ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. С. Робева

2. Д. Иванова

секретар Н. Р., като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев в.ч.н.дело №379 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 247, ал. 2 НПК – по жалба срещу разпореждане на председателя на РС, с което се отказва образуване на производство по тъжба.

Постъпила е жалба от Г.А.Ч. ***, ЕГН ********** против разпореждане от 02.10.2013 г. по нчхд №18/2013 г. РС Русе. Оплакванията са, че разпореждането е незаконно, неправилно, необосновано и съдържащо порок в разсъжденията, тъй като:

- не е редовно от външна страна, защото не съдържа задължителни реквизити;

- няма мотиви;

- не са разгледани обстоятелствата в тъжбата;

- не става ясно защо съдът смята, че наведените обстоятелства са престъпления от общ характер;

Счита, че се доказва, че П. го е набедила, че е извършил престъпление, което съставлява клевета.

Пред въззивния съд, Ч. с молба от 20.01.2014 г. посочва нови обстоятелства и предявява граждански иск.

Въззиваемия Т.П., чрез пълномощника адв. Терзиев, заявява че разпореждането е законосъобразно, тъй като конституирането като частен обвинител не е клевета, а осъществяване на процесуално право; изтекъл е срокът за подаване на тъжба по чл. 81 НПК; молбата-уточнение е ново обвинение, което следва да се преценява от първоинстанционния съд, съгласно чл. 287, ал. 6 НПК и съответно граждански иск се предявява пред първата инстанция. Претендират за разноски.

Съдът установи следното:

В тъжбата, постъпила с вх. №51541/30.09.2013 г. в РС Русе, Ч. твърди, че с молба вх. №46532/09.10.2009 г. Т.П. подала молба да бъде конституирана като частен обвинител по нохд №2422/2009 г. РС Русе, с което го е набедила, че е извършил престъпление. Това продължило и в хода на наказателното производство. Бил осъден на 5 години лишаване от свобода, но след това с решение на ВКС била отменена присъдата и бил признат за невиновен.

РС Русе, ОС Русе и ПРБ били осъдени да му заплатят обезщетение за незаконното обвинение. На 20.09.2013 г., във връзка с постановено определение №1051/12.09.2013 г. по гр. д. №2006/2013 г. на ВКС, узнал, че обвиняемата го наклеветила. Моли съда да признае виновната за клевета.

В тъжбата Ч. твърди, че приписването на престъпление е извършено от П. чрез молба за конституиране като частен обвинител в нак.процес по нохд на РС Русе и впоследствие с участието й в процеса.

На първо място не е посочено ясно в тъжбата в извършването на какво престъпление е обвинен от П.. Не са описани ясно обстоятелствата на престъплението. Не са посочени, употребените писмено или устно, изрази от обвиняемата, които да дават възможност да се направи извод, че е разгласена информация, от която може да се направи извод, че пострадалият Ч. е извършил престъпление, което обстоятелство и да е невярно. Участието на подсъдимата, като страна или свидетел в наказателно производство, съответно съобщаване на неверни обстоятелства, като свидетел или съобщаването пред орган на власт на неверни обстоятелства, че някои е извършил престъпление, със съзнанието, че това не онтговаря на истината, каквито са твърденията в тъжбата, може да съставлява престъпление по чл. 290 НК или чл. 286 НК, но тези престъпления не се преследват по тъжба на пострадалия, както правилно е приел РС.

Извън това твърдението на тъжителя е, че с определение от 19.10.2009 г. подсъдимата е конституирана, като частен обвинител и в продължение на всички години го клеветяла, че е извършител на престъпление. Наказателното производство е приключило, според твърденията на тъжителя и мотивите към гр.д. №2006/2013 г., след като с решение №550/11.11.2010 г. по кнд №518/2012 г. на ВКС е признат за невиновен и оправдан изцяло.

Тъжбата е предявена на 30.09.2013 г. От момента на постановяване на опрвдателната присъда са изминали почти 3 години. Съгласно чл. 81 НПК тъжбата се подава в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението. Това е станало най-късно с оправдаването на тъжителя по кнд №518/2012 г. на ВКС. От ноември 2010 г. до 09.2013 г. срокът по чл. 81, ал. 3 НПК е изтекъл.

Обжалваното разпореждане е законосъобразно и обосновано. Налице са основанията на чл. 24, ал. 4 във вр. с чл. 81 НПК да се постанови отказ за образуване на наказателно производство.

Предявяване на граждански иск в производството пред ОС Разград е недопустимо. Както и изложението в молба-уточнение от 20.01.2014 г. сочи нови престъпни обстоятелства или ново обвинение, което не може да бъде предмет на произнасяне на въззивния съд.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК тъжителят следва да заплати на П. направените разноски в размер на 300 лв. (договор за правна защита №0123064/17.01.2014 г. на л. 15).

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 02.10.2013 г. по нчхд №18/2013 г. РС Русе.

ОСЪЖДА Г.А.Ч. ***, ЕГН ********** да заплати на Т.С.П. ***, ЕГН ********** сумата 300 лв. разноски, направени за възнаграждение на адвокат.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР