Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
седемнадесети ноември |
2014 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. С. Робева
2. Д. Иванова
секретар Мариян Н., с участието на прокурора М. Пенчикова, като
разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №342 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.328 и сл.
НПК.
Постъпила е жалба от Я.П.С. ***,
ЕГН **********, чрез защитника адв. М., против присъда №.. от 18.09.2014 г. на
РС Разград. Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна, постановена в
нарушение на материалния закон, а наложеното наказание се явява явно
несправедливо.
В съдебно заседание защитникът
адв. М. поддържа жалбата, по отношение на явната несправедливост на наложеното
наказание. Счита, че са налице предпоставките на чл. 55 НК и следва да се
наложи наказание пробация, тъй като е налице самопризнание още на досъдебното
производство, по време на извършване на престъплението подсъдимия е бил
непълнолетен, съответно емоционално незрял и е налице разкаяние за
извършеното.
В последната си дума С. заявява,
че съжалява за случилото се и иска да му се даде последен шанс.
Постъпила е жалба и от С.В.Р. ***,
ЕГН **********, чрез защитника адв. В., против присъда №.. от 18.09.2014 г. на
РС Разград. Оплакванията са, че е незаконосъобразна, наложеното наказание е
явно несправедливо.
В
съдебно заседание защитникът адв. В. поддържа жалбата, с оглед явната
несправедливост на наложеното наказание. Счита, че определяне на наказанието е
извършено при неправилна преценка на доказателствата по делото, данните за
личността на подсъдимия. Счита, че съдът, при определяне на наказанието, е взел
предвид начинът на извършване на деянието, предварителния сговор,
обстоятелството, че деянието е извършено в изпитателен срок, но това са
елементи на състава и не би следвало да влияят при определяне размера на
наказанието. Намира, че наказанието следва да се определи към минимума,
предвиден в закона. Счита, че следните обстоятелства: деянието не е с висока
обществена опасност, не е висока стойността на отнетите вещи, подсъдимият е
направил самопризнания и съдействал за установяване на фактическата обстановка,
възстановени са значителна част от вещите, възрастта и семейното положение на
подсъдимия, налагат определяне на значителна по-ниско наказание.
В последната си дума Р. заявява,
че се разкайва за извършеното, че при първа възможност ще възстанови щетите и
че счита наказанието за прекомерно.
Прокурорът счита жалбите за
неоснователни и предлага да се потвърди присъдата.
Въззиваемия И.М.М. ***, ЕГН **********
не заявява становище по жалбите.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на
присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:
Въззивните жалби са подадени
против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от
лица, които имат право на жалба.
С Присъда от 18.09.2014 г. по
нохд №454/2014 г. на Районен съд Разград Я.П.С. е признат за виновен, за това че
на 23/24.11.2013 г. след предварителен сговор, като съизвършител, със С.В.Р.,
чрез разрушаване на прегради здравно направени за защита на имот, е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 1221 лв. от владението на И.М.М., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5 във вр. с
чл. 194 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, поради което на основание чл. 55, ал.
1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което да
изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.
Освободен е от изтърпяване на наказание по нохд №111/2013 г. по описа на РРС. Със
същата присъда С.В.Р. е признат за
виновен, в това че, като съизвършител с Я.П.С., чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи на обща стойност
1221 лв. от владението на И.М.М., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т.
5 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК, поради което му е наложено наказание лишаване от
свобода в размер на 2 години и 8 месеца при първоначален строг режим. Присъдени
са разноски, както и е уважен граждански иск и подсъдимите Я.С. и С.Р.
солидарно са осъдени да заплатят на И.М. сумата 1001 лв., представляваща
обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, както и сумата
200 лв., представляваща разноски по предявения граждански иск.
В съдебно заседание на 18.09.2014
г. защитниците адв. В. и адв. М. са направили искане производството да се
развие по реда на Глава 27 НПК - съкратено съдебно следствие. Съгласно чл. 370,
ал. 2 НПК съдът не може да отхвърли
такова искане. Подсъдимите са признали фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и са направили самопризнание.
Съдът е
допуснал предварително изслушване на страните, разяснил им е правата и двамата
подсъдими, в присъствието на защитниците си, са заявили, че признават фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Подсъдимите са се признали
за виновни. Същата позиция са заели и в хода на досъдебното производство.
Съдът е
спазил разпоредбите на чл. 370, ал. 2 НПК – налице е направено искане, което не
може да бъде отхвърлено, чл. 370, ал. 3 НПК – и двамата подсъдими са направили
искане за съкратено съдебно следствие и самопризнания, чл. 372 НПК – съдът е разяснил
правата на подсъдимите по чл. 371 НПК, обявил е че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията. Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК не е извършил
разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съставът на ОС Разград счита, че няма допуснати
нарушения на процесуалните правила по реда за допускане и провеждане на
съкратено съдебно следствие.
Производството пред
първоинстанционния съд е протекло по реда на глава Двадесет и седма от НПК за
съкратено съдебно следствие по чл. 373, ал.
2 във вр. с чл. 372, ал.
4 във вр. с чл. 371, т. 2
НПК, съответно съдебният състав е обвързан с признатите от
подсъдимите фактически констатации, отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, Съставът на Разградски окръжен съд, след като обсъди
доказателствата, събрани и проверени в хода на наказателното производство и с
оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, установи следното от фактическа страна:
Подсъдимият Я.П.С. е роден на *** ***,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Я.П.С. не се води в регистрите на Отделение по психиатрия при МБАЛ гр. Разград, не страда от психично
заболяване и е с нормален интелект. В личностната
структура на освидетелствания се очертават следните изразени особености:
Неизграденост и с елементи на антисоциалност в мирогледните възгледи и житейска
позиция; неизграденост на нагласи и специализирани умения за професионална
реализация; емоционална незрялост, нисък праг на афективна раздраза и
неизграден самоконтрол върху негативните емоционални преживявания; стил на
експлозивно отреагиране с агресивна готовност и при липса на резонанс и
отчитане на негативните последици от собственото поведение; склонност към
хистрионно надстрояване на преживяванията и извличане на полза в ситуации на
затруднения. Описаните личностови особености не могат да аргументират
„продължително или кратковременно разстройство на съзнанието”, поради което
освидетелстваният може да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Поведението на освидетелстваният илюстрира несъмнено
присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на детайли, последователност
и логичност на действията. Не се откриват психични отклонения, които да лишават
Я.С. от годност да дава адекватни и достоверни обяснения по случая, касаещи
хода на досъдебното производство. Има изградена защитна теза, което заедно с предходния опит с асоциални прояви, изключват деянието да е извършено поради лекомислие.
Подсъдимият С.В.Р. е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимите
С.Р. и Я.С. ***. Двамата се познавали.
През м.11.2013 г. двамата имали нужда от пари и решили
да си ги набавят по престъпен начин. Подс. Р.
знаел, че пострадалия И.М. изкупува вещи втора употреба и в къщата си в гр. Разград, жк ”Орел”
държи голям брой мобилни телефони и друга техника. Един ден той предложил на
подс. С. и св. Е. Р.
да влязат в къщата на пострадалия и да извършат кражба на вещи. Подс. С. се съгласил, но св. Р. отказал да участва. Двамата
подсъдими се уговорили кога и как да извършат кражбата. На 23 срещу 24.11.2013 г. през нощта двамата се срещнали. Подс. Р. носел раница, в която имало чук и отвертка. Двамата
отишли до къщата на св. М., качили се върху гаража и от там слезли в двора.
След това отишли до помещението, където свидетеля държал стоката си. Вратата
била заключена. Двамата подсъдими опитали да извадят един прозорец, но от
натиска той се счупил. Подс. С. влязъл вътре и
започнал да подава на подс. Р. телефони и други
вещи. Последният ги слагал в раницата си. От помещението двамата взели 20 бр.
употребявани батерии за мобилни телефони „Нокия” и „Самсунг”, 6 бр.
употребявани мобилни телефони „Нокия”, 20 бр. употребявани мобилни телефони от
марките „Нокия”, „Самсунг” и „Алкател”, 12 бр. употребявани мобилни телефони „Нокия”, 15 бр.
употребявани мобилни телефони /стари модели, различни марки/, 6 бр.
употребявани цифрови фотоапарати, 5 бр. употребявани цифрови фотоапарати без
батерии, 1 бр. калъф за фотоапарат, 2 бр. батерии „Дурасел”, карта памет-512
мегабайта, карта памет-1 гигабайт, карта памет - 2 гигабайта, карта памет 4
гигабайта, 15 бр. употребявани часовници, 5 бр. часовници,
мобилен телефон „Biack Вегу”, мобилен телефон „Нокия”, телевизор
за л.а. марка DVB-T, мод. DA900C, ведно с
дистанционно, зарядно и токоизправител. Навън
на двора видели един моторен трион марка „Starke”
ведно с шина и верига към него и го взели. След това излезли от двора по същия начин и отнесли
вещите в мазата на подс. Р..
Известно време след
това подс. Р. се срещнал със св. Р. и го помолил да заложи от негово име в
заложна къща няколко от телефоните. На 26.11.2013 г. двамата отишли до заложна
къща „Кредит Експрес 69” в гр. Разград и предложили на управителя св. С. С. 8
употребявани мобилни телефона, предмет на посегателството. Той се съгласил да
закупи само три от тях. За това издал заложен билет № 2465/26.11.2013 г. на
името на св.Е. Р.. С протокол
за доброволно предаване от 28.01.2014 г. св.С. предал на служител на
РУП-Разград един от телефоните м. "Алкател”. Моторния трион поде. Р. продал на св. Д. И.. Двамата подсъдими помолили свидетеля да ги откара до
гр. Русе като част от сделката. Натоварили вещите, предмет на посегателство, в автомобила на
свидетеля. В гр. Русе подсъдимите опитали да ги продадат в заложна къща, но не
успели и се прибрали обратно в гр. Разград. С протокол за доброволно предаване
от 28.01.2014 г. св. И. предал на водещия разследването моторния трион. На 26.11.2014 г. подс. Р.
продал в заложна къща „Свежи пари” гр. Разград откраднатия телевизор за лек
автомобил на св. З. С.. Последния му платил и му издал заложен билет № 24
/26.11.2014 г. Два от цифровите фотоапарати подс. Р. продал на св. А. Ш.. С
протокол за доброволно предаване от 29.01.2014 г. свидетелят предал на служител
на РУП-Разград вещите предмет на посегателство.
На 28.01.2014 г. при извършено
претърсване в дома на подс. Р. са намерени и иззети 8 мобилни телефона различни
марки, зарядни за мобилни телефони и др. вещи.
Останалите вещи обвиняемите
продали на неустановени лица или изхвърлили.
Видно от заключението на
назначената оценъчна експертиза, справедливата пазарна стойност на вещите,
предмет на посегателство възлиза на 1221 лв.
С постановление от 20.05.2014 г.
на пострадалия М. са били върнати част от откраднатите вещи - 6 мобилните
телефона различни марки, батерия за мобилен телефон, два цифрови апарата, черна
картонена кутия и моторен трион „Starke”.
Съставът на ОС Разград споделя приетата от РС
фактическа обстановка, която е идентична с
изложената, и счита, че фактическите изводи на съда са в съответствие с
нормата на чл. 373, ал. 3 НПК и се подкрепят от събраните на досъдебното
производство доказателства:
- самопризнанията на подсъдимите в съдебно заседание и в
хода на досъдебното производство (л. 50, л. 72);
- показанията на свидетелите И. М. – собственик на
отнетите вещи (л. 6, л. 10, л. 113), Е. Р. (л. 94, л. 99), който е отказал да
участва в извършване на деянието; свидетелите, купили или получили от вещите,
предмет на кражба - Д. И. (л. 100), А. Ш. (л. 105), свидетелите, служители в заложни къщи - З. С.
(л. 107) и С. С. (л. 110); св. Д. К. (л. 12, л. 117);
- Протокол за оглед на местопроизшествие (л. 3);
- Протоколи за претърсване и изземване (л. 35);
- Протоколи за доброволно предаване (л. 42, 44, 45);
- Заложни билети (л. 109, 112);
- Справки за съдимост на подсъдимите (л. 56, 61, л. 78,
82);
- Характеристични справки (л. 66, л. 88);
- Декларации (л. 53,54, 75, 76);
- Заключението по назначената СИЕ (л. 129);
- Заключението по назначената СПЕ (л. 135).
Описаната фактическа обстановка
не се оспорва от подсъдимите и пред въззивната инстанция.
От събраните доказателства и
самопризнанията на подсъдимите се установява по несъмнен начин, че:
През месец ноември 2013 г. подсъдимите
Р. и С., след като предварително се уговорили да извършат деянието, с цел да се
снабдят с парични средства, знаейки че св. М. съхранява в дома си различни
вещи, с които търгува, през нощта отишли до къщата на св. М., качили се върху
гаража и влезли в двора. Отишли до помещението, в което М. съхранявал вещите,
счупили един от прозорците и С. влязъл вътре и започнал да подава вещи на Р.,
като така изнесли описаните вещи, включително и моторен трион, който намерили
на двора, с обща стойност 1 221 лв. и прибрали вещите в мазата на св. Р..
След това продавали от вещите на различни лица.
Подсъдимите, след
предварителен сговор помежду си, чрез разрушаване на прегради здраво направени
за защита на имот, са отнели чужди движими вещи от владението на И.М.М. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят. Двамата подсъдими
са участвали в изпълнителното деяние – отстранили са
преграда, през която единият е проникнал в помещението и подавал намерените
вещи, а другият вземал подадените му вещи и ги поставял в раницата си, двамата заедно,
без съгласието на владелеца на вещите, са осъществили прекъсване на чуждото владение, и
след това са укрили вещите в мазето на подс. Р., съответно
са извършили кражбата като съизвършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК. Извършеното от
подсъдимите осъществява състава на престъплението кражба по чл. 195 НК, тъй
като:
-
подсъдимите предварително са взели
решение да извършат кражбата, набелязали са помещението, решението да извършат
кражба не е спонтанно възникнало, а е обсъждано предварително и това съставлява
предварително обмислена престъпна дейност – налице е предварителен сговор,
което обуславя наличието на квалифициращо обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 5
НК във вр. с чл. 93, т. 12 НК;
-
случаят не е
маловажен, след преценка на установеното, относно стойността на вещите – 1221 лв., за личността на подсъдимите – осъждани, с лоши
характеристични данни, за
резултата от извършеното и последиците – отнети са значителен брой вещи, на значителна
стойност, на собственика са причинени щети в размер на 1001 лв., тъй като е
върната само част от вещите, случаят не представлява по-ниска
обществена опасност от обикновените случаи на престъпление от същия вид, налице
са и вредни последици;
-
деянието е извършено чрез разрушаване на прегради здраво направени за
защита на имот – счупено е стъкло на прозорец на помещението, в което са
съхранявани вещите, съответно през него са проникнали в помещението, което е
квалифициращ признак по чл. 195, ал.1, т. 3, предл. 1 НК.
Деянието е извършено при пряк
умисъл. Подсъдимите са съзнавали, че отнемат чужди движими вещи, че нямат
съгласието на владелеца им, поради което и са извършили престъплението през
нощта, укрили са вещите. Съзнавали са и че разрушавайки прозореца правят
възможно отнемането на вещите. Извършили са престъплението, за да се снабдят с
парични средства. Намерението за присвояване е проявено в извършеното
разпореждане с вещите – продадени на различни лица.
Към момента на извършване на
деянието - ноември 2013 г. подс. С. е бил непълнолетен. С. е роден на *** г.
Съдът счита, че с оглед възрастта и установеното за здравословното състояние и
интелекта на С., че подсъдимият, макар и непълнолетен, е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и престъплението не е проява на
лекомислие и увлечение.
Извършеното от С. осъществява от
обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. З, пр. 1 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК.
Извършеното от Р. осъществява от
обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. З пр. 1 и т. 5, във вр. с чл. 194,
ал. 1 НК.
Въззивната инстанция напълно споделя и намира за законосъобразни, констатациите на РС относно обективната и субективната страна на описаните деяния.
Правните изводи на
първоинстанционния съд, с оглед признатите от подсъдимите фактически
констатации, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, включително
и тези, които обосновават квалифициращите обстоятелства по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1 и т. 5 от НК
(разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и предварителен сговор),
относно съставомерност и квалификацията на деянията, извършени от подсъдимите
са правилни, в съответствие със закона и се споделят от състава на въззивния
съд.
По наказанието.
За престъплението по чл. 195, ал.
1, т. З пр. 1 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК, законът предвижда наказание „лишаване
от свобода” от една до десет години.
По отношение на С., който е бил
непълнолетен към момента на извършване на деянието, следва да намери приложение
чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, съответно наказанието се редуцира на лишаване от
свобода за срок до три години.
При инидивидуализация на
наказанията съдът намери, че определяне на наказание лишаване от свобода по
отношение на С. за срок от 6 месеца и по отношение на Р. за срок от две години
и шест месеца е несъразмерно на извършеното от тях и на приноса на всеки в
осъществяване на престъплението. Средният размер на предвиденото в закона е 1
година и шест месеца и съответно 5 години и шест месеца. Въззивният съд счита,
че и за двамата наказанието следва да е под средния размер, съответно 9 месеца
за С. и 2 години и шест месеца за Р., след което на основание чл. 58а НК да се
намалят на 6 месеца за С. и 1 година и осем месеца за Р.. За да приеме този
размер на наказанието ОС Разград взе предвид следното:
По отношение на подс. Р..
Р. е осъждан за престъпление по
чл. 198 НК, извършено на 27.12.2011 г. по споразумение от 22.03.2013 г. по нохд
№20/2013 г. РС Разград 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е
отложено за срок от 5 години и по присъда, влязла в сила на 07.01.2014 г., по
нохд №813/2013 г. на РС Разград за престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 1 и чл.
155, ал. 5, т. 2 НК, извършени през юни 2013 г., на две години и четири месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим и съответно е приведено в
изпълнение наказанието по предходната присъда.
Р. предложил на подс. С. и св. Р.
да извършат кражбата и съответно, действайки в съучастие със С., пристъпил към
осъществяване на престъплението и има водеща роля както при извършване на
кражбата, така и при разпореждане с вещите, предмет на кражба.
Съставът на съда не споделя
приетото от РС, че по отношение на Р. няма смекчаващи обстоятелства. А и
определеният от РС размер на наказанието лишаване от свобода – под средния
размер на предвиденото в закона, не съответства на посочената в мотивите липса
на смекчаващи обстоятелства.
Смекчаващи обстоятелства са
младостта му, самопризнанията, направени на досъдебното производство,
съдействието, което е оказал подсъдимия в хода на разследването и изразеното
разкаяние. От друга страна налице са лоши характеристични данни, които с
предходните осъждания, водят до извод, че е налице и повишена обществена
опасност на дееца. След като се отчетат вида и стойността на вещите, изразеното
съжаление за извършеното, наказанието следва да се определи под средния размер
на предвиденото, както е постъпил РС, но въззивният съд счита, че 4 години също
е несъответно на тежестта на извършеното и определеното наказание следва да е 2
години и шест месеца лишаване от свобода, съответно след намалението по чл. 58а
НК – една година и осем месеца лишаване от свобода.
По отношение на подс. С..
За престъплението по чл. 195, ал.
1, т. З пр. 1 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК, законът предвижда наказание „лишаване
от свобода” от една до десет години. По отношение на С., който е бил
непълнолетен към момента на извършване на деянието, следва да намери приложение
чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, съответно наказанието се редуцира на лишаване от
свобода за срок до три години.
С. е осъждан за престъпления по чл. 198 НК и
чл. 197 НК, извършени на 02.11.2012 г. и 04.01.2013 г. по споразумение от
12.04.2013 г. по нохд №111/2013 г. РС Разград на лишаване от свобода за срок от
9 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години и по присъда по
нохд №327/2013 г. РС Разград в сила от 26.07.2013 г. е освободен от наказателна
отговорност на основание чл. 78а НК и осъден на обществено порицание.
Престъплението е извършено в изпитателния срок, определен по нохд №111/2013 г.
Смекчаващи обстоятелства са
самопризнанията, направени на досъдебното производство и обстоятелството, че е
въвлечен от другия подсъдим в извършване на престъплението. Следва да се вземат предвид и особеностите,
установени при проведеното изследване, в личностната структура на С.:
емоционална незрялост, липса на резонанс и отчитане
на негативните последици от собственото поведение, които съставът на съда
намира за специфични
характерови особености, улесняващи извършването на деянието. От
друга страна отегчаващите вината обстоятелства - налице е предходно осъждане за тежко
умишлено престъпление и деянието е извършено в изпитателния срок, лошите
характеристични данни.
Няма многобройни или изключителни
смекчаващи обстоятелства, които налагат определяне на наказание при условията
на чл. 55 НК. Освен това при липса на установен минимум, при условие, че съдът
приема наличие на основанията на чл. 55 НК, следва съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” НК да замени
наказанието лишаване от свобода с пробация. Въззивният съд счита, че не е
налице основание за замяна на наказанието. Наказанието следва да се определи
под средния размер на предвиденото в закона – 9 месеца лишаване от свобода,
което да се намали съгласно разпоредбата на чл. 58а НК с една трета и
подсъдимият С. да изтърпи наказание 6 месеца лишаване от свобода. С. е извършил
това деяние след като са му наложени наказания за престъпление по чл. 198 и чл.
197 НК. Не са оказали достатъчно влияние върху С. нито протеклия наказателен
процес, нито наложеното наказание и възможността да се приведе в изпълнение. Съдът
намира, че за превъзпитаване на С. и за постигане целите на наказанието е
необходимо да изтърпи наказание лишаване от свобода.
Няма основание за отлагане
изпълнението на наложеното наказание, тъй като С. е осъждан за престъпление от
общ характер и до изтичане на изпитателния срок, определен по споразумение от
12.04.2013 г. по нохд №111/2013 г. РС Разград, С. е извършил друго престъпление.
Съставът на ОС Разград споделя
мотивите на РС, относно основанията подс. С. да бъде освободен, на
основание чл. 69 ал. 2 във вр. с чл. 68 ал.1 НК, от изтърпяване на наказанието
по НОХД 111/2013 г. Престъпленията, за които е осъден, са извършени преди да
навърши пълнолетие, не е изтърпявал наказание лишаване от свобода,
изтърпяването на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца е
достатъчно, за да въздейства на С., за да се превъзпита, да преоцени
поведението си, да се съобразява с нормите на закона, без да го откъсне за
продължително време от семейната среда. Налице е възможност подсъдимият да се поправи,
превъзпита и след това да възстанови положението си в обществото, без значим
риск от социално изключване.
Съдът намира, че определеното
наказание по отношение на подс. С. е правилно определено, в съответствие със
закона, спазено е изискването на чл. 54, чл. 60 и сл. от НК, като са отчетени
индивидуализиращите отговорността обстоятелства, наказанието е справедливо и
съобразено с целите на специалната и генералната превенция.
Правилно, в съответствие с
нормата на чл. 59, чл. 60, чл. 61 и §3 от ДР на Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, е определен режима и типа на
затворническо заведение, в което следва да се изтърпи наказанието от двамата
подсъдими. По отношение на Р. са налице две предходни осъждани на наказание
лишаване от свобода, което обуславя и настаняването му в затвор при строг режим.
Поради изложеното по-горе
обжалваната присъда следва да бъде изменена като се намали наложеното наказание
на Р..
В останалата си част присъдата е
законосъобразна, обоснована и справедлива.
Въззивният съд не установи при
проверка на присъдата съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
допуснати в досъдебното производство и по време на съдебната фаза.
Изяснени са обстоятелствата по
чл. 102 НПК, относно престъплението и участието на подсъдимия в него, характерът и размерът на вредите, причинени с
деянието и обстоятелства, които имат значение за отговорността на подсъдимите.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда №402 от 18.09.2014
г. по нохд №454/2014 г. Районен съд Разград в частта относно наложеното
наказание на С.В.Р., като НАМАЛЯВА наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
на С.В.Р., ЕГН **********, като на основание чл. 36 и чл. 54 НК определя
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца и на основание чл.
58а, ал. 1 НК го намалява с 1/3 и ОСЪЖДА С.В.Р., ЕГН ********** на наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА, което следва да изтърпи
в затвор при първоначален СТРОГ режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъда №402 от
18.09.2014 г. по нохд №454/2014 г. Районен съд Разград в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
MH