Р Е Ш Е Н И Е № 91

Гр. Разград, 15.12.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

с участието на секретаря М.Н. и прокурора МИЛЕНА ПЕНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдия Иванова ВНОХД № 340 по описа за 2014 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 415/25.09.2014г., постановена по НОХД № 513/2014г., Разградският районен съд е признал подсъдимия К.М.К. *** за виновен в това, че на 18.04.2014г. в гр.Цар Калоян, по ул.Христо Ботев, при управление на МПС- л.а.Фолксваген Голф с рег.№ ***, в пияно състояние със съдържание на алкохол в кръвта 2,17 на хиляда, установено по надлежния ред, е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Х.Д.М. ***, изразяваща се в контузия на таза със счупване на двете рамена на лявата срамна кост, която е довела до трайно затруднение на движението на левия долен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.3 пр.1, б.а пр.1 във вр. с ал.1, б.б пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 от НК му е налжил наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на същото за изпитателен срок от три години, на основание чл.343г във вр. с чл.343б, ал.1 от НК му е наложил и наказаие лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца, като е зачел времето, през което е лишен от това право по административен ред, считано от 18.04.2014г. Осъдил го е да заплати направените разноски в хода на досъдебното и съдебното производство, както и деловодни разноски в размер на 700 лв. в полза на Х.Д.М..

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.К., поради което я обжалва в срок, чрез защитника си адв.К. ***. Оплакванията са, че наложеното наказание е явно несправедливо, че присъдата е постановена в противоречие с процесуалния и материалния закон. Твърди се, че е установено, че подсъдимият е оказал съдействие в досъдебната фаза, окалаз е помощ на пострадалата, имал е добро процесуално поведение. Искането е да се измени наложеното наказание като лишаването от право да управлява МПС се намали на 1 година, както и да се отмени присъдата в частта, с която съдът е присъдил деловодни разноски в полза на Х.Д.М., тъй като присъдената сума от 700 лв. не се дължи, алтернативно моли същата да бъде определена в размер на минимума 500лв. В допълнителните съображения към жалбата се доразвиват доводите относно липсата на мотиви по отношение наложеното наказание, като се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В с.з. жалбата се поддържа, като се уточнява, че основното искане е относно размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС и искането за редуциране на същото до 1 година.

Въззиваемата страна- частният обвинител Х.М., чрез повереника си адв.Т. счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена. Претендират и разноски за тази инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура-Разград счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна, поради което предлага да бъде потвърдена.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Подсъдимият К.М.К. *** и е правоспособен водач на МПС, категории АМ, В1 и В, като притежавал л.а.Фолксваген Голф с рег.№ ***.

На 18.04.2014г., през деня, подс.К. употребил значително количество алкохол, около 400 грама концентрат. Въпреки, че бил употребил алкохол, около 16.50ч. същият решил да отиде от дома си в гр.Цар Калоян до друго място в града, управлявайки собствения си автомобил. Заедно с него бил и св.А. И. А., негов приятел. За целта подс.К. се качил в л.а.Фолксваген Голф с рег.№ *** на мястото на водача, а до него на предна дясна седалка седнал св.А., привел автомобила в движение и потеглили, като се движели по улици в гр.Цар Калоян.

Времето било лошо, валял силен дъжд, пътната настилка била мокра. Въпреки това, подс.К. управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост на границата на допустимата за населено място, а именно 50 км/ч. Докато се движел по ул.Христо Ботев в гр.Цар Калоян, същият загубил управление върху автомобила, при преминаване на десен завой, след което автомобила му се занесъл на ляво и при опита си да овладее МПС-то чрез разнопосочно завъртане на кормилния кръг, подс.К. окончателно загубил контрол върху автомобила, след което последния навлюзъл в лентата за насрещно движение и започнал да се върти около вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата стрелка. Вследствие на това автомобилът на подсъдимия се насочил към втория ъгъл на кръстовището между ул.Христо Ботев и пътното отклонение за ЦСРИ в гр.Цар Калоян, където се намирала пострадалата Х.Д.М., която през това време се движела като пешеходец в посока, обратна на движението на лекия автомобил. Стигайки до пешеходката М., неконтролирано въртящият се автомобил Фолксваген Голф с рег.№ ***, управляван от подсъдимия, блъснал със задния си десен калник пострадалата М., в резултат на което същата изпитала силна болка в областта на таза и паднала на земята. После лекия автомобил се блъснал в тротоарната настилка, където спрял движението си. Впоследствие пострадалата М. била откарана в МБАЛ-Русе, където й била оказана медицинска помощ.

Явилият се на мястото полицейски служител- св.Д.В. изпробвал подсъдимия за алкохол с уред Алкотест Дрегер 7510, електронната скала на който отчела концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1,29 на хиляда. После на подсъдимия бил издаден талон за изпращане за медицинско изследване с бл.№ 0347624/18.04.2014г., след което бил отведен в ЦСМП при МБАЛ-Разград, където му била взета кръвна проба за изследване.

Видно от заключението на назначената химическа експретиза, концентрацията на алкохол в кръвната проба, взета от подсъдимия, е в размер на 1,76 на хиляда.

От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на извършване на деянието е била в размер на 2,17 на хиляда. Установената концентрация на алкохол в кръвта отговаря на средната степен на алкохолно повлияване към горната й граница и се характеризира с нарушения в мисловната дейност, координацията на движенията, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, силно забавени реакции и др. Същата концентрация на алкохол в кръвта отговаря на приети около 396 мл 40 градусов алкохол /ракия, коняк, водка, уиски и др./ или на 6,231 мл обикновена бира.

От назначената съдебномедицинска експретиза е видно, че в резултат на претърпяното ПТП на 18.04.2014г. пострадалата Х.М. е получила: Контузия на таза със счупване на двете рамена на лявата срамна кост. Описаните увреждания могат да бъдат получени по начин, както се съобщава в делото- при ПТП- блъсване на пешеходец от лек автомобил. същите са довели до трайно затруднетие движението на левия долен крайник, поради описаното счупване на лявата срамна кост, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК. Среден срок за приключване на оздравителния процес около два месеца.

Съгласно заключението на назначената по делото автотехническа експертиза е видно, че: 1. Сблъсъкът между л.а.Фолксваген Голф с рег.№ *** и пешеходката Х.М. ***.Ботев е настъпил в левия край на пътното платно, в непосредствена близост до втория ъгъл на кръстовището с пътното отклонение за ЦСРИ. Спрямо дължината на пътното платно, сблъсъкът е настъпил на около 16м след ориентир № 1, считано спрямо посоката гр.Цар Калоян-гр.Ветово; 2. Скоростта на л.а.Фолксваген Голф с рег.№ ***, непосредстевно преди ПТП е била около 50 км/ч.; 3. В автоексперттната теория под техническа възможност за избягване на удара се разбира възможността съответното МПС да спре преди мястото, където върху пътното платно пред него има неподвижно препятствие или преди мястото върху пътното платно, където траекторията му на движение се пресича с траекторията на движение на подвижно препятствие, което може да бъде ППС, пешеходец и др. При конкретната пътна обстановка, в материалите по ДП не се съобщават данни за наличието на препятствие пред л.а.Фолксваген Голф с рег.№ ***, в дясната пътна лента на ул.Хр.Ботев. При това положение възможността за предотвратяване на ПТП от страна водача К.М.К. се свежда до запазване траекторията на дивжение на автомобила в рамките на лентата, предназначена за ППС, движещи се по посока от гр.Цар Калоян към гр.Ветово. Или казано по друг начин, водачът К. е имал техническа възможност да предотврати автопроизшествието, като управлява автомобила си по такъв начин, който да му позволява да контролира движението му в рамките на пътната лента, предназначена за ППС, движещи се по посока гр.Цар Калоян към гр.Ветово; 4. На 18.04.2014г. около 16.50ч. по ул.Хр.Ботев в гр.Цар Калоян, която съвпада с пътя, водещ от гр.Цар Калоян към гр.Ветово, се е движел л.а.Фолксваген Голф с рег.№ ***, управляван от К.М.К.. На дясната седалка до водача е пътувал св.А. И. А.. При преминаване през десен завой, задната част на автомобила се занася наляво. При опит да овладее управлението на процесното МПС чрез разнопосочно завъртане на кормилния кръг, К. окончателно губи контрол върху него, поради което автомобилът навлиза в лентата за насрещно движещи се ППС и се завърта обратно на часовата стрелка, около вертикалната си ос. При това комбинирано движение, автомобилът се насочва към втория ъгъл на кръстовището между ул.Хр.Ботев и пътното отклонение за ЦСРИ, където блъска със задния си десен калник пешеходката Х.Д.М., която в този момент се е движела в лявата част на уличното платно, по посока противоположна на л.а.Фолксваген Голф. Ударът за процесния автомобил е бил страничен, в задната дясна част, след което тялото на пешеходката пада върху пътното платно в близост до мястото на сблъсъка; 5. Основната причина за възникване на разглежданото ПТП е, че водачът К.М.К. е управлявал л.а.Фолксваген Голф без необходимото внимание и концентрация, при преминаването през десен завой, в условията на обилен дъждовен валеж, мокра пътна настилка и влошена видимост от валежа и работещите чистачки. От своя страна, намалените внимание и концентация на водача К. се дължат на състоянието му на алкохолно опиянение средна степен, като съдържанието на алкохол в кръвта му към момента на възникване на ПТП е било 2,17 на хиляда и което се характеризира с нарушения в мисловната дейност, координацията на дивженията, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, силно забавени реакции и др.

Изложената фактическа обстановка, съдът намира за установена по несъмнен начин не само с оглед направеното от подс.К. самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК, но и от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, които по същество са единни, непротиворечеви, логични и съдът ги кредитира изцяло.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Жалбата е неоснователна, а обжалваната присъда е законосъобразна, обоснована и правилна, поради което следва да бъде потвърдена.

По същество, обвинението е доказано по несъмнен начин, като въззивният съд споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд в тази насока. По несъмен начин се установява, че на инкриминираната дата подс.К. е нарушил правилата за движение по пътищата /чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, визиращ задължението на водачите на МПС да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците; чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП забраняващ употребата на алкохол при управление на МПС, чл.20, ал.1 от ЗДвП визиращ задължението на водачите на МПС да контролират непрекъснато преодното средство, което управляват/, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Х.М., изразяваща се в контузия на таза със счупване на двете рамена на лявата срамна кост, което е довело до трайно затруднение движението на левия долен крайник. По този начин подс.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.3 пр.1 б.а във вр. с ал.1, б.б във вр. с чл.342, ал.1 от НК. И следва да бъде ангажирана наказателната му отговорност. Същият умишлено е нарушил посочените разпоредби на ЗДвП управлявайки л.а. в пияно състояние, в резултат на което е изгубил контрол върху порцесното МПС и предизвикал ПТП, при което по непредпазливост е причинил стредна телесна повреда на пешеходката М..

Предвид факта, че производството се е развило по реда на глава 27 от НПК- съкратено съдебно следствие, като при предварителното изслушване подс.К. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, допустимата защита на подсъдимия остава в рамките на признатите фактически положения по ОА. Или казано по друг начин, както първоинстанционния съд, така и въззивния такъв са “ограничени” досежно признатите и наведени фактически обстоятелства в ОА. В случая във ОА няма наведени фактически обстоятелства досежно факта на оказана помощ от страна на подсъдимия на пострадалата и в тази връзка е недопустимо първоинстанционния съд, респ.въззивния съд да събира доказателства и по този начин да излиза извън рамките на признаните от подсъдимия факти. В тази връзка е трайната практика на ВКС /ТР № 1/06.04.2009г. по т.д. № 1/2008г. и др./

При определяне и индивидуализиране на наказанието за това престъпление, първоинстанционния съд е отчел лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като е наложил наказание от 1 година лишаване от свобода. Действително съдът не е посочил конкретните разпоредби, при които е наложил това наказание, но очевидно това е чл.58а от НК, към който препраща чл.373, ал.2 от НПК. Спазвайки принципите на чл.58а от НК първостепенния съд е определил наказание в рамките на предвиденото в чл.343, ал.3 от НК /лишаване от свобода от 1 до 5 тодини/, а именно 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което впоследствие е намалил с 1/3 и е наложил наказание от 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години. Мотивите на първоинстанционния съд в тази насока макар и лаконични са законосъобразни и правилни, като не съставляват отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е процесуално нарушение, но то не е съществено, тъй като може да бъде отстранено от въззивния съд, явяващ се втора инстанция по същество. В тази връзка въззивният съд намира, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства щото и най-лекото предвидено в закона наказание да се явяванесъразмерно тежко, което да налага определяне на наказанието лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК.

При определяне на наказанието лишаване от право да управлява МПС, съдът се е ръководил от същите принципи както при определяне на наказанието лишаване от свободя и е определил едно справедливо и съответно наказание в размер на 1 година и 6 месеца, като лишаването от право надвишава лишаването от свобода само с 6 месеца. При определяне на това наказание следва да бъде отчетен факта, че деянието е извършено в пияно състояние, като концентрацията на алкохол е много висока, факта, че са нарушени няколко разпоредби на ЗДвП, т.е. деянието се характеризира с една по-висока степен на обществена опасност.

Ето защо наведените доводи от защитата за намаляване на наказанието лишаване от право да управлява МПС по отншение на подс.К. са неоснователни и необосновани.

По отношение на присъдените разноски в полза на частния обвинител в размер на 700лв. въззивният съд намира, че същите са дължими и парвилно първостепенния съд ги е присъдил. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен той дължи и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. В случая пострадалата Х.М. е конституирана като частен обвинител и същата е упълномощила за свой повереник адв.А.Т. още на 11.07.2014г. при предявяване на ДП № 156/2014г. на ОД на МВР-Разград, като са направени доказателствени искания. Впоследствие въз основа на цитираното ДП е било образувано НОХД № 513/2014г. на РС-Разград, по което пострладалата М. е била конституирана в с.з. от 25.09.2014г. като частен обвинител и се е явила с упълномощения от нея адвокат от ДП- адв.А.Т.. Последната не е представила допълнително пълномощно, тъй като вече е била упълномощена и впоследствие е претендирала да й бъдат изплатени направените разноски в размер на 700 лв.- адвокатско възнаграждение. Анализирайки разпоредлите на НПК същият говори за разноски за наказателното производство /чл.187, ал.1/, което включва и двете фази- досъдебно и съдебно производство, като съгласно чл.7, ал.1 от НПК съдебното производство заема централно място в наказателния процес, т.е. действието на упълномощаването е за цялото наказателно производство /чл.93, ал.5 от НПК/. В случая НПК не предвижда възможност за намаляване на платеното адвокатско възнаграждение така, както предвижда ГПК и ДОПК, но дори и да се следва тяхната логика, съгласно § 2 от ДР на цитираната от защитата Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения при намаляване на адвокатските възнаграждения по ГПК и ДОПК присъденото адвокатско възнаграждение не може да бъде по-ниско от двуктратния размер на възнагржданията, посочени в наредбата. Съгласно чл.13, ал.1, т.2 от Наредбата в конкретния случая, тъй като предвиденото в закона наказание за престъплението по чл.343, ал.3 от НК е лишаване от свобода до 5 години, то минималния размер на адвокатско възнаграждение за защита на частния обвинител е 500 лв., а двукратния размер е 1000 лв., т.е. присъдените 700 лв. са в законовите рамки.

Предвид представеното допълнително пълномощно от страна на частния обвинител, подс.К. сладва да бъде осъден да заплати на Х.М. и направените разноски за тази инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

С оглед на гореизложеното, присъдата на Разградския районен съд следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 415/25.09.2014г. по НОХД № 513/14г. по описа на Разградския районен съд.

ОСЪЖДА К.М.К. *** да заплати на Х.Д.М. за разноски по делото сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

MH