ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева

2. Доротея Иванова

секретар Н. Р., с участието на прокурора А. Донева, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №282 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХI - чл.318 и сл. НПК.

Образувано по протест от Районна прокуратура Разград против Решение №288/01.07.2014 г. по анд №278/2014 г. РС Разград.

Оплакванията са, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като безспорно се установява, че П.И.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 308 НК, а ако се приеме, че няма качество на длъжностно лице, деянието осъществява състава на престъплението по чл. 309 НК, тъй като подсъдимият е положил подписи в акт за установяване на адм.нарушение. Искането е за отмяна и постановяване на ново решение, с което бъде признат за виновен за престъпление по чл. 308 НК, алтернативно по чл. 309 НК и да му бъде наложено наказание по чл.78а НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Моли съда да отмени решението и признае подсъдимия за виновен за престъпление по чл. 309 НК, тъй като подсъдимият е подписал инкриминираните документи.

Въззиваемия П.И. ***, ЕГН ********** не се явява в съдебно заседание и не заявява становище.

Защитникът на П.И.И. адв. К. счита, че актът за установяване на адм.нарушение е официален документ и може да бъде издаден само от актосъставителя. Подписът на нарушителя не е задължителен реквизит на акта и съответно не е налице частен документ. Моли съда да потвърди присъдата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

Въззивният протест е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба.

Разглеждането на делото пред първата инстанция е протекло по реда на глава 28 НПК.

С обжалваното Решение №288/01.07.2014 г., постановено по административно наказателно дело №278/2014 г., РС Разград е признал П.И.И. за невиновен за това, че за времето от 21.03.2012 г. до 25.10.2012 г. в гр.Разград и в с. Куцина, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново на /главен път 1-5/, в условията на продължавано престъпление, е съставил неистински официални документи – 6 бр. АУАН с №№214/21.03.2012 г., 219/21.03.2012 г., 440/14.07.2012 г. и 786/25.10.2012 г., издадени от служители на ОД на МВР, и РУП гр.Разград, 485/20.04.2012 г. и №386/20.04.2012 г., издадени от служители на РУП гр. Полски Тръмбеш, с цел да бъдат използвани – престъпление по чл. 308, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

Установена е следната фактическа обстановка:

П.И.И. е роден на *** ***. Същият е неженен и неосъждан /реабилитиран/. Правоспособен водач е на МПС от 2006 г. и притежава СУМПС № 244535894. Многократно е наказван за нарушения по ЗДвП.

И. и свидетелят Г. Т. били близки приятели и обвиняемият знаел всички лични данни на св. Т. - трите имена, ЕГН и адрес. През 2012 г. Т. бил в Кралство Англия, където живеел и работел и в този период И. на няколко пъти използвал неговите данни за самоличност пред служители от МВР, сектор „ПП", за да избегне по този начин санкционирането си по административен ред за извършени нарушения по ЗДвП.

На 21.03.2012 г. свидетелите В. Н. В. и Т. И. Х. - служители на ПП при ОДМВР-Разград били назначени в наряд като автопатрул за времето от 20 ч. на 21.03.2012 г. до 08 ч. на 22.03.2012 г. Около 22,20 ч. на 21.03.2012 г. на ул."Добруджа" в гр, Разград, те спрели за проверка л.а."Фолксваген Голф" с рег. № РР 44 77 АТ, който бил управляван от П.И.. Полицейските служители поискали от водача да представи свидетелство за управление на МПС, както и документ за самоличност, но обвиняемият заявил, че не ги носи - заявил, че ги забравил в дома си. Очевидно намерението на обвиняемия било да избегне съставяне на акт за административно нарушение. След това обвиняемият посочил пред полицейските служители личните данни на св. Г. Б. Т. с ЕГН ********** ***. Тези лични данни били проверени от свидетелите В. и Х., чрез съобщаването им на съответния дежурен служител в ОДМВР-Разград, който извършил справка по системата на КАТ. От тази справка се установило действително, че има лице с имена Г. Б. Т., като ЕГН и адреса също съвпадали, както и че лицето притежавало съответно СУМПС. После полицейските служители състави АУАН с № 214 от 21.03.2012 г. на обвиняемия, но в акта били изписани данните за самоличност на Г. Б. Т. След това обвиняемият подписал акта в графата „нарушител", въпреки, че съзнавал, че акта не е съставен на него, а на името на св.Т.

На същата дата /21.03.2012 г./, по същото време и на същото и място, след изготвянето на първия АУАН свидетелите В. и Х. съставили на П.И. втори АУАН с № 219/21.03.2012 г, като отново обвиняемият дал пред тях пълните данни за самоличност на Г. Б. Т., които били записани в АУАН от св. В. В. След като съставил акта свид. В. представил същия за подпис на И., който го подписал в графата за „нарушител" с имена Г. Т.

На 14.07.2012 г. свидетелите Д. К. И. и М. А. В.- служители на ПП при ОДМВР-Разград били назначени в наряд като автопатрул за времето от 08 ч. до 20 ч. на 14.07.2012 г. Около 18,30 ч. на 14.07.2012 г., на ул. "Странджа" в гр. Разград, свидетелите спрели за проверка мотоциклет „Пладжо либерти" с рег.№ РР 10 46 В. Мотоциклетът се управлявал от обвиняемия П.И.И.. По същия начин, както бе описано по-горе, обвиняемият посочил пред полицейските служители личните данни на св. Г. Т. с ЕГН ********** ***, които били проверени от полицейските служители - свидетелите И. и В. чрез съобщаването им на съответния дежурен служител в ОДМВР-Разград, който извършил справка по системата на КАТ. После полицейските служители състави АУАН с № 440 от 14.07.2012 г. на обвиняемият, но в акта били изписани данните за самоличност на св. Т. След това обвиняемият подписал акта в графата „нарушител", въпреки, че съзнавал, че акта е съставен на името на св.Т., а също така написал, че няма възражения в графата за възражения в акта. След това бил освободен.

На 25.10.2012 г. свидетелите Б. В. М. и Н. Х. Н.- служители на ПП при ОДМВР-Разград били назначени в наряд като автопатрул за времето от 08 ч. до 20 ч. на 25.10.2012 г. Около 14,10ч. на 25.10.2012г. на ул."Арда" в гр.Разград, свидетелите спрели за проверка л.а."Фолксваген Голф" с рег.№ РР 44 77 АТ, управляван от обв. П.И.И.. Полицейските служители поискали от водача да представи свидетелство за управление на МПС, както и документ за самоличност, но обвиняемият и в този случай заявил, че не носи такива в себе си, понеже ги забравил в дома си. по начин описан по-горе обвиняемият посочил пред полицейските служители личните данни на св. Г. Т., които били вписани в АУАН с № 786 от 25.10.2012 г., след това обвиняемият подписал акта в графата „нарушител", въпреки, че съзнавал, че акта не е съставен на него, а на името на свид.Т.

На 20.04.2012 г. свидетелите Д. К. Д. и И. Й. И.- служители на ПП при ОДМВР-Велико Търново били назначени в наряд като автопатрул за времето от 08 ч. до 20 ч. на 20.04.2012 г. Около 17,23 ч. на 20.04.2012 г. в с. Куцина, Община Полски Тръмбеш, на главен път 1-5, свидетелите спрели за проверка л.а."Фолксваген Голф" с рег. № РР 44 77 АТ, управляван от обв. П.И.. Полицейските служители поискали от водача да представи свидетелство за управление на МПС, както и документ за самоличност, но обвиняемият заявил, че не ги носи и по описания по-горе начин посочил пред полицейските служители личните данни на св. Г. Т., които съставили АУАН с № 485 от 20.04.2012 г. на обвиняемия, но в акта били изписани данните за самоличност на св. Г. Т. След това обвиняемият подписал акта в графата „нарушител", въпреки, че съзнавал, че акта е съставен на името на св. Т.

На същата дата, по същото време и на същото място, след изготвянето на първия АУАН свидетелите Д. и И. съставили на обв. П.И. втори АУАН с № 386 от 20.04.2012 г., като отново обвиняемият дал пред тях пълните данни за самоличност на св. Георги Терзиев, които били записани в АУАН от св. Д., а обв.И. се подписал в графата за „нарушител" с имена Г. Т.

Саморъчните подписи и ръкописният текст – думата „нямам" в акт с №386, и №485/12 г. от РУП гр. П. Тръмбеш и акт с №214, №219, №440 и №786/12 г. от ОДМВР гр. Разград са изпълнени с почерка на П.И..

Описаната фактическа обстановка е приета за установена въз основа на показанията на свидетелите Т. (л. 63), В. (л. 67), Х. (л. 68), И. (л. 70), В. ( л. 71), М. (л. 72), Н. (л. 73), Д. (л. 80), И. (л. 81) и св. И. (л. 84), разпитани на досъдебното производство, писмените доказателствени материали (АУАН л. 82, 83, 92,93, 94, 95) и заключението по назначената експертиза (л. 98).

Първоинстанционният съд е приел фактическата обстановка, описана в постановлението на прокурора.

Въззивния съд също приема за установено, че обвиняемия, след като е спрян за проверка от компетентните органи, при установяване на нарушения на ЗДвП и съставяне на акт за установяване на административно нарушение е посочил имената и други лични данни на друго лице – св. Т., които служителите на МВР са вписали в съставения акт, а И. се е подписал като нарушител. Подписването на акта обаче не води до извода, че обвиняемия е съставител на актовете за установяване на административно нарушение. Не се установява, че И. е съставил актове за установяване на административно нарушение.

С постановление от 06.01.2014 г. (л. 47) И. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 308, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 НК – за това, че за времето от 21.03.2012 г. до 25.10.2012 г. в гр. Разград и в с. Куцина, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново на /главен път 1-5/, в условията на продължавано престъпление, е съставил неистински официални документи – 6 бр. АУАН с №№214/21.03.2012 г., 219/21.03.2012 г., 440/14.07.2012 г. и 786/25.10.2012 г., издадени от служители на ОД на МВР, и РУП гр.Разград, 485/20.04.2012 г. и №386/20.04.2012 г., издадени от служители на РУП гр. Полски Тръмбеш, с цел да бъдат използвани – престъпление по чл. 308, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

Съдът намира, че това обвинение е неясно, не е налице пълно юридическо и фактическо формулиране на обвинението. И. е обвинен за това, че е съставил неистински официални документи, за които същевременно се сочи, че са изготвени от служители на МВР. Това е довело до ограничаване правата на обвиняемото лице да научи в какво е обвинени и да се защити. Но с постановяването на атакуваното решение, правата на обвиняемия са защитени и не се налага отмяна на атакуваният съдебен акт, тъй като не е налице и жалба от лицето, чиито права са накърнени.

Деянието, което е описано от прокурора не осъществява състава на престъплението по чл. 308 НК.

И. е обвинен в това, че на посочените време и място съставил неистински официални документи - актове за установяване на административни нарушения, издадени от служители на РУП гр. Полски Тръмбеш и ОД МВР Разград, с цел да бъдат използвани.

Съгласно чл. 189 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в закона.

Съгласно чл. 70 ЗМВР полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице и установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Самоличност се установява чрез документите за самоличност и съгласно и съгласно ЗБЛД, като гражданите са длъжни, при поискване от компетентен орган да удостоверят своята самоличност.

Предмет на документните престъпления е конкретно и изрично писмено изявление, което съдържа факти или обстоятелства, или твърдения за съществуването на факти или обстоятелства, които имат правно значение – това е, в случая, акт за установяване на административно нарушение.

Формата и редът за съставянето на актовете за установяване на административни нарушения са установени с нормативен акт и те са официални документи.

Съставянето на официален документ, за каквото е обвинен И., представлява непосредствено материализиране на изявление от лице, различно от посочения в документа автор. В случая се установява, че актовете за установяване на адм.нарушение са съставени от служителите на МВР в кръга на службата им, но в тях е вписано невярното изявление на И., относно самоличността му. Тези актове са истински, тъй като съставляват конкретно писмено изявление на лицето, което действително го е съставило и подписало – служителите на МВР. Тези актове не са съставени от И.. Поради това няма как И. да носи отговорност за престъпление по чл. 308 НК.

Не е налице и престъпление по чл. 309 НК, тъй като актовете за установяване на адм.нарушение са официални документи и обвинението против И. е в това, че съставил официален документ.

Не е налице и престъпление по чл. 314 НК, тъй като освен че се касае до удостоверителни документи, то се изисква и установен ред, по който документът следва да се състави въз основа на изявление на частно лице. Това в случая не е налице.

Функцията по повдигане на обвинения за престъпления от общ характер принадлежи изключително и само на прокурора, поради което съдът не може да влияе на обема на обвинението. Описаното деяние не осъществява състава на престъплението, в което е обвинен И..

Съставът на Окръжен съд Разград споделя правните и фактически изводи на първоинстанционния съд и при проверка на съдебният акт не установи основания за изменението или отмяната му. Поради това решението следва да бъде потвърдено.

Неизпълнението на полицейско разпореждане или непредставяне на документ за самоличност представлява административно нарушение.

Поради това съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №288/01.07.2014 г. по анд №278/2014 г. Районен съд Разград.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР