ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Д. Василева

2. Д. И.а

секретар Д.Г., с участието на прокурора О. Дамянов, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №311 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл. НПК.

Постъпил е протест от РП-Разград против Присъда №342/30.07.2014 г. по нохд №487/2014 г. на Районен съд Разград в частта, в която подсъдимият е признат за невиновен. Оплакванията са, че присъдата е необоснована. Прокурорът счита, че безспорно е установено, че подсъдимия е извършил престъпление по чл. 198 НК. Сочи, че очилата са предадени от подсъдимия с обяснение, че са на негов познат, което обуславя намерението му да присвои очилата. Искането е за отмяна на присъдата и признаването му за виновен като съответно се наложи наказание при условията на чл. 55, ал. 1 НК - 6 месеца лишаване от свобода, което да бъде взето предвид при определянето на общото наказание за всичките престъпления.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Счита, че безспорно е установено, че подсъдимият е употребил сила като е дръпнал пострадалата за ръката и свалил очилата от лицето й, след което ги прибрал в себе си, което обуславя и извод, че е имал намерение да ги присвои. Прокурорът счита, че тези действия осъществяват състава на престъплението по чл. 198 НК.

Защитникът на въззиваемия адв. Коцев счита, че присъдата е правилна и законосъобразна и моли съда да я потвърди. Счита, че е установено, че употребената сила е целяла да улесни извършването на блудството и че няма намерение за присвояване, тъй като подсъдимия е заявил, че възнамерява да върне очилата.

Въззиваемия И.Ц.Н. ***, ЕГН ********** заявява, че не е мислел да присвоява очилата, да ги върне на приятел на пострадалата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

Въззивният протест е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба.

С протестираната присъда №342/30.07.2014 г. по нохд. №487/2014 г. Районен съд Разград признал за виновен И.Н. за престъпление по чл.150, ал.1 НК, за което му наложил наказание лишаване от свобода в размер на 2 години, отложено на основание чл. 66 НК за срок от 4 години и за извършено престъпление на същата дата по чл.150 ал.1 НК и му е наложено наказание 1 година и 8 месеца, отложено за изпитателен срок от 4 г. и определено общо наказание в размер на 2 години, на основание чл. 66 НК отложено за срок от 4 години. Със същата присъда Н. е признат за невиновен за това, че на 11.07.2014 г. е отнел чужда движима вещ – 1 бр. слънчеви очила от владението на М. П. К. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и е оправдан по обвинението по чл.198, ал.1 НК.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 372 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласил да не се събират доказателства за тези факти, а съдът с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

След анализ на събраните доказателства и при условията на чл. 373, ал. 3 НПК по делото е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият живее в гр. Разград.

През нощта на 10.07.2014 г. срещу 11.07.2014 г., Н. употребил значително количество алкохол /1 литър концентрат и бира/. От сутринта на 11.07.14 г., без да е спал преди това, продължил да пие бира и концентрат в градинката на хотел "Централ" срещу магазин "Билла".

В 16,30 ч. на същия ден край беседката, където стоял Н., минали свидетелките К. и Ш., и двете на 16 години. Те не познавали подсъдимия. Приближавайки го, Н. станал от пейката на която стоял и тръгнал срещу тях. Достигайки до К., той застанал пред нея, хванал я за едната ръка, като я стиснал силно, а с другата ръка започнал да опипва гърдите, лицето и тялото й. Пострадалата се уплашила и казала на Н. да я остави и да преустанови действията си, но той продължил да я опипва. В следващ момент, без да пуска ръката на свидетелката която бил хванал, Н. се пресегнал с другата си ръка към главата й и взел слънчевите й очила, които тя носела. К. продължила да се опитва да се отскубне от Н. и настояла той да върне очилата й, което обаче подсъдимият не направил, а вместо това ги прибрал в себе си. През това време Ш., която стояла до тях, също настоявала подсъдимия да остави приятелката й на мира. В крайна сметка К. успяла да освободи ръката си от подсъдимия и побегнала в посока към хотел "Ценфал". Междувременно Н. успял да хване ръката на другата пострадала с лявата си ръка и по същия начин започнал да я опипва със свободната си дясна ръка по лицето, тялото и гърдите. Ш. се теглела и повтаряла на подсъдимия да я остави. Успяла да се оскубне от Н., като издърпала ръката си от неговата и бързо се отдалечила към К., която я изчаквала зад дърво в градинката.

Посочените действия на подсъдимия били възприети от свидетелите П., Б. и А., които се намирали в близост до беседката, в която бил седнал подсъдимия.

Междувременно пострадалите позвънили на тел. 112, на който информирали за случилото се и малко след това на место пристигнал полицейски автопатрул, в който били включени свидетелите И., М. и И.. Тримата провели разговор със свидетелките, които им посочили за извършител на деянието подсъдимия, който отново бил седнал в беседката и продължавал да пие алкохол. Още там подсъдимият предал на органите на полицията очилата, които бил взел от свидетелката К., за което бил изготвен и протокол за доброволно предаване по ДП от 11.07.2014 г. и които по - късно били върнати на пострадалата.

След това служителите на РУП Разград отвели подсъдимия в сградата на управлението за изясняване на случилото се, където му било предложено да даде кръв за кръвна проба и той се съгласил да му бъде взета такава.

Заключението по назначената химическа експертиза установява наличе на етилов алкохол в кръвта на обвиняемия от 3,84 на хиляда. Видно от заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, към момента на осъществяването на деянието концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била 4,44 промила, отговаряща на много тежка степен на алкохолно повлияване. При същото силно са нарушени равновесието, походката, координацията на движене, вниманието и концентрацията, забавени са реакциите и мисленето, говорът е неразбираем, тежко епотисната дейността на централната нервна система. Назначените по делото комисионни съдебно-медицински експертизи не установяват видими травматични увреждания по главата тялото и крайниците на подсъдимия и свидетелките Ш. и К.. Вещите лица сочат в заключенията си, че при евентуални блудствени действия не винаги остават такива следи.

Според заключението по назначената по делото оценъчна експертиза стойността на очилата на св. К., които са били взети от подсъдимия е 10,00 лв.

Назначените в хода на досъдебното производство комплексни психиатрично-психологиески експертизи на двете пострадали, установяват че, както К., така и Ш. не страдат от психично заболяване. И двете разполагат с висок интелектуален потенциал и много добри когнитивни годности, което им дава възможност да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото. Вещите лица сочат, че свидетелките могат да участват във фазите на наказателното производство и да дават правилни и достоверни показания относно фактите имащи отношение по делото.

В заключението, касаещо К., се сочи, че тя е преживяла силен страх и шок от претърпения инцидент. При освидетелстваната негативните чувства са свързани най-вече с посегателство над личността и страх от увреда и водят след себе си засилен тревожност, раздразнителност, безпокойство, негативни мисли, депресия и т.н. В заключението се сочи и идентифициране на соматични симптоми у пострадалата свързани с възпаление на кожата на лакътната става/псориазис/, като пряко последица от преживения стрес, вследствие инцидента. Високия интелектуален потенциал, правилната оценка и креативност, позволяват на пострадалата правилно да разбира значението на извършените спрямо нея действия и да им противодейства. По отношение на Ш., вещите лица не са отчели трайни негативни последици от посегяателството върху психичното й развитие, като същата е преживяла адаптационна реакция вследствие на стреса от уплахата от преживения инцидент. За тази свидетелка, ексепртите също сочат, че високия й интелектуален потенциал, правилната оценка и креативност и позволяват правилно да разбира значението на извършените спрямо нея действия и да им противодейства.

Заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, установява че подсъдимият не страда от психично заболяване или интелектуален дефицит. Не се установяват данни за патологични форми на опиване и психотичност. Подсъдимят е със запазени базисни психични годности, което дава основание експертите да считат, че по време на извършване на деянието подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване. Независимо от тежестта си, същото само по себе си, не е предпоставка за липса на възможности за разбиране и ръководене на действията, поради което в заключението се сочи, че Н. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При подсъдимия не се регистрират данни за сексуални девиации, като механизмът на деянието не е патологичен и се дължи на дезинхибиращото действие на алкохола.

При установяване на тази фактическа обстановка съдът е взел предвид и подложил на анализ, както самопризнанието на подсъдимия, така и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели К. (л. 14 и 30), Ш. (л. 17), П. (л. 20), Б. (л. 22), А. (л. 24), И. (л. 26), М. (л. 28), И. (л. 32).

Показанията на свидетелите са последователни, логични и допълващи се и не съдържат противоречия, относно съществени обстоятелства. Тази фактическа обстановка не се оспорва и от подсъдимия, който е поискал разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Показанията се подкрепят и от се подкрепят и от останалите веществени доказателства - протокол за доброволно предаване, постановление за връщане на веществени доказателства, заключения по назначените по делото оценъчна експертиза, съдебномедицински експертизи, комплексни съдебнопсихиатрична и психологическа експертизи.

Районният съд е извършил и отразил в мотивите анализ на събраните доказателства и ясно е посочил какво приема за установено и въз основа на кои доказателства. Приетата за установена от РС фактическа обстановка се споделя от състава на ОС Разград.

Подсъдимият е наказателно отговорен, като пълнолетно и вменяемо лице към момента на извършване на деянието. Н. е разбирал е свойството и значението на своите действия и е могъл да ръководи постъпките си. Изготвеното по делото писмено заключение на комплексна експертиза установява, че подсъдимият не страда от психично заболяване и интелектуален дефицит и при извършване на деянието е бил в състояние на алкохолно опиянение.

Описаните действия на подсъдимия - опипвал гърдите, лицето и тялото на пострадалите, като за да преодолее съпротивата им е използвал сила – стискал ги за ръката, по отношение на св. К. и св. Ш. съставляват блудствени действия – действия, извършени с цел да се възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, и то чрез употреба на сила, по смисъла на чл. 150 НК. Силата е употребена от подсъдимия, за да задържи пострадалите в близост до себе си и извърши намислените действия. Физическия допир до тялото на пострадалите чрез поставянето на длан върху лицето и гърдите им, по своето естество цели да възбуди и удовлетвори полово желание. Деянията осъществяват от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 150, ал. 1 НК. Осъществени са при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал съставомерните признаци на престъплението, включително и несъгласието на пострадалите, с извършваните от него действия, поради което и е искал да сломи тяхната съпротивата, чрез физическо насилие. Действията са извършени от Н., за да бъде постигната преследваната от него цел по възбуждане и удовлетворяване на половото му желание. Престъпленията по чл. 150 НК засягат половата неприкосновенност на различни граждани и са извършени в условията на реална съвкупност.

По отношение на обвинението за престъпление по чл. 198 НК.

Установено е, че подсъдимият, докато държал и опипвал пострадалата - св. К., е взел слънчевите очила, които носела, и ги поставил на главата си. По-късно при идването на служителите на МВР, един от тях взел очилата от Н.. Съставен е протокол за доброволно предаване от 11.07.2014 г. (л. 96) в който Н. вписал, че „очилата са на приятел”. На 11.07.2014 г., според изготвената експертиза (л. 49), към момента на извършване на деянието, съответно и при съставяне на протокола, концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била 4,44 на хиляда, което отговаря на тежка степен на алкохолно опиване. Съставът на ОС Разград намира, че действията на подсъдимия са били насочени и имали за цел осъществяване на насилствено блудство с двете пострадали. Поради това въззивният съд споделя приетото от РС Разград, че не се установява нито упражнено насилие, целящо да преодолее съпротива на жертвата, с цел да отнеме вещта й, нито намерение за присвояване. Съдът намира, че действията на подсъдимия не съставляват престъпление против собствеността и не са имали за цел противозаконно облагодетелстване чрез придобиване на вещта, собственост на пострадалата, без нейно съгласие. Изпълнителното деяние при грабежа започва с началото на принудата, упражнена с цел за отнемане на вещта, и завършване с факта на това отнемане. Грабежът е сложно присвоително престъпление, като за да е осъществен фактическия състав на престъплението следва да е налице:

- упражняване на сила или заплашване с оглед отнемането на вещ от чуждо владение

- отнемане на тази вещ с намерение за присвояване.

Съдът намира, че и двата елемента не са налице, тъй като не намира основание да приеме, че у подсъдимия се е формирал умисъл да присвои вещ, собственост на подсъдимата, нито съзнание, че употребява сила, за да улесни отнемане на очилата.

Действително Н. е употребил сила, но насочена към осъществяване на посегателство срещу половата неприкосновеност на пострадалите. Установил е фактическа власт върху очилата на свидетелката – взел ги от нея и ги поставил на главата си, но без да се установява намерение за присвояване или желание за материално облагодателстване. Нито е напуснал местопрестъплението, нито е опитал да укрие вещта, която е отнел.

Правните изводи на първоинстанционния съд, относно съставомерност и квалификацията на деянията, извършени от подсъдимия са правилни, в съответствие със закона и се споделят от състава на въззивния съд.

Подсъдимият е осъжда (л. 11) на пробация за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, извършено на 25.04.2008 г. с присъда, влязла в сила на 07.05.2008 г. и за престъпления по чл. 270, ал. 1 НК и престъпление по чл. 343в, ал.2 НК, извършени на 30.05.2010 г. по споразумение от 14.02.2011 г. на пробация, изтърпяна на 21.02.2012 г.

Наказанието, подлежи на определяне по правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, която задължава съда да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК. Правилно са установени от първата инстанция смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, съответно определените наказания са съответни на извършеното престъпление. Обстоятелствата от значение за определяне на наказанието са преценени при условията на чл. 54 от НК, в тяхната взаимна връзка и с оглед установеното за степента на обществена опасност на деянието и дееца, са довели до вярно индивидуализиране на съответните наказания. Това наказание съответства на извършеното и е необходимо и достатъчно за постигане целите по чл. 36 от НК. Така определените наказания са били редуцирани в съответствие с изискванията на чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета, съответно на две години и една година и осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 НК е определено общо наказание. Обосновано е прието, че са налице предпоставките на чл. 66 НК и отложено изпълнението на наложеното наказание.

Въззивният съд не установи при проверка на присъдата съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати в досъдебното производство и по време на съдебната фаза.

Изяснени са обстоятелствата по чл. 102 НПК, относно престъплението и участието на подсъдимия в него, характерът и размерът на вредите, причинени с деянието и обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия.

Присъдата и мотивите към нея отговорят на изискванията на чл. 305 НПК. Извършен е анализ на доказателства, изложени са подробни и ясни съображения.

Съставът на Окръжен съд Разград, счита че първоинстанционната присъда е законосъобразна, обоснована и справедлива, постановена при пълнота на доказателствата и без процесуални нарушения, поради което тя не страда от пороци, които налагат отмяната й или изменението й. Поради това присъдата следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №342/30.07.2014 г. по нохд №487/2014 г. на Районен съд Разград.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