Р Е Ш Е Н И Е

№ 71

гр.Разград, 22.10.2014г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д.ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: С.РОБЕВА

Д.И.А

С участието на секретаря М.Н. и прокурор Р.ГЕОРГИЕВА разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.н.о.х.д.№ 260/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда от 18.06.2014г., постановена по н.о.х.д.№ 347/2014г. Разградският районен съд е признал подс.М.Й. K. M. В. Д. Б. холандски гражданин, с карта за продължително пребиваване, издадена от МВР-Разград валидна до 16.09.2014г., с адрес *** за виновен в извършване на престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 от НК, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъжда на лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.53, ал.2, б”а” от НК вещественото доказателство-револвер марка „Смит енд Уесон” с рег.№ 18К6714, модел 17-3, 22 калибър, без боеприпаси се отнема в полза на Държавата.

На основание чл.189, ал.3 НПК са присъдени разноските по делото.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от подс.Б., чрез адв.Д.Й.. В жалбата се посочва, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, наложеното наказание е явно несправедливо. Излагат се съображения за наличие на хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, за явната несправедливост на наложеното наказание. Иска се, признаване на подсъдимия за невинен, или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, или заменяне вида на наказанието при условията на чл.55 от НК.

В с.з. при редовност в призоваването подс.Б. не се явява. За него се явява адв.Р.К. преупълномощен от адв.Д.Й..

Адв. Р.К. заявява,че поддържа жалбата,излага допълнителни доводи и съображения, и моли изцяло подсъдимият-жалбоподател да бъде оправдан.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна, първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, излага доводите и съображенията си за това.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна преценка пправилността на присъдата на основание чл.313 и чл.314 НПК, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол.Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения и правни изводи:

Производството пред първата инстанция е по реда на гл.27 НПК, при хипотезата на чл.371, т.2 НПК.

Установено е, че подс. Б. е гражданин на К. Х.. Имал карта за продължително пребиваване в Р България и живеел в с.У., в къща под наем на ***.

На 26.04.2014г. между подсъдимия и собственика на къщата – св.Д.К. възникнал скандал, относно владението на имота, тъй като подсъдимият не заплащал дължимия наем. За възникналия скандал подс.Б. и св.Д.К. уведомили по тел.112 дежурния служител в РУП-Разград. На мястото пристигнал за извършване на проверка полицейски патрул, включващ свидетелите И.М., и И.И. - служители на РУП-Разград. При проверката подсъдимият съобщил на полицейските служители, че притежава огнестрелно оръжие- револвер марка „Смит енд Уесон” с № 18К6714, модел 17-3, 22 калибър, за който нямал издадено разрешително от МВР на Р България, а имал разрешително издадено от холандските власти, но с изтекъл на 01.01.2014г. срок. Подс.Б. казал на полицаите да му приберат пистолета, за да не направи „някоя глупост”. На разговора присъствал св.Е.К., който превеждал от английски, който език подсъдимият владеел. Подсъдимият представил на полицейските служители документи на английски език, касаещи притежаваното от него оръжие, както и Европейски паспорт за огнестрелно оръжие, издаден от полицейската служба в гр.Б., К. Х., от който било видно, че разрешителното за притежаване на огнестрелно оръжие, издадено на подсъдимия било с изтекъл на 01.01.2014г. срок.

С протокол за доброволно предаване от 26.04.2014г. подсъдимият предал на разследващия полицай с участието на назначения преводач Т.Б. процесното оръжие.

Видно от писмо рег.№ Рз-14553/30.04.2014г. на РУП-Разград на подс.Б. не са издавани разрешения за придобиване, носене, употреба и съхранение на оръжие съгласно ЗОБВВПИ.

От заключението на назначената балистична експертиза се установява, че процесният револвер е огнестрелно оръжие по см. на чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗОБВВПИ; оръжието е револвер „Смит енд Уесон”, с № 18К6714, модел 17-3, 22 калибър. Оръжието е фабрично изготвено, изправно и годно да произведе изстрел.

Тази фактическа и правна обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт съдът е приел за установена /чл.373,ал.3 НПК/ и въз основа на направеното самопризнание на подсъдимия, който е заявил, че признава всички факти и обстоятелства изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласил се е да не се събират доказателства за тези факти. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия в случая, се подкрепя от всички събрани по установения в НПК ред и начин доказателства на досъдебното производство и представляват годни доказателствени средства.

Анализът на всички събрани на ДП доказателства: обясненията на подсъдимия, които са годно доказателствено средство, показанията на свидетелите:И.М., Д.К. Е.К.,И.И.,В.Б., Н.Б., Д.С., И.И., писмените доказателства, заключението на балистичната експертиза, вещественото доказателство-револвер, преценени по отделно и в съвкупност даде основание и на въззивния съд да приеме, че автор на инкриминираното деяние е подс.Б. както и,че с действията си от обективна и субективна страна той е осъществил състава на деянието по чл.339, ал.1, пр.2 от НК.

Съдът както за авторството на инкриминираното деяние, така и за правната квалификация на същото кредитира изцяло за достоверни показанията на свидетелите, които са логични, последователни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се, в съответствие с конкретно установените факти по делото. Заключението на балистичната експертиза извършено обективно и компетентно, въз основа на обективни дадености намерени и установени при изследване обекта на експертизата – револвер приобщен към доказателствения материал по делото по установения в НПК ред и начин, поради което кредитирано от съда като обективно и достоверно.

Правните изводи и съображения на първоинстанционния съд, относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние са изградени въз основа на конкретно установените факти и обстоятелства по делото признати изцяло от подсъдимия, споделят се изцяло и от въззивния съд в този състав.

Съгласно см.на закона и постоянната съдебна практика за осъществяване от обективна и субективна страна състава на чл.339, ал.1 от НК е необходимо деецът умишлено, трайно и продължително с дни и месеци да държи огнестрелно оръжие – обективно годно да възпроизведе изстрел, без да има разрешение от надлежните органи на властта.

Съдът е обвързан с фактическите констатации на обвинителния акт и в съответствие с изискванията на чл.373, ал.3 НПК са приети за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, а те обуславят в конкретният случай, категорично извод за наличието на всички, посочени горе признаци от състава на престъплението по чл.339, ал.1, пр.2 НК.

Безспорно се установява и доказва по делото, че на инкриминираното време и място, подс.Б. е държал огнестрелно оръжие – револвер, обективно годно да възпроизведе изстрел, без да има за това надлежно разрешение от българските власти, при безспорно установеното и доказано обстоятелство, че подс.Б. е държал огнестрелното оръжие в продължение на месеци, в случая от 01.01.2014г., когато е изтекъл срока на притежаваното от него разрешително за притежаване на огнестрелно оръжие издадено му от полицейската служба в гр. Б. до 26.04.2014г. Следователно, налице е съставомерно „държане” по отношение на оръжието, защото се доказва по несъмнен начин, че то се е намирало във фактическата власт на подсъдимия. А установяването на този факт обективира в достатъчна степен и неговия умисъл, поради което от субективна страна /противно на възражението на защитата за липсата на умисъл/ подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е, че държи огнестрелно оръжие, за което се изисква разрешение от съответния орган, респ. съзнавал е, че при изтекъл срок на разрешителното той не държи законно това оръжие, но въпреки това не е направил необходимото пред българските компетенти власти.

Съдът намери за неоснователно възражението на защитата за наличието на хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, каквото възражение е било направено и в хода на първоинстанционното производство.

Както бе посочено горе, съдът е обвързан с фактическите констатации в обвинителния акт - чл.373, ал.3 НПК. Тези факти и обстоятелства обаче, приети от съда и признати изцяло от подсъдимия, категорично не съдържат констатации за наличие на основание за приложението на чл.9,ал.2 от НК, както правилно, обосновано и законсъобразно е приел и първоинстаонционния съд.

Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК приложима за всички престъпления изисква необходимо условие - деянието, макар и да осъществява признаците на престъпление, поради своята малозначителност да не е обществено опасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Следователно, съгласно см.на закона и постоянната съдебна практика малозначително ще бъде такова деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие или то е лишено от значение по начин, че не застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е обществено опасно или че без да се изключва обществената опасност на деянието може да се обоснове явна незначителност, т.е. такава ниска степен, че не е достатъчно, за да бъде определено извършеното като престъпление.

Категорично в конкретният случай, не би могло да се говори за приложението на чл.9, ал.2 от НК, тъй като с оглед на конкретно установените по делото факти и обстоятелства характеристиките на извършеното от подс.Б. престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 НК не сочат на малозначителност / в изложения горе смисъл/, както и неговата обществена опасност не е незначителна. В тази връзка, първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, съобразил е изискванията на материално правната норма и съдебната практика по тези въпроси/ изложеното горе/ и е дал отговор на въпроса защо, и на какво основание счита, че не следва да се приложи чл.9, ал.2 от НК, изхождайки от конкретно установените по делото факти и обстоятелства и конкретна характеристика на извършеното от подсъдимия инкриминирано деяние по чл.339,ал.1 от НК; касае се за правни изводи и съображения, които изцяло се споделят и от въззивния съд, поради което не следва де се преповтарят.

Не основателно, а в случая и голословно, се явява възражението и за това, че не била обсъдена и възможността за приложението на чл.55 от НК и не приложението му обосновавало явната несправедливост на наказанието. Точно обратното. При индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание, съобразно нормата на чл.373, ал.2 НПК първоинстанционният съд е определил наказанието при условията на чл.58, ал.4 от НК, като се е ръководил от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, обсъдил е всички обстоятелства относно вината на подсъдимия и е приложил чл.55, ал.1, т.1 от НК като по благоприятен за подсъдимия.

Деянието по чл.339 ал.1 от НК е от общоопасните престъпления, характеризиращо се с висока степен на обществена опасност, въздигнато от законодателя като такова и поради това и тежко наказуемо с лишаване от свбода в границите от две до осем години.

В случая, с приложението на хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК като е отчел наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, самопризнанието, приемайки, че подсъдимия безспорно не е лице с висока степен на лична обществена опасност, като се отчете и обстоятелството, че подсъдимият доброволно е предал оръжието на полицейските служители и процесуалното му поведение, че той не е възпрепятствал, а е допринесъл за документиране на извършеното от него инкриминирано деяние, определеното наказание от три месеца лишаване от свобода по размер, е много под законовия минимум на определеното по чл.339, ал.1 от НК и и законов допустим минимум от три месеца - чл.39 ал.1 от НК, същото се явява напълно справедливо и съответно както на обществената опасност на деянието, така и на личната обществена опасност на дееца.

Правилно първоинстанционният съд е приел,че са налице всички законови формални предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието, като е отложил изпълнението на същото за срок от три години.

Не основателно се явява и възражението за незаконосъобразност на присъдата и в частта за отнемане в полза на Държавата на процесното оръжие, с позоваването на срокове, визирани в ЗОБВВПИ- чл.213 и сл. Първо, в случая се касае за извършено престъпление от общ характер по чл.339, ал.1 от НК, а не за административно нарушение предмет на санкция по ЗОБВВПИ. На следващо място, като се има предвид, че издадения на подсъдимия Европейски паспорт за огнестрелно оръжие от холандските власти, сочи на разрешително за спортни цели и е било валидно до 31.12.2013г.,а подсъдимият се е установил в страната ни от месец май 2013г., същият може съобразно нормата на чл.120 ЗОБВВПИ да пренесе притежаваното от него оръжие за спортни цели на територията на страната ни освен с Европейски паспорт и с покана, или друг документ, удостоверяващ участие в спортно мероприятие, което предполага и уведомяване, съответно разрешение на холандските власти за изнасянето на оръжието, тъй като съгласно издаденто разрешително оръжието следва да се съхранява в съответния спортен клуб в Х.. Такива документи обаче, по см.на чл.120 от Закона или документи за започнала процедура по удължаване срока на разрешителното или издаване на ново такова, която да е била инициирана от подсъдимия веднага след установяването му в страната или по-късно - няма представени, нито на досъдебното производство нито на съдебната фаза на процеса.

Ето защо, при безспорно доказаното обстоятелство, че в случая е извършено престъпление от общ характер, а не административно нарушение, то инкриминираната вещ – процесният пистолет, без притежаване на съответно надлежно разрешително е вещ забранена от закона и поради това правилно и законосъобразно на основание чл.53, ал.2, б”а” от НК първоинстанционният съд е постановил отнемането ѝ в полза на Държавата.

В хода и на служебната проверка на присъдата не се установиха отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване или ограничаване правото на защита на подсъдимия и да са основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

На основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на Разградския окръжен съд следва да бъде присъдена сумата от 15,00 лв., представляваща разноски за явяване на назначения от въззивния съд преводач.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, в.в. с чл.338 от НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата от 18.06.2014г., постановена по н.о.х.д.№ 347/2014г. по описа на Разградски районен съд.

ОСЪЖДА подс. М.Й. K. M. В. Д. Б. – роден на ***г. в К. Х., ЛНЧ: **********, карта за продължително пребиваване № 800010755 издадена от МВР-Разград, да заплати по сметката на Окръжен съд- Разград сумата от 15,00 лв. разноски за въззивното съдебно производство.

Решението не подлежи на касационен контрол.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

MH