Окръжен съд Разград
На двадесети
октомври, две хиляди и четиринадесета година
В публичното
съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ:
РАЯ ЙОНЧЕВА
Секретар:
М.Н.
Прокурор:
Огнян Дамянов
Като
разгледа докладваното от съдията Ирина Ганева
ВНОХД
№ 257 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и
сл. НПК, след връщането му за ново разглеждане в гражданско-правната част,
съобразно указанията, дадени в решение № 194 / 9.07.2014г. по н.д. № 492 /
2014г. по описа на ВКС.
М.Д.Я. е подал въззивна жалба против присъда № 69 / 22.02.2012г.,
постановена по НОХД № 973 / 2011г. по описа на РС Разград в гражданско-осъдителната
й част, с която е осъден да заплати на А.Р.А. сумата 15 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на
деянието, което е било предмет на наказателно преследване, както и законната
лихва върху тази сума, считано от датата на деликта – 9.08.2010г., до
окончателното й изплащане. В жалбата не са изложени подробни съображения,
обосноваващи интереса от обжалване, но в проведеното съдебно заседание
защитниците на подсъдимия излагат основанията, на които молят гражданският иск
да бъде отхвърлен. Считат на първо място, че след като по отношение на подс.Я. е признато наличието на продължително разстройство
на съзнанието, изключващо неговата вменяемост, той не може да извършва
разпоредителни действия, а оттук и не е възможно постановяването на осъдително
решение спрямо него. Алтернативно излагат съображения, че действията на
подсъдимия представляват неизбежна отбрана, изключваща понасянето на гражданска
отговорност. На последно място, правят възражение, което по съществото си съдът
приема като такова за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърдят, че
пострадалият също е нанесъл телесни увреждания на подсъдимия и в този случай
справедливият размер на обезщетението следва да бъде в рамките на 3 000 –
3 500лв.
Представителят
на Окръжна прокуратура Разград излага становище относно неоснователност на
въззивната жалба. Счита, че с прекратяването на производството в
наказателно-правната част, единствената възможност за пострадалия да бъде овъзмезден на причинените му вреди остава произнасянето по
гражданския иск. По отношение на присъдения размер на обезщетението излага
становище, че е определен по справедливост.
Гражданският
ищец А.Р.А. изразява чрез своя повереник становище за неоснователност на
въззивната жалба. Моли съда да потвърди присъдата на РРС в
гражданско-осъдителната част.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и твърденията, изложени от
страните, установи от фактическа страна следното: М.Я. ***, в която изкупувал
мляко. В периода 2006 – 2008г. пострадалият А.А.,***, отглеждал крави и
предавал мляко на подсъдимия, като от 2008г. преустановил тази дейност. В
периода 2006 – 2007г. А.А. постигнал уговорка със съпруга на св.Петя Йорданова,
според която последният се съгласил и изтеглил банков кредит в размер
18 000 – 20 000лв., който предоставил на А.А., а гражданският ищец
поел задължението и започнал да плаща вноските по кредита. В началото на 2010г.
обаче гражданският ищец спрял да плаща, което наложило св.Йорданова да покрива вноските
със собствени средства. След неуточнен период от време А.А. отново продължил да
изплаща кредита.
На 9.08.2010г.
гражданският ищец видял подсъдимия в центъра на гр.Цар Калоян, който в това
време управлявал своя лек автомобил. Махнал му с ръка да спре и М.Я. спрял
автомобила. А.А. се качил в него и подсъдимият продължил по пътя. В проведения
в колата разговор А.А. поискал от М.Я. да му заеме пари, предвид затрудненията
в изплащането на банковия кредит. Подсъдимият не се съгласил да му даде пари.
Постепенно разговорът преминал в конфликт и А.А. започнал да нанася удари с
юмрук по главата и тялото на М.Я., който в отговор също започнал да му нанася
удари. От силната болка, която изпитал, подсъдимият спрял рязко автомобила,
напречно на пътя. При спирането А.А. излязъл от колата, опитвайки се да избяга
от Я.. Хвърлил към него камък, който го ударил в областта на предната дясна
мишнична ямка. Подсъдимият го настигнал и започнал да го удря по главата и
тялото с бухалката, която взел със себе си при слизането от колата. А.А. паднал
на земята, в близост до дома на св.Д. П. Когато свидетелят излязъл от своето
жилище, видял, че пострадалият лежи на земята, а подсъдимият бил изправен до
него и двамата имали кръв по телата си. Подсъдимият продължавал да вика на
пострадалия. Св.Попов се приближил и казал на подс.Я.
да остави пострадалия, защото е в тежко състояние, при което подсъдимият
отвърнал, че ще го убие. След това се качил на колата си и заминал. По-късно от
дома на свидетеля излязла съпругата му св.Иванка Попова, по пътя минала и
съседката св.Радка Стоянова. Д.Попов им разказал за случилото се и отишъл в
полицейското управление, за да подаде сигнал. Докато говорел с полицейските
служители, в двора на управлението пристигнал пострадалият А..
В това
време подс.Я. се насочил към здравната служба на
гр.Цар Калоян. Когато пристигнал там, го приели за преглед св.И. К. и св.Р. Р..
Докато разговаряли, подсъдимият изгубил съзнание. Свидетелките го качили в
линейката, за да го закарат в МБАЛ – гр.Разград. Междувременно получили
повикване от полицейския участък за оказване на помощ и на пострадалия А..
Свидетелките минали оттам и взели също и А.А.. Оставили двамата на лечение в
болницата в гр.Разград.
Видно от
множеството съдебно-медицински експертизи, в резултат от нанесените удари гражданският
ищец А.А. е получил: черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в счупване на черепния покрив, кръвоизлив под меката
мозъчна обвивка и контузия на мозъка; счупване на дясна мишнична кост; разкъсно-контузни рани в
окосмената част на главата; кръвонасядания по лицето, рамото и лопатката вляво
и показалеца на лявата ръка; охлузвания в дясна поясна
област, двете колена и пети пръст на лявата ръка. Вещите лица посочват и
наличието на нарушения в обонянието на пострадалия, които обясняват като късно
последствие на черепно-мозъчната травма, субарахноидалната
хеморагия и срастванията по основата на черепа.
Черепно-мозъчната травма експертите определят като увреждане, обусловило
разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупването на раменната
кост – трайно затруднение на движението на десния горен крайник за 3-4 месеца
при обичайно протичащ оздравителен процес, а другите увреждания – временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, отзвучаващи до 10 – 14 дни. Във
връзка със счупването на горния десен крайник обаче, на пострадалия е проведено
лечение и е поставен остеосинтезен материал, който
според изслушаното в с.з. пред РС вещо лице, периодът на възстановяване достига
до 10 – 12 месеца. Доколкото в обонянието на ищеца са констатирани само
нарушения, но не и пълна загуба, това обстоятелство не се квалифицира като
телесно увреждане, но също е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяната
ЧМТ. По отношение на ЧМТ е дадено заключение, че може да бъде получена
вследствие удар с твърд тъп или тъпоръбест предмет, в
т.ч. бухалка. По отношение на останалите увреждания е направен извод, че същите
са получени вследствие на удари с или върху твърди тъпи предмети – лакът,
юмруци, бухалка.
По
отношение на подсъдимия М.Я. са констатирани: закрита черепно-мозъчна травма
поради наличие на клинични данни за сътресение на мозъка и кома; порезна рана
по долния клепач на дясно око; кръвонасядане по лицето; кръвотечение от носа;
кръвонасядания по кожата на гърдите в дясно, дясната мишнична ямка, левия горен
крайник и лявата лопатка. Според мнението на експерта, изготвил СМЕ на
досъдебното производство, травмите на подсъдимия са получени от предмет с
ограничена удряща повърхност. Порезната рана на долния клепач на дясното око е
получена от предмет с режещ ръб. В съдебно заседание в.л. е уточнило, че от
удара с камък подсъдимият Я. е получил като увреждане нехомогенно кръвонасядане
в областта на дясната мишнична ямка. ЧМТ представлява разстройство на здравето,
временно опасно за живота, а останалите увреждания са довели до разстройство на
здравето, неопасно за живота.
От
изслушаната във въззивното производство при предходно разглеждане на делото
комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза е установено, че
при извършване на деянието М.Я. не е бил в състояние с интензитет на
физиологичен афект от страна на освидетелствания, но е реагирал по механизма на
псевдофрустрираното поведение, характеризиращо се с по-слаби задръжки.
Впоследствие,
по отношение на подсъдимия е констатирано органично разстройство на личността,
посткомоционен синдром, халюциноза и деменция, които предопределят
невъзможността същият да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, поради което съдебното производство в наказателната
част е прекратено.
Горната
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, които,
относими единствено към преценката за основателността на гражданския иск, не и
за наказателната отговорност, са: показанията на свидетелите, частичните
обяснения на подсъдимия и частичните показания на пострадалия, протоколи за
оглед на местопроизшествие, четири съдебно-медицински експертизи, изготвени в
хода на досъдебното производство, частично от СМЕ за здравословно състояние,
тройна СМЕ, изготвена в хода на предишното въззивно
производство, комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза,
тройна съдебно-психиатрична експертиза. При предходното разглеждане на делото
във въззивното производство е изготвена ДНК експертиза на веществени
доказателства, но вещото лице не е изслушано в с.з., както и не е прочетено
заключението по реда на чл.282 ал.3 НПК, поради което същото следва да бъде
изключено от кръга доказателства, въз основа на които съдът изгражда
фактическата обстановка.
Съдът не
взема предвид заключението по изготвената в първоинстанционното производство
експертиза на здравословното състояние на пострадалия досежно обстоятелството,
че нарушенията в обонянието на пострадалия представляват телесно увреждане, а
кредитира това, съдържащо се в тройната СМЕ, изготвена в хода на предишното въззивно производство. Според заключението на трите вещи
лица, тези нарушения са частични и доколкото липсва установена пълна загуба на
обоняние, то не следва да се интерпретира като телесна повреда. Ето защо съдът
приема, съобразно изводите и в двете експертизи, че настъпилите нарушения в
обонянието са в причинно-следствена връзка с претърпяната контузия на мозъка на
пострадалия А., но не следва да се третират като телесно увреждане.
Основният
спор между страните относно фактите е съсредоточен относно мотива за възникване
на конфликта и кой от двамата – подсъдим или пострадал, е предизвикал
последвалия побой.
По
отношение на възникването на конфликта съдът приема, че причината е в
пострадалия А.А. – същият се е качил в колата на подсъдимия и е поискал от него
пари в заем. За да достигне до този извод, съдът взе предвид показанията на
св.Й., че А.А. е поел ангажимант да прави вноски по
банков кредит от 2006 – 2007г., изтеглен от съпруга й в полза на ищеца, като в началото
на 2010г. А.А. е изпаднал в затруднения относно неговото връщане. Тези
показания кореспондират с обясненията на подсъдимия, че А. се е качил в
автомобила му, за да иска пари в заем, поради което съдът ги кредитира. Съдът
не приема показанията на св.А., че е потърсил сметка от подсъдимия кога Я. ще
му предаде пари, дължими за предадено, но незаплатено мляко. Това твърдение е
логически неиздържано спрямо останалите факти, установени по делото. На първо
място, ищецът е спрял да предава мляко две години преди инцидента. Няма данни,
а и самият пострадал не твърди, че в този период е претендирал подсъдимият да
му даде парите. Твърдението се появява за първи път, като обяснение на А. за
последвалите действия на 9.08.2010г. На второ място, следва да се разгледа твърдението
на ищеца, че след като е помолил Я. да му даде парите от предадено мляко,
подсъдимият го е попитал какви пари иска и е започнал да го удря. Логиката и в
това твърдение е нарушена, защото обективен факт е, че по същото време подс.Я. е управлявал автомобила и е бил съсредоточен именно
в извършването на тази дейност. Ето защо съдът не кредитира показанията на св.А.А.
в горните части.
По
отношение на въпроса кой от двамата – подсъдим или пострадал, е предизвикал
последвалия побой, съдът счита, че пострадалият е този, който е започнал да
нанася удари на подсъдимия, кредитирайки обясненията на М.Я.. Същите са
подкрепени от показанията на св.Д.П, който обяснява, че е възприел автомобила
спрян напречно на пътя. От това обстоятелство се налага извод, че подсъдимият,
който го е управлявал, е бил принуден да спре внезапно, без да избира място за
паркирането му. Това се е наложило,
защото, както бе прието по-горе, А.А. е поискал в заем пари и след като М.Я. е
отказал да му заеме, ищецът се е ядосал и е започнал да нанася удари на
подсъдимия, при което му е причинил черепно-мозъчната травма и част от по-леките
телесни увреждания, които са го поставили в невъзможност да владее управлението
над автомобила. Освен това, А.А. е започнал да го удря, а М.Я. е отвърнал на
ударите, защитавайки се, но е бил в невъзможност да шофира и едновременно с
това да се защитава. От друга страна са показанията на А.А., според които
подсъдимият е започнал първи да го удря, а той се е отбранявал. Съдът не ги
кредитира в тази част, защото не са подкрепени от останалия събран по делото
доказателствен материал, напротив, внасят противоречие в хронологията на
обективно установените факти.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск за непозволено увреждане относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди е допустим
и частично основателен. Съдът не споделя направените възражения от страна на
защитата на подсъдимия, че не следва да се постановява осъдително решение, след
като по отношение на подсъдимия е констатирано състояние на невменяемост.
Психичното състояние на гражданския ответник има значение в настоящото
производство дотолкова, доколкото следва да му бъде осигурена адекватна защита
в процеса и това е извършено. Как ще бъде изпълнено решението, е въпрос на
последващи действия, които нямат отношение към преценката за основателност на
гражданския иск.
За да е осъществен фактическият състав на деликта, следва
да са налице: деяние, което да е противоправно, виновно поведение от страна на гражданския
ответник, причинена вреда и причинно-следствена връзка между деянието и
причинената вреда. В хода на производството несъмнено е доказано извършеното
деяние, изразяващо се в причиняване от страна на подсъдимия Я. на две средни
телесни повреди на А.А. – черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на здравето с
временна опасност за живота и счупване на дясна мишнична
кост, довела до трайно затруднение движението
на десния горен крайник, както и множество леки
телесни увреждания. Отделно от тях, е налице и нарушение в обонянието на пострадалия
като късно последствие на претърпяната
черепно-мозъчна травма. Претърпените от А.А. вреди са установени от множеството
извършени СМЕ, обсъдени по-горе, както и от събраните свидетелски показания.
Въз основа на същите доказателства се установява и причинно-следствената връзка
между деянието и причинените вреди. Извършеното деяние е противоправно.
Извършено е виновно от М.Я., който към момента на неговото извършване е бил в
нормално психическо здраве. Изпадането му в състояние, което не му позволява да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е
настъпило впоследствие, след извършване на деянието.
Съдът не споделя довода на защитата за наличието на
неизбежна отбрана при нанасянето на телесните увреждания от подсъдимия на
пострадалия. Установи се, че тежките телесни увреждания са причинени от ударите
с бухалка, които подсъдимият е нанесъл на пострадалия извън автомобила. Част от
тази бухалка е намерена в близост до мястото на извършване на деянието, при
извършване на процесуално-следствените действия в хода на досъдебното
производство, видно от протокола за оглед, и е иззета като веществено доказателство.
Следователно, след като А. е ударил няколко пъти Я., след като последният е
спрял автомобила и след като гражданският ищец го е напуснал, подсъдимият е имал
възможност да го остави и да потърси помощ за собствените си наранявания.
Вместо това, обаче, е взел от колата бухалка и е тръгнал да се саморазправя с
ищеца. Ето защо съдът не приема, че е налице неизбежна отбрана в действията на М.Я..
Обобщавайки изложеното съдът приема, че искът за
неимуществени вреди е доказан по своето основание.
По отношение на размера, правилото на чл.52 ЗЗД е същият
да се определи от съда по справедливост. Понятието е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне паричния еквивалент на нанесените поражения върху физическото здраве
на пострадалия. В този смисъл съдът в своята преценка относно размера на обезщетението взе предвид обстоятелството, че единствено
благодарение на своевременно оказаната медицинска помощ във връзка с претърпяната
от А.А. ЧМТ, е предотвратен сериозан риск за живота и
здравето му. Налице е дълъг оздравителен период от 10 -12 месеца, необходим за
възстановяването на счупената дясна мишнична кост на ищеца, както и че е поставен
остеосинтезен материал. В този смисъл от значение е
обстоятелството, че трудът, който е полагал А.А., е физически - работил е като ел.техник и в продължение на
една година не е можел да работи, видно от неговите показания, т.е. последиците
от нанесената средна телесна повреда са се отразили трайно на неговата трудова
дейност. Наред
със средните телесни повреди, ищецът е претърпял и множество леки, които също
са му създали неудобства в сравнително по-крътък
период от 10 – 14 дни. Налице и изявата на късно последствие от ЧМТ, изразяващо
се в нарушение на обонянието на пострадалия. При така изложените изводи съдът преценява размера
на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 15 000лв. Така
определеният общ размер на обезщетението съответства на характера и
продължителността на претърпените от А. физически болки и страдания.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което намира основание в разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД. Възражението е направено от защитниците на
подсъдимия за пръв път във
въззивното производство, но въпреки това следва да бъде
разгледано. В случая не се прилага правилото за преклузията на чл.133 ГПК. Приемането за разглеждане на гражданския иск в наказателното производство се извършва по правилата
на НПК, в рамките на единен наказателен
процес. Относителната самостоятелност на
гражданския иск, произтичаща от правилото на чл.88 ал.1 НПК, не променя характера
на съдебния процес относно вземането на пострадалия,
дори и когато предмет на разглеждане
е само гражданската част на присъдата.
Сред правата на обвиняемия
по чл.55 ал.1 НПК е да прави и възражения.
Ситуирането на цитираната норма в общите правила на НПК обуславя приложимостта й за всички стадии
на наказателния процес. В този
смисъл правото на подсъдимия да
направи в
хода на въззивното производство възражение за съпричиняване
на вредите – предмет на гражданския иск, е допустимо.
По същество възражението
е основателно. Предвид установения по-горе факт, че сбиването между гражданския
ищец и подсъдимия е било предизвикано от първия, както и че същият първи е
нанесъл на подсъдимия средна телесна повреда, съдът в настоящия си състав
приема, че именно това е мотивирало М.Я. да извърши последващите действия,
увредили здравето на ищеца, тъй като до този момент същият е бил спокоен и не е
имал намерение да осъществява физическа саморазправа. Пострадалият със своите
действия е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Предвид
изложеното определеният размер на обезвредата следва
да бъде намален на основание чл.51 ал.2 ЗЗД. Предвид характера и тежестта на
извършените от А.А. действия спрямо М. Я., съдът намира, че обезщетението от 15 000лв.
следва да бъде намалено с 1 / 2 част и ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 7 500лв.,
ведно с присъждане на законната лихва върху сумата, считано от датата на
непозволеното увреждане - 9.08.2010г. до окончателното й изплащане. В тази част
присъдата на РРС следва да бъде изменена,
като присъденото обезщетение в размер 15 000лв. следва да бъде
намалено на 7 500лв., а в останалата част над размера 7 500лв. до
първоначално предявения такъв от 15 000лв., искът следва да бъде отхвърлен.
Присъдата на РС следва да бъде
изменена и в частта за присъдените в полза на гражданския ищец разноски, като
сумата бъде намалена от 800лв. на 400лв., а дължимата по сметка на РРС държавна
такса за уважената част от гражданския иск бъде намалена от 600лв. на 300лв. В
същото време подсъдимият следва да бъде осъден да внесе по сметка на ОС Разград
дължима държавна такса в размер на 150лв. съобразно присъдения размер на
гражданския иск. В хода на въззивното производство гражданският ищец не е
представил доказателства за извършени разноски, поради което такива не му се
следват. Що се отнася до разходите за извършените пред въззивния съд разноски
за вещи лица и предвид факта, че производството е прекратено в наказателната
част, същите следва да останат за сметка на държавата, съгласно разпоредбата на
чл.190 ал.1 НПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 69 / 22.02.2012г., постановена по НОХД № 973 / 2011г.
по описа на РС Разград, в гражданско-правната част, като намалява размера на
обезщетението за неимуществени вреди, което М.Д.Я. е осъден да заплати на А.Р.А.,
от 15 000лв. на 7 500лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 9.08.2010г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска над
размера 7 500лв. до първоначално предявения такъв от 15 000лв.;
намалява размера на присъдените в полза на А.Р.А. против М.Д.Я. разноски в
първоинстанционното производство от 800лв. на 400лв. и намалява размера на дължимата държавна
такса в полза на РС Разград съразмерно уважената част на гражданския иск от
600лв. на 300лв.
ОСЪЖДА М.Д.Я. да заплати по сметка на Окръжен съд Разград ДТ в размер
на 150лв., съобразно уважената част от гражданския иск.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР