Р Е Ш Е Н И
Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
двадесет и девети септември |
2014 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева
2. Доротея Иванова
секретар
Д. Г., с участието на прокурора Росица Г., като разгледа докладваното от съдия
Емил Стоев въззивно нох дело №268 по
описа за 2014 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК.
Постъпила е жалба от назначения защитник на А.Д.З. –
адв. К. против Присъда №233/22.05.2014 г. по нохд №21/2014 г. РС Разград.
Оплакванията са, че присъдата е
необоснована и неправилна. Счита, че подсъдимият е признат за виновен при
неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата, а наложеното
наказание е завишено и не отговаря на обществената опасност на деянието и
настъпилите последици. В допълнителни съображения се излагат доводи, че не е
установено как подсъдимият се е снабдил с карта, чрез която се зареждат
горивата и как е научил „пин” кода. Няма доказателствени искания. Искането е за
отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен и алтернативно за
намаляване на наложеното наказание.
В
съдебно заседание защитникът поддържа жалбата.
Жалбоподателят А.З. не се явява. Същият
е с неизвестно местонахождение и е обявен за общодържавно издирване за
изпълнение на наказание лишаване от свобода от 05.06.2012 г.
Прокурорът намира жалбата за
неоснователна. Счита, че е правилно установена фактическата обстановка и
подкрепя правните изводи, че деянието осъществява състава на престъплението
кражба. Счита, че присъдата следва да бъде потвърдена.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди
събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл.
313 и чл. 314 НПК, установи:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има
право на жалба.
С обжалваната Присъда №233/22.05.2014 г. по нохд.
№21/2014 г. РС Разград е признал А.Д.З. за виновен в това, че за времето от 16.08.2011 г. до 21.08.2011 г., в гр.
Разград, в условията на повторност, чрез използване на техническо средство –
карта „Euro
Shel Card”, издадена на „Имак” ООД гр.
Пловдив, е отнел чужди движими вещи – 1 445, 09 литра дизелово гориво
„Евродизел” на стойност 3 467, 97 лв., от владението на „Шел България”,
собственост на „Имак” ООД, гр. Пловдив, с управител Деян Любомиров Симитчиев от
гр. Пловдив, без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои,
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, т. 7 във вр. с чл.194, ал. 1 НК и
му е наложено наказание за срок от 3 г. при строг режим. Присъдени са разноски.
Установена е следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.Д.З.
е роден на *** г. в Турция, с постоянен адрес в гр. Разград, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
В средата на месец
август 2011 г. З. започнал работа във фирма „ИМАК" ООД гр. Пловдив с
управител Д.С., като общ работник, но без трудов договор. Фирмата извършвала
ремонтни дейности на басейните на пречиствателната станция в „Биовет" и
имала спешна нужда от работници.
На 08.06.2011 г. дружеството сключило договор с „Шел
България"ЕАД за ползване на услуга „ EUROSSHELL - CARD".
По силата на този договор на „ИМАК" ООД били издадени карти за зареждане
на гориво за служебни нужди бензиностанциите „ШЕЛ". Всяка карта била
обвързана с номер на автомобил, за който се издавала. Така издадените карти
били раздадени на шофьорите към фирмата, като на всеки шофьор била дадена
картата, издадена за управлявания от него камион. Принципът на използване на
картите включвал зареждане, от страна на шофьорите на автомобили на гориво в
тях за служебни нужди и удостоверяване посредством картата, че се зарежда от
името и за сметка на „ИМАК"ООД гориво, без то да бъде заплащано в момента
на зареждането. Разплащането по тези доставки ставало с последващо издаване на
фактури на дружеството за зареденото за сметка на фирмата в предходния период
гориво.
Един ден, в
средата на месец август, няколко дни след започването на работа, подс. З. се
снабдил с една от картите „Еврошел„ с №7002318000364380044 за зареждане на т.а.
„Мерцедес" с per. № РВ 9261 МС.
Той знаел, че с тази карта може да зарежда гориво за сметка
на фирмата от бензиностанция „ШЕЛ". Върху картата бил изписан номера на
камиона с цел да може да се зарежда само това МПС.
На 16.08.2011 г.,
подс. З. отишъл до бензиностанция „ШЕЛ" на изхода на гр. Разград. По
същото време там бил и свидетеля А.И. със собствения си автомобил
„Митцубиши" с per. № ***. Двамата се познавали и
подсъдимият му предложил да му зареди дизелово гориво на 1, 30лв. за литър.
Свидетелят се съгласил тъй като цената била изгодна и заредил 25 л. гориво. На
работа, като продавач консултант, бил св. М. М.. Подсъдимият влязъл в
бензиностанцията, казал,че е шофьор в „Имак" ООД, след това използвал
картата на камиона, за да отчете зареденото гориво от 25 л. на стойност 60 лв.
Същия ден
обвиняемия заредил автомобилите и на две неустановени лица с съответно със
71,61 л. и 174,39 л. дизелово гориво на стойност съответно 171, 80 лв. и 418,
54 лв. След това използвал картата в бензиностанцията за да отчете зареденото
гориво за сметка на „Имак"ООД.
На 17.08.2011 г.
подсъдимият отново отишъл на бензиностанция "ШЕЛ" на изхода на гр.
Разград и заредил в неустановен автомобил и в туби съответно 166 л. и 68 л.
дизелово гориво на обща стойност 561, 60 лв. След това влязъл в
бензиностанцията, където на работа като продавач-консултант бил св. Симеон
Симеонов. Подсъдимият използвал картата, за да отчете зареденото гориво за
сметка на „Имак"ООД.
На 18.08.2011 г., подсъдимият се срещнал със св. В. Д..
Предложил му дизелово гориво на цена 1, 50 лв./л., свидетелят се съгласил
предвид предложената ниска цена. Подсъдимият обяснил на свидетеля, че шефовете
му дължали заплати и се разбрали да му платят в гориво. Казал на свидетеля, че
ще го чака на бензиностанция ШЕЛ. След това подс. З. отишъл до бензиностанция
„ШЕЛ" на изхода на гр. Разград, носейки в себе си туби. Там дошъл и св. Д.
със собствения си автомобил. На работа като продавач консултант бил св. М. Т..
Подсъдимият влязъл и се представил като шеф на „ИМАК"ООД и казал, че ще
зареди дизелово гориво в туби. Отишъл на първа колонка и заредил 249, 87 л.
дизелово гориво в тубите и в автомобила на Д.. След това влязъл в
бензиностанцията и използвал картата, за да отчете зареденото гориво по сметка
на „ИМАК"ООД, което било на стойност 599, 60 лв. Казал на свидетеля, че името
му е М.М.М., това лице действително работело по същото време в „ИМАК"ООД.
Св. Т. съставил „Протокол за зареждане в туби или несъответствие на номер на
автомобил" от същата дата. Практиката при зареждане с карти била такива
протоколи да се съставят в описаните два случая. Подсъдимият написал като
ползващ картата „М.М. М." и се подписал. След това натоварили тубите в
автомобила на св. Д.. Последният заплатил на обвиняемия уговорената между тях
цена и си тръгнал.
На 19.08.2011 г.,
подс. З. се свързал със св. О.Х.. Последният бил таксиметров шофьор и
подсъдимия му дължал пари. Той му предложил да му плати в дизелово гориво и
свидетеля се съгласил. На посочената дата подсъдимият отново отишъл на
бензиностанция „Шел”. На работа като продавач-консултант в обекта се намирала
св. Д.К.. Той носел в себе си празни туби. На мястото дошъл и св. Х. с личния
си автомобил. След това подсъдимия напълнил в туби 55, 41 л. гориво, след което
напълнил още 177 л. гориво в автомобила на свидетеля, както и в неустановен в
хода на разследването автомобил. След това влязъл в бензиностанцията и
използвал картата, за да отчете зареденото количество гориво по сметка на
„ИМАК"ООД. Свидетелката съставила два протокола единия за зареждане в туби
за 55, 41 л. на стойност 132, 90 лв., а втория за несъответствие в номера за
177 л. на стойност 426, 10 лв. и издала касови бележки. Подсъдимият отново
написал името М. М. и се подписал, след което си тръгнал.
