Р Е Ш Е Н И Е

№ 69

гр.Разград, 22.10.2014г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ем.СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: Д.ВАСИЛЕВА

Д.ИВАНОВА

С участието на секретаря Д.Г. и прокурор Р.Г. разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА в.н.о.х.д.№ 290/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда от 29.07.2014г., постановена по н.о.х.д.№ 311/2014г. Разградският районен съд е признал подс.Т.С.Т. *** за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, в.в. с чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и т.5, в.в. с чл.194,ал.1, в.в. с чл.26, ал.1 от НК и го осъжда на лишаване от свобода за срок от три години, при строг първоначален режим, в затвор.

Със същата присъда съдът е признал за виновен подс.Н.Д.М. *** в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4,пр.1 и т.5, в.в. с чл.194, ал.1, в.в. с чл.26, ал.1 от НК и го осъжда на лишаване от свобода за срок от десет месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда съдът е признал за виновен подс.Р.А.М. *** в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и т.5 и т.7, в.в. с чл.194, ал.1, в.в. с чл.26, ал.1 от НК и го осъжда на лишаване от свобода за срок от една година, при общ първоначален режим, в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл.45 ЗЗД съдът е осъдил подсъдимите Т.Т., Н.М. и Р.М. да заплатят на Т.Х.Т. сумата от 360,00лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди.

Присъдени са разноските и ДТ върху присъденото обезщетение за имуществени вреди.

На основание чл.59, ал.1 НК е зачетено предварителното задържане на подс.Т.Т. до влизане на присъдата в сила.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от подс.Т.Т., в която сочи, че не е доволен от прекалено високата присъда.

В с.з. подс.Т. лично и чрез служ.защитник адв.М. поддържа подадената жалба.Излагат се доводи и съображения за явната прекомерна завишеност на наложеното наказание, за несъотвествието му с обществената опасност на деянието и дееца.Иска се , изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание.

Въззиваемият подс.Р.М. лично и чрез служ.защитник адв.Ал.М. заявява, че е доволен от присъдата и не я обжалва.

Въззиваемият подс.Н.М. при редовност в призоваването не се явява, за него служ.защитник адв.П.З..Същата заявява, че не обжалват присъдата, постановеното наказание е благоприятно за подзащитния ѝ.

Гражданският ищец Т.Т. заявява, че предоставя на съда да реши по жалбата.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна, излага съображенията си за това. Предлага присъдата да остане в сила.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна проверка правилността на присъдата на основание чл.313 и чл.314 НПК, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол.Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения и правни изводи:

Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на гл.27 НПК, при хипотезата на чл.371, т.2 НПК.

Установено е, че подс.Т.Т. е осъждан с присъда по н.о.х.д.№202/2011г. на РС-Исперих, изм. с Решение от 30.12.2011г. на РОСъд, подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1,т.7, в.в. с чл.194, ал.1,в.в. с чл.28,ал.1 от НК и в.в. с чл.58а, ал.1 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от една година, при строг първоначален режим в затвор.Присъдата влязла в сила на 30.12.2011г.

С Определение от 14.03.2012г. по ч.н.д.№ 202/2011г на РС-Исперих на осн. чл.25, ал.1 НК на Т. е определено общо наказание по влезлите в сила присъди по н.о.х.д.№ 222/2011г. на РС-Разград, по н.о.х.д.№418/2011г. на РС-Разград, по н.о.х.д.№ 202/2011г. на РС-Исперих, изм. с Решение по в.н.о.х.д.№303/2011г. на РОСъд, в размер на най-тежкото лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.24 от НК определеното общо наказание е увеличено от една година и шест месеца.Определението вляазло в сила на 30.03.2012г.

Установено е, че на 06.08.2012г. Т. е освободен от зтвора, изтърпял наложеното му общо наказание от една година и шест месеца.

Това осъждане обуславя квалификация опасен рецидив по см.на чл.29, ал.1, б”а” от НК за новото деяние извършено от подс.Т..

Установено е, че с Определение по н.о.х.д.№ 180/2011г. на РС-Исперих е одобрено споразумение, влязло в сила на 21.09.2011г., с което подс.Р.М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5, в.в. с чл.194, ал.1 от НК, в.в. с чл.63, ал.1, т.3 от НК му е било наложено наказание пробация: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца, два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от девет месеца.

Това осъждане обуславя повторност по см.на чл.28, ал.1 от НК за новото деяние извършено от подс.Р.М..

