О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Разград,08.12.2014г.

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ем.СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: Д.ВАСИЛЕВА

С.РОБЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА в.ч.н.д.№ 377/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.6 и сл.НПК.

С Определение от 12.11.2014г., постановено по ч.н.д.№ 700/2014г. Разградският районен съд е потвърдил Постановлението от 17.10.2014г. на Районна прокуратура- Разград, с което на основание чл.243, ал.1, т.1, в.в. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК и чл.9, ал.2 от НК е прекратено наказателното производство по ДП № 255/2014г. по описа на ОДМВР-Разград, вх.№ 390/2014г. на РП-Разград образувано и водено срещу М.И.М, за престъпление по чл.144, ал.3, в.в. с ал.1 от НК.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от С.Р.С., в която по същество се излагат доводи и съображения за неправилност и незаконосъобразност. Иска се отмяна на определението и постановлението за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на прокурора за правилното прилагане на материалния закон.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, събраните по делото доказателства, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от лице имащо правен интерес. Разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения и правни изводи:

За да прекрати наказателното производство прокуратурата е приела, че макар формално обв.М. да осъществил състава на престъплението по чл.144, ал.3, в.в с ал.1 от НК, деянието му се явява малозначително по см. на чл.9, ал.2 от НК.

За да потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство като обосновано и законосъобразно, първоинстанционният съд без да обсъди да ли са налице основания за приложението на чл.9, ал.2 от НК е приел по същество, че отправената закана за убийство не е могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ, защото пострадалото лице св.С.С. останал видимо спокоен, заявил, че ще съди обв.М., което говорело за несериозно възприемане на заканата от една страна, и от друга, че още в този начален момент пострадалият е решил да иска от компетентните органи наказателно преследване по отношение на обв.М., но „явно” мотивиран от чувство на отмъщение.

Изводите както на прокуратурата за наличие на основания за приложението на чл.9, ал.2 от НК в случая, така и на първоинстанционния съд, по същество, за липсата на всички елементи от състава на престъплението по чл.144, ал.3 от НК са необосновани и незаконосъобразни.

Съгласно см.на закона и постоянната съдебна практика за осъществяване на престъплението по чл.144, ал.3 от НК от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи.

Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието.

А разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, макар и да е приложима за всички престъпления по НК, защото е обща изисква необходимо условие- деянието, макар и да осъществява признаците на престъпление, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна.

Малозначително ще бъде такова деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие или то е лишено от значение по начин, че не застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е обществено опасно или че без да се изключва обществената опасност на деянието може да се обоснове явна незначителност, т.е. такава ниска степен, че не е достатъчно, за да бъде определено извършеното като престъпление.

Липсата на възможно отрицателно въздействие и незначителност обаче, трябва да бъде установено по категоричен начин и без съмнение да бъде изключена дори вероятността на някакъв обществено значим отрицателен ефект.

В конкретният случай, установено е, че отношенията между обв.М. и пострадалия св.С.С. били влошени.Причина за влошените отношения било обстоятелството, че обв.М. и съпругата му Д.С. М.а ползвали под наем павилион на кооперативния пазар, а в съседство се намирал павилион, стопанисван от Р.А.П., с която св.С.С. живеел на семейни начала.

Д.М.а и св.Р.Петкова се конкурирали помежду си във връзка с продаваните от тях стоки и поради тази причина често между тях възниквали скандали и спорове относно цените на стоките, като в тези спорове се включвали обв.М. и св.С..

Установено е, че на 06.03.2014г. в района на кооперативния пазар в гр.Разград възникнал спор между св.Р.П. и Д.М.а, последната нанесла побой на Р.П., удряйки я с дървено столче в областта на главата. Междувременно на мястото пристигнали св.С.С. и обв.М., които си разменили реплики, като обв.М. отправил закана за саморазпра и убийство към св.С.С., което станало в присъствието на свидетели.

В постановлението на прокуратурата се посочва, че обв.М. отричал да е отправял такива закани. Видно от протокола за разпит в качеството на обвиняем-л.66,67 обаче, обв.М. е отказал да дава обяснения по обвинението срещу него. Независимо от това, прокуратурата приема въз основа на останалите свидетелски показания, че действително обв.М. е отправил закани за саморазпра и убийство към св.С.С.. Но, приема също, че макар формално обв.М. да е осъществил състава на престъплението по чл.144, ал.3, в.в. с ал.1 от НК, деянието му се явява малозначително по см. на чл.9, ал.2 от НК.

Основният мотив на прокуратурата за приложението на чл.9, ал.2 от НК е, че обв.М. е отправил заканите за убийство към св.С.С. в състояние на раздразнение, което ограничавало способността му правилно да преценява извършените от него постъпки, и поради това осъщественото от него престъпление е малозначително.

Този извод на прокуратурата обаче, предполага специални знания каквито доказателства в тази посока не са събирани, освен показанията на св.Ил.Донев, а събраните не са достатъчни за обосноваване на извод за приложението на чл.9, ал.2 от НК в смисъла изложен горе. Първо, в упражняване правото си на защита обв.М. е отказал да дава обяснения по обвинението срещу него. На следващо място, не е била разпитана в качеството на свидетел съпругата му Д. М.а, която след запознаване с правото ѝ по чл.119 НПК следва да ѝ се даде възможност да заяви дали ще се възползва от това право или при условията на чл.290 от НК ще свидетелства.

Първоинстанционният съд с обжалваното определение, без да се произнесе дали правилно прокуратурата е приложила чл.9, ал.2 от НК приема по същество, липса изобщо на извършено престъпление по чл.144, ал.3 от НК.

Този правен извод на първоинстанционния съд с оглед на събраните по делото доказателства и конкретно установените факти, се явява неправилен и необоснован, с оглед и на изложеното горе относно см. на закона и постоянната съдебна практика във връзка с деянието по чл.144, ал.3 от НК.

Не става ясно защо, на какво основание и въз основа на какви доказателства се приема, че няма осъществен състав на престъплението по чл.144, ал.3 от НК при безспорно доказаното и установено обстоятелство, че закана за убийство е имало но, тази закана в случая не би могло да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ, защото според съда св.С.С. останал видимо спокоен, при категоричния смисъл на закона, че не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могло да се осъществи.

Окръжният съд не споделя становището на първоинстанционния съд, че назначената и извършена видеотехническа експертиза била неотносима към процесния случай както и, че продължаването на самото разследване би се оказало безпредметно, тъй като били събрани всички допустими и относими към предмета на доказване гласни и писмени доказателства.

Именно с оглед разпоредбата на чл. 14, ал.1 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и по изложените съображения определението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, постановлението за прекратяване на наказателното производство отменено и делото върнато на прокурора.

След извършване на допълнително разследване с оглед на указаното горе и по преценка на прокурора, следва събраните по делото доказателства отново да се прецизират за да може въз основа на доказателствата при едно пълно и обективно разследване да се приложи правилно материалния закон- дали с действията си от обективна и субективна страна обв.М. е осъществил състава на престъплението по чл.144, ал.3, в.в. с ал.1 от НК или не са налице основания за ангажиране на наказателната му отговорност по този престъпен състав, налице ли са основания за прекратяване на наказателното производство, включително и с приложението на чл.9, ал.2 от НК или не.

По изложените съображения и на основание чл.243, ал.7 НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определението от 12.11.2014г., постановено по ч.н.д.№ 700/2014г. по описа на Разградския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Постановлението от 17.10.2014г. на РП-Разград за прекратяване на наказателното производство по ДП № 255/2014г. по описа на ОДМВР-Разград, вх.№ 390/2014г. по описа на РП-Разград, образувано и водено срещу М.И.М за престъпление по чл.144, ал.3, в.в. с ал.1 от НК, поради липса на извършено престъпление от общ характер, и ВРЪЩА делото на прокурора.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.