На 20.08.2011 г.,
подсъдимият отново отишъл на бензиностанцията. На работа била свидетелката
Колева. Той заредил в туби в автомобил с № *** общо 97, 86 л. дизелово гориво
на стойност 234, 86 лв. След това влязъл в бензиностанцията и използвал картата
за да отчете зареденото количество гориво. Свидетелката съставила протокол за
зареждане в туби и несъответствие в номера за 97, 86 л. на стойност 234, 86 лв.
и издала касова бележка. Подсъдимият отново написал името М.М. и се подписал,
след което си тръгнал.
Същия ден на обяд подс. З. отново отишъл на бензиностанцията.
На работа все още била свидетелката Колева. Подсъдимия заредил в автомобил с № ***
и в туби общо 128, 73 л. дизелово гориво на стойност 308, 95 лв. След това
влязъл в бензиностанцията и използвал картата, за да отчете зареденото
количество гориво. Свидетелката съставила протокол за зареждане в туби и
несъответствие в номера за 128, 73 л. дизелово гориво на стойност 308, 95 лв. и
му издала касова бележка. Подсъдимият отново написал името М.М. и се подписал,
след което си тръгнал.
На 21.08.2011 г.,
подс. З. отново отишъл на бензиностанцията. На работа като продавач консултант
била св. М. С.. Подсъдимият заредил в туби общо 230 л. дизелово гориво на
стойност 552 лв. След това влязъл в бензиностанцията и използвал картата по
същия начин. Свидетелката съставила протокол за зареждане в туби и
несъответствие в номера и му издала касова бележка. Подсъдимият отново написал
името М.М. и се подписал, след което си тръгнал.
Междувременно на 20.08.2011 г. св. Р. С.- технически
ръководител на „ИМАК"ООД разбрал за картата, и че същата била ползвана за
зареждане на гориво, същият предприел действия по блокиране на картата.
На 22.08.2011г. подс. З. отишъл на бензиностанцията заедно с
едно неустановено лице и заредил дизелово гориво. След това влязъл вътре където
на смяна бил св. Симеон Симеонов. При опит да използва картата се установило,
че е блокирана. Подсъдимият настоял за проверка няколко пъти. В крайна сметка
платил зареденото гориво със свои пари.
Отнетото дизелово
гориво за периода от 16.08.2011 г. до 21.08.2011 г. е в общ размер на 1 445, 09
л. на стойност 3 467, 97 лв.
Подс. А.Д.З. е
осъждан с 5 влезли в сила присъди.
С определение по
НОХД № 436/07 г. на PC Разград
подсъдимият е признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. З ,4 и 5
във вр, с чл. 63, ал. 1,т. З от НК като му е наложено наказание „обществено
порицание". По споразумение от 19.09.2007 г. по нохд №665/2007 г. му е
наложено наказание „пробация” за престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. с чл.
195, ал. 1, т. 3 НК. По споразумение от 12.02.2010 г. по нохд №883/2009 г. РС
Разград е осъден за престъпление по чл. 194, ал. 3 НК на глоба в размер на 300 лв.
Изложената фактическа
обстановка се споделя от въззивния съд и се подкрепя от всички събрани и
проверени доказателства:
Протоколи за зареждане в туба
или несъответствие номер на автомобил с приложени към тях служебни бонове от
фискално устройство (л. 94-100, ДП), Справка за съдимост на подсъдимия (л. 47,
ДП и л. 22, нохд №21/14 г.), Характеристична справка (л. 53, ДП), Декларация
(л. 49, ДП), протокол за доброволно предаване от 25.08.2011 г. (л. 31, ДП), с
който З. е предал картата и посочил, че я откраднал от МПС, Заключението на
вещото лице по назначената ССЕ (л. 81, л. 158, ДП), прието и неоспорено в
съдебно заседание, Заключението на вещото лице по назначената видео-техническа
експертиза (л. 183, ДП), прието и неоспорено в съдебно заседание, Заключението
на вещото лице по назначената съдебно-почеркова експертиза (л. 86, ДП), прието
и неоспорено в съдебно заседание, справка от „SHELL
България” ЕАД (л. 164, ДП и л. 127, нохд
№21/2014 г.), удостоверение за актуално състояние на „ИМАК” ООД (л. 111, ДП) и от
показанията на свидетелите: М. Т.(л. 66, нохд №21/2014 г.), М. М. (л. 67), Д.К.
(л. 69), С. С. (л. 73), М.С. (л. 70), О.Х. (л. 72), А. И. (л. 72), Р. С.(л.
101), Д. С.(л. 102), В. Д. (л. 114), М.М.
(л. 56, ДП), приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 НПК.
Свидетелите Т., М., К., С.- служители
в бензиностанцията, разпознават подсъдимия и на снимките в албума, към
заключението на вещото лице по видео-техническата експертиза и посочват, че е
зареждал гориво на бензиностанцията с процесната карта; св. Х., И., Д.,
посочват подсъдимия като лице, което им е предлагало и продавало гориво, което
зареждал от „Шел” и заплащал с картата; св. М., който заявява, че не е зареждал
гориво с картата и не е подписвал протоколи за несъответствие; подписите под
приложените Протоколи за зареждане в туба или несъответствие вероятно са
положени от подсъдимия; подсъдимият на 25.08.2011 г. е предал доброволно
картата за зареждане и посочил при предаването по какъв начин се е снабдил с
нея.
Доказателствата, преценени в своята взаимна връзка обосновават
единствения житейски и логически обоснован извод, че автор на престъплението е
подсъдимият. Въззивният съд споделя фактическите изводи на РС и счита, че
фактическата обстановка, приета от РС, е пълно и всестранно изяснена, установена
въз основа на всички доказателства, които са събрани, в съответствие с нормите
на НПК, в наказателното производство.
Въззивният съд не споделя единствено становището на
РС, че картата е била предоставена на подсъдимия във връзка с работата му, за
да зарежда гориво, тъй като то не намира опора в доказателствата.
Установено е,
че подсъдимият се е възползвал от карта с №7002318000364380044, издадена на
„ИМАК"ООД по договор с „SHELL България„
ЕАД за снабдяване с гориво от бензиностанции на „SHELL България„ ЕАД и зареждал гориво, което било заплащано
от дружеството. А подсъдимият го продавал на трети лица или използвал за свои
нужди. За периода 16.08.2011 г. - 21.08.2011 г. заредил 1 445, 09 л. гориво на
стойност 3 467, 97 лв. Горивото било
заплащано от „ИМАК"ООД на „SHELL България„
ЕАД. Установява се от показанията на св. С., С.и от справката от „SHELL България„ ЕАД, че сумата 547, 31 лв. е възстановена на „ИМАК"ООД на 14.01.2013 г., но „не е била
отписана, поради превишен кредитен лимит”. Подс. З., чрез използване на
техническо средство - карта „EuroShelCard” с №7002318000364380044, издадена на
"ИМАК"ООД гр. Пловдив, за зареждане на товарен автомобил
"Мерцедес" 130, с per. № РВ 9261 МС е отнел чужди
движими вещи - 1 445, 09 л. гориво
на стойност 3 467, 97 лв., собственост
на „ИМАК"ООД, с намерение да ги присвои. С оглед посочените предходни
осъждания престъпленията съставлява повторност, съгласно разпоредбата на чл. 28
НК. Това, че подсъдимият е отнел чужди движими вещи – гориво, използвайки
техническо средство (карта, която осигурява възможност да получи горивото), от
владението на другиго, и без негово съгласие, с намерение да ги присвои, след
като е осъждан вече с влязла в сила присъда за друго такова престъпление,
осъществява състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, т. 7 във
вр. с чл.194, ал. 1 НК. Съдът
намира, че количеството и стойността на откраднатото гориво е установено по
несъмнен начин от представените писмени доказателства, показания на свидетели и
заключение на вещото лице. Последващото „възстановяване” на парична сума от „SHELL България” ЕАД касае отношенията с „ИМАК” ООД, които не
се ограничават само със процесните зареждания от подсъдимия, осъществени в
рамките на 5 дни.
Извършеното престъпление е със
значителни вредните последици – ощетило е дружеството с гориво на значителна
стойност, не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид и съответно случаят е
немаловажен.
С предаването от
„SHELL България„ ЕАД на посочената карта, дружеството „ИМАК” ООД получава
възможност да зарежда - придобива собственост върху гориво, чиято цена заплаща
по-късно. След като подсъдимият е заредил гориво, съответно установил
фактическа власт върху него, използвал картата, за да задължи дружеството да
заплати цената му, то деянието осъществява
състава на престъплението кражба, тъй като получава чужда движима вещ, без
съгласието на собственика и с намерение да я присвои, което намерение е
обективирано в действията му на разпореждане с полученото гориво. Горивото е
собственост на „ИМАК” ООД, тъй като е придобито, съгласно договора с продавача
- „SHELL България„ ЕАД. Отнето е от владението на съответния служител, без
негово съгласие и съответно е присвоено от подсъдимия.
Картата, издадена от „SHELL България„ ЕАД и предоставена
на „ИМАК"ООД не е платежен
инструмент, според установеното по делото. Тя има характер на техническо
средство - средство, без използването на което в конкретния случай
престъплението не би могло да бъде извършено.
Налице е продължавано престъпление по чл. 26 ЗЗД, тъй
като деянията са от един и същи вид, осъществени са през
непродължителен период от време, при еднородност на вината.
Съдът счита за необосновани
възраженията на защитата:
-
че не е изяснена фактическата обстановка, относно
начина по който се е снабдил с кода, необходим за да се използва картата, тъй
като това обстоятелство бил ли е нужен код, въвеждан ли е от подсъдимия и по
какъв начин го е узнал, или неяснотата по този въпрос, не внася съмнение
относно безспорно установеното от показанията на свидетелите, техническата
експертиза, че е отишъл на бензиностанцията, заредил гориво в установените
количества, използвал картата, за да осъществи деянието. Установено е от
показанията на управителя на дружеството, че не му е предоставяна карта за ползване,
че не е бил шофьор в дружеството. Освен това подсъдимия, при предаване на
картата е посочил способа, по който я е получил;
-
че не е приспадната сумата 547, 31 лв., посочена в
справка от „SHELL
България„ ЕАД, тъй като това касае отношенията между страните по договора „SHELL България” ЕАД и „ИМАК” ООД, а не деянието, извършено от подсъдимия.
За
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, т. 7 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от 1 до 10 години. РС правилно е извършил преценка на обстоятелствата,
относно вината и определил наказание в размер на 3 години лишаване от свобода.
Преценката на РС е изразена в мотивите. Наказанието е съответно на проявената
престъпна упоритост – няколко поредни деяния, продавал значителни количества
гориво, причинил вреди на значителна стойност на дружеството, обремененото
съдебно минало и лоши характеристични данни и от друга страна младостта на
подсъдимия. Като се отчете съдебното минало на осъдения - осъждан, включително
и за кражби, наложеното наказанието не е очевидно несъответно на завишената
степен на обществена опасност на личността му и тази на извършеното от него
престъпление.
Съставът
на въззивния съд споделя правните и фактически изводи на Разградски РС и при
проверка на законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната
присъда не се установяват нарушения, предполагащи отмяната й.
Поради това съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №233/22.05.2014 г. по нохд №21/2014 г. на Районен съд Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ДГ