Р Е Ш Е Н И Е № 93

Гр.Разград, 29.12.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

При участието на секретаря С.Л. като разгледа докладваното от съдия Робева ВНЧХД № 345 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 407/23.09.2014г. по НЧХД № 224/2014г. Разградският районен съд е признал подсъдимия М.И.М. *** за виновен в това, че на 30.10.2013 г. в гр. Разград в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия с тежка обида е причинил лека телесна повреда на Й.Х.С. ***, изразяваща се контузии в областта на главата, лицето, дясното бедро; кръвонасядания на кожата с лек оток на меките тъкани в ляво челнослепоочно, ъгъла на долната челюст в дясно, предната и задна повърхност на лявата ушна мида, на дясната буза пред отвора на дясното ухо, по предновътрешната страна на дясното бедро, болезненост в областта на носа и половата област без видими травматични увреждания в същите области; мозъчно сътресение леко изразено по тяжест, без изпадане в безсъзнателно състояние и без неврологична симптоматика – престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Със същата присъда РРС е признал подсъдимия М.М. за невиновен в това да е извършил престъпление по основния състав на чл. 130 ал. 1 НК, поради което го е оправдал по първоначалното обвинение.

Със същата присъда РРС е осъдил на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимия М.И.М. да заплати на Й.Х.С. сумата 600 лв, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, и е отхвърлил гражданския иск до първоначално предявения размер от 5000 лева, като неоснователен.

Недоволен от така постановената присъда е останал частният тъжител Й.Х.С. и чрез повереника си адв.Р.В. *** я обжалва като постановена в нарушение на материалния закон, поради явна несправедливост на наложеното наказание и поради несправедливост на присъденото обезщетение. Моли за изменение на присъдата с правилно приложение на материалния закон, а именно за квалифициране на деянието по чл.130, ал.1 НК, за което да се наложи адекватно наказание и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в предявения размер.

Въззиваемият М.И.М. счита жалбата за неоснователна, а присъдата – за законосъобразна и правилна.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Й.С. и подсъдимият М.М. работят като таксиметрови шофьори в гр. Разград. На 29.10.2013г. преди обяд двамата се скарали на централната таксиметрова пиаца в гр.Разград по повод неспазването на правилата за престроряване на автомобилите от страна на М.. Докато се разправяли, жалбоподателят С. нарекъл подсъдимия “путка”.

На следващия ден - 30.10.2013г. към обяд на същото място между двамата отново възникнал словесен конфликт, при който жалбоподателят С. изрекъл на висок глас: “Ей го М. путката”. След това превозил клиент и когато се върнал продължил да се разправя с подсъдимия. Отново употребил същата дума и заявил, че не случайно колегите им го наричат така. Подсъдимият го нарекъл „педераст” и му показал среден пръст. Жалбоподателят се приближил до колата му, за да му подири сметка. Подсъдимият излязъл от автомобила си и нападнал жалбоподателя. Ударил го по лицето, съборил го на земята и му нанесъл няколко удара с ритници по тялото и главата. След намесата на други таксиметрови шьофьори инцидентът бил прекратен. Жалбоподателят бил откаран в МБАЛ “Свети Иван Рилски”-гр. Разград, където бил приет на лечение.

Назначената по делото съдебномедицинска експертиза е дала заключение, че пострадалият Й.С. е получил контузии в областта на главата, лицето, дясното бедро: кръвонасядания на кожата с лек оток на меките тъкани в ляво челнослепоочно, ъгъла на долната челюст в дясно, предната и задна повърхност на лявата ушна мида, на дясната буза пред отвора на дясното ухо, по предновътрешната страна на дясното бедро; болезненост в областта на носа и половата област без видими травматични увреждания в същите области; мозъчно сътресение леко изразено по тяжест, без изпадане в безсъзнателно състояние и без неврологична симтоматика. Тези увреждания били резултат от действието на удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при удари с ръка. Те са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. Средният срок на приключване на оздравителния процес е около 20 дни. В съдебното заседание вещото лице уточнява, че ударите са минимум четири и не могат да бъдат получени при еднократно падане на земята, тъй като са в ляво и в дясно.

Горните обстоятелства се установяват от събраните писмени и гласни доказателства и от заключението на съдебномедицинската експертиза. Свидетелите възпроизвеждат случилото се отчасти или изцяло. Техните показания са взаимнодопълващи се и подкрепят твърденията по тъжбата, които частично се признават и от подсъдимия. Безспорно е по делото, че на 30.10.2013г. между страните е възникнал словесен конфликт, който се е развил във физически и подсъдимият е нанесъл побой на жалбоподателя. Фактът, че жалбоподателят няколкократно се е обърнал към подсъдимия с думите „Путка”, „Ей, путко” и „Ей го М. путката” се доказва от показанията на свидетелите Павлин Стефанов, Р. Уручов и Али Сали. Св.Гюрсел Керимов изяснява, че двамата се псували, разменяли си обиди и закани. Според свидетелите Стефанов и Уручов – колеги на страните, и други хора наричали подсъдимия с горната дума.

Подсъдимият не е осъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбата е частично основателна.

В наказателно-осъдителната част присъдата е законосъобразна и обоснована. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и е дал вярната правна квалификация на деянието.

Доказано е, че подс.М. е нанесъл няколко удара с ръце и крака на жалбоподателя С., при което последният е получил травматични увреждания, довели до разстройство на здравето му без опасност за живота и съставляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК. Подс.М. е действал в състояние на афект. Бил е провокиран от жалбоподателя С., който няколкократно му е нанесъл тежки обиди и с това е предизвикал бурната му агресивна реакция, при което неговата възможност да вземе правилно решение и да ръководи постъпките си е била намалена значително. Формата на вината е пряк умисъл, тъй като подс.М. е осъзнавал неправомерния характер на действията си, предвиждал е, че ще засегне телесната неприкосновеност на тъжителя и е искал да му причини телесна повреда. Така се доказват всички обективни и субективни признаци от състава по чл.132, ал.1, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 НК.

Горното престъпление се наказва с 3 месеца лишаване от свобода или с пробация, подс.М. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК и от деянието няма настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Поради това прилагането на института по чл.78а НК е законосъобразно. Наложеното наказание глоба в минималния размер от 1000 лв съответства на характера и тежестта на деянието, на смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало на подсъдимия и добросъвестното му процесуално поведение. Горният размер е и достатъчен за постигане целите по чл.36 НК.

В гражданската част присъдата следва да бъде изменена. Налице са предпоставките по чл.45 ЗЗД: противоправно деяние – процесното престъпление; неимуществени вреди за пострадалия, изразяващи се в преживените болки страдания и унижение; причинна връзка, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от деянието; и вина. Този фактически състав поражда пълната имуществена отговорност на подсъдимия за обезвреда и той дължи на жалбоподателя обезщетение, ведно с текущата законна лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане. Първоинстанционният съд е определил обезщетение от 600 лв, което не отговаря на критериите за справедливост. Подценени са претърпените болки и страдания, които са резултат от интензивен побой и са предпоставили продължителен период на възстановяване, включително с болнично лечение. С оглед на това въззивният съд намери, че присъденото обезщетение следва да бъде увеличено на 1200 лв. В останалия размер искът е неоснователно завишен и следва да бъде отхвърлен.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.3 НПК

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 407/23.09.2014г. по НЧХД № 224/2014г. по описа на Разградския районен съд В ЧАСТТА относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди като ГО УВЕЛИЧАВА от 600 на 1200 лв, и ОТХВЪРЛЯ гражданския иск до първоначално предявения размер като неоснователен и недоказан.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.