Р Е Ш Е Н И Е № 80

Гр.Разград, 30.10.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

С участието на секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдия Робева ВНЧХД № 312 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С Присъда № 300/04.07.2014г. по НЧХД № 128/2014г. Разградският районен съд е признал подсъдимия Д.Д.Д. за виновен в това, че на 28.12.2013г. в с.Гецово, общ.Разград е причинил на Ц.П.П. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – престъпление по чл.130, ал.1 НК, като на основание чл.78а НК го е освободил от наказателна отговорност като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Със същата присъда РРС е осъдил подс.Д.Д. да заплати на Ц.П. сумата 1500 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2013г. до окончателното изплащане, и е отхвърлил гражданския иск до първоначално предявения размер от 5000 лв като недоказан.

Недоволни от така постановената присъда са останали и двете страни в процеса.

Частният тъжител Ц.П. счита, че наложеното наказание в минималния размер не съответства на по-високата степен на обществена опасност на деянието и че при определяне размера на обезщетението РРС не е отчел всички релевантни обстоятелства. Моли за изменение на присъдата с увеличаване на наказанието и на размера на обезщетението.

Подсъдимият Д.Д.Д. се счита за невинен и моли да бъде оправдаван или делото да бъде върнато за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения. Алтернативно моли за намаляване на присъденото обезщетение.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: През м.декември 2013г. тъжителят Ц.П. живеел в дома на родителите си в с.Гецово, общ.Разград. В съседната къща живеел подсъдимия Д.Д.. Д. имал куче, което често лаело и смущавало семейството на П.. По този повод той неведнъж разговарял с Д., молейки да вземе мерки по отношение на кучето. На 28.12.2013г. сутринта откъм имота на Д. отново се чувал силен кучешки лай. П. позвънил на входната врата и се оплакал, че този терор не може да продължава. Двамата се скарали. Д. взел лопатката, която била подпряна на къщата му, и с дръжката й ударил П. по лицето. Това предизвикало обилно кървене от носа му. При последвалото посещение в Спешния център в МБАЛ-Разград рентгенологично било установено счупване на носните костици.

Назначената по делото съдебномедицинска експертиза е дала заключение, че пострадалият е получил: хематом на дясна орбита и кръвонасядане на долния клепач на ляво око; изразен оток, насиняване и изкривяване на носната преграда с гръб на дъгата към ляво – рентгенологично: счупване на носни кости; охлузване на кожата в дясната половина на горната устна подлежащо с разлят подлигавичен кръвоизлив към предверието на устната кухина. Описаните увреждания по своята медико-биологична същност обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Травмите са били получени от удар с твърд тъп предмет с удължена форма, ударът с който е попаднал косо в дясната половина на лицето. Консолидацията на счупените носни костици се осъществява за срок до 3 седмици, а останалите увреждания имат оздравителен процес за около 2 седмици.

В подрепа на горните факти са показанията свидетелите Пеньо П. – баща на тъжителя и Евгина Д. – съпруга на подсъдимия. Тези гласни доказателства по еднопосочен начин установяват, че на 28.12.2013г. е имало конфликт между тъжителя и подсъдимия, при който Д. е ударил П. с лопатата. Свидетелите нямат непосредствени възприятия за инцидента, поради което обясненията на подсъдимия, че е бил блъскан и обиждан от тъжителя, остават изолирани и лишени от доказателствена основа.

Подс.Д. е на 67 години, пенсионер, не е осъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Няма основание за връщане на делото за ново разглеждане. Във въззивната жалба на подсъдимия не се сочат конкретни нарушения на процесуалните правила, нито въззивният съд констатира такива при служебната проверка на присъдата.

По същество обвинението е доказано. Установено е, че подс.Д. е причинил на тъжителя П. увреждания, които обуславят разстройство на здравето му, неопасно за живота, и съставляват лека телесна повреда. Действал е с пряк умисъл като е съзнавал, че засяга телесната неприкосновеност на П. и е целял да му причини телесна повреда. Така деянието му получава правна квалификация по чл.130, ал.1 НК.

Пред въззивния съд защитата на подсъдимия възразява, че неговото поведение е било правомерно, докато тъжителят бил осъществил противозаконно влизане в чужд имот, принуда и обида. В тази връзка РРС е изложил подробни и аргументирани съображения, които изцяло се споделят от тази инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

При реализиране отговорността на подс.Д. правилно РРС е преценил наличието на всички формални изисквания по чл.78а НК. Предвиденото наказание за престъплението като умишлено е до 2 години лишаване от свобода или пробация, подсъдимият не е осъждан и от деянието не са настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. С оглед на това законосъобразно подс.Д. е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. РРС е наложил глобата в минималния предвиден размер, който съответства на характера и тежестта на престъплението, и в достатъчна степен води до изпълнение целите на наказателната репресия. РРС е приел, че по отношение на подсъдимия е налице едно отегчаващо отговорността му обстоятелство – че не е с чисто съдебно минало. Този извод е неправилен. Подс.Д. е бил осъждан през 1964г. и през 1966г., като към 28.12.2013г. е бил реабилитиран при условията на чл.88а НК. А реабилитацията, съгласно чл.85, ал.1 НК, заличава осъждането и отменя последиците от него. Следователно като реабилитиран, подс.Д. не се счита осъждан и съдебното му минало се явява необременено. Така липсват обстоятелства, които да отегчават отговорността на подсъдимия, като смекчаващи са и тези, че е нанесъл само един вредоносен удар и че е пенсионер. Въззивният съд не се съгласява с възприетото от РРС, че настойчивото поведение на пострадалия, който бил провокирал срещата с подсъдимия, представлява смекчаващо отговорността на последния обстоятелство. Провокацията не е дело на тъжителя, а на подсъдимия като собственик на животно, който не е положил необходимите усилия да упражни надзор върху кучето си, за да не пречи то на съседите. Но това не се отразява на определянето на наказанието глоба в минималния размер.

Относно гражданския иск РРС законосъобразно е преценил, че е налице фактическия състав по чл.45, ал.1 ЗЗД: противоправно поведение на подсъдимия – разглежданото престъпление; неимуществени вреди на пострадалия – претърпените от него болки и страдания; причинната връзка между двете, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Кумулативната даденост на тези предпоставки поражда пълната имуществена отговорност на подсъдимия, който следва да заплати на тъжителя съответно обезщетение. При определяне размера на обезщетението РРС не е спазил в пълна мяра изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Макар с един удар, на пострадалия са били причинени три травматични увреждания и едното от тях – счупването на носните кости е с дълъг оздравителен срок – 3 седмици. Това увреждане е било свързано с обилно кръвотечение, силни болки, продължително загрозяване и дискомфорт при хранене и дишане. Поради това адекватното обезщетение е в размер на 2500 лв, което се дължи, ведно с текущата законна лихва от датата на причиняване на телесната повреда до окончателното изплащане. В останалия размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК подс.Д. дължи направените по делото разноски, включително държавната такса върху размера на гражданския иск, каквато не е била присъдена от РРС.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.3 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 300/04.07.2014г., постановена по НЧХД № 128/2014г. по описа на Разградския районен съд В ЧАСТТА относно уважения размер на гражданския иск на Ц.П.П. против Д.Д.Д., като ГО УВЕЛИЧАВА от 1500 на 2500/две хиляди и петстотин/ лева и го ОТХВЪРЛЯ до първоначално предявения размер като неоснователен.

ОСЪЖДА подс.Д.Д. да заплати по сметка на РОС държавна такса върху размера на гражданския иск от 100 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.