РЕШЕНИЕ № 88

Гр.Разград, 11.11.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

СВЕТЛА РОБЕВА

при участието на секретаря С.Л. и прокурора ОГНЯН ДАМЯНОВ като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 339 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С Присъда № 44/25.09.2014г. по НОХД № 154/2014г. Кубратският районен съд е признал подсъдимия Д.В.Т. ***, за виновен в това, че на 14.10.2013 год. в землището на с.Сушево, обл.Разград, без редовно писмено позволително е добил и събрал от горския фонд дървета и части от тях, включително отсечени и паднали – 14 пр.куб.м. дърва за огрев – цер, на стойност 385.00 лева и 10 пр.куб.м. дърва за огрев - гледичия, на стойност 250.00 лева, всичко на обща стойност 635.00 лева, собственост на СЦДП-ДП „ДГС – Сеслав”– гр. Кубрат, с директор Красимир Иванов Тоджаров, поради което и на основание чл.235, ал.1 НК го е осъдил на 3 месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години, и на глоба в размер на 1000 лева.

Със същата присъда Кубратският районен съд е осъдил подсъдимия Д.В.Т. да заплати на СЦДП-ДП „ДГС – Сеслав”– гр. Кубрат сумата 635 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.10.2013г. до окончателното изплащане и за разноски - 400 лева.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.Д.Т. и я обжалва с искане за отмяната й и оправдаването му с отхвърляне на гражданския иск. Във въззивната жалба и в допълнителната молба, подадена от защитника адв.М.Д., се развиват доводи за нарушения на материалния закон и за съществени нарушения на процесуалните правила.

Окръжният прокурор счита жалбата за неоснователна.

Гражданският ищец, представляван от адв.Р.К., моли съда да остави присъдата в сила.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.Д.Т. е на 68 години, разведен, пенсионер, неосъждан.

По силата на договор за наем от 01.10.2013г. подс.Д.Т. ползвал хижа „Юнаците”, находяща се в землището на с.Сушево, общ.Завет, местността „Расовата”.

Хижата се намирала в имот, представляващ частна държавна собственост.

На 14.10.2013г. свидетелите Г.К. и А.М. – горски стражари в СЦДП-ДП „ДГС – Сеслав” - гр. Кубрат извършвали обход в местността „Расовата”, при който забелязали пънове от отрязани дървета около хижа „Юнаците”. Същевременно в близост до хижата имало струпани дърва, а в пристройката до нея – други наредени. Горските стражари установили, че дървата не били маркирани. Поискали от подс.Т. документ, доказващ законния произход на дървесината, но той не представил такъв. Признал, че е възложил на някакъв човек да отреже дърветата. При измерването било установено, че дървата са 14 пр.куб.м. цер и 10 пр.куб.м. гледичия.

На 15.10.2013г. бил съставен констативен протокол, че подс.Т. съхранявал нарязани за огрев дърва от цер и гледичия, които добил от района на хижата. Подс.Т. подписал протокола с възражението, че не знаел, че трябвало да се обади.

На подсъдимия не са били издавани писмени позволителни за добиване, транспортиране и съхраняване на дървесина.

Съгласно заключението на оценъчната експертиза стойността на дървесината възлиза общо на 635 лева.

Изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които формират еднопосочна и взаимнодопълваща се съвкупност. От показанията на свидетелите К. и М. се установява, че подс.Т. се е сдобил с процесните дървета, без да има редовно писмено позволително за това. Тези гласни доказателства кореспондират и с констативния протокол, съдържащ саморъчните обяснения на подсъдимия, който се оправдал с незнанието, че трябва да се снабди с позволително. На съдебното следствие подс.Т. е отказал да даде обяснения по обвинението, с което горните доказателства се явяват неопровергани.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Жалбата е неоснователна. Не са налице основания за изменение или отмяна на обжалваната присъда. Първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, нито на нормата по чл.305, ал.3, пр.2 НПК. Мотивите към присъдата имат изискуемото от закона съдържание, като КРС е обсъдил всички относими доказателства. Няма анализ на отделни групи доказателствени материали, защото няма противоречия в доказателствените източници.

По същество обвинението е доказано по несъмнен начин, както повелява нормата на чл.303, ал.2 НПК. Подс.Т. е добил и събрал общо 24 пр.куб.м. дърва за огрев, за което не е имал редовно писмено позволително. Съзнавал, че действията му са незаконни, но е искал придобиването на дърветата в своя полза. Така се обосновава обективна и субективна съставомерност по чл.235, ал.1 НК.

Неоснователни са възраженията по въззивната жалба относно неустановяване на авторството на деянието, времето на извършване и предмета на престъплението. Макар подс.Т. да не е бил физически извършител на незаконната сеч, той е прибрал и присвоил дървата. Именно в добиване и събиране на дървета е бил обвинен и за това е бил осъден. Вярно е, че не е установена датата, на която е била извършена сечта, но е безспорно, че на 14.10.2013г. подс.Т. е държал незаконно придобитите дърва. Дори началният момент на това държане да е бил по-ранен, то на инкриминираната дата добиването е било осъществено. Предметът на посегателство е изяснен, а фактът, че в наказателното постановление били посочени други количества, е ирелевантен. Наказателното производство е автономно и независимо от административнонаказателното и констатациите на административните органи не обвързват наказателния съд.

Въззивният съд не споделя становището на защитата, че присъдата почива на предположения и на самопризнание, възпроизведено от свидетелите. В настоящия случай е налице верига от косвени доказателства, които обосновават единствено възможния извод, че подс.Т. е извършител на престъплението. Той е наемател на хижа „Юнаците” от 01.10.2013г., около която на 14.10.2013г. са били открити отрязани дървета. Пред горските стражари устно и писмено е признал, че дърветата са били отрязани за него и тази теза не е оборена от никакви други доказателства.

При определяне на наказанието КРС е отчел наличието единствено на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: самопризнанието, направено на досъдебното производство и дадените обяснения, разкриващи обективната истина; социалното и материалното му положение на пенсионер без имоти и с пенсия в размер на 127 лв месечно. Към смекчаващите отговорността обстоятелства следва да се отнесат и чистото му съдебно минало, което следва от настъпилата реабилитация, заличаваща последиците от предходното осъждане, както и ниската стойност на предмета на посегателство. Предвид тези обстоятелства определените от районния съд наказания в минималните предели - три месеца лишаване от свобода и глоба от 1000 лв се явяват съответни на извършеното престъпление и достатъчни за постигане целите по чл.36 НК, респективно справедливи.

КРС законосъобразно е приложил института на условното осъждане. Налице са формалните изисквания по чл.66, ал.1 НК: подс.Т. се счита неосъждан, наказанието лишаване от свобода е под 3 години и за постигане целите на генералната и специалната превенция не е наложително подсъдимият да бъде изолиран от обществото. Размерът на изпитателния срок – 3 години също е съобразен с горните обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието.

Гражданският иск е основателен и доказан. Налице е фактическия състав по чл.45 ЗЗД: противоправно поведение от страна на подсъдимия – процесното престъпление; имуществена вреда за СЦДП-ДП „ДГС – Сеслав” гр. Кубрат; причинна връзка, при която вредата се явява пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Тези предпоставки пораждат пълната имуществена отговорност на подсъдимия, който следва да заплати обезщетение в пълния размер на вредата -635 лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и разноските на гражданския ищец за повереник.

Правилно и в съответствие с чл.235, ал.7 НК е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на престъпленинето.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 44/25.09.2014г., постановена по НОХД № 154/2014г. по описа на Кубратския.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

СЛ