Р Е Ш Е Н И Е № 85

Гр.Разград, 01.12.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

с участието на секретаря М.Н. и прокурора ОГНЯН ДАМЯНОВ, като разгледа докладваното от съдия Иванова ВНОХД № 337 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 410/24.09.2014г., постановена по НОХД № 588/14г., Разградският районен съд е признал подсъдимия Н.А.Н. от гр.София, за виновен в това, че на 28.08.2014г. в гр.Разград е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, изразяващи се в опипване на гърдите и половия орган, по отношение на лице навършило 14-годишна възраст- Р. Ш. А. от гр.Разград /на 73 години/, като деянието е извършено чрез сила- докато А. е била полулегнала на дивана й е запушил устата с дясната си ръка и седнал върху краката й, за да не може да се изправи и да се движи - престъпление по чл.150, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което да бъде изтърпяно при строг първоначален режим в затвор.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.Н.Н., поради което също я обжалва в срок, чрез защитника си- адв.Р.В.. В жалбата навежда доводи за необосонваност на присъдата, нарушанате на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Счита, че от събраните по делото доказателства обвинението не е доказано както от обективна, така и от субективна страна, поради което моли присъдата да бъде отменена, а подзащитния му бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение, алтернативно да бъде намалено наложеното наказание. В с.з. жалбата се поддържа на основанията, посочени в нея, като в последната си дума подс.Н. моли да му бъде намален затвора.

Разградската окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна, законосъобразна и обоснована, поради което предлага на съда да бъде потвърдена.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н.Н. е осъждан с присъда по НОХД № 53/2011г. на РС-Нави Пазар за деяние по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66 от НК за изпитателен срок от 3 години. Същият живеел в Р Германия на семейни начала с дъщерята на св.Р. А.- Ф. Р..

Пострадалата Р. А., на 73 години живеела в двуетажна къща в *** и двамата с подсъдимия се познавали много добре, предвид съжителството на последния с дъщеря й. Около три месеца преди инкриминараната дата, св.А. гостувала В Германия на дъщеря си и подс.Н., когато се уговорила с последния да се върне в България и да изгради в дворното място на къщата й пътека от плочи и камъни, за която тя била закупила материали.

В изпълнение на уговорката, на 28.08.2014г. около 16.00ч подсъдимият Н. пристигнал от Р Германия в дома на св.А. в гр.Разград. Около 19.00ч. си купил двулитрова бира и седнал пред къщата да я изпие. Почерпил с една чаша брата на съседката А. М., а останалата част от бирата изпил сам. През това време св.А. била в дома си на първия етаж. Дъщеря й Ф. се обадила чрез Интернет на преносимия компютър в къщата и А. извикала Н. да разговаря с нея. Двамата разговаряли дълго, като междувременно подсъдимият ипратил някого да му купи още два литра бира, която изпил пред компютъра по време на разговора. По това време св.А. легнала на леглото /дивана/, находящ се в коридора на първия етаж- помещението непосредствено до входната врата на къщата, намазала си коленете с лекарство, защото я болели и се завила с губер.

Около 23.00ч. подс.Н. приключил разговора с Ф. Р. и излязъл навън за да ползва тоалетната. След това се върнал и изгасил външното осветление, както и осветлението в коридорчето, където била А.. След това отишъл във врътрешната стая, където щял да нощува и останал там. Св.А. го попитала от стаята си защо бил угасил осветелението, тъй като не искала да стои на тъмно и още не била изпила лекарствата си. Подсъдимият не отговорил, но малко след това се върнал в коридорчето, където била А. и последната го чула да се блъска в ниската масичка, която била до дивана й. Казала му да включи осветлението, но вместо това подс.Н. отишъл до нея и с длан запушил устата й, без да каже нещо. А. се опитала да го изблъска, но той седнал на краката й както лежала и със свободната си ръка бръкнал в деколтето на блузата й и започнал да опипва и мачка гърдите й на голо. Поради възрастта си св.А. била трудно подвижна, но въпреки това направила опит да се освободи- дърпала се и се опитвала да изблъска подсъдимия, казала му да се махне и че ще го ухапе. Подс.Н. обаче не станал от нея, а продължил да запушва устата й с едната си ръка, а с другата бръкнал под полата на свидетелката и през долнището на пижамата й започнал да я опипва в областта на слабините. След това св.А. успяла да избута ръката му от устата си, отново му казала да я остави, защото щяла да се обади в полицията. Подсъдимият й отвърнал, че не го е страх от полицията и че се страхувал само от Господ. При това св.А. започнала да вика силно името на съседката си- “A., A.”, тъй като прозореца на помещението, където се намирали бил отворен и само една оградна мрежа деляла двете къщи.

Св.А. М. чула виковете на А. и също викайки я попитала дали да се обади в Бърза помощ, защото помислила, че А. е зле. Последната й извикала веднага да отиде при нея. Междувременно подс.Н. станал от краката на св.А. и отишъл във вътрешната стая. Св.М. отишла в дома на св.А. и видяла, че същата е силно уплашена, разтреперана и плачела. Последната обяснила на М. какво бил направил зет й. Свидетелката видяла, че подсъдимият е в другата стая и го попитала защо е направил това, при което и на нея подсъдимият отговорил, че не се страхува от нищо. М. помогнала на пострадалата А. да стане и двете излезли навън, където някой от съседите им, които междувременно разбрали за случилото се, се обадили в полицията. На място пристигнали полицейските служители Д.И. и В.В., които отвели подс.Н. от дома на А., а по-късно бил уведомен и дежурен разследващ полицай и образувано ДП.

Видно от заключението на назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза в резултат на описания инцидент пострадалата Р. А. е получила- насиняване на кожата в областта на десния лакет и палпаторна болезненост в областта на двете гръдни жлези, двете мишници и дясната подбедрица, без видими травматични увреждания в същите области. Описаното насиняване на кожата е резултат от нанесен удар или упражнен натиск с твърд тъп предмет и може да бъде получено по време, както се съобщава по делото. Същото е причинило на пострадалата болка и страдание.

Видно от заключението на назначената и изслушана съдебно-психиатрична експертиза, освидетелстванията Н.Н. не се води в регистрите на ОП към МБАЛ-Разград, не страда от психично заболяване. Съдебно-психиатричното изследване е установило, че по време не извършване на деянието, подс.Н. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване- лека степен, поради което е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към момента на съдебно-психиатричното изследване няма данни за психични, психологични и поведечнески отклонения, не се регистрират и възприятни разстройства. Поведението му илюстрира несъмнено присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на детайли, последователност и логичност на действията. Не се откриват психични отклонения, които да лишават Н. от годност да дава адекватни и достоверни обяктетия по случая, касаещи хода на съдебното производство. При изслушване на вещото лице в с.з., същото уточнява, че доколкото подсъдимият сочи на липса на спомен за деянието, та тази амнезия той избирателно ограничава само върху деянието, а помни всички други обстоятелства, което определя твърдяната амнезия като защитна теза. От друга страна последващата амнезия, дори да я има, не изключва вменяемостта към момента на деянието.

Изложената фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото писмени и гласни доказателстава, заключенията на вещите лица, които са единни и непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. В противоречие с тях досежно самото деяние са единствено обясненията на подсъдимия, който твърди, че не помни нищо относно действията си спрямо св.А.. Твърдяната от него “амнезия” съдът намира за защитна теза и желание за избягване на наказателната отговоност, оправдавайки действията си с алкохолно опиване до безпаметност. Напротив, както сочат самата пострадала А., св.М. и вещото лице действията на подс.Н. както по време на блудствените действия спрямо св.А. /опипването по гърдите и половия ораган, запошването на устата, за да не вика, заявяването, че не се страхува от полицията/, така и поведението му при пристигане на св.М. /заявявайки й, че не го е страх от полицията/ говорят, че същият много добре е осъзнавал както извършеното от него, така и последиците от това. Ето защо с действията си подс.Н. е целял именно да възбуди и удовлетвори собственото си полово желание без съвъкупление.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и обоснована.

По същество обвинението е доказано по един безспорен и несъмнен начин, тъй като на инкриминираната дата подс.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.150, ал.1 от НК, а именно е извършил действия /опипване на гърдите и половия орган/ с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст- пострадалата Р. А., на 73 години, като е употребил за това сила /запушване на устата на пострадалата, сядане на краката й, докато била легнала, за да не може да се изправи и да се движи/. Налице са всички обективни и субективни признаци на блудство по чл.150, ал.1 от НК. От обективна страна подс.Н. е предприел блудствени действия спрямо пострадалата А.- опипване на гърдите и половия й орган със специалната за това цел- да възбуди и удоветвори собственото си полово желание без обаче да се стига до съвъкупление. Всичко това е станало против волята и желанието на пострадалата, като за сломяване на нейната съпротива подс.Н. е уротребил сила- запушил е устата й с ръка, пречейки и по този начин да вика и да потърси помощ, а от друга страна е седнал на краката й, лишавайки я по този начин от възможността да се изправи и да се движи.

При опеделяне и индивидуализиране на наказанието първоинстанционния съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което е наложил едно справедливо и съответно на извършеното наказание. В случая действително са налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което и наложеното наказание следва да бъде определено между минимумам и средния размер, предвиден в закона, както е сторил и районния съд. Определеното наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затвор, се явава съоатветно както на обществената опасност на самото деяние /блудствени действия спрямо възрастна и болна жена, майка на фактическата съжителница на подсъдимия/, като и на обществената опасност и личността на самия подсъдим. Същото съдът намира, че ще осъществи в най-пълна степен както генералната, така и специалната превенция, с оглед превъзпитание и мотивиране на подсъдимия да спазва установените закони и морални принципи, лишавайки го от възможността да извърши други престъпления.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 410/24.09.2014г. по НОХД № 588/2014г. на РС-Разград.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

MH