Установено, че св.Т.Х.Т. бил регистриран земеделски производител от 2010г. и отглеждал агнета, овце и кози в овчарник, находящ се в с.О., обл.Разград. Животните били отделени в различни помещения, овчарникът бил ограден с ниска ограда, външната врата се заключвала с катинар, ключ за който притежавал само св.Т.. Вратите на отделните помещения за животните не се заключвали. Понякога св.Т. забравял да заключи външната врата, но от вътрешната страна слагал метално приспособление.

Подсъдимите Т.Т., Р.М. и Н.М. познавали св.Т., тъй като преди време работили за него. На 20.01.2014г. през деня тримата се срещнали, разговаряли и решили да отидат до овчарника на св.Т. *** и да откраднат агнета, в момента имало търсене на животни. До с.О. се придвижили с л.ав. „Форд Фиеста” с рег. № ***, притежаван от подс.М., но не регистриран на негово име, покупката не била оформена по надлежния ред. Тримата пристигнали в с.О. около 22,00ч. и отишли до овчарника на св.Т.. Подс.Т. прескочил оградата и отворил външната врата, през която влезли другите двама подсъдими М. и М.. Тримата отишли до вратичката към кошарата на овцете, която не била заключана и влезли вътре. Взели пет овце порода „плевенско черноглаво”, които били бременни и имали ушни марки, всяка с тегло по 70 кг. Натоварили животните в автомобила и с него се отдалечили от мястото. По пътя подс.Т. отрязъл ушните марки на овцете и ги изхвърлил. Установено е, че още същата вечер продали две от овцете на св.Б.Б.от с.Г.И. за сумата от 200,00 лв. По-късно той ги продал на преминаващи търговци.

След това тръгнали към с.П., обл.Търговище, където подс.Т. имал познат св.В.Г., който също се занимавал с отглеждане на животни- овце и телета. Пристигнали около 05,00 ч. сутринта. Подсъдимите продали останалите три овце на св.В.Г. за сумата от 300,00 лв.

Установено е, че на 05.03.2014г. св.Т. отишъл в с.П. и св.В.Г. му върнал трите овце закупени от подсъдимите.

На 14.02.2014г. тримата подсъдими се събрали в дома на подс.М. в с.Г.И. и решили отново да отидат до овчарника на св.Т. и да откраднат агнета. Тръгнали с автомобила на подс.М., като предварително смъкнали задната седалка, за да има място за животните. Пристигнали в с.О. и спрели автомобила на около 100 м. от овчарника. Подс.Т. прескочил оградата, подс.М. докарал колата до постройката. Подс.Т. започнал да носи агнета, подавал ги на подс.М., а след това ги поемал подс.М.. Натоварили животните в автомобила и тръгнали към с.П.. Около 04,00 ч. на 15.02.2014г. пристигнали в селото и отишли към кошарата на св.В.Г.. Подс.Т. обяснил, че имал спешна нужда от пари и агнетата били негови. Договорили се за по 100лв. всяко и подсъдимите му оставили агнетата. Парите св.В.Г. предал на подс.Т. няколко дни след получаване на животните.

Установено е, че на 28.02.2014г. с протокол за дброволно предаване св.В.Г. е предал едно агне, порода „плевенско черноглаво” с тегло 40 км., едно агне, порода „плевенско черноглаво” с тегло 33 кг., едно агне порода „плевенско черноглаво” с тегло 35 кг. и едно агне същата порода,с тегло 30 кг., които с разписка от същата дата били върнати на св.Т..

От заключението на оценъчната експертиза се установява, че справедливата пазарна стойност на 4 бр. агнета е общо 759,00 лв..

От допълнителното заключение на оценъчната експертиза се установява, че справедливата пазарна стойност на отнетите 5 бр. овце е общо 900,00 лв.

Общата стойност на отнетите животни е 1659, 00 лв.

Тази фактическа и правна обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт първоинстанционният съд е приел за установена /чл..373, ал.3 НПК/ и въз основа на направеното самопризнание на тримата подсъдими, които са заявили, че признават изцяло фактите изложени в обстятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Правилно съдът е приел, че самопризнанието на тримата подсъдими в случая, се подкрепя от всички събрани на ДП доказателства по установения в НПК ред и начин и представляват годни доказателствени средства.

Анализът на всички събрани на ДП доказателства: обясненията на подсъдимите Р.М., Т.Т. и Н.М. – годни доказателствени средства, показанията на свидетелите Т.Т., Ил.С., А.М., В.Г., Б.Б., Ст.А., Г.С., заключенията на оценъчната експертиза, писмените доказателства, преценени по отделно и в съвкупност даде основание и на въззивния съд да приеме, че автори на инкриминираното деяние са подсъдимите Т., М. и М. както и, че с действията си от обективна и субективна страна са осъществили състава на денията за подс.Т. по чл.196, ал.1, т.2, в.в. с чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и т.5, в.в. с чл.194, ал.1, в.в. с чл.26, ал.1 от НК, за подс.М. по чл.195, ал.1, т.4, пр.1, т.5, в.в. с чл.194, ал.1, в.в. с чл.26, ал.1 от НК и за подс.М. по чл.195, ал.1, т.4, пр.1, т.5 и т.7, в.в. с чл.194, ал.1, в.в. с чл.26, ал.1 от НК.

Съдът кредитира за достоверни показанията на свидеителите, които са логични, последователни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се, в съответствие с конкретно установените по дело факти и обстоятелства. Заключенията на вещото лице по оценъчната и допълнителна такава експертиза, са извършени обективно и компетентно, ясни и обосновани и не будещи съмнение относно тяхната правилност, поради което са кредитирани от съда като обективни и достоверни.

Правните изводи и съображения на първоинстанционния съд относно правната квалификация на извършеното от подсъдимите деяние са изградени въз основа на конкретно установените факти и обстоятелства по делото признати от подсъдимите, споделят се изцяло от въззивния съд, поради което не следва да се преповтарят.

Неоснователно се явява възражението на подс.Т. за явната несправедливост на наложеното му наказание.

За деянието по чл.196, ал.1, т.2, в.в. с чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и т.5, в.в. с чл.194, ал.1, в.в. с чл.26 ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода в границите от три до петнадесет години.

Касае се, за деяние с висока степен на обществена опасност въздигнато от законодателя като такова и конкретно извършено с висока степен на обществена опасност.

Правилно в случая, първоинстанционният съд съобразно нормата на чл.373, ал.2 НПК е определил наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като се е ръководил от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, обсъдил е всички обстоятелства за отговорността на подсъдимия, съобразно нормата на чл.54 НК, определил е наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода, намалил така определеното наказание с една трета, и постановил подс.Т. да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от три години, при строг първоначален режим,в затвор, съобразно специалните изисквания на ЗИНЗП-чл.60, ал.1, в.в. с чл.61, т.2. Така редуцирано, наложеното наказание на подс.Т. се явява по размер-минимума на предвиденото по закон.

В случая, не са налице основания за приложението на хипотезата на чл.55, ал.1 т.1 от НК за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както правилно е приел и първоинстанционният съд с приложението на чл.54 от НК.

При индивидуализацията на наложеното на подс.Т. наказание първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че същият е многократно осъждан извън осъждането,обуславящо в случая квалификацията опасен рецидив, все за престъпни посегателства на чужди движими вещи; правилно е приел, че това сочи на една действително недобра характеристика и изградени престъпни навици, което дава основание да се приеме, че той е личност с една по-висока степен на лична обществена опасност. Отчетен е и начина, по който е извършено инкриминираното деяние, в случая извършено в условията на продължавано престъпление – обект на посегателство са били на два пъти животни, собственост на един и същ човек, при това познат на подсъдимия, при който е работил, проявената престъпна упоритост и в този случай.

Правилно, съдът е отчел като смекчаващо вината обстоятелство самопризнанието на подсъдимия депозирано още на досъдебното производство, както и възстановяването на част от щетите. Неоснователно и голословно се явява възражението, че първоинстанционният съд не е дал възможност на подсъдимите да възстановят останалата част от причинената щета на св.Т.Т.. Първоначално, делото е било насрочено за 24.06.2014г., когато не е бил даден ход, а отсрочено за 29.07.2014г., когато е било разгледано и решено. По този начин, е било дадено от съда достатъчно време за възстановяаване на щетите, от което не са се възползвали подсъдимите. При действително добро желание и възможност, доказателства за възстановяване изцяло на щетите би могло да се представят и пред възиззивния съд нещо, което не бе сторено от подсъдимите, включително и от подс.Т.Т..

Ето защо, при съвкупната преценка на всички изложени горе обстоятелства, определеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание на подс.Т. се явява напълно справедливо, съответно както на обществената опасност на самото деяние, така и на личната обществена опасност на самия деец и не са налице основания за изменение на присъдата в в тази и част.

В хода и на служебната проверка изцяло правилността на присъдата не се установиха основания за отмяна или изменение, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло, като правилна и законосъобразна.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, в.в. с чл.338 НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата от 29.07.2014г., постановена по н.о.х.д.№ 311/2014г. по описа на Разградски районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