Р Е Ш Е Н И Е

№ 74

гр.Разград, 28.10.2014г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на шести октомври две хилади и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ем.СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: Д.ВАСИЛЕВА

Д.ИВАНОВА

С участието на секретаря Н.Р. и прокурор Ан.ДОНЕВА разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА в.а.н.д.№ 288/2014г. и за да се произнесе взе предвид, следното:

С Решение № 299 от 04.07.2014г., постановено по а.н.д.№ 417/2014г. Разградският районен съд е признал обв.М.Ш.Х. *** за невинен в това, на 06.06.2014г. в гр.Разград да е упражнявал професията шофьор на такси с код „83222005” според Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011г. с МПС – лек автомобил „Опел Астра”, с рег.№ РР 52 03 АР, без да има съответна правоспособност /удостоверение/ - чл.18, т.5 от Наредба 034/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници „Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания: т.5 Да притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил, издадено след успешно полагане на изпит, валидно за съответната община” и без да притежава съответното разрешение за извършване на таксиметров превоз – чл.24, ал.1 от Наредба № 34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници „разрешението за извършване на таксиметров превоз и холограмата се издават от кмета на общината или упълномощено от него лице за всеки отделен автомобил”, и го оправдава по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.324, ал.1 от НК.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест от Районна прокуратура-Разград и допълнителни съображения към него, в който се излагат доводи и съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението.Иска се,отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което обв.Хаккъв да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.324,ал.1 от НК, на основание чл.78а от НК да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание.

Прокурорът поддържа подадения протест, излага съображенията си и моли да бъде уважен.

Обв.Х. лично и чрез защитника си адв.Р.М. счита протеста за неоснователен, решението на РРСъд за правилно и законсъобразно и моли да бъде потвърдено.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна проверка правилността на решението на основание чл.313 и чл.314 НПК,намери следното:

Протестът е процесуално допустим като подаден в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол.Разгледан по същество се явява неоснователен, по следните съображения и правни изводи:

Установено е, че обв.Х. ***, правоспособен водач на МПС и ползва лек автомобил „Опел Астра” с рег.№ РР 52 03 АР.

На 05.06.2014г. вечерта св.С., която трябвало да пътува на следващия ден до гр.Разград, заедно със снаха си-св.О. и внука си за да се яви на ТЕЛК, а внука ѝ да бъде заведен на медицински преглед, поради здравословни причини, се обадила по телефона на обвиняемия, който бил техен съсед и за когото знаели, че кара хора до Разград срещу заплащане, за да го попита дали на следващиья ден е възможно да ги закара до града. Обв.Х. отговорил утвърдително и двамата се разбрали на следващия ден сутринта, обвиняемият да ги вземе от дома ѝм. Същият ден вечерта уговорка по телефона да бъдат откарани до Разград от обвиняемия, направили и свидетелите Р.И.- леля на обвиняемия и нейния съпруг И.И., които имали работа до града и поликлиниката.

Установено е, че съгласно договореното на 06.06.2014г. сутринта обв.Х. взел с колата си от дома ѝм свидетелките С., О. и детето, а после и свидетелите Р.И. и И.И. – неговите роднини и потеглил за гр.Разград.

Навлизайки в Разград от с.Дянково, в близост до Дома за стари хора в града, обвиняемият бил спрян за проверка от служители на ОО КД ДАИ-Разград и служители на ОД на МВР-Разград – свидетелите М., М., Б., които осъществявали планова проверка във връзка с постъпил сигнал за извършване на нерегламентиран превоз на пътници от св.М.Ферад.

Установено е, че при проверката били изискани и обвиняемият не представил на контролните органи лиценз за превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз, поради което му бил съставен АУАН с бл. № 186405/06.06.2014г. за нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози и чл.157, ал.6 от ЗДвП. Издадена била и заповед за принудителна мярка, с която лекият автомобил се задържа за срок от 6 месеца, чрез отнемане на свидетелството за регистрация и сваляне на предна регистрационна табела на автомобила, лекият автомобил бил откаран на охраняем паркинг за срок от 6 месеца.

Установено е, че управлявания от обвиняемия Х. автомобил не е бил оборудван като такъв, с който се осъществява таксиметрова дейност / не е бил жълт на цвят, не е имал табела „такси”, не е имал инсталиран ЕКАФП, не е имал обявена тарифа/. На обвиняемия не са издавани разрешения за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на общината., управлявания от него автомобил не е вписан в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз както и, че самият обвиняем не притежава удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил.

Тази фактическа и правна обстановка съдът е приел за установена и доказана въз основа на всички събрани на ДП доказателства-свидетелските показания, писмените доказателства събрани по установения в НПК ред и начин. Правилно в случая, първоинстанционният съд е приел, че гласните и писмени доказателства и доказателствени материали са взаимнодопълващи се, безпротиворечиви, поради което правилно са кредитирани за обективни и достоверни.

Анализът на всички събрани на ДП доказателства в.т.ч. и обясненията на обвиняемия, които са годно доказателствено средство, преценени по отделно и в съвкупност даде основание и на въззивния съд да приеме, че обвинението срещу обв. Х. за извършено престъпление по чл.324, ал.1 от НК не е доказано по несъмнен начин, и поради това правилно и законосъобразно и на основание чл.304 НПК е признат за невинен.

Първоинстанционният съд след един задълбочен и обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства и конкретно установените факти и обстоятелства, е дал отговор на въпроса защо, на какво основание и въз основа на какви доказателства е приел, че в конкретният случай, деянето извършено от обв.Х. не е съставомерно по чл.324,ал.1 от НК; касае се за правни изводи и съображения, които изцяло се споделят и от въззивния съд в този състав, поради което не следва да се преповтарят.

Правилно, първоинстанционният съд е посочил в мотивите на протестирания съдбен акт, че не съществува правна норма, която да забранява осъществяването на превоз на пътници с МПС от правоспособен водач и с оглед на конкретните обстоятелства, при които се е стигнало до осъществяване на превоза, се налага категоричния извод споделен изцяло и от въззивния съд, че в случая се касае за превозване на хора до определена дестинация но, не е доказано по несъмнен начин наличието на всички обективни и субективни елементи от наказателния състав на деянието по чл.324,ал.1 от НК.

Безспорно се установява по делото, че обв.Х. е правоспособен водач на МПС; че той не притежава разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на общината както и,че управлявания от него автомобил към момента на проверката от контролните органи не е бил вписан в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз. Безспорно се установява и доказва, че самият обвиняем не притежава удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил. Безспорно се установява и доказва също, че в случая обвиняемият не се е афиширал като осъществяващ професията „шофьор на такси”, респ. управлявания от него автомобил, не е бил разпознаваем, като таксиметров такъв – автомобилът не е бил жълт на цвят, не е имал табела „такси”, не е имал инсталиран касов апарат, нито е имал обявена тарифа, каквито са най-често срещаните случаи в постоянната съдебна практика, когато се приема безспорно за наличие на съставомерност по чл.324 ал.1 от НК.

На следващо място, правилно първоинстанционният съд позовавайки се на разпоредбата на парграф I, т.26 от ДР на ЗАП е приел, че в конкретният случай, не е доказано осъществения от обвиняемия превоз на пътниците да е бил такъв срещу заплащане, към определена от пътниците цел и с държан в готовност за това от обвиняемия автомобил. В тази връзка, безспорно се установява и доказва, че към момента на проверката на обвиняемия пари за превоза не са били платени, както и не се доказва да е имало постигнато съгласие между пътниците и Х. за такова плащане. В съдебната практика са налице и случаи, когато се приема съставомерност на деянието по чл.324, ал.1 от НК, когато превозът е осъществен по инициатива и с активното участие на самия деец - чакащи граждани на автобусна спирка или в район на автобусна спирка или автогара но, в конкретният случай безспорно се установява и доказва, че осъществяването на превоза не е станало по инициатива, респ. с активното участие на обвиняемия, а по инициатива на самите пътници, които в случая са и съседи на обвиняемия, както и близки роднини, които той е взел по тяхно искане с автомобила от домовете ѝм. Правилно, първоинстанционният съд е приел, че дали преди това някой от свидетелите е бил превозван от обвиняемия срещу заплащане, и дали някой от тях е имал намерение да плати е ирелевантно обстоятелство при преценката на относимите към настоящото обвинение конкретни факти, касаещи конкретните инкриминирани дата и място. Правилно, също първоинстанционният съд е приел, че включването на обвиняемия в списък на нелегални превозвачи, по които са осъществявани проверките от ОО на ДАИ, както и възприятията на св.Ф. за постоянно превозване на пътници от страна на обвиняемия не са и не могат да бъдат нито преки нито косвени доказателства, които да дадат основание на съда да приеме, че и в този конкретен случай осъществения от обв. Х. превоз отговаря на дефиницията на таксиметрв такъв, дадена в специалния закон, респ., за да се приеме, че с действията си от обективна и субективна страна обв.Х. е осъществил състава на чл.324, ал.1 от НК. В тази връзка, липсват доказателства обв.Х. да е бил предупреждаван от полицейските органи да не упражнява таксиметрова дейност без съответна правоспособност, което деяние ще е престъпление по чл.324, ал.1 от НК – предупреждение по чл.56 ЗМВР, според която норма полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред, липсват и доказателства да са били съставяни АУАН от контролните органи и за други случаи, след като се твърди, че обвиняемият бил включен в списък на „нелегални превозвачи”.

Ето защо, протестът се явява неоснователен, а протестираният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, в.в. с чл.338 НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 299 от 04.07.2014г., постановено по а.н.д.№ 417/2014г. по описа на Разградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР