МОТИВИ към особено мнение на съдия Йончева към Присъда №16/18.ІІ.2013г. по ВНОХД №23/2013г. по описа на РОС.

С особеното си мнение изразявам несъгласие с приетата, от мнозинството на състава, за доказана съставомерност на длъжностното престъпление, за което наказателната отговорност на подсъдимите, е ангажирана както следва:

По отношение на С. – за престъпление по чл.387, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2НК инкриминирано на 27.ІХ.2006г., сам и в съучастие с подс.Г., в качеството му на подбудител и за инкриминирано в периода 9.І.2006г.-6.VІ.2008г. престъпление по чл.387, ал.3, предл.ІІ във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2 НК, сам и в съучастие с подс. Г., в качеството му на подбудител;

По отношение на Г. – за престъпление по чл.387, ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 във вр. с чл.26, ал.3 НК, инкриминирано на 27.ІХ.2006г. в съучастие с подс. С., в качеството му на извършител и на осн.чл.387, ал. 3 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал.3 НК, инкриминирано в периода 2.ІІІ.2006-27.ІІ.2007г. в съучастие с подс. С., в качеството му на извършител.

С мнозинството си съставът прие, че установените по делото факти налагат извод за съставомерност на обвинението като такова по чл. 387, ал.3 НК приемайки съставомерните по см. на чл.387НК, ал.1 „вредни поледици” като равнозначни на предвидената за съставомерността на деянието по ал.3 на чл.387НК „имотна облага”. Квалифицирайки като такава „глобата”, до размера на която след анулиране на фишовете, административно отговорните лица се били обогатили. Намирам това за правно неиздържано, противно на правната природа на „глобата” като вид административно наказание и имотната облага като нещо, увеличаващо реално благосъстоянието, имотната сфера от интереси на дееца или други лица. Глобата е административно наказание, имащо санкционен характер, чието събиране се следва в полза на фиска. В този смисъл, ако са налице действия, целящи да осуетят реализирането й, това по скоро би обективирало съставомерния по см. на чл. 387, ал.3, предл. последно НК- причинена другиму вреда.

Предвиденото от обективна страна за съставомерността на деянията по двете алинеи на чл.387НК, е определящо и за субективната съставомерност на същите.

Докато по ал. 1 на чл.387НК от субективна страна законодателят е заложил като възможни за съставомерността на деянието проявлението на вината, както при пряк,така и при евентуален умисъл, то с въведената в чл.387, ал.3 НК специална цел, съставомерността от субективна страна е възможна само при пряк умисъл.

Като особен белег на квалифицирания състав по чл.387, ал.3 НК е възведена специалната цел на дееца. Чрез възможните форми на изпълнителното деяние същият следва да обективира умисъла си за настъпването на имотна облага-лична или за другиго, или причиняването на вреда. Тази цел може да съществува в съзнанието на дееца единствено и само под формата на пряк умисъл. Възведена като самостоятелна предпоставка, квалифицираща деянието като по тежко наказуемо, целената с инкриминираното деяние облага или вреда предполага нещо различно от вредните последици, предвидени като елемент за съставомерност на деянието по чл.387, ал.1 НК.

Намирам, че в случая от доказателствата се следва за установено, че чрез действията си по „анулиране”, „прекратяване” и налагане на несъответни на адм. нарушения наказания, преграждайки по този начин и не по установения за това ред, реализирането на следващата им се административна отговорност, вкл. и за заплащане на санкцията „глоба”, подсъдимите обективират умисъл по отношение на предвидените в чл.387, ал.1НК „вредни поледици”.

Съставът на чл.387, ал.3 е квалифициран състав на основния, съдържащ се в ал.1 на чл.387НК, изискващ наличието на умисъл не само към обективираната злоупотреба с власт или служебно положение, но и към желаната специална цел. Както посочих и по горе, тази цел може да съществува само под формата на пряк умисъл. От изложеното следва, че е необходимо деецът пряко да иска настъпването им, а по отношение на задължително съставомерните по ал.1 последици-да съзнава, че настъпването им е възможно и въпреки това да иска или най-малко да допуска реализирането им.

Намирам, че умисълът на подсъдимите се изчерпва с настъпилото, в резултат на предприетите от тях процесуални действия, преграждане на възможността за реализиране на предвидената административно наказателна отговорност. С действията си, подсъдимите са преградили възможността за търсене на административно наказателна отговорност, а не изпълнението на предвидените за осъществяването й санкции, в това число и глобите.

Престъплението по чл.387, ал.1 е резултатно. Ще рече, че при поддържано на основание чл.387, ал.3 НК обвинение, настъпването им следва да е доказано в пряка причинна връзка с целяната в полза на другиго имотна облага. Обвинението не ангажира убедителни доказателства, от които фактически и правно да се следва за установено, че реално настъпилите в случая вредни последици произтичат пряко от деяние, извършено със специалната цел по ал.3 и че допускането им е било предвидимо, а не целяно от подсъдимите.

От фактите по делото се следва за безспорно установено, че с изпълнена от него резолюция , подс.С., подпомаган от подс. Г., е: „анулирал” фишове, издадени по реда на чл.186 ЗДвП в присъствие и в отсъствие на нарушители; прекратил преписки по АУАН; наредил да се прекрати СЪСТАВЯНЕ на АУАН; РАЗПОРЕДИЛ връщане на талони за МПС, иззети с НП за допуснати нарушения по ЗДвП; определял вид и размер на административни наказания, несъответстващи на констатирани с актове нарушения; осуетил ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушител по конкретен АУАН;

С мнозинството си състава приема, че с тези си действия С. и Г., съответно като извършител и като помагач, инкриминират в съучастие изпълнителните деяния- „превишаване на власт” и „неизпълнение на задължения по служба”.

Според даденото с ППВС №2/1980г., задължително за съда дефиниране на съставомерните по чл.387 НК изпълнителни деяния: -

- Длъжностното лице нарушава служебните си задължения, когато в пределите на своята компетентност, в кръга на възложените задачи и функции извършва дейност, която не е съобразена с установените изисквания на заеманата длъжност. Касае се до действие в нарушение на службата.

-Длъжностното лице не изпълнява служебните си задължения, когато не предприема действия, свързани с изискванията на службата и установени в нормативен акт или акт на обществена организация (правилник, наредба, постановление, разпореждане и т. н.). Касае се до неизпълнени служебни задължения, т. е. за бездействие по служба.

- Длъжностното лице превишава властта или правата си, когато извършва действия, излизащи извън рамките на своята компетентност. Превишението на властта или правата се изразява в извършването на различни действия, които влизат в компетентността на друго длъжностно лице, от друга служба, на колегиален орган или когато могат да се извършват само при строго определени условия. Касае се за действия по отношение на чужди властнически правомощия или функции.

Намирам, че действията по анулиране на фишове, издадени по реда на чл.186 ЗДвП в присъствие или в отсъствие на нарушители; по прекратяване на преписки по АУАН и устно/по телефон/ издадено нареждане да се прекрати съставяне на АУАН съставляват злоупотреба със служебно положение. Квалификация, по която подсъдимите са признати за невиновни с влязла в сила като необжалвана/протестирана присъда. Основание за този си правен извод извличам от факта, че действащата за инкриминирания период нормативна уредба, не съдържа регламент за такива процесуални действия и че те като такива не са предвидени в ничия компетентност.

С особеното си мнение изразявам несъгласие и досежно възприетата от мнозинството на състава форма на съучастие по отношение на подс. Г.. Затрудненията по квалифициране на същото са заложени в самия обвинителен акт. В случаите на инкриминирано такова, подс.Г. е изписвал съдържанието на резолюцията „анулирам”, а с оглед положението им в служебната йерархия, подс.С. е полагал подписа си, придавайки на същата значимостта на акт на разпореждане. Намирам, че по този начин, злоупотребявайки със служебното си положение, от позиция на заеманата от всеки от тях длъжност, в съучастие като съизвършители подсъдимите обективират общност на умисъл за инкриминиране на престъпление по чл.387, ал.1 във вр. с чл.20(2) и чл.26(1)НК.

Съдия: