РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.МОТИВИ към Присъдата от  19.06.2014г., постановена по Н.О.Х.Д. № 436/2006г.

      Обвинението срещу подсъдимите Й.Й.П. ***, Б.С.М. ***, Е.К.Е. ***, М.Ц.М. ***, С.И. *** и Д. *** /задочно/ е за това,че:

      На  7 декември 1996г. в гр.Разград, действайки в съучастие, първият Й.Й.П. като подбудител и помагач, а останалите като съизвършители, умишлено, с особена жестокост и по особено мъчителен за убития начин са умъртвили Д. Д.Д. – на 45 години от гр.Разград, престъпление по чл.116 т.6, в.в. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК за подс.П. и по чл.116 т.6, в.в. с чл.20, ал.2 от НК за останалите подсъдими- М.,  Е., М.,И. и Х..

      Съдебното производство се проведе задочно, по отношение на подсъдимия Д.А.Х., при условията на чл.269, ал.3 от НПК.  Подс.Х. е в неизвестност от момента на извършване на инкриминираното деяние до настоящия момент. По делото са налице многобройни доказателства за това,че  местоживеенето му в страната не  е известно и след щателно издирване не е установено. Обявен е за общодържавно и международно издирване по надлежния ред, издадена ЕЗА през м.март 2014г., взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” от 06.02.1997г. – не изпълнена.

     Приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск от П.Д.Д. като правоприемник на починалата  К.П.М. – майка на Д.  Д.Д. за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. срещу подсъдимите.

     Приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск от П.Д.Д. като правоприемник на починалия Д.Д.М. – баща на Д. Д.Д. за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. срещу подсъдимите.

      Разпитани в хода на съдебното следствие  подс.П.  заяви, че не се признава за виновен  и отказа да даде обяснения по обвинението, подс.М.  заяви, че не се признава за виновен, не отказа да даде обяснения по обвинението, но поради изминалите 18 години поиска да бъдат прочетени обясненията му дадени на следствието, защото не можел да си спомни, подс.Е.  заяви, че не се признава за виновен, че не желае да дава обяснения, след като са минали 17-18 години, не си спомнял почти нищо и затова поиска да  се прочетат обясненията му дадени на следствието, подс.М.  заяви, че не се признава за виновен по обвинението, поиска да  бъдат прочетени обясненията  му дадени на следствието, защото минало доста време и не си спомнял нищо, подс.И.  заяви, че не се признава за виновен по обвинението, пожела да бъдат прочетени обясненията му дадени на следствието, защото са минали 18 години и не можел да си спомни.

      Подсъдимите П., М., Е., М. и И. потвърдиха обясненията си дадени на предварителното производство след прочитането ѝм на основание чл.279, ал.2, в.в. с  ал.1 т.4, в.в. с чл.3 НПК при условията на чл.277, ал.1, т.3, б”б” НПК /стар/.

      В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение заяви, че оттегля обвиненията срещу подсъдимите М., Е. и М. и пледира за оправдаването ѝм, поради недоказаност, че тези подсъдими са извършили друг вид престъпление – злепоставяне по чл.139 НК;  поддържа обвинението само по отношение на подсъдимите Х. и И. и поиска да бъдат признати за виновни и осъдени;   по отношение на подс.П.  не поддържа обвинението и поиска този подсъдим да бъде признат за виновен и осъден за подбудителство и помагачество към причиняване на тежка телесна повреда по чл.128 НК, в.в. с чл.20,ал.3 и ал.4 от НК, поради  ексцес при съучастниците му подсъдимите И. и Х. - имало уговорка за  умишлена тежка телесна повреда, а те извършили убийство.

      Гражданският ищец поддържа предявените граждански искове за неимуществени вреди срещу подсъдимите по повдигнатото обвинение за квалифицирано убийство, счита същите за основателни и доказани и моли да бъдат уважени в пълен размер.

      Всички защитници на основание чл.304 НПК пледират за признаване на подсъдимите за невинни и оправдаването ѝм по обвинението срещу тях, поради недоказаност. Служебният защитник на  подс.Х. -  адв.Ал.М. при обосноваване на тезата си за недоказаност на обвинението срещу неговия подзащитен, пледира и за  „уговор” отстрана на другите подсъдими спрямо подс.Х.. По отношение на подс.П. защитата пледира и за недоказаност на „модифицираното обвинение” поддържано от представителя на държавното обвинение като такова по чл.128, в.в. с чл.20,ал.3 и ал.4 от НК с  депозиране и на възражение  за изтекла  абсолютна давност по чл.81, ал.3, в.в. с чл.80, ал.1, т.3 от НК. Защитниците на подсъдимите Е., М. и М., също депозират възражение  за изтекла абсолютна давност за наказателно преследване и за престъплението  злепоставяне по чл.139  НК по отношение на подзащитните ѝм.

      ОКРЪЖНИЯТ СЪД, след преценка на  доказателствата прие за установено, следното:

      Подс.П. ***, където живеел постоянно със семейството си. Преди настъпването на социалните промени и последвалите ги стопанска и социална криза подс.П. бил държавен служител в Общински съвет-гр.Разград, но напуснал държавната работа и успешно започнал собствен бизнес. През 1996г.  той държал нощно заведение „Куинс клуб” в центъра на гр.Разград. На 29 години подс.П. имал достатъчно доходи и самочувствие на преуспял млад човек, познат на много хора в малък град, какъвто е Разград. Във връзка с частния бизнес и работата си в заведението, около него се оформил кръг от безработни младежи, които работели в заведението му като охрана, по снабдяването и по всякакви други задачи, които той ѝм възложи във връзка с бизнеса му, с личната му охрана и охраната на заведението му.

     Сред тях били подсъдимите: Х. от гр.Лозница на  23 години,завършил спортно училище,   М. *** и Е. ***, завършил спортна паралелка, които изпитвали респект и благодарност  към подс.П. и били готови да му помагат, както във връзка с бизнеса му, така и да изпълнят всяка друга задача, която ѝм постави.

     Подс.И.- на  29 години, не работел в заведението на подс.П., но бил  много близък приятел с него, съученик, завършили едно и също училище, живели заедно и на квартира като ученици, много често посещавал заведението му, движели се в една компания, заедно с него ходели да се развличат и по други заведения. До месец юли 1996г. подс.И. ***, с чин младши сержант, но бил уволнен заради започнато от Военната прокуратура-Варна предварително разследване срещу него, срещу подс.П., св.П.Т. и с срещу още едно гражданско лице за престъпление по чл.143 от НК / в последствие прекратено/. След като подс.И. бил уволнен от МВР и останал без работа, още повече се сближил с подс.П. и зачестил посещенията си в неговото нощно заведение „Куинс клуб”.

     Подс.М. ***,живущ ***,   също много близък приятел на подс.П. от 1994г., когато се запознали и сближили по времето, когато подс.М. имал частен бизнес по черноморието, а подс.П. работел в първа частна охранителна фирма. Двамата имали общ бизнес интереси, помагали си, правели си услуги.През 1996г. подс.М.  дал 600 долара в заем на подс.П., като му помогнал по този начин за отваряне заведението „Куинс клуб”. Подс.М., често гостувал  на П. ***.В началото на м.декември 1996г. подс.М. пристигнал в гр.Разград по покана на подс.П. по повод рожденния ден на последния-  5-ти декември и отседнал в дома му.

     През 1996г. сестрата на подс.П.- С.Й. П. – на 26 години, напуснала съпруга си св.К.С. и заживяла с детето си самостоятелно в общинско жилище, находящо се в гр.Разград, ул.”Марица”- № 49, вх.А, ап.100 в блок „Млади семейства -2”. Апартаментът се намирал на партерния етаж на този 7- етажен жилищен блок.

      Сестрата на подс.П., без да се разведе със съпруга си  установила трайна любовна връзка с пострадалия Д. Д. ***, с който работели в едно предприятие. Д. бил бивш футболист от отбора на „Лудогорец”, на 45 години, с  19 години по- възрастен  от С. П., женен, с две деца, но не бил разделен със съпругата си нито фактически, нито официално с развод, въпреки любовната  връзка с П.  станала и публично известна, и продължавал да се грижи за семейството си.

      Подс.П. не одобрявал връзката на сестра си с  Д. Д. и се отнасял с чувство на неприязън към любовника ѝ. Въпреки неговото неодобрение, двамата продължили интимните си отношения, които не криели,  срещали се много често в апартамента на сестра му, заедно ходели по заведения в гр.Разград.

      Вечерта на 6-ти декември 1996г. С. П. и Д. Д. били заедно в заведението  „Майстор Манол”, което се намирало също в центъра на гр.Разград в компания със свидетелите  Ив.И. и Б.Б., след като преди това били в друго питейно заведение и за кратко, се отбили и в заведението държано от подс.П.. Вечеряли заедно, танцували,употребили алкохол.

      След полунощ, вече на 7-ми декември 1996г., докато били на масата си в това заведение пострадилят Д. Д. под въздействието на изпития алкохол и от чувство за ревност ударил един плесник на своята любовница, пред очите на останалите посетители в заведението.Сестрата на подс.П. станала от масата напуснала заведението и се прибрала в дома си в блок „Млади семейства- 2”. Почти веднага я последвал и пострадалият Д., отишъл в апартамента ѝ, където тя въпреки скандала в заведението, го приела да нощува при нея, както и друг път.

      По същото време, малко след полунощ – на 6-ти срещу 7-ми декември 1996 г., подс.П. се намирал в собственото си питейно заведение „Куинс  клуб”, което било пълно с посетители. Подс.П. бил в заведението  заедно със съпругата си  и с гостуващият му приятел от гр.Бургас – подс.Б.М.. Тук били и останалите подсъдими, неговите охранители и снабдители М., Е., Х.,а също и приятелят му подс.И..Всички употребили алкохол, като подсъдимите М. и Е. междувременно изпълнявали и служебните си задължения в заведението.

      След 02.00ч. в заведението влязъл св.Б.Б. с намерение да каже на подс.П., че „бай Добри е ударил сестра му”. Отишъл до масата, където бил седнал подс.П. със съпругата си и му казал: „ Бяхме в механата с твоята сестра в една компания и бай Добри я удари, след което двамата излязоха от механата”. Свидетелят казал още, че „бай Добри е прекалил с алкохола”, и че се страхувал  „да не стане нещо като е пиян”. Подс.П. попитал само, кога е станал този побой, свидетелят отговорил, „че е станало преди малко”.

      Подс.П. се почувствал уязвен и обиден заради сестра си. Това, че приятелите и близките му – останалите подсъдими, също разбрали, че сестра му е набита от любовника си на публично място, засегнало чувството му за чест и достойнство и тогава той решил да отиде заедно с приятелите и работниците си от заведението в жилището на сестра си за да набие Д. сигурен, че Д. в момента се намира вече при сестра му в нейното жилище щом като е  тръгнал от заведението веднага след нея.

      Воден от чувство за оскърбление и обида подс.П. е искал да се саморазправи с пострадалия Д., да му поиска сметка, да го набие, за да го „накаже”  и отмъсти за това,че публично е оскърбил сестра му, с което е изложил и самия него пред обществото.

      Пострадалият Д., макар и 45-годишен, бил физически  много здрав, бивш спортист-футболист, а подс.П. през месец април 1996г. в гр.Ботевград бил прострелян и получил многофрагментно счупване на дясната бедрена кост, което все още не било излекувано, накуцвал, движел се с помощно средство и заради това си състояние  той осъзнавал, че не би могъл сам да нападне и набие любовника на сестра си.

      За това той предложил на останалите подсъдими заедно с него да отидат в жилището на сестра му, където да намерят Д. и да го набият. Останалите подсъдими се съгласили и цялата група от шестимата  тръгнали с л.автомобил „Форд Сиера” с ДК№  РР 59 28  АА управляван от подс.П. към апартамента на сестра му в блок „Млади семейства-2”, намиращ се в западната част на гр.Разград. Автомобилът бил собственост на св.Г.Г. предоставен на подс.П. да го ползва временно.

      След тръгването ѝм, съпругата на подс.П.- Ив.П., която разбрала намерението ѝм,  веднага се обадила по телефона на Ст. П. и я уведомява, че брат ѝ с другите подсъдими е тръгнал към апартамента ѝ, за да отмъстят на Д..

     С. П. познавайки добре брат си, веднага накарала Д.  Д. да напусне апартамента и да избяга. Д. въпреки, че бил много пиян в състояние на тежко алкохолно опиване излязъл от апартамента на Ст. П. с намерение да напусне блока и да избегне среща с подс.П. и хората му. Но, когато излязъл в коридора не успял да напусне жилищния блок, защото видял, че пред входа токущо спира лек автомобил и от него излизат шестимата подсъдими, които се насочили към входа. Пострадалият Д. тръгнал нагоре по стълбите към горните етажи с намерение да се скрие от подс.П. и другите подсъдими на някоя от стълбищните площадки на по-горните етажи и така да избегне срещата с групата на подс.П..

       И шестимата подсъдими обаче, при влизането си във  входа чули шума, който издавал пострадалия при изкачването си по стълбите нагоре и подс.П. ѝм наредил да го догонят на стълбите и да започнат да го бият.Първи по стълбите  тръгнал  на бегом подс.Д.Х., след него подс.Ст.И. и след тях останалите подсъдими М., Е. и М., а през това време подс.П. влязъл в апартамента на сестра си, който бил на партера, близо до входа на блока и се заел с нея: ударил я, започнал да я укорява за връзката ѝ с Д. и за скандала в заведението знаейки, че през това време другите подсъдими ще го настигнат, заловят и набият, така както са се уговорили още при тръгването на цялата група и при пътуването в автомобила до жилищния  блок.

      Пострадалият  Д. успял да се изкачи до петия жилищен етаж, където бил застигнат от петимата нападатели, като първо от подс.Х. веднага след него  от подс.И. и малко след тях от останалите подсъдими-М., Е. и М., които го хванали и не му позволили нито да избяга, нито да ѝм окаже съпротива. Още там, на междинната площадка между петия и четвъртия етаж започнали да му нанасят многобройни удари по главата, лицето и тялото.Влачейки го надолу по стълбите успели да го смъкнат на междинната площадка между  третия и втори етаж, като през  цялото време го удряли по главата и тялото.Въпреки, че видели колко сериозно е увреден Д. подсъдимите не престанали да го удрят и след като той паднал в безсъзнание. Всички продължили да му нанасят многобройни удари на различни места по тялото, съзнавайки напълно, че го пребиват до смърт. Едва след като Д. престанал да диша, петимата подсъдими спрели да го удрят и заедно с подс.П., който ги изчаквал пред апартамента на сестра си, качили се в лекия автомобил управляван от  него и избягали, без да бъдат видяни от живущите в блока хора.

      Тялото на убития останало по очи на стълбищната площадка между третия и втори жилищен етаж и било намерено от неизвестно лице, непосредствено след оттеглянето на групата на подсъдимите от мястото на престъплението. Същото това анонимно лице съобщило по телефона в МВР за намерения труп на пострадалия Д.. На тел.166 в полицията се обажда и св.М.С. живуща в ап.109 находящ се на третия етаж, която чула шумове приличащи на блъскане в стена, чула мъжки гласове-„остави го тук”, „ша го убия” и пак шумове от блъскане и когато отваря вратата на апартамента си видяла кръв на площадката, на площадката между третия и втори етаж видяла да лежи мъж по очи и от това, което чула и видяла, преценила, че трябва да се обади в полицията.

      След подаденото съобщение бил извършен незабавен оглед на мястото на намирането на трупа започнал в 03,35ч. и било образувано предварително производство срещу неизвестно лице за убийството на Д.  Д..

      След като напуснали жилищния блок „Млади семейства- 2”, където убили Д. Д. подсъдимите с управлявания от подс.П. лек автомобил отишли до заведението „Куинс клуб”, но решили да се разделят, да не съобщават в полицията  за извършеното престъпление и да прикрият участието си в него. Решили подсъдимите Х. и И. да напуснат града,  в заведението да се върнат само подсъдимите М. и Е., а подс.П., който инициирал и организирал нападението над любовника на сестра си заедно с подс.М. също да напуснат града, за да си осигурят алиби. За целта, след като откарали с автомобила съпругата на подс.П. до дома ѝм в Разград, подс.П. и подс.М. веднага напуснали града и отишли в с.Острово, където изкарали нощта в заведението на св.З.М., което заведение било държано от този свидетел под наем взето от подс.П..

      Въпреки започналото издирване по образуваното предварително производство, подс.Д.Х. не е бил издирен и срещу него наказателното производство е проведено задочно, по реда на чл.269, ал.3 НПК, по който ред се провежда и настоящото съдебното производство срещу този подсъдим.

      Подс.И., чието издирване е било започнато още на 7-ми декември 1996г., също продължително време е бил в неизвестност и е бил открит и задържан едва на  08.04.1997г.

      От проведените по делото единична /т.I, л.111 сл.д./, тройна съдебномедицинска /т.III, л. 56 сл.д., извършена повторно по писмени данни, поради замяна на вещи лица по обективни причини – т. VII, л.4239/ и  комплексна съдебномедицинска и физическа / т.VI, л.3818/ експертизи  в съвкупност, се установява, че на  07.12.1996г. Д. Д.Д. на 45 години, е получил:

      Съчетана механична травма - глава и гърди: Три разкъсно- контузни рани в областта на лявата вежда, почти в една линия/под веждата/, с кръвонасядане на кожата и меките тъкани около и под тях; Повърхностни охлузвания и кръвонасядания на кожата в лявата половина на челото, дясната половина на челото, лявото слепоочие и лявата скулова област и носа; Повърхностни охлузвания на кожата по предновъншната страна на дясната предмишница; петнисто бледо насиняване на кожата в лявата половина на гърдите; Раздробяващо счупване на носните костици, с кръвонасядане на меките тъкани около счупването; Кръвонаседнали меки черепни обвивки в ляво челно, ляво слепоочно и дясно тилно; Счупване на костите на черепа в ляво/започващо като пукнатина от горен ръб на  лявата очница и продължаващо надору по черепната основа с по-финни пукнатини около лявата очница оформящи правоъгълник; Субарахноидален кръвоизлив /кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/тип „пелена”/ по конвекситета, странично и по основата на лявото главномозъчно полукълбо; Мозъчна контузия- кръвоизливи в мозъчното  вещество в ляво челно и по основата; Оток на мозъка, с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор; Контузия на гръдния кош: Кръвонасядания в меките тъкани на гърдите в дясната гръдна половина; Счупване на II-ро  до   VI - то ребра в дясно по мамиларната линия и от  III - то  до X – то  в ляво по предната мишнична линия; Вдишана кръв и оток на белите дробове.

      Смъртта на Д. Д. заключават експертите е резултат на претърпяната тежка черепно - мозъчна травма довела до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, които са и непосредствен механизъм за настъпването на смъртта /счупване на черепни кости, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвоизливи в мозъчното вещество/,с последващия оток на мозъка и вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор, в съпричина с гръдната травма/счупени ребра, вдишана кръв, контузия на белите дробове/.

     Експертизите установяват и механизма на причинените травматични увреждания, които са резултат:1.От действието на удари с или върху твърди или тъпоръбести предмети в областта на лицето, в областта на лявата вежда от такъв предмет с продълговата форма;2. От действието на удари с или върху твърди тъпи предмети в лявата половина на челото, лявото слепоочие и дясната тилна част на главата; 3. От действието на твърди тъпи предмети в областта на гърдите, с упражнен натиск по предно-задния диаметър на гръдния ко;4.От твърд ръбест предмет с ограничена удряща повърхност по задновъншната страна на дясната предмишница.

     Всички увреждания са получени приживе и са с еднаква давност. Основните увреждания са в областта на главата и гърдите. Уврежданията в областта на главата са били тежки и несъвместими с живота. Смъртта е настъпила сравнително бързо и е била неизбежна.Експертите заключават, че смъртта е настъпила в момента на нанасянето на побоя или кратко време след преустановяването му и това  обяснява малкият обем кръв в дихателните пътища.Експертите установяват и възможността за наслагване на увреждания причинени със значителна сила в една и съща анатомична област. Преди изпадането в безсъзнателно състояние пострадалият е можел да чувства болки  от нанесените удари.

     Извършената съдебно химическа експертиза /т.2, л. 5,6 сл.д./ установява 2.52%о алкохол в кръвта и 3.39%о алкохол в урината на пострадалия Д., което отговаря на тежка степен на алкохолно повлияване, във фаза на излъчване от организма.При такава степен на опиване сочат експертите, лицата са с тежки нарушения на координацията на движенията, съобразителността, силно забавени мисловни процеси и бързина на реакциите. С това състояние както и с евентуално захващане по време на побоя експертите обясняват липсата на „защитни рани” по пострадалия Д. Д..

      Извършената съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране №1/97г. / т.II, л.52 сл.д./ установява, че върху веществените доказателства – обекти №№ 1 и 2  - яке предадено на разследващия орган от подс.М. и обувки предадени  от подс.Е. има кръв от Д. Д.Д..

      Назначената допълнителна съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства №21/25.04.2013г. / т. 6, л.3876/ също установява и доказва петна, съмнителни за наличие на кръв по същите обекти №№1 и 2- яке и обувки, които са били обект  на първоначалната експертиза №1/97г.

      Тази фактическа и правна обстановка  съдът прие за установена, след задълбочен анализ на всички събрани  и проверени по указания ред и начин в НПК в хода на съдебното следствие доказателства: обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите, след обсъждане заключенията на вещите лица по назначените експертизи: единична съдебномедицинска, тройна съдебномедицинска, комплексна  съдебномедицинска и физическа, съдебномедицинска експертиза за освидетелствуване №534/96г., съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране №1/97г., съдебнохимическа, допълнителна съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства №21/25.04.2013г., веществените доказателства, писмените доказателства и останалите по делото доказателства.

      Именно, този анализ на доказателствата по отделно и в съвкупност, даде основание на съда да приеме категорично, че обвинението срещу подсъдимия П. за престъпление по чл.116 т.6, в.в. с чл.20,ал.3 и ал.4 от НК, а срещу подсъдимите М., Е., М.,И. и Х. за престъпление по чл.116 т.6, в.в. с чл.20,ал.2 от НК е доказано по несъмнен  и безспорен начин,  становище, което съдът изгради по, следните съображения и правни изводи:

      Конкретният случай, разкрива някои особености относно, фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението и  относно, развитието и движението на  наказателния процес   по това дело.

      На първо място, в разигралата се на инкриминираната дата драма, завършила със смъртта на пострадалия, са взели участие само  подсъдимите М.,Е., М.,И. и Х. подбудени и подпомогнати от подс.П. и пострадалия Д..От тези лица  са живи  само подсъдимите и само те единствено са в състояние да възпроизведат свои непосредствени възприятия от станалото събитие. Свидетелите по делото нямат непосредствени възприятия, поради което не могат да възпроизведат събитието. Те депозират само показания относно факти и обстоятелства предшестващи или последвали същото.

      На второ място,  провеждането на наказателния процес от момента на образуването му- 07.12.1996г. до настоящия момент задочно, по реда на чл.269, ал.3 НПК срещу подс.Д.Х.; не своевременното приключване на досъдебното производство и  внасяне на обвинителния акт в съда 10 години след образуването му; не приключване на съдебното производство в продължение на 8 години в нарушение на правилото на чл.22 НПК за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, които особености по развитието и движението на процеса в случая, затрудниха значително настоящия трети по ред съдебен състав /формиран при условията на чл.258 НПК/ в процеса при събирането и проверката на доказателствата относно инкриминираното деяние станало преди 18 години, защото  именно поради изминалия продължителен период от време, обективно други доказателства не биха могли да се съберат служебно или по искане на страните и съдът е принуден на практика в хода на съдебното следствие да събира и проверява основно, доказателствата събрани само в рамките на досъдебната фаза.

       Подсъдимият, за разлика от свидетелите, не е процесуално задължен в наказателния процес да говори истината, тъй като обясненията му преди всичко са средство за защита, поради което от него не може да се изисква искреност и обективност. Ето защо, истинността и правдоподобността на обясненията му следва да бъдат преценявани на общо основание след съвкупната ѝм преценка с всички останали доказателства по делото при стриктно спазване на процесуалния регламент за оценка на тези специфични по своята природа доказателствени средства.

       В конкретният случай, на досъдебното производство  след повдигане и предявяване на обвинението срещу тях и петимата подсъдими  - П., М., Е.,М. и И. в присъствието и с участието на защитниците си са заявили, че не се признават за виновни и са пожелали сами, по своя воля и желание да дадат подробни обяснения по обвинението, потвърдили са дадените от тях обяснения и при окончателното  повдигане и предявяване на обвинението, след  като органът на предварителното производство ги е  предупредил, че обясненията ѝм ще се използват като доказателствено средство пред съда, когато между тях и обясненията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие, или когато подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо, съобразно нормата  на чл.277, ал.1, т.3, б ”а” и „б” НПК /стар/ , видно от протоколите за разпит / сл.дело - том I,   л.28, л.37, л.39,л.53, л.67 и том II - л.108/.

       В хода на съдебното следствие при разпитите ѝм подсъдимите също заявяват, че не се признават за виновни по обвинението срещу тях.

       Както бе посочено горе на основание чл.279, ал.2, в.в. с ал.1, т.4, в.в. с чл.3 НПК при условията на чл.277, ал.1, т.3, б „б” НПК /стар/ обясненията на  подсъдимите П., М., Е., М. и И. дадени на предварителното разследване бяха прочетени от съда, и след прочитането ѝм и петимата заявиха, че ги потвърждават.

      По същество, подсъдимите не отричат обстоятелството, че вечерта преди извършване на инкриминираното деяние всички са били в заведението на подс.П. „Куинс клуб”, в т.ч. там е бил и подс.Д.Х.;  не отричат, че по нареждане на подс.П. всички шестимата с управлявания от подс.П. л.автомобил са отишли в жил.блок, където живее сестрата на  подс.П.. Подсъдимите М., Е., М. и И.  не отричат, а потвърждават обстоятелството установено по категоричен начин от СМЕ-зи, че действително е бил нанесен тежък побой на пострадалия Д. Д. на стълбищните площадки във входа, в който се намира жилището на сестрата на подс.П. но, твърдят, че те четиримата не са участвали в побоя, че пострадалия  Д. е бил бит само и единствено от подс.Х., спрямо когото процесът се води задочно. Първоначално обаче, при разпитите ѝм подсъдимите М., Е. и М. са обяснили, че побоя на пострадалия Д. е бил нанесен от подсъдимите Х. и  И., и едва  по-късно, след залавянето на подс.И. при проведените с него очни ставки на 16.04.1997г. и на  06.05.1997г. / т. II, л.115, л.117 и л.118 от сл.д./, прочетени от съда по реда на чл.283 НПК, подсъдимите М.,Е. и М. променят обясненията си като заявяват, че не са видели подс.И. да удря пострадалия,  че побоя е бил нанесен  и само от подс.Х.. И в хода на съдебното следствие при разпитите ѝм подсъдимите М., Е., М. и И.  продължават да твърдят, че те не са участвали в побоя, респ.,че не са участвали в убийството на пострадалия Д., че то е извършено само  от подс.Х..

      Подс.П., по същество не отрича обстоятелството, че именно той е  наредил на подсъдимите М., Е., М., И. и Х. да тръгнат с него, че именно той с управлявания от него автомобил ги е закарал до жилището на сестра си и след извършване на деянието отново със същия автомобил ги е отвел от местопрестъплението, обстоятелство, установяващо се по несъмнен начин и от обясненията на останалите подсъдими-М., Е., М. и И. но, твърди, че когато пристигнали пред жилището на сестра му  казал на подсъдимите да го изчакат и той влязъл вътре при нея, а когато излязъл всички подсъдими били навън пред входа.Твърди, че пред него никой не е обяснявал,че е станал побой между  подсъдимите и Д., а за това,че Добри е бил убит научил сутринта в следствието, нямал представа как неговите познати-подсъдимите са намерили Добри по стълбите нагоре, че той не е подбуждал и не е подпомагал в умъртвяването на пострадалия никого. И в хода на съдебното следствие при разпита му подс.П. продължава да твърди, че не е имал намерение да убива пострадалия, или да се сговаря за убийство, че неодобрението на връзка между мъж и жена с 20 години разлика не е мотив за убийство,а счита, че е  нормална реакция  да отиде и да види какво става със сестра си, след като е получил информация, че след полунощ един много пиян мъж ѝ е нанесъл побой.

      Съдът, не кредитира за обективни и достоверни тези обяснения на подсъдимите, прие същите като защитна теза,  защото са в пълно противоречие с останалите доказателства  и конкретно установените по делото факти и обстоятелства и при съвкупната ѝм преценка – по отделно и в съвкупност с останалите по делото доказателства, се опровергават по категоричен начин, по следните съображения и правни изводи:

      Безспорно установено и доказано по делото обстоятелство, че към момента на извършване на инкриминираното деяние сестрата на подс.П.-С. П. е имала сключен граждански брак със св.К.С., от който имала и дете.Безспорно се установява, че от 2-3 години П. е била във фактическа раздяла със съпруга си, а от близо година установила интимна връзка с 19 години по-възрастния от нея Д. Д., връзка, демонстрирана публично и от двамата и по този начин станала известна на обществото.Установено е също, че пострадалият Д. Д.,който имал и две деца не бил във фактическа раздяла със съпругата си, не бил разведен официално с нея, а продължавал да се грижи за семейството си, независимо от връзката със Ст. П.. Тези обстоятелства се установяват и доказват не само от обясненията на подс.П., но и от другите доказателства по делото- показанията на свидетелите: К.С. – бивш съпруг на С. П., И.И. / с прякор „Шаро”/ и Б.Б. – приятели на пострадалия Д., М.С. -  съседка на С. П., които   показания прочетени на основание чл.281, ал.4, в.в. с ал.1, т.1, т.2 НПК след прочитането ѝм, свидетелите заявиха, че ги поддържат; от показанията и на св.Д.М. – баща на пострадалия Д. Д., дадени на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281, ал.1, т.4 предлож. – последно НПК със съгласието на всички страни в процеса.

       При така установените обстоятелства съдът прие, за правдиво  обяснението на подс.П., че връзката на сестра му с пострадалия Д. не му е била приятна и логично следва извода,че той е изпитвал и неприязън към него първо, заради голямата разлика във възрастта ѝм, второ, заради това,че въпреки публично демонстрираната ѝм интимна връзка, пострадалият не е бил във фактическа раздяла със съпругата си, не се  развел с  нея, и продължавал да се грижи за семейството си и за двете си деца, което обстоятелство е дало основание на по-големия брат да счита,че тази връзка на сестра му няма бъдеще, респ.,че пострадалият няма сериозни намерения към нея, а да я третира само като любовница,с което се обяснява в случая, и голямата му неприязън към него. Нещо по-вече. Установено е от показанията на св.К.С., че подс.П. е бил в много добри отношения с него. Св.К.С. е работил при подс.П. като сервитьор, двамата са запазили добрите си взаимоотношения, като в началото на фактическата раздяла П. е разговарял с него за преодоляване на проблемите, и отново да се съберат със сестра му. Анализът на доказателствата и конкретно установените по делото факти, даде основание на съда да приеме, че действително в случая, не са налице  доказателства за наличие на лоши отношения между подс.П. и пострадалия Д., но прие категорично, че пострадалият Д. е знаел за неодобрението на връзката му  със Ст.П. от страна на брат ѝ. Нормално,  подс.П. като по-голям брат да е обсъждал този въпрос със сестра си, както и нормално самата тя да сподели с любовника си, че брат ѝ не одобрява връзката ѝм. В тази връзка съдът прие и, че  пострадалият не само е знаел за неодобрението на връзката ѝм от страна на подс.П., но е чувствал и разбирал личната му неприязън  към него.Аргумент в подкрепа това становище на съда се явява и фактът, че вечерта около полунощ към 23.00ч. видно от показанията на  св.Б.Б., а и от обясненията на подс.М. пострадалият Д. и Ст.П. са постели „Куинс клуба”, Ст.П. е разговаряла със съпругата на брат си и малко след това,напуснали заведението, заедно със св.Б.Б. и св.И.С. и отишли в заведението „Майстор Манол”; този факт, че не предпочитат заведението на подс.П., а друго заведение, говори по несъмнен начин, че пострадалият Д. не се е чувствал добре в заведението на брата на любовницата си именно, поради неприязненото отношение на подс.П. към него. Обстоятелството, че Ст.П. и пострадалия Д. посетили заведението на подс.П. преди да отидат в заведението „Майстор Манол”, дава основание на съда да приеме, че когато по-късно подс.П. е получил информацията от св.Б.Б., че пострадалият Д. е ударил сестра му, не само е повярвал на тази информация, защото преди това ги е видял заедно в заведението си, но и  е бил сигурен  към момента, когато е взел решението  пострадалия да бъде набит, че  той е при сестра му,и че там в нейния апартамент със сигурност ще бъде намерен.

      Безспорно се установява и доказва по делото от показанията на св.И.И.,Б.Б. и косвено от показанията на св.К.С., че вечерта преди извършване на инкриминираното деяние на публично място,  в заведението „Майстор Манол” в присъствието на  свидетелите И.И. и Б.Б. и другите посетители между Ст.П. и пострадалия Д. възниква конфликт, при който в с състояние на тежко алкохолно опиване и от ревност пострадалият Д.  е ударил любовницата си. Засегната Ст.П. напуска заведението, а след нея и Д..

      Безспорно се установява и доказва също  от показанията на св.Б.Б. и от обясненията на  подс.П., че по-късно  същата вечер  след 02.00 ч. преди извършване на инкриминираното деяние  П. е бил информиран за случилото се между сестра му и приятеля ѝ Д.. Видно от показанията на този свидетел,когато той е съобщил това на подс.П., че сестра му е била ударена от пострадалия Д., подс.П. е бил на маса със съпругата си Ив.П. и разговорът между подс.П. и св.Б.Б. е проведен в нейно присъствие.Безспорно се установява и доказва по делото освен от обясненията на подсъдимите П., М., Е., М. и И., а и от показанията на свидетелите: П.Т. – много добър близък приятел на подс.П. и подс.И.,  техен съученик, ползващ сервизни помещения на заведението „ Куинс клуб”, като работилница свидетел, познаващ добре и  подс.Х.;  С.С. – също много добър приятел на подс.П. и подс.И., като съученици на брат му, живели в дома ѝм на квартира, че  действително по същото  това време в заведението са били седнали на масите употребявайки алкохол всички подсъдими – П., М., Е., М.,И. и Х.. Тези двама свидетели -Т. и С., потвърдиха показанията си дадени на  досъдебното производство, след прочитането ѝм на основание чл.281, ал.4, в.в. с ал.1, т.1 и т.2 НПК.

      Безспорно се установява и доказва по делото от обясненията на самите подсъдими, че веднага след разговора между подс.П. и св.Б.Б., подс.П. извикал подсъдимите М., Е.,М., И. и Х., шестимата напуснали заведението и с лекия автомобил управляван от П. предоставен му за временно ползване от св.Г.Г. /показанията прочетени на основание чл.281, ал.4,в.в. с ал.1, т.1 и т. 2 НПК/ тръгват по указание на подс.П. за дома на сестра му, находящ се в блок „Млади семейства-2” и това е станало около 03.00ч на инкриминираната дата. Приблизителното време на напускането на заведението, се установява и доказва също, от телефонните разпечатки /т.II, л.1-4/, които сочат, че на 07.12.1996г. в 02,53ч. от телефон 3-65-16 с абонат подс.П. е проведен разговор с тел.4-47-19 и абонат С.Й.С.-сестрата на П.. Установено е,че подс.П. е разполагал с телефон в заведението си, който не се ползвал от персонала и посетителите.При безспорно установеното обстоятелство, че съпругата на подс.П., която също била в заведението и е присъствала на разговора между съпруга си и св.Б.Б. както и, че до телефона на подс.П. нямали достъп посетителите на заведението и персонала, съдът прие категорично, че  Ив.П. разбирайки за намеренията на съпруга си след информацията дадена от св.Б.Б. обезпокоена  за последиците от това, ако намеренията на съпруга ѝ  да набие Д. се осъществят, решава да предупреди за това зълва си – Ст.П.. И веднага, след  като съпругът ѝ, заедно с останалите подсъдими напуснали заведението  се обажда по телефона на Ст.П., предупреждава я за това,че брат ѝ заедно с другите подсъдими е тръгнал към нея за да се разправят с Д. и ако действително Д. е при нея, да направи необходимото същият веднага да напусне жилището ѝ. За това, че Ст.П. действително е била предупредена се установява несъмнено и от факта, че пострадалият Д. не е бил намерен от подсъдимите в апартамента ѝ, а в жилищния вход на стълбището към горните етажи.

      При така установените конкретни  факти и обстоятелства, обсъждайки обясненията на подс.П. по отделно и в съвкупност с останалите по делото доказателства съдът прие, че след като той научил, че сестра му е била бита в съседното заведение „Майстор Манол”, късно през нощта, в малките часове на деня от приятеля си Д., който бил и в нетрезво състояние, много се ядосал на Д., защото се е почувствал уязвен и обиден заради сестра си, за това,че на публично място, пред други хора и негови познати сестра му е била набита от него – любовника си, и по този начин унизена.С това си поведение и отношение пострадалия Д. засегнал не само нейната чест и достойнство, но честа и достойнството на семейството ѝ, към което принадлежи и по-големия ѝ брат-подс.П..Именно затова, като спонтанна ответна реакция на това поведение на пострадалия Д. към сестра му, и в частност  към  него и семейството му, подс.П. решава веднага да отиде заедно с личните си приятели и работници в заведението – петимата подсъдими, в жилището на сестра си за да се саморазправи с него, да му поиска сметка, да го набие, за да му отмъсти и „накаже” за публичното оскърбление на собствената му сестра, в частност, за публичното оскърбление и излагане на самия него пред обществото, където вече  е бил известен и познат на много хора в малкия град, с авторитет и самочувствие на един млад човек с успешно развиващ се частен бизнес, обстоятелство, доказващо се  от приложените множество документи /т.VII „а”/,сочещи действително на един успешно започнат чатен бизнес още в началото на 90 – те години преди извършване на инкриминираното деяние.

      В изпълнение на взетото решение обаче, подс.П. ясно съзнавал, че не може сам да нападне и набие любовника на сестра си, защото пострадалият макар и 45-годишен бил много здрав, бивш спортист,а  самият той с тежко счупване на дясната бедрена кост,  резултат от  наскоро получено огнестрелно нараняване, установяващо се безспорно от комисионна съдебномедицинска експертиза №3/97г., т.II,л.28, сл.дело, тройна, колективна съдебномедицинска експертиза – т.VIII, л.4733  и   поради това бил тежко подвижен, накуцвал и се движел с бастун. Именно, за това той предложил на останалите подсъдими, заедно с него да отидат в жилището на сестра му, сигурен от получената информация от св.Б.Б., че там могат да намерят Д., да го изкарат от жилището на сестра му и да го набият.Съвкупната преценка на всички доказателства и конкретните факти и обстоятелства по делото, даде основание на съда да приеме, че подсъдимите М., Е., М.,И. и Х. се съгласили и приели веднага предложението на личния си приятел и работодател, без каквито и да било възражения. Това обстоятелство се установява и доказва,  по несъмнен начин и от обясненията на самите подсъдими: подс.М.: „П., ме повика с ръка да тръгна към него..., той ме бутна с длан по гърба и ми каза да тръгвам след другите и да вляза в колата…, думите на П. бяха..: „любовникът на сестра ми пак я е бил, и затова отиваме да видим какво става”, подс.Е.Е.:” П. ни махна с ръка.. и към мен, което за мен беше сигнал, че трябва да тръгваме за някъде, .. общо бяхме шест човека.., аз работя при него и след като ме извика е нормално да тръгна с него  .., потегли автомобила и тогава П. каза, че има някакъв проблем, набили сестра му..,че отиваме в сестра му, и че нейния любовник я е набил…направи ми впечатление, че П. беше притеснен, че сестра му е бита,..не съм се замислял защо толкова много хора тръгнахме”, подс.М.: „Някъде след полунощ видях, че от заведението излизат Е., Б., С. и Дидо, попитах къде отивате, и някой в суматохата ми каза:”хайде с нас” и аз тръгнах с тях, излязохме от заведението и се качихме в лек автомобил… автомобилът се управляваше от Й.П.…,аз тръгнах с групата, заедно с П., защото П. ми е шеф  , всички тръгнаха…,когато пътувахме с П. в колата към блока, където живее сестрата на П. чух разговор между П. и С., че сестра му имала проблеми и била бита от някакъв мъж, имена не се споменаваха..според мен П. ни взе, понеже е куц, боли го крака и ако стане някаква свада между него и този мъж да му помогнем”, подс.И.: „П...ме извика да тръгваме,…П. каза точно така „тръгваме, минавайте отзад”…според мен това беше една акция, която П. организира, по-точно искам да кажа, че когато се ходи на акция всички се дигаме и тръгваме, и сега беше така, П. каза да тръгваме и тръгнахме …,колата се управляваше от П.,.. Е. каза,че май отиваме в сестрата на П.….П. спря автомобила пред входа, където е апартамента на сестрата на П... слязохме всички..той слезе и ние тръгнахме след него..”., подс.П.: „ аз се обезпокоих от тази информация и реших да проверя какво става. Тогава махнах с ръка неопределено на мои познати..Б., М. и други…аз излязох от заведението и седнах в л.автомобил..в колата седнаха М., Б.,Е.,…С..., също така и Дидо…..след като спрях автомобила всички слязохме, всички се отправиха към входа на апартамента след мен…сестра ми отвори вратата..влязох вътре..,когато видях, че няма никой вътре при нея, се успокоих….казах на другите, които бяха пред вратата да изчакат…”.

      Внимателният анализ на обясненията на петимата подсъдимите по отделно и в съвкупност с другите доказателства и с конкретно установените по делото факти и обстоятелства даде основание на съда да приеме категорично освен, че подсъдимите са се съгласили да тръгнат с подсъдимия П., защото  заради личното приятелство и материалната зависимост от него няма как да откажат, чувствали са се задължени към него, имали са и респект от него, и от благодарност са били готови веднага да тръгнат, в „акция” и да изпълнят всякаква задача, която ѝм постави както и друг път /следователно, не за първи път видно от обясненията на подсъдимите Е. и И./   но, те са били на ясно и са знаели много добре, къде точно отиват и с каква цел,   въпреки твърденията ѝм, че не знаели къде и защо отиват, респ., че подс.П. не ѝм е казал, че отиват да набият  любовника на сестра му, че те не познавали нито сестра му, нито любовника ѝ, и че когато отишли пред апартамента на сестра му той ѝм бил казал да го изчакат.  Тези обяснения на подсъдимите обаче,  съдът не прие за обективни и достоверни, а само и единствено като защитна теза. Първо, тези обяснения   противоречат на нормалната житейска логика -  ако, в действителност  подс.П.,  нормално и разбираемо е бил обезпокоен за сестра си,и е имал действително намерение  да отиде до апартамента на сестра си, заедно с другите подсъдими, само и единствено за да види какво става с нея, и е наредил  на подсъдимите да го изчакат, когато пристигнали; ако, в действителност той не е обяснил на другите подсъдими къде, защо и с каква цел отиват, респ., ако в действителност той не ѝм е наредил да набият пострадалия и действително, преди да влезе в апартамента при сестра си ѝм е казал да го изчакат тук то,  обективно убийството на Д. нямаше да бъде извършено; второ,  при безспорно установеното и доказано по делото обстоятелство, че и петимата подсъдими са били безработни към момента на извършване на инкриминираното деяние, някои от тях лични приятели с подс.П. и пряко материално зависи от него, защото ѝм осигурявал работа в заведението си; в тази връзка, в един преходен за страната период на социална и икономическа криза, на действителна безработица и петимата  са се чувствали пряко задължени на подс.П. като техен личен приятел и на практика работодател, и именно за това  са били готови да изпълнят и са изпълнявали  и друг път всякакви задачи поставяни ѝм от подс.П.,  във връзка с неговия бизнес, личната му охрана и охраната на заведението, в т.ч. те са били готови и са приели в случая,не само да набият, а и да пребият до смърт един непознат за тях човек в знак на лично приятелство за някои от тях и в знак на благодарност към благодетеля си за други от тях, защото в противен случай ще загубят  доброто лично приятелство и материална обезпеченост, в това се изразява и  мотивът  ѝм за извършване на инкриминираното деяние, в което са обвинени.  Нещо по-вече.Материалната зависимост и обезпеченост отстрана на подс.П. по отношение на подсъдимите Е. и М. / в този смисъл, и благодарност към него/ е установена безспорно не само към момента на извършване на инкриминираното деяние, но и продължава далеч в годините след извършване на деянието.Видно от приложените документи /т.VII, л.4506, л.4505, л.4507/ подс.Е. от 2003г. до настоящия момент, а подс.М. от 2000г. до настоящия момент работят във фирмата на подс.П. - „Аргос” ЕООД-Разград. Именно, поради тази причина в случая, - запазване личното приятелство и материалната   си обезпеченост от подс.П., с упражняване и на правото си на защита, което законът ѝм дава, включващо и непроцесуалната ѝм задълженост да говорят истината, подсъдимите с обясненията си дадени доброволно, по своя воля и желание както на досъдебнто производство така и в хода на съдебното следствие, на практика защитават не само себе си, а и личния си приятел, работодател и благодетел- подс.П.; на следващо място, при така установените взаимоотношения между подс.П. и останалите подсъдими, в т.ч. и отношения на респект, на безспорно лидерство от страна на подс.П. и безрезервно  подчинение и  изпълнение на всяка задача поставена ѝм от него, при безспорно установения ѝм мотив/ противно на тезата на прокурора, че подсъдимите Е., М. и М. нямали мотив/, както и личен мотив на подс. П. – отмъщение, не може да се приеме, че  подсъдимите М., Е., М.,И. и Х. не са действали по негово указание и нареждане, а по своя инициатива, че той не е знаел за нанесения побой на Д., и затова той никого не е подбуждал и подпомагал да убие Д.. Нещо по-вече. Този случай, за подсъдимите М., Е., М.,И. и Х. е бил и по-деликатен / за разлика от друг път, при изпълнение на други задачи/, свързан с личния живот на подс.П. и взаимоотношенията му с близък член от семейството му – неговата сестра, при което те в никакъв случай не биха си позволи да действат сами, да нападнат и пребият до смърт  интимния приятел на сестра му без знанието на подс.П., без той да ѝм е наредил, респ. без той да е поискал това от тях и съответно, без те да се съгласили. В обясненията си подс.П. твърди, че когато излязъл от апартамента на сестра си, момчетата били навън пред входа,че пред него никой не е обяснявал, че е станало побой между тях и Добри.Обясненията му в тази посока обаче, са вътрешно противоречиви и поради това самоизключващи се, защото от една страна твърди, че пред него никой от подсъдимите не е обяснявал, че е станал побой между тях и пострадалия Д., а от друга страна обяснява, че когато излязъл от апартамента на сестра си видял, че момчетата са „задъхани” и разбрал, че нещо се е случило, защото предположил, че са имали среща с Добри и от друга страна също, твърди, че когато са влезли във входа на сестра му никой не му е казал, че е видял Добри нагоре по стълбите, и нямал представа как неговите познати са намерили Добри по стълбите на горе.На следващо място, тези обяснения на подс.П. се опровергават категорично от показанията на подс.М.: „слязох първи на първи етаж, в момента от апартамента излизаше П. и ме запита какво става, къде са другите, казах на Й.П., че останалите са горе, хванали са това момче-любовника на сестра му и го бият.П. отново ме запита, къде го бият, посочих му нагоре..  тръгнахме с.., по пътя П. попита, къде са видели Д. и са разбрали, че е  във входа, и С. и Дидо и двамата отговориха, че са го видели още, когато сме идвали с автомобила и понеже входа е светел са го видели като върви по стълбите….,,тръгнахме, П. беше  доста замислен и по пътя ме запита какво е състоянието на бития, да не би нещо да му стане на това момче..”. Обясненията на подс.П. се опровергават категорично и от обясненията на подс.И.: „тогава аз чух, че П. отдолу извика, но не много силно: „хайде, по-бързо тръгвайте”..тръгнахме да слизаме надолу оставихме  Д. на площадката…ние слязохме всички пред входа”. Обясненията  на подс.П. се опровергават и от показанията на подс.М.:” бях седнал в колата на задната седалка…обаче, си спомням добре, че някой от групата каза:”някой бяга нагоре”. При положение,че действително подс.П. е бил този, който е управлявал автомобила, няма как той да не е видял това, което подсъдимите И. и Х. са видели, че в жилищния вход,в който  е жилището на сестра му осветлението свети, и че някой върви нагоре по стълбите. А безспорно установения и доказан факт, че действително при пристигането на подсъдимите, пострадалият Д. не е бил намерен в жилището на сестрата на П., а намерен застигнат от подсъдимите нагоре по стълбите към горните етажи, където при огледа на местопроизшествието е намерен убит / безспорно установен и доказан факт от СМЕ-зи/, се установява и  косвено,  от  показанията на св.Б.Т., който чул глъчка, женски глас, караница, „като че ли някого гонеха или се караха” и от показанията на св.М.С., която чула нещо като шум приличащ на блъскане, като в асансьор или стена, чула мъжки глас, който казва „ остави го тук”, малко след това отново чува мъжки глас, който казва  „ша го убия”, и пак чува предишното блъскане, чула и нещо като „туп” и при отваряне входната врата на апартамента видяла кръв на площадката, на площадката между втория и трети етаж видяла мъж да лежи по очи. Тези свидетели потвърдиха показанията си дадени на досъдебното производство, прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.281,ал.4, в.в. с ал.1, т.2 НПК.

      Обясненията на подсъдимите М., Е.,М. и И., че те не са участвали в побоя на пострадалия Д., респ. в убийството на последния, а това било сторено, единствено и само от подс.Х., се опровергават по категоричен начин  от заключенията на единичната, тройната съдебномедицинска експертизи и от заключението на комплексната съдебномедицинска и физическа експертиза.  В съвкупност, от тези заключения се установява по категоричен начин, че причината за смъртта на пострадалия Д. е тежката черепно-мозъчна травма, довела до остра дихателно-съдова недостатъчност, които са и непосредствен механизъм за настъпването ѝ,  в генезата на смъртта има и съпричиняване  от тежката гръдна  травма с двустранно счупени ребра, контузия на белите дробове и вдишана в тях.Експертите са категорични, че уврежданията по главата са били тежки и несъвместими с живота, смъртта е настъпила сравнително бързо в рамките на минути в момента на нанасянето на побоя или кратко време след преустановяването му и е била неизбежна. Като цяло, експертите приемат, че на Д. са нанасяни множество /десетки/ удари по главата, тялото и крайниците, в т.ч. допускат и наслагващи се удари в една и съща анатомична област,за което е необходимо време. Това време, ще бъде по-дълго, ако само един извършител нанася удари, и относително по-кратко, ако едновременно няколко души нанасят удари заключават експертите.

      Ето защо, изхождайки от тези заключения на вещите лица обсъдени по отделно и в съвкупност с останалите по делото доказателства и конкретно установените факти и обстоятелства по  делото,в т.ч. обсъждайки и мотива на подсъдимите /изложен горе/  съдът, прие категорично, че не само подс.Д.Х., а и другите подсъдими М., Е., М. и И. са взели активно участие в побоя на пострадалия Д., че неговата смърт е резултат от общите ѝм задружни действия, при общност на умисъла.  Действали са много бързо и експедитивно, на бегом, един след друг са настигнали и нападнали пострадалия Д. до петия етаж на входа, цялото събитие е бил един динамичен много бърз процес – пет млади мъже – подсъдимите, а пострадалият  един много по-възрастен от тях мъж е бил сам, което неминуемо е оказвало и негативен стресиращ психологически ефект, бил е и в безпомощно състояние, поради тежката степен на алкохолно повлияване и  не е могъл обективно да се защитава  и отбранява от тази масирана тежка физическа агресия срещу него, довела много бързо до смъртта му. Този извод на съда, че и петимата подсъдими М., Е., М.,И. и Х. с общите си задружни действия обективно са осъществили умъртвяването на  пострадалия Д., се потвърждава и от  заключенията на СМЕ, които установявайки вида и характера на причинените многобройни травматични увреждания разположени по различни части на тялото – глава гръден кош и не изключвайки възможността за наслагващи се удари в едни и същи анатомични области,  сочат, че тези травматични увреждания не могат да бъдат получени само от падане от собствен ръст на пострадалия Това даде  основание на съда да приеме категорично, с оглед на конкретно установените факти и обстоятелства  по делото, че всички травматични увреждания на пострадалия, довели до смъртта на пострадалия са причинени от обективните действия  и на петимата подсъдими М., Е., М.,И. и Х..

      На следващо място, твърденията на подс.М. и Е., че те не са взели участие в убийството на пострадалия Д., се опровергават категорично и от заключението на вещите лица по съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране №1/97г. и от заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства   № 21/25.04.2013г. Експертите са категорични, че върху веществените доказателства,обект на експертизата №№1 и 2-яке,предадено доброволно на следствието от подс.М. и обувки предадени доброволно на следствието от подс.Е., принадлежащи съответно на подс.М. и подс.Е. и са били носени от тях към момента на извършване на инкриминираното деяние  има наличие на кръв от Д. Д.Д., обстоятелство пряко уличаващо ги в извършване на инкриминираното деяние, в което са обвинени. В тази връзка подс.М. обяснява, че кръвта на пострадалия установена от експертите по якето му – ляв маншет отвътре, била попаднала не при побоя, а при носенето на пострадалия надолу по стълбите, когато Е. и С. го изтървали, той политнал върху него, не можал да го удържи и двамата паднали, подс.Е. обяснява, че когато носели надолу по стълбите той и С. пострадалия Д., той - Д. бил целия в кръв, кръв капело от носа, от устата му,от лицето му и от тук, според и защитата на този подсъдим, кръвта на пострадалия намерена по обувките на този подсъдим в предната ѝм носова част, не била в резултат от участието в побоя на пострадалия, а била „капнала” по обувките му от носа и лицето на пострадалия при носенето му по стълбите на долу при положение, че самите експерти В. и Й. в с.з. обясняват, че не могат да дадат отговор на въпроса от какво разстояние са се получили  точковидните петънца кръв по обувките на подс.Е.. Действително, възможно е капките кръв върху обувките на този подсъдим да са паднали от носа или лицето на пострадалия и по начин както обяснява подсъдимия но, това обстоятелство при конкретно установения механизъм на нанасяне на травматичните увреждания на пострадалия-множество удари с юмруци и ритници по главата и тялото, само по себе си не е и не може да бъде основание за правен извод изключващ категорично този подсъдим от участие в убийството.И това е така, защото при удар с крак по лицето, по носа,не е задължително да останат следи от кръв по обувката, но е възможно да останат, и с оглед на конкретно установената фактическа обстановка по делото, при конкретно установеното травматично увреждане – раздробено счупване на носните костици, съпроводено с обилно кървене, както и установените други разкъсно-контузни рани в областта на лицето, също съпроводени с кървене съдът прие категорично, че кръвта намерена върху предната носова част на обувките на подс.Е., за която кръв се установява безспорно от ДНК- е-зата, че е на пострадалия Д., се е получила именно при нанасяне удари с ритници на този подсъдим върху главата и лицето на пострадалия Д.. В тази връзка, обосновавайки тезата си за категорично не участие на подс.Е. в убийството, защитата се позовава и поставя акцент и върху обстоятелството, че ДНК-е-зата не установила кръв от пострадалия върху подметките на обувките на този подсъдим. Но, при огледа на предоставените ѝм за експертиза веществени доказателства- обувки, вещите лица са установили  в предните части на обувките множество /а не само няколко/ продълговати петънца, които иззели за изследване и за който заключават категорично, че са  кръв от пострадалия Д..При този оглед обаче, вещите лица установяват и наличие на петна характерни за кръв и по подметката на дясната обувка,  като не са отразили изрично, че са взели и от тези петна за изследване, макар в заключението да са отразили, че върху обект №2 /обувки/ са установили кръв на пострадалия. В този смисъл макар и върху подметката на дясната обувка на този подсъдим да не е установена кръв от пострадалия, то този факт установен при огледа – наличие на петна характерни за кръв и по подметката на дясната обувка, обсъден по отделно и в съвкупност с целия доказателствен материал, макар и косвено потвърждава становището на съда за доказаност на обвинението и срещу този подсъдим. Подс. М.  обяснява, че  когато се качил горе видял на площадката да лежи някакъв мъж, че той заедно с всички слязъл долу пред входа, като той и Б. вървели напред по стълбите, и че не е видял някой да е хващал и да сваля пострадалия надолу, като не потвърждава да е видял падане на пострадалия Д. и подс.М. върху площадката,както твърди подс.М.. Подс.И. обяснява, че надолу по стълбите пострадалият бил хванат отстрани под мишниците от подс.Е. и подс.М., нещо което не се потвърждава от обясненията на самите подсъдими Е. и М., а после  пострадалият бил хванат от него и от подс.М., но не потвърждава падане на пострадалия на земята върху подс.М. както твърди последния, а обяснява, че „Б. го подпря да не падне”. Подс.И. обяснява още, че не е видял пострадалият да пада, че той - пострадалият останал прав на площадката, когато подс.П. ги извикал да тръгват бързо, противно на твърдението на другите подсъдими. Обясненията на подс.М. за начина, по който  е попаднала намерената кръв на пострадалия от експертите върху задната част на левия маншет на якето му не само,че не се потвърждават категорично от обясненията на другите подсъдими, но и обективно, малко вероятно е да се получат по механизъм  обяснен от подсъдимия -  хващане под мишниците, при положение,че кръв капело от лицето на пострадалия, падане с пострадалия на земята и ако, пострадалият е паднал върху него, то обективно би останала кръв от лицето му по предната част на якето, а не по  ръкавите или маншета на един от ръкавите.

      Съдът не даде вяра на обясненията и на четиримата подсъдими М., Е., М. и И., не само защото се опровергават категорично от събраните по делото доказателства и конкретно установени факти, но и защото не са логични и последователни, не се допълват,а са съществено противоречиви  и преценени по отделно и в съвкупност, тази съществена противоречивост, води логично и до самоизключването ѝм. В тази връзка, обясненията на подс.И.,че когато си тръгнали оставили Д. горе на площадката „прав”,   се опровергават категорично  и от експертите по  съдебномедицинските експертизи, които заключават, че това състояние на пострадалия- прав, след прекратяване на побоя над него не е достоверно от чисто медицинска гледна точка, тези му обяснения са в противоречие и с обясненията на останалите подсъдими М., Е. и М..Все в тази връзка, обясненията на подс.И. дадени и пред съда са вътрешно противоречиви и поради  това самоизключващи се. От една страна този подсъдим потвърди показанията си дадени на следствието след прочитането ѝм, където е обяснил и потвърди това в съда, че пострадалият бил оставен прав на площадката, а от друга в хода на съдебното следствие, твърди, че пострадалият бил много пиян, че не можел да се държи на краката си, че се държал много агресивно, че посягал с крак към Д..Тези обяснения се опровергават категорично от съдебно медицинските експертизи и по отношение на обстоятелството, че поради тежкото алкохолно опиване и масираното нападение на петимата върху пострадалия той  не е могъл  обективно да се защитава, а още по-малко да оказва каквато и да е съпротива или агресия срещу подсъдимите, в частност, да е имал агресивно поведение, да е ударил или да е ритнал или посегнал  да удари или ритнал   подс.Х. и това да е отключило агресията на последния да набие или пребие до смърт пострадалия Д.,според  както твърди подс.И.,а и според  твърдението на подс.П. това – агресивното или провокативно поведение да е действителната причина за побоя над пострадалия, респ.убийството, и от тук лично той и останалите четирима подсъдими нямат никакво отношение по случая и затова  не са виновни. На следващо място, нито един от другите подсъдими не сочи в обясненията си, пострадалият Д. да е имал агресивно или провокативно поведение  не само към подс.Х., но и към който и да било от тях. Особено показателни в това отношение са обясненията на подс.М.. Според този подсъдим, пострадалият бил толкова „набит” и „окървавен”, че чак му  дожаляло за човека, пострадалият казвал:” чакайте бе момчета, какво искате от мен”, че пострадалият не реагирал, когато Дидо му нанасял резки удари. Подс.Е.:” не съм чул Д. да казва нещо…Д. беше в много тежко състояние, не можеше да се държи на краката си от побоя,..че оставили Д. да лежи на площадката.”. Подс.М.: „Този човек беше на колене..имаше клекнал човек…..паднал човек на колене..  главата му беше наведена и не му се виждаше лицето..не си спомням Д. да е казвал нещо, ..само го чувах как диша..пострадалият не можеше  да върви”. В подкрепа на твърдението си, че не е участвал в побоя на пострадалия Д. подс.М., се позовава на  съдебномедицинската експертиза за освидетелствуване №534/96г. /т.II, л.45 сл.д./. Тази експертиза извършена на 09.12.1996г. само два дни след извършване на инкриминираното деяние действително, не установява видими белези от упражнено насилие не само по отношение на подс. М., но и по отношение на подсъдимите  Е., М. и П. /по отношение на подс.П. установени повърхностни драскотини на дясна ръка стари, с давност около една седмица/. Но, това експертно заключение установяващо отрицателни факти,  в конкретния случай, при конкретно установената фактическа и правна обстановка въз основа на конкретно събраните доказателства по делото,  само по себе си не е, и не може да бъде основание за категоричен извод, че подсъдимите М., Е. и М. не са взели участие при извършване на инкриминираното деяние,  и в частност, за подс.П., че той няма каквото и да било отношение по случая, респ.,че обвинението и срещу него не е доказано.   Нещо по-вече. В с.з. експертите обясняват, че при нанасяне на силни удари с юмруци е възможно, но не е задължително върху човека нанасящ ударите да се получат травматични увреждания, както и не е задължително върху нападателя при нанасянето на удари с юмруци в носа да се получи зацапвания с кръв.  Все в тази връзка в подкрепа на твърденията си, че инкриминираното деяние е извършено само и единствено от подс.Х., някои от подсъдимите  твърдят, че изпитвали страх от него, че ги е заплашил, че бил „гадно” момченце и много агресивен. В обясненията си на досъдебното производство подс.М. твърди, че в колата след побоя имало едно мълчание от всички, че само Д. с „някакво такова задоволство изля чувствата си в движение на ръцете си като боксиране”, обяснява, че след побоя, когато всички се прибрали до заведението,  подс.Х.  му подал ръката си за довиждане, която била цялата лепкава и в кръв казал му дословно:”Хайде, чао малкия,и ако стане нещо да внимаваш, нали знаеш” и му станало  ясно, че не бива да признават за нанесения побой.Обяснява още, че подс.Х. бил твърд, безчувствен и затова се страхувал от него,защото преди рождения ден на подс.П. го бил видял да пипа с гол пръст нагорещена керамична плочка от газова печка.Подс.Е. обяснява, че имал известни опасения и страхове по отношение на безопасността си, но не дава обяснения от какво или от кого се страхува. Докато подс.М. обяснява,че „С. и Д. не са ми направили лошо впечатление, не знам дали ме е страх от тях”. Подс.И. обяснява на досъдебното производство „Д. е много спокоен, но когато някой му посегне става много избухлив”, а  в хода на съдебното  следствие обяснява: „ Аз по принцип Д. го познавам като много избухлив и агресивен човек….Аз тръгнах след Д., защото го знам, гадно момченце е и е много агресивен… знам, че Дидо е спортувал…. Инстинктът ми показа, че тоя човек ще направи нещо”. Съдът не даде вяра и на тези обяснения на подсъдимите М. и И.,а прие същите като защитна теза.Първо, обясненията на подс.М. по отношение  на подс.Х. относно поведението и държанието му,след извършване на инкриминираното деяние не се потвърждават от останалите подсъдими. На следващо място, никой от подсъдимите  М. и Е. не сочи в обясненията си да е забелязал особености в характера на подс.Х., които да са основание за страх или агресия. Обясненията на подс.И. дадени на досъдебното производство относно подс.Х. и тези в хода на съдебното следствие са противоречиви и поради това самоизключващи се, защото от  „много спокоен” и избухлив, ако някой му посегне, в съдебното следствие под.И. вече категорично твърди, че Х. е много избухлив, много агресивен и „гадно момченце”. На следващо място, няма каквито и да било други убедителни и годни доказателства в подкрепа твърденията на тези подсъдими. Действително, през 2005г.в полицейска справка относно,обявения за общодържавно издирване подс.Х., се посочва, че Х. е физически много здрав, много висок,а по характер изключително агресивен, нагъл и дързък /т.III, л.47 сл.дело/, а в характеристиката изготвена също от полицията по искане на съда през 2013г./ т.VII „а”, л.4434/ не се потвърждават тези характеристични данни, а се посочва само,че до 1996г. за подс.Х. в РПУ-Лозница са постъпвали сигнали за нарушение на обществения ред, съставяни са актове в тази връзка, както и протоколи за предупреждения. Тези полицейски справки обаче, не са и не могат да бъдат доказателство  по см.на НПК за наличие на характерови особености или патологични такива, защото това е предмет на специални знания.На следващо място, само и единствено от една полицейска справка без наличието на обективни данни за това,  без  убедителни доказателства в тази посока, събрани и проверени по установения в НПК ред и начин не може да се приеме, че в конкретният случай,  убийството на пострадалия Д. е било извършено само от подс.Х., а подсъдимите М., Е., М. и И. не са били негови съучастници, не са взели участие  в побоя, само стояли и гледали как подс.Х. го бие, че те искали да го спасят от подс.Х., да му помогнат и от тук, да се приеме, че обвинението срещу тях не е доказано. Но, дори и да се приеме противното,  конкретно установените по делото доказателства, в т.ч. заключенията на СМЕ-зи, и конкретно установената въз основа на тях фактическа обстановка изключват категорично убийството да е извършено само от едно лице,в случая – подс.Д.Х..

       Ето защо, при тази преценка на доказателствата съдът прие  категорично,че в  тежкия побой на пострадалия Д. в резултат, на който е настъпила смъртта му, са участвали петимата подсъдими М., Е., М., И. и Х., че този резултат – смъртта, е последица от задружно осъществените ѝм обективни действия по умъртвяването на пострадалия при общност на умисъла.

      Относно, правната квалификация на извършеното от подсъдимите П., М., Е., М.,И. и Х. деяние.

      Съвкупния анализ на доказателствата и конкретно установена фактическа и правна обстановка  по делото, даде основание на съда да приеме, че смъртта на пострадалия Д. е последица на  задружно осъщественото престъпление от всичките шестима подсъдими-П., М., Е., М., И. и Х.; че с действията си от обективна и субективна страна  подс.П. е осъществил състава на чл.116 т.6, в.в. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, а подсъдимите М., Е., М.,И. и Х. са  осъществили състава на чл.116 т.6, в.в. с чл.20,ал.2 от НК всеки един от тях.

      Подс.П., се явява подбудител и помагач  към извършеното умишлено убийство на пострадалия Д., осъществено от съучастниците му подсъдимите М.,Е.,М.,И. и Х..

      В конкретният случай, действително първоначалното и непосредствено намерение на подсъдимите М., Е., М., И. и Х. е било да причинят на Д. побой, към която цел и намерение ги склонил подс.П..

      Започвайки да бият пострадалия обаче, петимата подсъдими М., Е., М.,И. и Х., които се явяват  изпълнители на убийството, са продължили да го бият и след падането му на земята, допускайки, че може и да го пребият до смърт и са продължили да го бият с явното съзнание, че надхвърлят първоначално намислената цел. Съгласно см.на закона и постоянната съдебна практика за умисъла на дееца при осъществяване на деянието се съди не по твърденията му, а по обективните действия по осъществяването му. В случая, начина, по който са осъществили побоя на пострадалия -  множество, силни удари от близко разстояние с  юмруци и крака по главата и гърдите, основно в главата и лицето, гърдите -жизненоважни части от човешкия организъм, с упражнения натиск върху гърдите, нанесени върху един абсолютно безпомощен човек, поради тежкото му алкохолно повлияване, даде основание на съда да приеме, че подсъдимите М., Е., М.,И. и Х. в конкретният случай, не са искали пряко да умъртвят пострадалия Д., но биейки го по този начин те са допускали, че може да причинят смъртта  му,  съзнавали са ясно възможността  за настъпване смъртта на пострадалия, но въпреки това продължили да го бият отнасяйки се безразлично към този резултат-смъртта на пострадалия, като не са взели в случая, и каквито и да било мерки за предотвратяването му, т.е, от субективна страна, при осъществяване на деянието, в което са обвинени петимата подсъдими са действали при евентуален умисъл.

      Подсъдимият П. както бе посочено горе, безспорно в случая, се явява подбудител и помагач към извършеното умишлено убийство.Подбуждайки другите петима подсъдими да причинят телесни увреждания на пострадалия Д., е действал със съзнанието и представата, че те не само пряко ще изпълнят желанието му да набият пострадалия, но е допускал, че е напълно възможно не само да го набият,а и да го пребият до смърт, да го бият, докато го умъртвят. И това е така,защото безспорно подс.П. не е искал пряко смъртта на пострадалия Д., не е подбудил и подпомогнал останалите подсъдими пряко да умъртвят пострадалия но, той е допускал и ясно е съзнавал, че когато изпрати пет млади момчета,  физически здрави, занимаващи се активно със спорт, като двама от тях - подс.Х. и подс.Е. и със специална спортна подготовка, а третия от тях-подс.И. и със специална полицейска подготовка, наскоро уволнен от полицията,  силно  мотивирани и петимата за изпълнението на всякаква задача, която ѝм постави и  безрезервно предани му, при това всички употребили и алкохол срещу много по-възрастния от тях мъж, за който знаел, че е и много пиян и поради това, без възможност обективно да се защитава или съпротивлява, знаейки, че той ще бъде сам срещу петимата, без възможност  за помощ и отвън, от други хора, поради малките часове на деня, т.е. , при ясно съзнаване  неравностойността на силите, че е напълно възможно не само да го набият, а и да го пребият до смърт, да го бият, докато го умъртвят,  съзнавал е възможността за настъпване на престъпния резултат- смъртта на пострадалия Д. и се отнесъл в случая, безразлично към този резултат, като не е взел  мерки за предотвратяването му, т.е. подсъдимият П. при осъществяване на деянието,в което е обвинен като подбудител и помагач на извършеното от петимата му съучастници убийство е действал при евентуален умисъл.

       Наличието на такива представи и такива психични моменти в съзнанието на подс.П., се обективира и от неговото поведение по време на осъществяване на убийството от останалите подсъдими. Докато петимата нанасяли тези многобройни, силни и жестоки удари на пострадалия, той, подс.П., по чиято поръка и инициатива останалите нападнали и удряли пострадалия, през цялото това време не се намесил да прекрати побоя и намирайки се само на няколко метра от мястото на убийството – в апартамента на сестра си, е изчакал безучастно пострадалият Д. да бъде пребит до смърт и умъртвен по този особено мъчителен за убития и жесток начин.

      Съвкупната преценка при анализа на доказателствата даде основание на съда да приеме, че подс.П. освен, че е подбудил останалите подсъдими да извършат убийството, но и с действията си е улеснил и подпомогнал неговото извършване: той е довел цялата група до апартамента на сестра си с управлявания от него автомобил, той ѝм е посочил къде се намира пострадалия, възложил ѝм е да го настигнат, да го открият нагоре по стълбите и да започнат да го бият, а той самият влязъл при сестра си, за да ѝ попречи да се обади и потърси помощ, за да спаси любовника си от побоя, прераснал в умъртвяването му.

      Конкретният каузален принос на всеки един от подсъдимите за осъществяване на задружното осъществяване на престъплението, първоначално замислено като по-леко за причиняване на телесна повреда на пострадалия, а в процеса на неговото осъществяване прераснало в действия, извършени с представата, че може да последва и смъртта на същия, е без значение за виновността на всеки един, защото умъртвяването на пострадалия е станало възможно след съвместните усилия и действия на всеки един от подсъдимите.В тази връзка, за съизвършителството по чл.20, ал.2 от НК е без значение кой от подсъдимите колко и какви удари е нанасял на пострадалия, и по какъв начин  и с какво средство – с юмруци, с ритници, притискане, блъскане, важното е тази дейност да бъде част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен резултат, при общност на умисъла, като в конкретният случай, всички съучастниците са действали при евентуален умисъл.

      Анализът на заключенията на съдебномедицинските експертизи, даде основание на съда да прие,че до изпадането си в безсъзнание, пострадалият е чувствал силни болки и страдания; в безпомощното си състояние,в което се е намирал, той ясно е разбирал намеренията на подсъдимите и невъзможността си да се защити или отбранява, а многобройността  и силата на ударите като механизъм на умъртвяването на пострадалия, сочат на квалифициращите признаци – особено мъчителен начин за убития и  с особена жестокост.

      Ето защо, по изложените правни изводи и съображения съдът прие категорично за доказано обвинението срещу подсъдимите П., М., Е.,М.,И. и Х.,  за престъпление по чл.116 т.6, в.в. с чл.20,ал.3 и ал.4 от НК за подс.П. и за престъпление по чл.116 т.6, в.в. с чл.20, ал.2 от НК за подсъдимите М., Е., М.,И. и Х.,призна ги ЗА ВИНОВНИ и ги ОСЪДИ  по  този наказателен състав.

      При този анализ на доказателствата и конкретно установените факти и обстоятелства по делото,  при тези правни изводи и съображения изложени горе, съдът прие категорично, за несъстоятелна, необоснована и противоречаща  на доказателствата по делото тезата на представителя на държавното обвинение, за недоказаност на обвинението срещу подсъдимите П., М., Е. и М.; че подсъдимите М., Е. и М. извършили  друго престъпление – злепоставяне по чл.139 НК; за наличие на основания за преквалифициране на извършеното от подс.П. деяние в по - леко такова по чл.128 от НК, в.в. с чл.20,ал.3 и 4 от НК, поради ексцес при съучастниците му  -  подсъдимите И. и Х..

     Право единствено на прокуратурата е, спрямо кой, на какво  правно основание и въз основа на какви доказателства да повдигне  или да не повдигне обвинение; да поддържа, да не поддържа, или да оттегли или  поиска допускане на изменение на обвинението в съдебната фаза на процеса и в кой точно момент да направи това – преди даване ход на съдебното следствие, по време на съдебното следствие или след приключване на съдебното следствие в хода на съдебните прения.В тази връзка, съдът намери за напълно основателно процесуалното възражение на защитниците /в частност, възражението на адв.А./ относно, изтеклата абсолютна давност за наказателно преследване за престъплението по чл.128 от НК и за престъплението по чл.139 от НК, за лишаване на подсъдимите и защитата  от правото ѝм да се подготвят  на практика и по едно ново обвинение, макар и за по-леко престъпление. Но,   когато при обявеното от съда приключване на съдебното следствие и даден ход на съдебните прения, прокурорът заяви, че не поддържа и оттегля обвиненията, пледира за преквалификация на извършеното от някои от подсъдимите деяние в по-леко такова, или друго по-леко деяние, които деяния са с изтекла абсолютна давност за наказателно преследване и депозирано възражение  на защитата в тази връзка, съдът може, но  няма задължение  по искане на прокурора или по искане, на която и да било друга страна в процеса да отмени определението си за обявяване на съдебното следствие за приключено и даване ход на съдебните прения, да възобнови съдебното следствие за да попита съответните подсъдими, дали желаят наказателното производство да се прекрати спрямо тях на основание погасяване на наказателната ѝм отговорност, поради изтичане на предвидената в законност давност или желаят наказателното производство да продължи. Първо, категорично се установява от доказателствата по делото, че обвинението срещу шестимата подсъдими е доказано по несъмнен начин и не са налице основания,респ.липсват доказателства за преквалификация на извършено  от тях деяние в по-леко такова или друго,за който и да било от тях. Второ, ако становището на прокуратурата по това дело е било за наличие на такива основания за някои от подсъдимите, респ. за недоказаност на обвинението срещу всички  подсъдими, то прокуратурата е могла и е била длъжна в случая, съобразно правомощията си да изрази това свое становище по установения в НПК ред и начин още веднага след внасяне на обв.акт в съда през 2006г. или по-късно по време на  първото, по време на второто отначало разглеждане на делото,а не чак сега след осем години при третото отначало разглеждане на делото, и то не преди даване ход на съдебното следствие, не по време на съдебното следствие, а едва след приключването му в хода на съдебните прения при това,  18 години след извършване на самото инкриминирано деяние.Право на подсъдимите е, да дават или да не дават обяснения по обвинението на  прокуратурата срещу тях, право на подсъдимите е, да се защитават както намерят за добре, съобразно презумпцията за невиновност. Но,  право и задължение на съда е,  да взема решенията си по вътрешно убеждение, въз основа на доказателствата и  на закона, съобразно нормата на чл.14 НПК задължителна и за прокуратурата, поради императивния си характер.

     При изграждане на становището си както за авторството на инкриминираното деяние, така и за правната квалификация на същото, съдът кредитира  изцяло за обективни и достоверни заключенията на единичната съдебномедицинска експертиза, тройната съдебномедицинска експертиза и комплексната съдебномедицинска и физическа експертиза. Касае се, за заключения извършени обективно  въз основа на обективни данни намерени и установени при огледа и аутопсията на трупа на пострадалия Д.,извършени компетентно и научнообосновани, в съответствие и въз основа на останалите по делото доказателства и конкретно установени факти и обстоятелства. Всички експерти в с.з. при изслушването ѝм защитиха ясно и обосновано заключенията си по начин не будещ каквото и да било съмнение относно тяхната правилност.Противно на некоректното и превратно тълкуване от страна на адв.Е. на заключението  на комплексната съдебномедицинска и физическа експертиза, вещите лица в с.з., в отговор на поставената  основна задача – проверка обясненията на подсъдимите дадени на ДП във връзка с установяване механизма на настъпване на смъртта и възможно ли е в него да са участвали повече от едно, две, три, четири или пет лица,  категорично защитиха заключението си, като подчертаха, че тяхното заключение е абсолютно еднопосочно със заключенията на единичната и тройна съдебномедицински експертизи.И затова, тези  три експертни заключения, в хода на анализа на целия доказателствен материал по делото, преценени по отделно и в съвкупност, преценени по отделно и в съвкупност с останалите доказателства, в т.ч. с обясненията на самите подсъдими и показанията на св.М.С. потвърждават по несъмнен начин становището на съда, че именно петимата подсъдими М.,Е., М.,И. и Х. със задружните си обективни действия по механизъм и начин установен от експертите са осъществили  умъртвяването на пострадалия Д.. Некоректността в случая на защитата, се установява  и от факта, че при изслушването на вещите лица в с.з., вещото лице доц.д-р по физика  В.  не е заявявал както се твърди, че ако ги нямало обясненията на подсъдимите, „той просто експертиза не би могъл да направи”, видно от изготвения съдебен протокол от проведеното с.з. на 23.04.2014г., л.22 и л.23. при положение,че задачата на експертизата е именно такава-проверка  обясненията на подсъдимите дадени на ДП.

     Съдът кредитира изцяло  и съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране №1/97г. извършена от експерти при НИИКК-МВР, както и допълнителната  съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства извършена от експерти при  БНТЛ на ОД на МВР-Варна №21/25.04.2013г, също извършени обективно и компетентно въз основа на научно изследване на предоставените ѝм обекти.Вещите лица по ДНК експертизата отговориха на всички въпроси поставени от защитата във връзка с начина, по който са получили и са ѝм били предоставени от следствието  обектите на експертизата, съобразно постановлението на следователя от 09.12.1996г. / т.II, л.51 сл.д./ и  съпроводителното писмо на ОСС-Разград от 16.12.1996г. до НИИКК – МВР-София за изпращане на постановлението на следователя и обектите на експертизата / т. II, л.711/, отговора на НИИКК-МВР-София до друг състав на съда / т. II,л.710/, и съобразно установената практика към оня момент за изпращане и приемане в института обектите на извършваните експертизи; и защитиха становището си изложено в експертизата  точно, ясно и обосновано,  също по начин /както и другите експерти/ не будещ каквото и да било съмнение за неговата правилност. В тази връзка, неоснователно и  некоректно се явява  възражението на  адв.Е. за оспорване на експертното заключение като способ на доказване в наказателното производството, защото според него първата пратка била пристигнала без веществените доказателства, позовавайки се голословно само и единствено на обстоятелството, че при приемане на документите за назначената експертиза в деловодството на  научния институт е посочено „няма обекти” /т.II,л.711/, при безспорно установената тогава практика, с оглед на сигурност при транспортирането,обектите на експертизите да се предават от упълномощено за това лице на ръка в лабораторията/т.II,л.710/, че не ставало ясно какво става с тези доказателства, кои ги изпратил, къде ги изпратил, „ той ли / не визира точно кой/ допълнително капва нещо по тях”, и поради това можело   „само да гадаем”. Това възражение на защитата сочи и на едно превратно тълкуване не само на обясненията на вещите лица по този въпрос, но и на представените писмени доказателства. По същия начин, същият защитник оспорва и  съдебно химическата експертиза като средство за доказване, изготвено от инж.-химик Н.В., която не се яви в съда по обективни причини и поради липса на съгласие от страна на защитата,заключението не беше прочетено, а приобщено към доказателствения материал по делото само по реда на чл.283 НПК. Действително,видно от изготвения протокол №741 на експертното заключение /т.II,л.5 сл.д./,вещото лице  е допуснало технически неточности при оформяне на протокола – изследването  е извършено и съставен протокола на 10.12.96г. три дни след убийството/ ,  а  обектите на експертизата – кръв и урина били иззети на 18.11.1996г. от д-р П., при безспорно установения обективен факт по делото, че аутопсията в случая, е извършена от д-р М. и с постановление на следователя от 09.12.1996г. /т.II, л.6 сл.д./ обектите на експертизата са били изпратени на вещото лице В., и поради това, и това възражение на адв.Е. се явява явно голословно и не коректно.Но, и без това заключение  тежката степен на алкохолно повлияване на пострадалия Д. към момента на извършване на деянието е също безспорно установен и доказан по делото факт, въз основа на свидетелските показания,  на обясненията на всички подсъдими, в т.ч. и въз основа на обясненията на самия подс.И., чийто защитник е адв.Е. и въз основа на всички заключенията на всички съдебномедицински експертизи, защото пияното състояние, респ.степента на алкохолно повлияване може да се доказва и установява  с всички допустими по НПК доказателствени средства, в т.ч. и само с гласни  такива.

      Съдът даде вяра и на показанията на разпитаните по делото свидетели.При преценката ѝм по отделно и в съвкупност с останалите по делото доказателства, съдът намери свидетелските показания за логични, последователни и взаимно допълващи се. В т.ч., съдът даде вяра и на показанията на св.Б.Т. и св.М.С. и намери възражението на адв.Е. за недоказаност на обвинението, респ., че „доказателства по делото, такива просто липсват” позовавайки се изрично и на техните показания, за неоснователно.Относно,св.Б.Т..С показанията на  този свидетел дадени на досъдебното производство, се установява косвено  присъствието на подсъдимите на местопрестъплението. Този свидетел обяснява, че бил пийнал порядъчно,когато си легнал и се събудил от  шум,глъчка, женски глас, караница, като чели някого гонеха и от силния лай на кучето му.Събудил се, вече нямало шумове, погледнал през балкона  лицето на блока, нищо не видял, часът бил 03,15, легнал си, отново заспал, но полицията след малко го събудила. След прочитане на показанията му, този свидетел не ги потвърди изцяло, но потвърди подписа си върху протокола за разпит при предявяването му.Освен това, в  протокола за разпит изрично е посочено, че той е продиктувал показанията си, прочел ги е, заявил, че правилно са записани и едва тогава се е подписал. На разпита на ДП този свидетел не обяснява,че по фанелката му имало кръв от прасе, защото  вечерта  преди да си легне бил ходил да коли прасе, че полицаите го обвинили, че той е извършил убийството, но не му иззели фанелката и експертиза не му била правена, това той казва едва сега след 18 години  като същевременно заявява,че преди 20 години не си спомня точно какво е станало. Съдът даде вяра на показанията му дадени на ДП, не само защото този свидетел потвърди подписа си върху протокола за разпит, но и защото показанията му съвпадат и взаимно се допълват с тези на св. св.М.С. и другите факти по делото.Дори и да се приеме за вярно това,което твърди пред съда този свидетел за фанелката си и обвинението на полицаите, по делото категорично е установено от доказателствата, че този свидетел няма каквото и да било отношение  към станалото убийство.И сега, да се обосновава теза за недоказаност на обвинението, защото фанелката  с кръв на този свидетел не била изследвана, респ. не била изследвана версията, че убийството на  пострадалия  е могло да бъде извършено от този свидетел, защото той се бил върнал в дома си „долу горе по същото време, много пиян” при липсата  не само на каквито и да било доказателства, но и при липсата на каквато и да било индиция за това, че този свидетел е или вероятно е извършител на  убийството, е меко казано – не сериозно. Но, и без показанията на този свидетел обвинението срещу подсъдимите в случая, е доказано по несъмнен начин от другите доказателства и конкретно установени факти по делото. Съдът кредитира за обективни и достоверни показанията  и св.М.С. дадени на ДП и пред съда.С показанията на тази свидетелка, косвено се установява и потвърждава  не само факта на присъствието на петимата подсъдими М., Е., М.,И. и Х. на местопрестъплението, но и се потвърждава и механизма на причинените травматични увреждания на пострадалия Д. довели до смъртта му, установен от СМЕ-зи. Свидетелката се стреснала и събудила, защото  чула шум приличащ на блъскане, като в асансьор или стена, после чула  по ясен, но не силен мъжки глас да казва „остави го тук”, после чула пак мъжки глас да казва по-глухо „ша го убия” и пак се чуло предишното блъскане, след това чула нещо като „туп”. След това свидетелката отворила вратата на апартамента си, видяла кръв на площадката, излязла малко напред и видяла на площадката между трети и втори етаж мъж да лежи по очи и се обадила на тел.166. Прочетени пред съда, свидетелката потвърждава показанията си и обяснява:” чуваха се хора, които тичаха нагоре или надолу по стълбището на входа….не мога да кажа на колко души съм чула гласовете”. Според защитника на  подс.И. с тези показания на тази свидетелка, се потвърждавала  неговата теза и тази на подзащитния му С.И., че именно подс.И. бил казал  на подс.Х. за  пострадалия „Остави го”, а  подс.Х. е бил този, който казал за пострадалия „Ще го убия” и поради това, следвало да бъде  постановена оправдателна присъда.Теза, приета за несъстоятелна и голословна  не само от съда, но и  на практика от служ.защитник на подс.Х. – адв.Ал.М., който опроверга казаното от  защитника на подс.И. - адв.Е.. И това е така, защото първо, при разпита ѝ на ДП св.М.С.  сочи само,че е чула мъжки глас на два пъти,а не да е чула  различен мъжки глас на два пъти, като категорично заявява пред съда, че не може да каже на колко души е чула гласовете, на следващо място,обективно, няма как тази свидетелка да е чула нещо по-вече от това, което е казала на разследването, респ.,няма как и обективно, да възприеме да ли това са различни мъжки гласове на двама различни мъже, или са гласове на един и същ мъж, а още по-малко да съзнава или да може да различи на кой точно са, при конкретните обстоятелства – късно през нощта, в малките часове на деня, стресната и събудена в съня си, и поради тази причина принудена да стане, да излезе в коридора на жилището си и зад входната врата отвътре, да възприема и чува случващото се на стълбището в жилищния вход.Ето защо, с тези показания пряко, не се доказва и не може да се докаже, че убийството на пострадалия Д. е извършено,само от подс.Х., както и не се доказва и не може да се докаже, че подс.И. не е участвал в убийството, но и с тези показания косвено, обсъдени по отделно и в съвкупност с целия доказателствен материал по делото съдът достигна до единствения в случая, възможен и логичен извод, че в умъртвяването на пострадалия Д. са взели участие и петимата подсъдими, респ., че обвинението  срещу шестимата подсъдими е доказано по несъмнен начин.

     Съдът не прие за основателно, а за голословно и следващото възражението  за това, че нямало доказателства,защото на първо място нямало огледен протокол.       По същество, с това възражение се оспорва законосъобразността на извършения оглед на местопроизшествието като способ на доказване, и в тази връзка, защитникът се позовава на показанията на св.Р.М., дадени пред съда. Съгласно см.на закона  протоколът цели да закрепи в писмен вид състоянието на мястото на престъплението във вида, в който е то към извършването на деянието, а с поемните лица  присъстващи  по време на извършване на огледа, се цели да се осигури и удостовери законосъобразността на  действията по извършването му.Този свидетел е бил поемно лице при извършения оглед на местопроизшествието /т.I, л.3 сл.д./, разпитан в качеството на свидетел на ДП /т.III, л. 53 сл.д./, а второто поемно лице- Велико Дянков, е починало/ т.III, л.52 сл.д./. Съдът прие категорично, че огледът на местопроизшествието е бил извършен законосъобразно,съобразно установения в НПК ред и начин,  даде вяра на показанията  на този свидетел дадени на ДП,прочетени по реда на чл.281,ал.4, в.в. с ал.1, т.1 и т.2 НПК  свидетелят на практика потвърди казаното от него на ДП, когато му е „било по-прясно” както самия свидетел заяви, защото не си спомня „някои неща”, на следващо място, след предявяване на протокола за оглед и фотоалбума като неразделна част от него, свидетелят потвърди подписа си върху него, не го оспори и заяви „всичко друго отговаря”, а по фотоалбума потвърди и първоначално позата,в която е видял трупа на пострадалия.   Така,че при категорично потвърден подпис върху огледния протокол и изрично изявление – „всичко друго отговаря”, при изявлението на свидетеля, че не всичко може да си   спомни и това, напълно  обективно именно поради изминалия  дълъг период от време,  период през който другото вещо лице вече не е между живите, всички възражения на защитата в тази посока не само,че са неоснователни и голословни, но и за пореден път  се явяват некоректни, с оглед твърдението по същество, че отразеното в огледния протокол не отговоря на истината и използваната,в тази връзка квалификация „волни  съчинения”. Тези възражения на защитата категорично се опровергават не само от показанията на поемното лице св.Р.М., но и от факта на  действително намереното и установено при огледа на местопроизшествието и описано в протокола,  в т.ч. – трупа на пострадалия Д. -  обективен факт от реалната действителност, а не „волни съчинения”.

      Несъстоятелно се явява и възражението на защитата, като противоречящо на безспорно установените факти по делото позовавайки се на едно несъответствие  относно точното време на получаване в полицията на съобщението за станалото престъпление, като в съобщението  било отразено, че около 03.00ч. е бил намерен трупа на Д., а в огледния протокол било отразено, че съобщението било получено в 03.20ч. /т.I,л.2 и 3 сл.д./, а огледът е започнал в 03.35ч. с голословното твърдение, че в интервала от 03.00ч. и 03.20 ч. подсъдимите ги е нямало там. Първо, безспорно установен и доказан факт по делото, че след 02.00ч. подс.П. е получил информация от св.Б.Б. за скандала между сестра му и пострадалия Д., второ, безспорно установен факт, че  подс.П. и другите подсъдими са тръгнали към апартамента на Ст.П. преди  02,53ч., защото точно тогава по телефона същата е била предупредена за тръгването на групата от Ив.П., на следващо място, ноторно известен факт е, че разстоянието от заведението „Куинс клуб” до бл.”Млади семейства-2”, както и от полицията до същия блок не е голямо както и, че пътят до там е в права посока по главната улица на града,   на следващо място, безспорно се установява от показанията на св.Б.Т., че точно в 03.15ч. подсъдимите вече са били на местопроизшествието както и от показанията на св.М.С., безспорно се установява също,  от СМЕ-зи, че извършеното престъпление в случая, е бил  един много бърз динамичен процес,смъртта е настъпила сравнително бързо в рамките на минути към момента на побоя или веднага след него, което означава, че подсъдимите са действали много бързо обстоятелство, което се установява и от обясненията на самите подсъдими – тръгнали веднага, всички, организирано в „акция”, вървели след подс.П., по стълбището се изкачили на бегом, един след друг, както и веднага след извършване на деянието по указание на подс.П. бързо са напуснали местопроизшествието / обясненията на подс.И./, и най-сетне, установено е видно от посоченото в протокола за оглед, че огледът на местопроизшествието е започнал в 03,35ч. Противно на твърдяното от защитата посочения час в огледния протокол 03,20ч. не е часа, в който е получено съобщението в полицията за намерения труп на пострадалия, а е часът, в който дежурният офицер м-р Вл.А. е съобщил на дежурния следовател, че има намерен труп на мъж и следва да бъде извършен оглед на местопроизшествието.  При така установените конкретни факти, при съвкупната ѝм преценка с целия доказателствен материал съдът прие, че сочения от защитата интервал от време в случая, е напълно достатъчен за извършване от подсъдимите на деянието, в което са обвинени, респ. прие твърдението на защитата в тази  посока за опровергано по категоричен начин. А техническото не отразяване на точния час, в който е било получено съобщението в полицията за станалото престъпление, се обяснява в случая с факта, че полицията е била уведомена освен от  неизвестно лице по телефона, а и от св.М.С., която обаче видно от показанията ѝ, не може да посочи в колко часа се е събудила от шумовете във входа и в колко часа се е обадила на тел.166. Същественото и важното е, от гледна точка на наказателно-процесуалния закон,  да се извърши незабавно оглед на местопроизшествието като неотложно и първоначално действие по разследването както е и станало в случая,а не точния час на подаденото съобщение за извършеното престъпление,при посочените горе безспорно установени и доказани факти и обстоятелства по делото.

       При горния анализ на доказателствата и конкретно установените факти и обстоятелства по делото съдът прие категорично, че в конкретният случай  не е налице хипотезата на чл.279,ал.4 НПК  на която се позовава  защитата, в частност и служебния защитник на подс.Д.Х.. Действително, обвинението срещу подс.Х. е било повдигнато и предявено задочно и той не е бил разпитван на ДП. Неговото отсъствие обаче, и задочно провеждащият се съдебен процес, не е пречка за разкриване на обективната истина, налице е и становище на апелативната инстанция по този въпрос  съобразено и уважено, от настоящия съдебен състав. На следващо място, /видно от изложеното горе/ правните изводи и съображения на съда  за категорична доказаност на обвинението и срещу шестимата подсъдими, не са изградени само и единствено въз основа на обясненията на подсъдимите прочетени по реда на чл.279,ал.2, в.в. с ал.1, т.4 НПК при условията на чл.277 НПК/стар/,  а са изградени след обстойно изследване на цялата доказателствена съвкупност при анализа и оценката на доказателствата, при който анализ и оценка съдът направи в конкретния случай, единствения  възможен и без противоречив извод, че подсъдимите П., М., Е., М., И. и Х. са автори на престъплението, в което са обвинени. И затова съдът прие категорично, че в случая не е налице и т.н. „уговор” ,на който се позовава защитата и не са налице основания за постановяване на оправдателна присъда не само по отношение на подс.Х., но и по отношение на всички останали подсъдими.

      Относно, възраженията на защитата за допуснати на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните правила и искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора,   които съдът не уважи и отхвърли като неоснователни в с.з. проведено на 23.04.2014г. преди даване ход на съдебното следствие, по следните съображения и правни изводи:

      Относно, възражението за не посочване в диспозитива на обвинителния акт мястото на извършване на деянието. Действително, съгласно см.на закона и постоянната съдебна практика при привличане на едно лице като обвиняем и при изготвяне на обвинителния акт срещу него, се посочват времето, мястото и начина на извършване на престъпното деяние, защото без пълното фактическо и юридическо формулиране на обвинението в съответните стадии на наказателния процес, правото на защита на обвиняемия не е гарантирано в пълен обем, така както НПК изисква.  В конкретният случай,  не посочване в диспозитива на обвинителния акт на мястото на извършване на деянието безспорно е нарушение на процесуалните правила но, не е съществено,  защото  не е довело до нарушаване или ограничаване  правото  на защита на подсъдимите.  Видно от материалите на сл.дело, при повдигане и предявяване на обвинението срещу всички подсъдими разследващият орган е посочил както времето, така и мястото на извършване на деянието. На следващо място, в обстоятелствената част на обвинителния акт при излагане на фактите и обстоятелствата по делото прокурорът също точно и ясно, е описал времето и мястото на извършване на деянието по начин не будещ каквото и да било съмнение. Ето защо,съдът прие, че този чисто технически пропуск не е и не може да се приеме за съществено нарушение на процесуалните правила и не е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, защото в действителност правото на защита на подсъдимите не е било нарушено, те са знаели още от самото начало на разследването срещу тях, че са обвинени за деяние извършено в гр.Разград изрично посочено от прокурора и в обстоятелствената част на обвинителния акт внесен в съда през 2006г. Съдебната практика по този въпрос сочи, че няма техническа грешка или технически пропуск, а ще е налице съществено нарушение на процесуалните правила, когато волята на решаващият орган не е ясно изразена. Конкретният случай не е такъв, защото волята на следователя и волята на прокурора е точно и ясно изразена - повдигане на обвинение за деяние извършено в гр.Разград на 07.12.1996г. Освен това,  при висящността на съдебния процес в продължение на  години, при започнало на два пъти съдебно следствие, при на  два пъти събирани и проверявани доказателствата по делото от други състави на съда, няма как обективно подсъдимите да не са разбрали, че обвинението срещу тях е за престъпление извършено в гр.Разград.

       Относно, възражението за не предявяване материалите на ДП на подсъдимите и наследниците на пострадалия Д.   по указания в НПК ред и начин.

       По този въпрос, противно на възражението на защитата, е налице становище на апелативната инстанция,  по повод отмяна разпореждането на съдията-докладчик  от 25.07.2013г. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. С Решението си от 16.09.2013г. апелативният съд изрично посочва, че въззивната проверка не констатира нарушения по предявяване материалите от досъдебното производство, довели до ограничаване правото на защита на която и да е от страните по делото. Не предявените различни молби от обвиняемите,  писма, съдебни определения или прокурорски постановления – всички те представляват документи, без никакво значение за организиране на защитата, тъй като не представляват източници на доказателства по фактите на обвинението, и приема, че всички материали по делото, относими към доказателствената основа, са били предявени на обвиняемите при спазване на относимите процесуални норми, на разположение са на страните вече седем години, а наследниците на пострадалия конституирани като граждански ищци, участват лично в съдебния процес.

      Касае се, за становище на апелативната инстанция задължително за съда, прието и съобразено от настоящия съдебен състав.

      Относно, възражението  за незаконосъобразно проведени разпити на всички подсъдими,  като се сочат технически несъответствия  в  часовете на повдигнатите и предявени обвинения и  проведените разпити в качеството на обвиняеми, провеждане разпитите на обвиняемите не незабавно след повдигане и предявяване на обвиненията, а много по-късно, провеждане на разпитите в един и същ ден и час.

      Съдът не прие възражението за основателно, независимо от техническите пропуски и несъответствия допуснати от следователя, защото повдигането и предявяването на всички обвинения на всички подсъдими, е било извършено и станало в присъствието и с участието на защитниците ѝм, както и  абсолютно всички проведени разпити с всички подсъдими, в качеството ѝм на обвиняеми е станало в присъствието и с участието на защитниците ѝм. Нещо по-вече, някои от разпитите на обвиняемите са били извършени в присъствието и с участието и на защитниците на другите подсъдими. Ето защо, съдът прие,че  тези технически пропуски или технически несъответствия, не е и не може да бъде съществено нарушение на процесуалните правила, щом като правото ѝм на защита е било осигурено и гарантирано в пълен обем с участието на упълномощените от тях защитници, а за някои от обвиняемите и с повече от един защитник.  А относно възражението, че нито един от разпитите на подсъдимите не бил законен, защото не били извършени съобразно нормата на чл.221 НПК незабавно, това възражение освен, че е неоснователно, но и изцяло голословно и некоректно. По отношение на подсъдимите П., М.,Е. и М.  на два пъти ѝм е било повдигнато и предявено обвинение, както и на два пъти същият ден веднага след повдигане и предявяване на обвинението са били разпитани в качеството на обвиняеми, но в упражняване правото си на защита са заявили, че не желаят да дават обяснения към този момент на разследването, а са пожелали да дадат обяснения  на по-късен етап, както и е станало.  Твърдението на защитника  на подс.И. за незаконен разпит, защото не била спазена разпоредбата на чл.221 НПК също се явява неоснователно, голословно и некоректно, защото   обвинението срещу този подсъдим е било повдигнато и предявено  на 31.01.1997г. задочно, по реда на чл.268, ал.3 НПК с участието на  служебно назначения му защитник адв.Н.Костов /т.I,л.71 сл.д./, като със същото  постановление му е била взета задочно и мярка за неотклонение „задържане под стража”. Този подсъдим е бил издирен и задържан от полицията на  08.04.1997г. и при задържането му от полицейските органи, веднага  същият ден при задържането му подс.И. е бил запознат с постановлението за взетата спрямо него мярка „задържане от стража”, санкционирана по надлежния тогава ред и от прокурор, обстоятелство, удостоверено саморъчно и с подписа на този подсъдим. А самото повдигане и предявяване на обвинението на този подсъдим  лично, респ., запознаването му със задочно повдигнатото му и предявено обвинение, е извършено три дни след задържането му на 11.04.1997г. /т. II, л. 108 сл.д./ с участието на упълномощения от него защитник, като следователят е пристъпил към разпит в качеството на обвиняем веднага, респ.незабавно след като го е запознал с постановлението от 31.01.1997г. за привличането му в качеството на обвиняем.

      Ето защо, съдът прие, че всички разпити на подсъдимите проведени на ДП в качеството ѝм на обвиняеми са напълно законосъобразни, представляват годни доказателствени средства, изготвени точно по установения в НПК ред и начин, при осигуряване и гарантиране правото ѝм на защита в пълен обем.

       Относно,индивидуализацията  на наложеното на подсъдимите наказание.

       При индивидуализацията на наложеното на подсъдимите наказание, съдът съобрази всички обстоятелства от значение за вината и отговорността ѝм, и  наложи същото при хипотезата на чл.55,ал.1, т.1 от НК, по следните съображения:

       Съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието въздигнато от законодателя като такова,  и конкретно извършено от подсъдимите с висока степен на обществена опасност. Съдът отчете и обстоятелството, че по отношение на подсъдимите М., Е., М., И. и Х. извършеното от тях с общите ѝм задружни действия квалифицирано убийство  подбудени и подпомогнати от подс.П., се явява  извършено по отношение на един непознат  за тях човек намиращ се в безпомощно състояние, поради тежката степен на алкохолно повлияване,  без този човек лично да ги е провокирал или предизвикал към това.

      Като смекчаващи вината обстоятелства към момента на извършване на деянието, съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимите, младостта ѝм, обстоятелството, че подсъдимите М., Е., М., И. и Х. са били в действителност безработни, с не добро материално състояние в условията на вече започналата тежка социална и икономическа криза в страната и действителна безработица.Но, като изключително смекчаващо вината обстоятелство и за шестимата подсъдими, съдът отчете изминалият продължителен период от време от момента на извършване на инкриминираното деяние до настоящия момент – 18 години, като вината за това в  конкретният случай не е тяхна, и поради това съдът прие, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко в конкретният случай, и няма да  има оня превантивен и възпитателен ефект, който се цели с налагането на наказанието, съобразно нормата на чл.36 НК при това твърде късно наложено наказание.Затова съдът прецени,   че следва  да бъде наложено наказание под най-ниския предел  на предвиденото в закона по отношение на всеки един от съучастниците – съизвършители, помагач и подбудител. То следва да бъде еднакво по размер за всички подсъдими  в конкретния случай, защото с оглед на  установената причина  за  смъртта и   механизъм    на причиняването ѝ от сумарно получените удари по главата, лицето и гърдите, не може да се прецизира тежестта или времето на нанасянето на отделните удари, респ. не може да се установи кой  от   съизвършителите точно колко и какви удари е нанесъл, и в кои части на тялото. Подбудителят и помагачът макар и да не е участвал пряко в причиняването на смъртта  на пострадалия следва да понесе същото по размер наказание.

      Ето защо, съдът прие, че едно наказание   ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, за СРОК от ШЕСТ ГОДИНИ за ВСЕКИ един от подсъдимите ще бъде напълно справедливо, съответно както на обществената опасност на самото деяние, така и на личната обществена опасност на всеки един, което наказание всеки един от тях следва да изтърпи  при първоначален СТРОГ режим, в ЗАТВОР на основание чл.57,ал.1, в.в. с чл.60, ал.1, и в.в. с чл.61, т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

      Относно, гражданските искове.  Съдът отхвърли предявените на основание чл.45 от  ЗЗД граждански искове на  П.Д.Д. като правоприемник на родителите си - Д.Д.М. и К.П.М., наследници на  пострадалия Д. Д. за неимуществени вреди, с общ размер от 50 000 лв. като погасени по ДАВНОСТ, по следните съображения.

     Подсъдимите П., М.,Е.,М.,И. и Х. са извършили  деянието довело до смъртта на пострадалия Д.  на 07.12.1996г., към който момент е било и установено авторството ѝм.  Пет годишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД за предявяване на гражданските искове за неимуществени вреди от наследниците на пострадалия срещу подсъдимите, е започнал да тече от 07.12.1996г.,когато вземането ѝм е станало изискуемо - чл.114 ЗЗД и е изтекъл на  07.12.2001г. по време на досъдебната фаза на наказателния процес. Гражданските искове на наследниците на пострадалия Д.- родителите му Д. и К. М. за неимуществени вреди срещу подсъдимите е бил предявен едва на 14.03.2006г. пред съда по време на първоначалното внасяне на обв.акт  срещу подсъдимите  - /н.о.х.д.533/2005г., л.125/, и е бил приет за съвместно разглеждане в наказателния процес при второто внасяне на обв.акт срещу подсъдимите по настоящото н.о.х.д.№436/2006г.  в с.з. проведено на  28.12.2006г. /т.I, л.244,л.247/ от друг състав на съда.

     В с.з. проведено на 06.04.2012г. / т.V,л.3587,3588/ от друг състав на съда П.Д.Д. е бил конституиран като граждански ищец – наследник на починалата К.П.М..

     В с.з. проведено на 23.04.2014г./т.VIII, л.4758,л.4767/ настоящият съдебен състав конституира П.Д.Д. като граждански ищец-наследник на починалия Д.Д.М. и допусна поисканото изменение на гражданските искове като увеличи същите, с общ размер от 30 000 лв. на 50 000 лв.

     След приключване на съдебното следствие в хода на съдебните прения по отношение на гражданските искове, защитата на подсъдимите депозира възражения за изтекла давност.

     При направено от страните възражение за изтекла давност, при решаване на делото по същество, съдът е длъжен да се произнесе по основателността на  това възражение.

     Предявените граждански искове за неимуществени вреди в конкретният случай, се явяват основателни и доказани, при безспорно установената  престъпна дейност на шестимата подсъдими като съучастници и причинната връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пострадалия. Пострадалият Д. е бил лишен от живот по особено мъчителен начин, с особена жестокост.Безспорно гражданските ищци като негови родители са претърпели и са продължили да търпят болки и страдания от загубата на сина ѝм  до края на живота си.Но,в конкретният случай се явяват погасени по давност, защото са били предявени след изтичане на установения по закон пет годишен срок и поради това, възражението на защитата за изтекла давност се явява основателно.

      Гражданските ищци приживе, са изпуснали възможността докато наказателното производство все още се е намирало в досъдебната фаза, преди 07.12.2001г. да предявят гражданските си искове за неимуществени вреди срещу подсъдимите пред гражданския съд по реда на ГПК, за да запазят правата си, тъй като от предявяване на исковата молба ще спре да тече погасителната давност за вземането ѝм, и до приключване на  наказателното производство гражданското дело,следва да бъде спряно.

      На основание чл.189, ал.3 НПК съдът постанови подсъдимите да заплатят в полза на Републиканския бюджет сумата от 319,00 лв., представляваща разноски на ДП, а по сметката на Разградския окръжен съд да заплатят сумата от 4 890,69 лв., представляваща разноски на съдебното производство.

     Съдът постанови подс.П. да заплати по сметката на Разградския окръжен съд и сумата от 930,00лв., представляваща разноски на съдебното производство за тройната съдебномедицинска експертиза, касаеща здравословното му състояние.

      По отношение на веществените доказателства: мъжко шушлеково яке, мъжки обувки и материали съдържащи се в два бели плика с номера №№ 3 и 4, съдът постанови да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

      По изложените съображения РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД постанови Присъдата.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          /Д.В./

                                                 ЧЛЕН-СЪДИЯ:

                                                                          /В.ДИМИТРОВА/

     

ДГ