Р Е Ш Е Н И Е № 70

Гр.Разград, 09.10.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

С участието на секретаря М.Н. и прокурора РОСИЦА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 261 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С Присъда № 19/12.06.2014г. по НОХД № 340/2012г. Исперихският районен съд е признал подсъдимия Т.М.Х. ***, ЕГН ********** за виновен, в това че на 06.04.2011г. в с.Я. Г., област Разградска, в съучастие като извършител с Д. М. Х. от с.с. е причинил телесна повреда на повече от едно лице – на А.С.М. от с.Я. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на дъвкателната функция и говора, поради избити и счупени на ниво венец общо пет броя зъби на горната челюст, и на З.Х.М. от с. Я. Г. – трайно затруднение движението на горен ляв крайник поради контузия на лявата предмишница в областта на гривнената става, със счупване на лъчевата кост на същата предмишница на “типично място”, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.4, предл.3 във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 НК го е осъдил на 2 години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години.

Със същата Присъда ИРС е признал подсъдимия Д. М. Х. ***, ЕГН **********, за виновен в това, че на 06.04.2011г. в с.Я. Г., област Разградска, в съучастие като извършител с Т.М.Х. от с.с. е причинил на А.С.М. от с.Я. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на дъвкателната функция и говора, поради избити и счупени на ниво венец общо пет броя зъби на горната челюст, поради което и на основание чл.129, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 НК го е осъдил на 1 година лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години.

Със същата Присъда ИРС е признал подсъдимия Д. М. Х. за невиновен в това, че на 06.04.2011г. в с.Я. Г., област Разградска в съучастие като извършител с Т. М. Х. от с.с. да е причинил телесна повреда на повече от едно лице - и на З.Х.М., поради което го е оправдал по обвинението по чл.131, ал.1, т.4, предл.3 във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 НК в тази част.

Със същата Присъда ИРС е признал подсъдимия Д. М. Х. за невиновен в това, че на 06.04.2011г. в с.Я. Г., област Разградска да е извършил непристойни действия – гонил по улица “В. Л.” в село Я. Г. лицето Б. А.С. от с.с., като държал в едната си ръка нож, а в другата дървена бухалка и крещял по него : “Ела да видиш какво ще стане, ела ще те убия, ще те заколя”, които действия съставляват грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, поради което го е оправдал по обвинението по чл.325, ал.1 НК.

Със същата Присъда ИРС е осъдил на основание чл.45 ЗЗД Т. М. Х. и Д. М. Х. да заплатят солидарно на пострадалия А.С.М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на осъщественото деяние сумата от 4000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждане – 06.04.2011г. до окончателното изплащане на сумата. Гражданският иск на А.М. до първоначално предявения размер от 7000 лв е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Със същата Присъда ИРС е осъдил на основание чл.45 ЗЗД Т. М. Х. да заплати на пострадалата З.Х.М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на осъщественото деяние сумата 3000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждане – 06.04.2011г. до окончателното изплащане на сумата. Гражданският иск на З.М. срещу Т.Х. до първоначално предявения размер от 5000 лв е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е и гражданския иск на З.Х.М. против Д. М. Х. иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв.

Недоволни от така постановената присъда са останали подсъдимите Т.М.Х. и Д. М. Х. и чрез защитника си адв.Е.К. я обжалват в наказателно-осъдителната и в гражданско-осъдителната част като незаконосъобразна и необоснована. Прави се оплакване и за явна несправедливост на наложените наказания. Иска се отмяна на присъдата в обжалваните части и оправдаване на подсъдимите, както и отхвърляне на гражданските искове.

Въззиваемите граждански ищци А.С.М. и З.Х.М. чрез поверениците си адв.В. К. и адв.С.Д. считат жалбата за неоснователна и молят за потвърждаване на присъдата. Направена е и претенция за разноски за тази инстанция.

Прокурорът счита присъдата за законосъобразна и правилна.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Св.А.М. работел на пастир на овце в с.Я. Г.. На 06.04.2011г. сутринта в центъра на селото се срещнал със св.М. Ю.. Двамата се скарали по повод намерението на св.М. да поиска по-високо заплащане за извеждането на животните на паша. Докато се разправяли, св.М. размахал сопата си срещу св.Ю.. Заплашил го и с ножа си. Св.Ю. избягал и се прибрал у дома си. Вечерта след като синовете на св.Ю. - подсъдимите Т.Х. и Д.Х. се върнали от работа, той им разказал за конфликта със св.М.. Те се ядосали и решили да се саморазправят със св.М.. Отишли до неговия дом и го повикали да излезе навън. Започнали да се карат. Подс.Т.Х. нанесъл удар с глава по челото на св.А.М. и го съборил на земята. След това двамата подсъдимите му нанесли множество удари с юмруци и с крака по главата и по тялото. Фактическата съпруга на последния – св. З.М. изтичала на улицата и се развикала да спрат. Подс.Т.Х. я ударил с крак и я блъснал, от което тя паднала и ударила лявата си ръка. Случващото се било възприето от синовете на А.М. и на св.З.М. - св. Б. С. и св.С.С.. Св.Б. С. се опитал да помогне на родителите си, при което подсъдимия Д.Х. го подгонил, размахвайки взетия от А.М. нож. Св.С.С. също положил усилия да прекрати побоя над баща си, като дърпал подс.Д.Х.. По-късно подсъдимите сами преустановили конфликта и си отишли. З.М. и А.М. били откарани в болница, където останали на лечение. З. Мехмеб била със счупена лява ръка, поради което около два месеца не можела да се грижи за домакинството и била затруднена да се самообслужва. А.М. имал избити 5 зъба, което попречило на храненето и говора му.

Назначената по делото съдебномедицинска експертиза е дала заключение, че в резултат на описания инцидент З.М. е получила контузия на лявата предмишница в областта на гривнената става, със счупване на лъчевата кост на същата предмишница на “типично място” /в областта на същата става/, насиняване и охлузване на кожата в областта на десния лакет. Описаните увреждания в областта на десният лакет били резултат от действието на удар с или върху твърд тъп или тъпоръбест предмет, и от удар с или върху твърд тъп предмет по дланта на лявата ръка т.е. счупването на лъчевата кост на “типично място” можело да се получи при падане на пострадалата на земята върху дланта на лявата ръка, каквито данни имало по делото. Уврежданията довели до трайно затруднение движението на лявата ръка поради описаното счупване на лъчевата кост. Средният срок за приключване на оздравителния процес бил около 2 и половина – 3 месеца.

Съдебномедицинска експертиза е била извършена и по отношение на А.М., който е получил хематоми около двете очи, с кръвоизливи под конюктивата /под лигавицата/ на двете очи във външните им ъгли, повърхностно охлузване в червената част на долната устна – в дясно от средната линия, кръвонасядания на лигавицата, с оток на меките тъкани на двете устни, избити и счупени на нивото на венеца общо пет зъба на горната челюст /при прегледа са липсвали първи и втори горни зъби в дясно и първи горен в ляво, счупени на нивото на венеца, трети горен в ляво и трети горен в дясно/, стара липса на зъби в устната кухина, мозъчно сътресение леко изразено по тяжест - без изпадане в безсъзнателно състояние, с краткотрайно замъгление /степенно помрачение/ на съзнанието. Описаните увреждания били резултат от нанесени удари с или върху твърди тъпи предмети в областта на лицето, като същите можело да бъдат получени при удари с юмруци или/и ритници както се съобщавало по делото. Същите довели до трайно затруднение на дъвкателната функция и говора на пострадалия поради описаните увреждания в областта на зъбите. Останалите увреждания му причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Средния срок за приключване на оздравителния процес бил около две седмици за хематомите, а за уврежданията в областта на устната кухина след провеждане на лечение от стоматолог и протезиране.

При разпита на вещото лице в съдебно заседание е изяснено, че загубата на петте зъба е в резултат от инцидента, защото при прегледа на 08.04.2011г. имало прясно кръвонасядане на венеца. Експертът сочи, че уврежданията били получени от нанесени минимум два удара в областта на лицето с твърди тъпи предмети. Установената пародонтоза на пострадалия имала значение само дотолкова, доколкото избиването се е постигнало с по-леки удари.

Заключенията на експертизите като относими, компетентни и обосновани се възприемат и от този съд.

Изложената фактическа обстановка се доказва пряко от показанията на свидетелите М. Ю., А.М., З.М., Б. С. и С.С., и косвено от показанията на полицейския служител А. С.. Техните показания са еднопосочни и кореспондират със заключенията на вещото лице, поради което и въззивният съд ги цени като достоверни. В съществено противоречие с тях са показанинята на св. Р. Б., който твърди, че видял св.А.М. пиян и въоръжен с нож да мята ножа с цел да наръга Д.. З. и Б. се били скарали, Б. бутнал майка си и тя паднала. И въззивният съд не кредитира показанията на този свидетел, който признава, че е съсед на подсъдимите и е в приятелски отношения с тях. Тези обстоятелства обуславят несъмнената му заинтересованост и наред с факта, че твърденията му не се подкрепят от други доказателства, те са очевидно неправдоподобни.

Подсъдимите са дали обяснения, че св.А.М. ги посрещнал с изваден нож. От страх подс.Д.Х. нямал спомени, взел ножа от ръката му и се прибрали. Подс.Т.Х. разказал, че А. викал, размахвал ножа и наранил ръката му. Дошла жена му и с една пръчка удряла подс.Т.Х.. После дошъл синът им, който дръпнал майка си и тя паднала. Несъмнено обясненията на двамата подсъдими са нелогични, непълни, противоречащи на свидетелските показания и на експертните заключения, поради което въззивният съд ги намира за недобросъвестни и неправдоподобни.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Жалбата е неоснователна. Не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда. Фактическата обстановка по делото е установена правилно, а правните изводи на ИРС са обосновани и в съответствие с материалния закон.

Доказано е, че подсъдимите Д.Х. и Т.Х. са нанесли побой на св.А.М., в резултат от който на пострадалия са били избити 5 бр. зъби на горната челюст. Избиването на тези зъби трайно затруднява дъвкателната функция и говора на св.М. и по смисъла на чл.129, ал.2 НК съставлява средна телесна повреда. Подсъдимите са действали с общ пряк умисъл на съизвършители, като са съзнавали ще засегнат телесната неприкосновеност на пострадалия и са искали да му причинят телесна повреда. Така се обосновава обективна и субективна съставомерност по чл.129, ал.1 НК.

Доказано е, че подс.Т.Х. е блъснал св.З.М. и при падането й на земята тя е счупила лъчевата кост на лявата си предмишница. Счупването трайно затруднява движението на левия горен крайник и се квалифицира като средна телесна повреда съгласно чл.129, ал.2 НК. Този резултат се намира в пряка причинно-следствена връзка с поведението на подс.Т.Х., който е предизвикал падането, а от него - и счупването на костта. Налице е евентуален умисъл. Подс.Т.Х. е съзнавал противоправния характер на деянието си и е допускал, че от падането на земята пострадалата ще получи телесна повреда, поради което следва да отговаря за тази, която е настъпила. С оглед на горното неговото деяние също осъществява признаците от състава по чл.129, ал.1 НК.

Тъй като подс.Т.Х. сам и в съучастие като съизвършител с подс.Д.Х. е причинил средна телесна повреда на две лица, деянията му получават правна квалификация по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 във вр. с чл.20, ал.2 НК.

Обвинението по горния текст е и срещу подс.Д.Х., но по делото е доказано, че той не е участвал в причиняването на телесната повреда на св.З.М., поради законосъобразно ИРС го е оправдал за това.

Въззивният съд изцяло споделя мотивите на ИРС за липсата на хипотеза на неизбежна отбрана, поради което не намира за нужно да ги преповтаря.

Подс.Д.Х. е бил обвинен и в престъпление по чл.325, ал.1 НК, като обвинението е било фактически основано на действията на подсъдимия спрямо св.Б. С.. Верен е извода на ИРС, че не е налице хулиганство и законосъобразно подс.Д.Х. е бил оправдан за това. Не е доказано извършването на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – такива, които да демонстрират пренебрежение към законовия ред и добрите нрави, както изисква съставът по чл.325, ал.1 НК. Правилно ИРС е преценил, че подс.Д.Х. е бил воден от личен мотив за саморазправа, което изключва хулиганския.

При индивидуализацията на наказанията ИРС е наложил такива към минималните предвидени размери, което съответства на характера и тежесттта на престъпленията и е съобразено с релевантните за отговорността на подсъдимите обстоятелства. За престъплението по чл.129, ал.1 НК на подс.Д.Х. е наложено наказание лишаване от свобода от 1 година, а за престъплението по чл.131, ал.1, т.4 НК на подс.Т.Х. е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 2 години. Тези наказания са достатъчни за постигане на целите по чл.36 НК и няма основания за намаляването им. ИРС е обсъдил и предпоставките по чл.55 НК, като обосновано е изключил приложението на този институт.

Предвид размерите на наложените наказания, факта, че подсъдимите не са осъждани и възможността целите на индивидуалната и генералната превенция да бъдат постигнати без изолиране на подсъдимите от обществото, законосъобразно по реда на чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наложените наказание за изпитателен срок от три години.

Присъдата е законосъобразна и обоснована и в гражданската част.

По отношение на всеки от гражданските искове са установени предпоставките по чл.45 ЗЗД: противоправно поведение на подсъдимите – процесните престъпления; неимуществени вреди за пострадалите – граждански ищци, изразяващи се в претърпените от тях болки и страдания; причинна връзка между двете, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъпленията; и вина. Този фактически състав поражда пълната имуществена отговорност на подсъдимите за обезвреда. Като съизвършители на престъплението по чл.129, ал.1 НК, от което е пострадал ищеца А.М., подсъдимите следва да му заплатят солидарно обезщетение, ведно с текущата законна лихва от датата на деликта до окончателното изплащане. Определяйки размер на обезщетението от 4000 лв, ИРС е спазил изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД и е съобразил характера на телесната повреда, механизма на причиняване и продължителността на оздравителния процес. В останалия размер правилно искът е бил отхвърлен.

Обезщетението на ищцата З.М. в размер на 3000 лв. също е присъдено справедливо, като са отчетени преживените силни болки и страдания, емоционален стрес и последиците от деянието. Тази сума също се дължи, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане. До първоначално предявения размер от 5000 лв искът на З.М. законосъобразно е отхвърлен.

ИРС е постановил законосъобразна присъда и в частта относно веществените доказателства и разноските.

Пред тази инстанция се представя договор за правна помощ, по който ищците З.М. и А.М. са заплатили на адв.В.К. възнаграждение в размер на 150 лв. Тъй като има искане за присъждане на тези разноски, то следва да бъде уважено.

По изложените съображения и на основание чл.338 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 19/12.06.2014г., постановена по НОХД № 340/2012г. по описа на Исперихския районен съд.

ОСЪЖДА Т.М.Х. и Д. М. Х. да заплатят на А.С.М. и на З.Х.М. за разноски на въззивното производство сумата 150 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

MH