ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Йончева

2. И. Ганева

като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев в.ч.н.дело №286 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 243, ал. 7 НПК – атакува се акт, с който съдът е отменил постановление на прокурора, с което се прекратява наказателното производство.

Постъпил е протест от РП Разград с вх. №3271/13.08.2014 г. против определение №../21.07.2014 г. по чнд №266/2014 г. РС Разград. Прокурорът твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като делото е изяснено от фактическа страна. Установено е, че св. М. е сключил договор, съответно запознат е с условията по договора и сам е проявил небрежност, а не е въведен в заблуждение от Р., М. и Ю.. Прокурорът счита, че не всяко неуредено имуществено отношение представлява измама. Прокурорът счита, че е неправилно становището на съдията, че е налице престъпление по чл. 213а НК, тъй като безспорно било установено, че не е имало отправяни закани и заплахи от Ю., М. или Р.. Пострадалият заявил, че е заплашен на късен етап от разследването, очевидно след като се бил консултирал с адвокат.

Моли да бъде отменено, като незаконосъобразно, определението на РС Разград и да бъде потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство.

ОС Разград установи следното:

Определението на РС Разград е съобщено на РП Разград на 22.07.2014 г. Протестът е постъпил с вх. №6341/25.07.2014 г. на РС Разград.

Протестът е подаден в срока по чл. 243, ал. 6 НПК от легитимирано лице.

С обжалваното определение РС Разград е отменил постановлението на РП от 14.04.2014 г., с което на осн. чл.243 ал.1 т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № Рз 230/2013 г. по на РУП Разград, образувано срещу Ю.Ш.Ю., В.И.М. и С.В.Р., за престъпление по чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 НК за Ю. и Р. и по чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с чл. 63 ал.1 т.З от НК за М., поради липса на извършено престъпление от общ характер.

Съдът е приел, за установено от събраните доказателства, че в момента на сключване на сделката, С.Р. не е разполагал с необходимите парични средства да изпълни поетото задължение и не е имал намерение да го изпълнява, което се установява и от действията по разпореждане с вещта, непосредствено след получаването й, но е създал невярна представа у М..

ДП е образувано с постановление от 30.04.2013 г. (л. 1) по жалба от М. М. от 20.03.2013 г. (л. 7) против Ю. Ю., В. М. и С. Р. за това, че на 20.03.2013 г. в съучастие, като съизвършители, с цел да набавят имотна облага, са възбудили и поддържали у М. заблуждение, с което са му причинили имотна вреда в размер на 1 368 лв.

Установено е по делото, че М. М., като абонат на мобилна услуга, на 20.03.2013 г. (л. 116, 117) сключил договор за лизинг с „Космо България Мобайл” ЕАД на преносим компютър на стойност 1147, 70 лв. с месечна вноска 49,90 лв.

Дължимите вноски по този договор не са заплащани, видно от справката, изготвена от лизингодателя (л. 148).

На същата дата – 20.03.2013 г. в 16,43 ч., преносимият компютър бил заложен в заложна къща „Кредит Експрес 69” за сумата 250 лв. със срок на заема 1 ден – до 20.03.2013 г. Уговорен бил срок за продажба на залога – 7 дни сред изтичане на договора. Вещта била заложена от Ю.Ю., който декларирал, че е придобил вещта чрез покупка. Тези данни се установяват от заложен билет №929 (л. 19, л. 47).

Подлежи на установяване мотива на М. да сключи договор за лизинг на вещ на значителна стойност и незабавно след това да я предаде на друго лице, което пък от своя страна да я предаде на Ю., който да сключи договор за залог за сума няколкократно по-ниска от стойността на вещта и за срок няколко часа.

На същата дата 20.03.2014 г. М. подал жалба до РУП, заведена с вх. №ЗМ-Рз-230/21.03. (л. 7), в която посочил, че заедно с негов приятел били на пейките до следствени арести и при тях дошли 5 момчета, които му предложили да изкара лесно пари, вземали му телефона, убеждавали го половин час и след като отказал му казали, че щял да яде шамари, след което отишъл с тях до „Германос” и пр.

В докладната записка на РУП (л. 3) е посочено, че „М. се уплашил”, тъй като „В. много се изнервил”.

На 13.05.2013 г. (л. 31) бил извършен разпит на св. М. М., който заявил, че на 20.03.2013 г., дошли при него В., С. и Ю. предложили му да изкара пари, но след като отказвал „В. започна да се изнервя” и Д. се уплашил.

На 13.05.2103 г. е разпитан и св. Д. Я. (л. 38). Свидетелят в показанията си също твърди, че се притеснил „да не набият М.”, че се опитал да се разберат по пътя да отидат в Глобул да заявят, че не им харесва офертата и да си тръгнат. Свидетелят посочва, че с тримата имало и друго момче, което не участвало в разговора и от полицията им казали, че няма смисъл „да го пишат”. Свидетелят Я. е разпитан и на 10.12.2013 г. (л. 135).

На 15.05.2013 г. е разпитан относно св. М. М. (л. 41).

На 25.11.2013 г. е разпитан относно св. М. М. (л. 130).

Буди недоумение пространно развитото становище на прокурора, че пострадалият от престъплението М.М. заявил, че бил заплашен на късен етап от разследването и то след консултация с адвокат. Този извод на прокурора е необоснован и без връзка с материалите по делото. Данни за заплашване се съобщават още в жалбата от пострадалия, в обясненията му от 21.03.2013 г. (л. 8), съдържат се в показанията на св. Я. и на майката на М., възприела състоянието му след сключване на договора. Поради това, въззивният съд не счита за необходимо да коментира повече съжденията на прокурора в тази насока, тъй като са голословни и без опора в доказателствата.

На 22.05.2013 г. (л. 44) е разпитан св. С. С. – служител в заложна къща „Кредит – Експрес 69”. Свидетелят заявява, че е получил преносимия компютър от Ю., който дошъл заедно с С. „Манджата” и В..

На 11.06.2013 г. е разпитан св. С. Е. (л. 50) от показанията на който се установява, че на 20.03.2013 г. около 16-17 ч. видял негов познат на име Павел, който му казал, че си е купил от заложната къща лаптоп „Леново” и му го продал за 300 лв., а на следващия ден като се разхождал в Русе с негов познат И. продали лаптопа на познат на И. за 400 лв.

На 17.06.2013 г. (л. 52) е разпитан като свидетел Ю.Ю., който заявил, че на 20.03.2013 г. около паметника на И. В. заедно със С. „Манджата” и В. ***, срещнали две момчета, попитали и разбрали че едното има навършени 18 г. и е абонат на „Глобул” и Манджата му предложил да отиде до „Германос,, за да вземе лаптоп, който „Манджата” щял да изплаща. Но всъщност искал да „изкара” своя лаптоп от заложна къща. След като убедил момчето отишли заедно до „Германос”, взели лаптопа, със С. и В. отишли до заложната къща, Ю. заложил лаптопа за 250 лв., С. си взел лаптопа, а парите ги разделили В. и С..

На 17.06.2013 г. и на 25.06.2013 г. (л. 60, л. 57) С.Р. и В.М. отказали да дават показания.

На 25.11.2013 г. (л. 128), след дадени указания от съда, е разпитана св. Й. С. – работник в „Германос Телеком България” към март 2013 г. и сключила договора за лизинг. Свидетелката твърди, че не познава Ю., Р. и М..

На 25.11.2013 г. е разпитана св. К. Б. (л. 132) майка на М. М.. Твърди, че на 20.03.2013 г. М. бил стресиран, уплашен. Разказал за станалото, че подписал договора от страх, че след това посещавали заложната къща, разбрали че лаптопа е заложен.

Проведени са очни ставки между М. М. и Ю. Ю. на 12.12.2013 г. (л. 137), М. М. и С. Р. на 17.12.2013 г. (л. 141) и М. М. и В. М. на 25.02.2014 г. (л. 164).

