агресия, при безспорно доказаното по делото обстоятелство, че възприемайки случващото се със съпруга ѝ-възприемайки агресията спрямо него, напълно логично е излизайка на улицата да се опита да спре агресията чрез викове и хвърляне на бутилка срещу подсъдимия но, вместо да спре, подсъдимият насочва агресията си и срещу нея, блъска я, и при опита ѝ да избяга той я последвал в двора на къщата ѝ, настигнал я и отново я блъска и при падането на земята я удря с крак. С оглед на конкретно установените по делото факти и обстоятелства категорично в случая, не са налице и основания да се приеме, че деянието извършено от подс.С. спрямо пострадалия е такова от частен характер преследващо се по тъжба на пострадалия.

Не основателно се явява и възражението за несъразмерност на наложеното наказание, респ. за явната му несправедливост.

Определеното по вид и размер наказание се явява напълно справедливо, съответно както на обществената опасност на самото деяние така и на личната обществена опасност на дееца. И в тази посока, първоинстанционният съд е изложил правни изводи и съображения, които изцяло се споделят и от въззивния съд. Отчитайки чистото съдебно минало на подсъдимия като смекчаващо вината обстоятелство, правилно първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че са извършени две деяния срещу различни лица, в случая съпрузи, проявеното ожесточение, упоритост на подсъдимия и множеството нанесени травматични увреждания, т.е. отчетена е високата степен на обществена опасност на деянията и конкретното ѝм извършване с висока степен на обществена опасност. В тази връзка, следва да се отчете както бе посочено горе, че в конкретният случай, само навременната намеса на св.С.В. и отвеждането на подсъдимия от местопроизшествието, е станало причина за спиране на агресията спрямо пострадалото семейство и предотвратяване по този начин на по-тежки последици с по-тежък общественоопасен резултат.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички законови формални предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК и преди всичко за поправянето на подсъдимия и постигане целите на наказанието, като е отложил изтърпяването на наложеното общо наказание за минималния по закон срок от три години.

Ето защо, жалбата се явява неоснователна, не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, в.в. с чл.338 НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 31 от 05.06.2014г., пстановена по н.о.х.д.№ 83/2014 г. по описа на Кубратски районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

MH