Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: … /11.11.2014 г.

Година 2014

Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд

на единадесети ноември

2013 г.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Е. Стоев

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:  1. Д. Василева     

                                                               2. С. Робева

 

секретар М. Н., с участието на прокурора Огнян Дамянов като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев дело №263 по описа за 2014 г.,

 

Р         Е         Ш       И :

 

Признава решение №EV 1554/13 – F 1002/12.11.2013 г., постановено от Главна митническа служба Нюрнберг, влязло в сила на 07.12.2013 г., за сумата 450 евро и 28, 50 евро разноски, постановено против З.Б.Ф., роден на *** *** за това, че З.Ф. – български гражданин е работил в периода 05.01.2013 г. до 07.10.2013 г. за фирма А. У., като строителен работник, без да притежава необходимото за това ЕС-разрешително за работа, което извършване на трудова дейност, без ЕС-разрешително, съставлява нарушение на §284, ал. 1, Трети том на Социалния кодекс и административно нарушение по смисъла на §404, ал. 2, №4, ал. 3 Трети том на Социалния кодекс и §17, ал. 2 Закон за административните нарушения.

Изпраща решението, ведно с препис от настоящото решение, на органите на Националната агенция по приходите, за изпълнение.

Препис от решението на съда да се връчи на засегнатото лице З.Ф. и защитника.

Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава. Копие от уведомлението, на основание чл. 38 да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Р България.

Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.

 

 

 

 

 

 

 

Производството е по чл. 32 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

  Образувано по искане за признаване на решение за плащане на финансова санкция №EV 1554/13 – F 1002/12.11.2013 г., постановено от Главна митническа служба Нюрнберг, влязло в сила на 07.12.2013 г. против З.Ф..

  В съдебно заседание Ф. се явява. Защитник адв. Т. счита, че не са налице условията на закона за признаване на решението, тъй като е налице липса на двойна наказуемост на деянието. 

  Прокурорът счита, че не са налице основания за признаване, тъй като не са налице основанията на чл. 30 от закона. Въпреки, че в българското законодателност съществува санкция за чужденец, който извършва дейност без разрешение, то от обхвата й са изключени граждани на страни членки на ЕС, поради което не може да се приеме, че е налице изискваната двойна наказуемост.

Съдът се запозна с представените по делото доказателства и установи:

С решение №EV 1554/13 – F 1002/12.11.2013 г., постановено от Главна митническа служба Нюрнберг, влязло в сила на 07.12.2013 г. на З.Б.Ф. е наложена санкция в размер на 450 евро и 28, 50 евро разноски, за това, че е работил в периода 05.01.2013 г. до 07.10.2013 г. за фирма А. У., като строителен работник, без да притежава необходимото за това ЕС-разрешително за работа, което извършване на трудова дейност, без ЕС-разрешително, съставлява нарушение на §284, ал. 1, Трети том на Социалния кодекс и административно нарушение по смисъла на §404, ал. 2, №4, ал. 3 Трети том на Социалния кодекс и §17, ал. 2 Закон за административните нарушения.

  Приложено е удостоверение по чл. 4 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции с превод на български.

  Съдът приема:

  Приложено е удостоверение по чл. 4 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции с превод на български. Представеното удостоверение е пълно.

  Установява се, че на  З.Ф. е наложена глоба за това, че нарушил изискването да упражнява дейност в Германия, след като получи разрешение за това.

  В становище, постъпило с вх. №4243/04.11.2014 г., изискано по реда на чл. 16 от закона, Федералната служба по правосъдие уточнява, че в периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2013 г. е действало ограничение по чл. 284 на книга III от немския Социален кодекс, според което се допуска трудова заетост само с разрешение на Федералната агенция по труда.

Няма твърдения и доказателства, че срещу наказаното лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата  е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението се отнася за деяния, които са извършени на територията на Германия.

Решението се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение и според българското законодателство. В чл. 30 от ЗНЗ, чл. 48 от ЗЧ са предвидени административни санкции за чужденци, които без разрешение или регистрация извършват трудова дейност.

Решението е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство, носи отговорност и подлежи на преследване за деянията, които обосновават решението.

Съгласно приложение 6 от Договора за присъединяването на Р България към ЕС се предвижда държави-членки да прилагат национални мерки или такива, произтичащи от двустранни споразумения, за регулиране достъпа на български граждани до техните пазари на труда.

Съдът намира възраженията, че са налице основание да се постанови отказ за неоснователни.

Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.

Налице са условията представеното решение да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.

MH