Въззивният съд счита, че се установява следното от събраните в хода на ДП доказателства:

На 20.03.2013 г., на пейка до паметника на И. В. в Разград били свидетелите М. М. и Д. Я.. Св. М. М. бил ученик в 12 клас, настанен в общежитие в гр. Разград. След 15 ч. до тях се доближили Ю.Ш.Ю., В.И.М. и С.В.Р., които М. познавал визуално или по име. Не били в близки отношения. С.Р., чиито лаптоп бил оставен в заложна къща имал нужда от такъв, за да си вземе своя и попитал св. М. и Я. имат ли телефони. След като разбрал, че М. има телефон „на сметка”, че е абонат на „Глобул” и че е навършил 18 г. започнал да го убеждава да отиде до „Германос” и да вземе лаптоп. Останалите също се включили в опита да убедят М. да се съгласи, обещавали 100 лв., почерпка и т.н. Поведението на М. станало и заплашително. Св. Яков се уплашил да не набият М. и считал, че ако отидат до „Германос” могат да заявят, че не им харесва офертата и да се освободят от Ю., М. и Р.. Докато разговаряли, покрай тях минал и познат на Ю., М. и Р. – Бениян, който постоял кратко и след това си тръгнал.

Ю., М., Р., Я. и М. отишли до „Германос”. Първо влязъл С.Р., а след него и Ю. и М.. След известно време обаче Ю. поискал телефона от М. и излязъл навън, за да разговаря. През това време М. сключил договор за лизинг със служителката С., а Р. взел лаптопа с кутията и всички документи и излезли навън.

Ю., М. и Р. отпратили св. М. и св. Я. и тръгнали към заложна къща „Кредит – Експрес 69”. Ю. представил лаптопа, декларирал, че е негов собственик и сключил договор за заем за 250 лв., а Р. си получил лаптопа. Парите си разделили М. и Р..

Св. М. не получил нищо и със св. Я. твърдят, че решили да проверят дали лаптопа е заложен. Посетили заложната къща, разбрали че лаптопа е оставен там, уведомили служителя, че е закупен от М.. След това посетили „Германос” а служителката им обяснила, че Р. ще плаща, което била заявила и при подписване на договора.

След това направили опит да се свържат с трите лица, но не успели. По-късно св. М. уведомил родителите си за станалото.

Не е извършена своевременна проверка на показанията на св. М. и Я. за поведението на служителката и за посещението им в заложната къща. Въпроси в тази насока дори не са задавани на св. С. и св. С.. Не са изискани записи от охранителни камери, което и вече не е възможно.

Съдът намира, че от показанията на свидетелите се установява, че инициатива за придобиване на компютъра от св. М. по договора за лизинг са имали Ю.Ш.Ю., В.И.М. и С.В.Р.. Освен, че ще бъдат погасявани месечните вноски, на М. е обещана парична сума, почерпка, момичета и т.н. Въпреки тази „щедрост” М. продължително време е отказвал да приеме предложението. Възможно е тръгването към „Германос” да се дължи и на друг мотив освен предлаганите облаги. Непосредствено след подписване на договора от М. лаптопа се озовал в ръцете на Р., св. Я. и М. са отпратени и Ю., М. и Р. са отишли в заложна къща „Кредит – Експрес 69”. От там са получили 250 лв. и лаптопа на Р.. Не е извършена своевременно проверка кога е бил заложен лаптопа на Р., за каква сума, как е бил изплатен. Тримата са били наясно със стойността на лаптопа взет от св. М. и въпреки това на практика са го продали за 250 лв., което говори и че не са имали каквито и да е намерения да го изплащат или да възмездяват св. М. за услугата. Твърде спорна е и валидността на договор за кредит със срок няколко часа, още повече че продажбата на вещта, оставена за залог, е извършена непосредствено след приемане в заложната къща на неустановено лице – П., след това на св. Е., а веднага на другия ден на неустановено лице, което е приятел на И., който е приятел на св. Е.

Съставът на съда счита за установено, че Ю.Ш.Ю., В.И.М. и С.В.Р. не са имали намерение нито да изплащат стойността на лаптопа, нито да предоставят на св. М. парична сума или приетото от прокурора като мотив за разпореждане със вещта – възможност да има контакт с лице от женски пол. Действията им по незабавно разпореждане с вещта, на относително ниска цена, говори за предварително формирано решение, както за съдбата й, така и по отношение на обещанията давани на М..

Установени са извършени действия, които са повлияли на М. да сключи договор за лизинг и предаде вещта на друго лице, налице е имотна вреда за М., тъй като е задължен със месечни вноски, получена е и облага от други лица.

Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че не са налице основанията за прекратяване на наказателното производство и отменил постановлението за прекратяване.

Поради това съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №../21.07.2014 г. по чнд №266/2014 г. РС Разград.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.