Р Е Ш Е Н И Е 76

 

Гр. Разград, 24.11.2014г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМИЛ  СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

 

с участието на секретаря Д.Г. и прокурора ОГНЯН ДАМЯНОВ, като разгледа докладваното от съдия Иванова ВНОХД № 302 по описа за 2014 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:         

Производството е с правно основание чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 18/29.05.2014г., постановена по НОХД № 257/2013г., Исперихският районен съд е признал подсъдимия М.А.А. *** за невиновен в това, че през периода 01.07.2009г.- 30.06.2011г. в гр.Исперих, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – управител на Лудогорска слава ЕООД гр.Исперих, е присвоил чужди пари- 10 283.69 лева, собственост на Лудогорска слава ЕООД гр.Исперих, връчени в това му качество и поверени му да ги управлява – престъпление по чл.201 във връзка с чл.26, ал.1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по така повдигнатото обвинение.

Недоволна от така постановената присъда е останала Районна прокуратура гр.Исперих, поради което подава протест в срок, допълнен с писмени съображения към същия. По същество се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на присъдата. Иска се като неправилна и незаконосъобразна оправдателната присъда, постановена срещу подсъдимия, да бъде отменена и съответно същият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото спрямо него обвинение. В с.з. протеста се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура – Окръжния прокурор Дамянов, който навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата поради липса на мотиви, поради което предлага да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.

Защитникът на подсъдимия- адв.Д. моли да бъде оставен без уважение протестът, а присъдата да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна. Счита, че при напълно изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и правилни изводи досежно липсата на съставомерно деяние.

Подсъдимият не се признава за виновен и моли присъдата да бъде потвърдена.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Подсъдимият М.А.А. *** от 1996г. бил назначен за управител на Лудогорска слава ЕООД гр.Исперих с Договор за възлагане на управление на еднолично търговско дружество с общинско имущество с ограничена отговорност № 2/03.1996г. Срокът на действие на договора бил 3 години, като с последващи анекси срокът бил удължен до 30.01.2012г. Съгласно клаузите на договора, подсъдимият имал право да сключва, изменя и прекратява трудови и граждански договори, да налага дисциплинарни наказания, да стимулира и командирова персонала на дружеството, при спазване на действащата нормативна уредба, а така също и да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество /отдаване под наем или продажба/, чиято обща стойност не надхвърля 5 % от балансовата стойност на дълготрайните активи на дружеството. Същият бил длъжен да организира и ръководи лично дейността на дружеството съобразно действащото законодателство, като по въпросите от компетенстност на Общото събрание в съотвествие с чл.137 от ТЗ иска разрешение от доверителя- Община Исперих. Лудогорска слава ЕООД гр.Исперих през този период имало предмет на дейност производство на стоки и услуги, а Община-Исперих била едноличен собственик на капитала на дружеството.

През инкриминирания период 2009-2011г. дружеството притежавало и ползвало товарен автомобил Форкваген с рег.№ РР 2309 АК, който бил в лошо техническо състояние и често се повреждал. За този автомобил била определена разходна норма за гориво и водена пътна книжка с вписване на показанията на километража, заредени горива, изминати километри, работа и направление по което е ползван, отбелязани били и ползваните горива и масла.

Във връзка с честите повреди по служебния автомобил, подс.А. през м.юни 2009г. отшиъл при св.Адил Решидов- кмет на Община Исперих по това време, и го запознал с проблема с липсата на транспортни средства на дружеството, като поискал разрешение да ползва собствения си автомобил или автомобили на негови работници за дейността на дуржеството, като ги зарежда с горива за сметка на Лудогорска слава ЕООД. Св.Решидов му отоговорил, че е съгласен за това, но “всичко да става по законен ред и начин”. Писмено искане от страна на подс.А. за зареждане на лични автомобили за сметка на дружеството и ползването им при дейността му не било постъпвало в Общинската администрация, респективно не било давано писмено разрешение за това от страна на Общинския съвет и кмета на Община Исперих, въпреки проведения между М.А. и А.Р. разговор по този въпрос и даденото устно съгласие от последния.

След този разговор с Кмета на Община-Исперих, подс.М.А. в качеството си на управител на Лудогорска слава ЕООД гр.Исперих, разрешил на работници на дружеството /О. А., С. Х., Т. Т. и Н.К./ да зареждат горива- газ ПБ, нафта и бензин на бензиностанция Тир Транс ООД гр.Исперих, ползвани от тях автомобили във връзка с работата за сметка на дружеството. Подсъдимият не определил изрично с нарочен акт кои работници какви автомобили да зареждат, но завел работниците заедно с автомобилите, които щели да зареждат, и ги представил пред слуижителите на бензиностанцията. Впоследствие лично подсъдимият разрешавал устно на съответния работник стойността или количеството гориво, което да заредят в ползвания автомобил. Пътни листи и пътни книжки за всеки един от ползваните лични автомобили на работниците, които зареждали, не били издавани от дружеството. Не било определено и по какви разходни норми и как следва да се отразяват изминатите километри и разходваните горива, по какъв начин да се отчита от съответния работник пред дружеството- каква работа е извършена или следва да се извърши със съответния автомобил и какво количество е зареденото гориво, какво да стане с неизразходваните от съответния автомобил горива.

През инкриминирания период подс.А. разрешил и чрез вписване в лимитни карти да бъдат заредени и количества горива в туби и бутилки газ ПБ на обща стойност 2 313,11лв., които били използвани за отопление и в производството. За ползването им също нямало документ, който да посочва в каква работа при каква разходна норма се ползват, за отопление в какъв уред и каква разходдна норма.

За времето от 01.07.2009г. до 30.06.2011г. подс.А. зареждал и личния си автомобил Опел Астра с рег.№ РР 9437 АН с горива- бензин и газ от бензиностанция Тир Транс ООД гр.Исперих, като стойността на горивото била плащана с пари на Лудогорска слава ЕООД гр.Исперих. За ползването на автомобила си същият частично попълвал пътна книжка, подпечатана с печата на дружеството, в която били вписвани дата на пътуване, изминати километри и маршрут, без да се отбелязвали показанията на километража на тръгване и пристигане, ползвалия автомобила, а така също не се попълвали заредените количества гориво, анализ на разхода в километри, лимит на горива, разходна норма.

За посочения период по описаните начини били зареждани горива на обща стойност 10 283,69лв., които били разпределени по следния начин: - Личен автомобил на подс.М.А. Опел Астра с рег.№ **** на стойност 5 469,14лв.; - автомобили на работниците в дружеството /О. А. л.а.Трабант и Пежо с рег.№ РР 3124, С.Х. л.а.Фиат Типо и Опел Вектра, Т.Т. л.а.Опел Астра с рег.№ РР 7779/ на обща стойност 1 480,99лв.; - автомобил на св.Н. К. /счетоводител на дружеството/ Мерцедес с рег.№ **** на стсойност 1 020,45лв.; - в туби горива и газ в бутилки на обща стойност 2 313,11лв.

Заредените количества гориво били посвани в ежемесечни лимитни карти и в края на съответния месец били заплащани срещу представени фактури от Лудогорска слава ЕООД гр.Исперих, като плащането ставало в брой лично от подс.М.А..

При извършен планов вътрешен одит през 2012г. в Лудогорска слава ЕООД гр.Исперих, приключил с одитен доклад № 12/19.04.2012г. било установено, че за одитирания период 2008-2011г. дружеството е извършвало разходи за доставка на течни горива в противоречие с разпоредбите на чл.1, ал.1 от ЗСч, уреждащ всеобхватността и достоверността на счетоводната система в дружеството, както и на чл.4, ал.3 от същия закон регламентиращ документалната обоснованост на стопанските операции. За периода 2009-2011г. извършените разходи за течни горива били икономически необосновани, неефективни и неефикасни, поради това, че същите не били довели до желания резултат, а именно увеличаване на нетните приходи от продажба на услуги и реализиране като цяло на положителен финансов резултат.

Впоследствие била извършена и финансова инсекция от АДФИ- Доклад № ДИЗРЗ-0003/07.12.2012г., при която било констатирано, че въз основа на наличните документи- лимитни карти за периода от 01.07.2009г. до 30.06.2011г. управителят М.А. се е разпоредил със средства на Лудогорска слава ЕООД гр.Исперих за да се закупят от бензиностанция на Тир-Транс ООД гр.Исперих общо 265,653 ритра горива на стойност 8 414.08лв. за зареждане на МПС, които не били собственост на дружеството. Според инспектиращите управителят е знаел, че няма разрешение от Общинския съвет, съгласно което дружеството имало право да ползва лични автомобили за служебни цели, но въпреки това се бил разпоредил за закупуването на горивата, като по този начин в счетоводството на дружеството били отчетени разходи и изплатени суми за закупуване на горива за лични и други МПС, с което за Лудогорска слава ЕООД гр.Исперих настъпила вреда в размер на 8 414.08лв. Впоследствие със споразумени за прихващане от 22.11.2012г. и платежно нареждане от 27.11.2012г. подс.М.А. е възстановил на дружеството сумата от 8 414.08лв.

За извършениа нътрешен одит Кметът на Община Исперих уведомил РУП-Исперих, въз основа на което била извършена проверка, а впоследствие било образувано и настоящото ДП.

Съгласно заключенията на вещото лице по назначените съдебно-счетоводни експертизи в хода на досъдебното и съдебното производство се установява, че счетоводното отчитане на изразходваните горива пред инкриминирания период е отразено по тримесечие в счетоводните справки. Пътни листи и друг вид документи за извършената работа с лични МПС за сметка на дружеството няма с изключение на л.а.Опел Астра с рег.№ …. Според първоначалната експертиза общата сума на заредените горива за лични МПС, за което подс.М.А. се е разпоредил без да има разрешение на Общински съвет- Исперих възлиза на 10 283.69 лв., от които били възстановени 8 414.08лв.

В допълнителните експертизи вещото лице е посочило в табличен вид подробно по дни и какви количества горива са заредени, на каква стойност и за кой автомобил. По отношение на процесните фактури вещото лице посочва, че за периода 01.07.2009г. до 30.06.2011г. същите са съставяни от Тир Транс ООД гр.Исперих на Лудогорска слава ЕООД гр.Исперих в края на всеки месец, през който било зареждано гориво на основание издадените лимитни карти по дни, видове горива и МПС, за които са зареждани, данъчни са и съдържат всички реквизити по ЗСч, осчетоводени са в двете дружества, включени са в дневниците за покупки, респ. за продажби. От направената съпоставка между лимитни карти и фактури за продадени горива не е установена разлика. Лимитните карти за процесния период са на обща стойност 22 176.25 лв., а фактурите- 22 215.35лв., в които са включени и 6 бр.масла и добавки на обща сотйност 39.10лв., колкото е и разликата между двете суми. При направената съпоставка от вещото лице между лимитни карти, фактури за закупени материали или реализирана продукция и пътни книжки на служебен автомобил Фолксваген Мултиван с рег.№ **** и на личен автомобил Опел Астра с рег.№ **** се установява, че зареденото гориво на различните автомобили са отчитани по пътна книжка на служебния автомобил и няма идентичност между зареждане по лимитна крата, реализация на продукция и пътни книжки съгласно приложението. В с.з. вещото лице посочва, че е налице съвпадение за три от датите, посочени в приложението.

Изложената фактическа обстановка, съдът намира за установена по несъмнен начин с оглед на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, които по същество са единни, непротиворечеви и съдът ги кредитира изцяло.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Протестъп е неоснователен, а обжалваната присъда е законосъобразна, обоснована и правилна, поради което следва да бъде потвърдено.

По същество, обвинението е недоказано, тъй като подс.М.А. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК.

За съставомерността на присвояването и  общите принципни характеристики на присвоителните престъпления, на първо място, е необходимо  да се посочи,  че присвоителното деяние по съществото си е акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждо имущество в свой или чужд интерес. Противозаконното разпореждане  винаги е налице, когато деецът се разпореди юридически или фактически с чуждите вещи, без да има право на това разпореждане, с цел пряко удовлетворяване на своя или чуждия интерес.

От друга страна, деецът следва да има длъжностно качество, като не е необходимо връчването или поверяването на имуществото да е станало с формален писмен акт. Достатъчно е длъжностното лице да е встъпило в изпълнение функциите си по управление на имуществото. Характеристиките на присвояването, чиито признаци са описани конкретно в нормата на чл. 201 НК, сочат, че предмет на престъпление е чуждо имущество, като деецът има фактическа власт върху предмета и на тази основа се осъществява изпълнителното деяние - актът на противозаконното юридическо или фактическо разпореждане винаги в свой или чужд интерес.

Правилно е установено от първоинстанционния съд, че подс.А. безспорно е притежавал качеството длъжностно лице. По силата на сключен договор за управление между него и кмета на Община-Исперих, той е заемал длъжността „управител” на Лудогорска слава ЕООД гр.Исперих. Като такъв, нему е било вменено в задължение да събира, разходва и отчита парични средства, т.е. е осъществявал дейност по пазене и управление на чуждо имущество, тъй като съгласно т.2.3 от договора за управление управителят на дружството имал право да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество, чиято обща стойност не надхвърля 5 % от балансовата стойност на дълготрайните активи на дружеството. Следователно имуществото на Лудогорска слава ЕООД гр.Исперих е било връчено на управителя и поверено му до го управлява до определена стойност и по този начин същият е имал фактическа власт върху вещите, респ.финансовите средства.

Въззивният съд споделя доводите на първоинстанционния съд досежно факта, че подс.А. е имал право да се разпореджа с повереното му имущество до определена стойност, като правилно е прието, че не е било необходимо съгласие от принципала- Общински съвет-Исперих относно ползването на лични автомобили за дейността на дружеството, тъй като това е дейност по оперативното му управление и именно управителят на дружството е притежавал необходимата компетенстност да разпореди използването на лични автомобили при и по повод изпълнение на дейността на дружеството. Фактът, че подс.А. не е издавал нарочни заповеди за това и не е разпоредил да бъдат оформяни по надлежния ред необходимите за това пътни книжки и др.документи може да доведе до негова имуществена, респ.административна отговорност, но не непременно и до наказателна. По несъмнен начин се установява, че зарежданите през процесния период горива по лимитни карти съответстват на заплатените от дружеството по процесните фактури. Освен това от показанията на свидетелите и обясненията на самия подсъдим се установява по несъмнен начин, че автомобилите са ползвани във връзка с дейността на дуржеството. В тази връзка показанията на свидетелте се подкрепят и от фактурите за закупуване на материали и реализиране на продукция, а така също и от заключението на вещото лице. Последното сочи, че действително за част от фактурите и лимитните карти е налице съвпадение между датите на зареждане и датите на пътувания с личните автомобили за реализиране на продукция или закупуване на материали.

На последно място, настоящият състав споделя изводите на районния съд досежно присвоителното деяние, а именно – че не е доказано безспорно и категорично, че подсъдимият е присвоил и се е разпоредил в свой или чужд интерес с чуждите средства. Мотивите на съда в тази насока са подробни и обосновани, поради което не следва да бъдат преповтаряни от въззивния съд. Всичко това води до единствения обоснован и категоричен извод, че обвинението срещу подс.А. не недоказано и необосновано.

С оглед на гореизложеното, присъдата на Исперихския районен съд следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 18/29.05.2014г. по НОХД № 257/13г. по описа на Исперихския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.

ДГ