МОТИВИ към Присъда № 22/16.04.2014г. постановена по НОХД № 191/2012г. по описа на РОС.

Обвинението против подсъдимия К.Г.Т. *** е по чл.330, ал.3 във вр. с ал.2, т.2 във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 12.07.2010г. в гр.Разград е запалил лек автомобил Мерцедес Р 280 ЦДИ с рег.№ В 7775 РВ на значителна стойност- 71 370 лв, собственост на Интершоу Велев ООД гр.Варна, като е имало опасност пожара да се разпростре и върху други машини- леки автомобили, паркирани на същия паркинг, и са последвали значителни вреди на обща стойност 71 370 лв..

На съдебното следствие подс.Т. се възползва от правото си да не дава обяснения, като в дадената му последна дума заявява, че е невинен, не се признава за виновен и моли да бъде оправдан. Защитникът му- адв.К. счита обвинението не е доказано, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин авторството на подзащитния му по отношение на вмененото му инкриминирано деяние. Счита, че обвинението е изгрладено изцяло на база на косвени доказателства, които обаче не водят до единствения възможен и обоснован извод, че подс.Т. е автор на престъплението, в което е обвинен. Ето защо моли съда да постанови присъда, с която да признае подзащитния му за невиновен и го оправдае по така повдигнатото обвинение.

Представитeлят на ОП-Разград поддържа обвинението и го счита за доказано с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Счита, че от анализа на косвените доказателства може да се направи обосновано предположение, че именно подс.Т. е извършил деянието, в което е обвинен. Действително се касае само за косвени доказателства, но всички те обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност водят единствено и само до извода, че подс.Т. умишлено е запалил процесния лек автомобил и следва да носи наказателна отговорност за това. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение и му наложи наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства между минимума и средния размер лишаване от свобода, предвиден в закона, което да изтърпи ефективно.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К.Г.Т. е роден на ***г***. Същият е със средно образование, неженен и не е осъждан.

Св.М. ***2.10.2010г. живеел на семейни начала с В.М.Л. /починала/ в жилище, находящо се на ул.Дунав № 28, бл.5, ап.10. Към този период, същият управлявал лек автомобил Мерцедес Р 280 ЦДИ с рег.№ В 7775 РВ, който по документи бил собственост на Интершоу Велев ООД гр.Варна, но реално бил закупен от свидетеля не по установения ред с договор за покупко-продажба и нотариална заверка. Свидетелят обикновено паркирал автомобила на паркинг, находящ се непосредствено пред входа на блока, в който живеел. На 11.07.2010г. вечерта, автомобилът отново бил паркиран на обичайното си място пред входа на блока. Непосредствено до него, на около метър, бил паркиран л.а.Форксваген Голф с рег.№ РР 8478 АН, собственост на св.С.С., след което били автомобилите, управлявани от св.Ф. /Фолксваген Кади с рег.№ РР 3020 АТ/ и св.П.П. /Форд Турнео с рег.№ СА 4800 ВМ/. Съгласно показанията на св.Я. същият не познава подсъдимия и никога не го е виждал преди делото. Заявява, че няма врагове, бил е приятел със св.Й.П., били са в добри отношения. Впоследствие в повторния разпит от 13.02.2013г. заявява, че “в залата стоят поръчителят и извършителят на моята запалена кола, не мога да го обвиня, тъй като нямам такива доказателства”. Уточнява, че в последните години със св.Й.П. не са били в добри отношения изобщо, тъй като имали неуредени финансови сметки. Според показанията му именно св.Й.П. бил поръчал палежа, тъй като за това му казвали техни общи приятели, но не казва имена. Автомобилът не бил застрахован към него момент.

Около 03.00ч., вече на 12.07.2010г., св.С.С., чиято спалня била на първия етаж на блока и гледала към паркинга, се събудил от миризмата на дим. Погледнал през прозореца и забелязал, че автомобилът, управляван от св.Я. гори, след което незабавно слязъл на паркинга, като първо изместил собствения си автомобил Фолксваген Голф, тъй като се притеснявал, че може да се запали, защото бил с газова уредба. Свидетелят забелязал, че Мерцедес-а гори, като имало дупка на десния прозорец до шофьорската седалка и вътре същите били в пламъци. Обадил се веднага на тел.112, след което започнал да гаси пожара, като носил легени с вода. След второто-третото му слизане с пълни легени, гръмнали прозорците /предното панорамно стъкло и страничните/ и междувременно пристигнал пожарния автомобил, а впоследствие и полицейски такива. От създадената суматоха се събудили и св.Ф., св.П.П., св.Я., които също слезли на паркинга. Първият преместил автомобила си, който бил паркиран трети по ред.

Видно от приложените по делото телефонограма за произшествие и съобщение за произшествие /л.88 и 89 от том 2 на ДП/, съобщението за пожара е получено в 03.16ч., като пожарния автомобил е пристигнал на местопроизшествието в 03.21ч и веднага е започнало гасенето на пожара, като ликвидирането на пожара е приключило в 03.30ч.

Впоследствие в 04.00ч бил извършен оглед на местопроизшествието, при който бил огледан лекия автомобил Мерцедес с рег.№ В 7775 РВ и били описани пораженията върху него и били направени фотоснимки. Тъй като в близост до паркинга били намерени 2 бр.пластмасови бутилки от 0,500 мл от минерална вода “Горна баня”, бил извършен и повторен оглед 07.30ч, при който същите били иззети както веществени доказателства и било констатирано че миришат на бензин според св.М. /”запалителна течност” според отбелязаното в протокола за оглед/. Оглед на опожарения лек автомобил бил извършен и на 12.07.2010г. в 12.00ч, както и на 19.07.2010г., при които подробно били описани намерените поражения върху него и следите на паркинга. Работейки по случая, св.М. като дежурен по произшествие при РПУ-Разград тогава, предприели действия по издирване на извършителя, като задачата на свидетеля била да провери бензиностанциите дали някой не е зареждал бензин в пластмасови туби. В изпълнение на тази задача установили, че на бензиностанция Лукойл, намираща се в близост до КАТ-Разград /РУП-Разград/ същата вечер едно момче е заредило две шишенца от минерална вода с бензи А 98, като обяснило, че щяло да си продухва жигулата. В тази връзка св.Н.Г.- работил в процесната бензиностанция на Лукойл, заявява, че действително на 11.07.2010г. около 23-23.20ч. подс.Г. е отишъл на бензиностанцията с две бутилки от минерална вода от 0,500 мл- едната с етикет “Горна Баня” , а другата без етикет, в които му е напълнил бензин А 98 и му издал фискален бон за сумата от 2.33 лв., в който е отразен и точния час 23.21ч. Обяснението на подсъдимия било, че му трябвало това количество бензин, тъй като щял да си засича колата ВАЗ. На свидетелят не му направил впечатление този факт, понеже подсъдимият и друг път е ходил да пълни бензин в туби и шишета. Познавал го като редовен клиент, който идвал на бензиностанцията с двете си коли- едната БМВ, а другата- ВАЗ. Въпросната вечер бил пристигнал с такси, управлявано от св.К., който също забелязал шишетата, както и това, че подсъдимият освен тях носел и две свещи за автомобил, употребявани, за които обяснил, че щял да си прави експеримент с тях, да им слага дивтунги. И двамата свидетели- Г. и К., са описали при първоначалните си разпити по ДП от 12.07.2010г. и впоследствие разпознали подсъдимия. След като напълнил бутилките с бензин, подсъдимият се качил отново в таксито и заявил да го откара до бл.Росица /блока, в който живеел подсъдимия заедно с баща си- Г.Т.Г./, където именно го оставил св.К. около 23.30ч. От дадените описания от св.Н.Г., св.М. разпознал подсъдимия, поради което заедно с колегите си отишъл до дома му, находящ се в гр.Разград, ж.к.Лудогорие № 7, ет.3, ап.9 /бивш бл.Росица/, позвънили, отворил бащата на подсъдимия- Г.Т.Г.. Попитали го къде е К., при което баща му отговорил, че е на работа. В тяхно присъствие Г. се обадил по телефона на сина си и разговарял с него, след което казал на полицаите, да отидат в дискотеката да го вземат, където работел- Хайлайфа. Св.М. веднага изпратил друга полицейска кола до дискотека Хайлайф, където обаче казали, че не са го виждали. От този момент телефонът на подсъдимия бил изключен и същият бил обявен за издирване с телеграма № 31765/12.07.2010г.

Известно време след 12.07.2010г., отново през м.юли, св.Й.П. се обадил на св.Ц.Х.- работещ в Криминална полиция при РУП-Разград, и му заявил, че имал монтирани камери на жилищната кооперация /Темида/, в която живеел, като една от камерите била насочена към паркинга, където бил паркиран запаления автомобил Мерцедес и да отиде да видят записите. Освен тях при гледане на записите присъствали и свидетелите Б.И.М., Т.П.Т. и А.В.А.. Според показанията на свидетелите П., Т. и А. на записите от процесната вечер около 02.45-03.00ч. се виждало преминаването на мотопед /скутер/ с едно лице покрай кооперация Темида, след което завивал към паркинга, където бил автомобила Мерцедес, бавил се около 5-6 минути, след което тръгвал в обратна посока, след това се виждало ярка светлина от запалването на автомобила, а впоследствие и идването на пожарната кола. Според св.Х. и св.М. на мотопеда били двама души, като единият от тях слизал в района на паркинга. Според свидетелите /с изключение на св.Х./ действията били последователни и ставало дума за един файл и точно за този период, като според четиримата свидетели имало връзка между мотоциклетиста и запалването на пожара. Според св.Х. му били показани три различни файла, като между действията на моториста и запалването на пожара нямало връзка, тъй като имало голяма разлика във времето и според свидетеля няма начин джипът да е запален от мотоциклетиста. Именно поради тази причина св.Х. не иззел процесните записи. Същият твърди, че за това е разговарял с началника си- св.Г.Г., но последния заявява, че не си спомня да е разговарял с Х. за записите.

Съгласно изготвената на 04.08.2010г. химическа експертиза на двата броя пластмасови бутилки с вместимост 0,5 литра с надпис “минерална вода Горна баня”, с термична деформация в областта на горния край, от направения газ-хроматографски анализ на веществените доказателства се установява, че в иззетите обекти не се доказа съвпадение за наличие на обичайните запалителни смеси, заложени в базата данни /бензин, дизелово гориво, диетиловетер, терпентин, разредител АМВ, ксилол, толуол, корисилин, нитроцелулозен разредител/. При разпита си в с.з. вещото лице уточнява, че посочените вещества са бързо летливи, като е нужен около час за да се изпарят, ако не са запазени затворени в херметически съдове, за да могат да се запазят микроследите. В случая бутилките били предадени в полеителенови опаковки, като вещото лице не знае как са съхранявани за времето от 12.07. до 04.08.2010г. и са отишли при нея достатъчно дълго след инцидента.

Съгласно изготвената на 16.08.2010г. пожаро-техническа експертиза се установява, че на база фиксираните следи от от изгаряне на горимите материали и степента на температурна деформация на детайлите в купето на автомобила може с категоричност да се твърди, че огнището на пожара е в зоната на предна дясна седалка и арматурното табло срещу нея. Причината за възникване на пожара е в резултат на внесен отвън огнеизточник. Развитието и разпространението горенето предполага използването на катализатор за предизникване на пожара. Най-вероятно се касае за изливане на леснозапалима или горима течност върху дясна седалка и арматурно табло. Температурата на горене на подобни течности е достатъчна за възпраменяването на горимите материали на обзавеждането на купето и централната конзола. Няма налични данни и обстоятелства, които да предполагат възникването на пожара да е в следствие на късо съединение в електрическата инталация на автомобила. Събраните по делото данни са недостатъчни да се направи извод за опасността пожарът да се разпростре върху съседни имоти. В даденото допълнително заключение от 25.11.2010г. вещото лице заключава, че на база събраните допълнително данни за местонахождението на горящия и съседни на него автомобили, може с категоричност да се твърди, че пожара представлява опасност за намиращите се в близост до него автомобили. Вещото лице е направило този извод на база показателите за критичната плътност на топлинния поток за веществата и материалите и данните за плътността на топлинния поток излъчван от горящ автомобил, в резултат на което може с категоричност да се твърди, че в рамките до 5 минути след възникване и развитие на пожара той ще се прехвърли към съседния автомобил. В разглеждания случай откриването на пожара е на стадий на развитие, пожарът не е обхванал напълно горящия автомобил, което е дало възможност да бъдат преместени намиращите се до него автомобили. За намиращата се в близост жилищна сграда, пожарът не е предствалявал опасност, тъй като тя е изградена от негорими материали. Пожарът не е представлявал пряка опасност за живота на някого, в рамките на обстоятелствата, при които той е открит. В с.з. от 13.02.2013г. вещото лице С. поддържа заключението си.

Съгласно заключението на изготвената на 10.09.2010г. оценъчна автотехническа експертиза, стойността щетите нанесени на л.а.Мерцедес Р 280 ЦДИ с рег.№ В 7775 РВ към датата на възникване на произшествието, възлиза на 71 370 лв. В с.з. от 13.02.2013г. вещото лице поддържа заключението си като допълва, че е дало една средна оценка за причинените щети.

На 13.09.2010г. е изготвена видеотехническа експертиза на видеозапис на компактдиск от охранителните камери монтирани на Първа инвестиционна банка АД гр.Разград, съгласно която записът на компактдиска е заснет на 12.07.2010г. Записът е с ниска разделителна способност. По тази причина не може да се определят кои са лицата, заснети на видеофайла. Няма признаци за изменение на първоначалния запис /монтаж/. От видеозаписа е изготвен фотоалбум с 24 бр.снимки.

На 19.11.2010г. подс.Т. ***, където е бил хоспитализиран в Хирургично отделение с диагноза “Комоцио церебри”. На 22.11.2010г. същият е бил освидетелстван в присъствие на вещото лице д-р Д.В., за което бил съставен и протокол за освидетелстване /оглед на лице/. Съгласно заключението на изготвената на 24.11.2010г. съдебномедицинска експертиза в тази връзка, от прегледа на К.Т. на 22.11.2010г. и проучената в МБАЛ-Разград медицинска документация на негово име се установиха: 1. видими травматични увреждания- охлузване по лицевата повърхност на средната трета на лява подбедрица; 2. белези от претърпени травми: - ръбец с кафеникава пигментация и дължина 10см, косо отгоре/надолу и отвън/навътре върху левия голям гръден мускул, - нехомогенно пигментирани участъци на кожата по вътрешния кант на най-долната частлявата мишница 2/1см, върху дланната ос на показалеца на дясната ръка 2,5/0,8см и в горната трета на лицева и вътрешностранична повърхност на същата мишница с обща площ 20/14см; 3. хоспитализация в Хирургично отделение по повод претърпяна черепно-мозъчна травма на 19.11.2010г. с диагноза: Сътресение на мозъка, без обективно установена отпадна неврологична симптоматика. Описаното охлузване на лявата подбедрица е резултат от тангенциалното действие на тъпоръбест предмет, при което се свлича повърхностния кожен слой и по своя вид отговаря да е с давност 3-4 дена. Нехомогенно пигментираните участъци по горните крайници не са болестни. Те са резултат от регенерацията на кожата вследствие на действие на висока температура, като тяхната давност е повече от 1-2 месеца, без да може да се определи категорично. По отношение на клинично поставената диагноза- Черепно-мозъчна травма. Сътресение на мозъка, в медицинската документация не се намериха видими и рентгенологични данни за травматични увреждания. Не е установен неврологичен дефицит. В условията на стационарното лечение са проведени диагностични и терапевтични процедури по правилата на добрата медицинска практика и към момента на дехоспитализацията Т. е в добро общо състояние. Експертизата счита, че здравословното състояние на К.Т. не възпрепятства нормалното провеждане на наказателното производство. В с.з. вещото лице поддържа така представеното заключение, като относно нехомогенно пигментираните участъци счита, че са от въздействието на висока температура, но не може да се установи дали се касае за суха или влажна температура, тъй като по своя резултат действието на термичния фактор от двата вида води до едни и същи поражения.

По делото е назначнена и изслушана комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, вещите лица по която дават заключение, че подс.К.Т. не се води в регистрите на ДПО-Разград. Не страда от психично заболяване. Състоянието му към момента на изследване /22.11.2010г./ не възпрепятства възможността му да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си. Може да въззприема правилно фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Резултатите от изследването не отчитат нарушения в когнитивните функции. Стойностите за концентрация и устайчивост на вниманието са в норма. Мисловният процес протича с нормална скорост, правилен по структура и съдържание. Без отклонения се осъществяват мисловните процеси на анализ, синтез, обобщение. Кривата на запаметяване е от възходящ тип, по типа на норма, и идентифицираните леки нарушения в краткосрочната памет са пряко свързани с преднамерено поведение на лицето да покаже по-ниски резултати. Интелектуалният потенциал е над средното ниво, с невъзможност да бъде точно определен предвид внезапно настъпила умора на изследваното лице. Касае се за хармонична личност, с висок самокнтрол и екстравертна насоченост на характера. Общителен, инициативен, адаптивен. Не е конфликтен, не се наблюдава абнормно поведение. Честолюбив и своенравен. Не сътрудничи по време на изследването, твърди, че не помни и не знае нищо за себе си. Дава социално желателни отговори, проявява неискреност, преднамерено не отговаря на въпроси, даващи информация за личността. Не се събраха данни за разстройства на паметта, касае се за симулативно поведение.

Според показанията на св.А.А., подс.К.Т. действително работел в дискотека Версус /бивша Хайлайф/, стопанисвана по него време от св.Й.П., като помощен персонал на бара. Въпросната вечер на 11 срещу 12.07.2010г. свидетелят и подсъдимият вечеряли в Китайския ресторант, където били до към 23.00ч., след което св.А. се върнал в клуб Версус, а подс.Т. казал, че ще се прибира при приятелката си. През нощта, вече на 12.07.2010г. между 02-03ч., св.А. потърсил подсъдимия по телефона, но първоначално той не вдигнал, на второто позвъняване вдигнал, но не казал нищо. Видно от представените разпечатки от Космо България Мобайл ЕАД от телефона на св.А. /0879171832/ има три позвънявания на телефона на подсъдимия Т. /0895850950/ като първото е в 02:51:29, второто- 02:57:37ч и третото в 03:24:20ч на 12.07.2010г.

Съгласно представения трудов договор № 70/29.10.2010г. подс.Т. е бил назначен за времето от 01.11.2010г. до 01.02.2010г. като “фермер, смесени култури” в Аргос ЕООД гр.Разград, предствалявано от Й.Й.П.. Според показанията на последния и на св.Е.Е. действително от 01.11.2010г. подсъдимият е започнал да изпълнява задълженията си, като лично св.Е. /началник на базата на фирмата в с.Просторно/ го е карал в с.Просторно в продължение на около месец и където именно на 19.11.2010г. подс.Т. паднал от пикапа, станало му лошо и го закарали в болницата в Разград.

По делото се съдържа и един том класифицирана информация, придобита чрез СРС, тъй като след изчезването на подс.Т. телефоните на приятелката му и на баща му са подслушвани, с цел издирването му. От материалите става ясно, че в периода на отсъствие на подс.Т., св.П. е заплащал пари на М.К.- приятелка и фактическа съжителница на подс.Т.. Относно това обстоятелство св.П. заявява, че познава бащата на подс.Т.- Г.Г. от дълги години, бил е загрижен, тъй като подс.Т. е щял да започва работа при него, а впоследствие и започнал.

В с.з. е начначена и изслушана оценъчна експертиза относно пазарната стойност на трите автомобила, находящи се на паркинга процесната вечер до автомобила на св.Я., която дава заключение, че приемливата пазарна цена към 12.07.2010г. на: - л.а.Фолксваген Голф с рег.№ РР 8478 АН /на св.С.С./ е 1430 лв., - л.а.Фолксваген Кади с рег.№ РР 30-20 АТ /на св.Ф./ е 20 340 лв., - л.а.Форд Турнео с рег.№ СА 4800 ВМ /служебен автомобил управляван от св.П.П./ е 11 270 лв.

При така изложената фактическа обстановка факта на запалване на процесния лек автомобил Мерцедес с рег.№ В 7775 РВ, управляван от св.Я. се установява след анализ на всички събрани и проверени по реда на НПК писмени и гласни доказателства- показанията на свидетелите Я., С., Й. П., П.П., Ф., В.Л., М., Х., Б.М., Т., А., протоколите за оглед на местопроизшествие, пожаро-техническата и оценъчната експретизи. Анализът на тези доказателства досежно този факт сочи, че същите са единни и непротиворечиви и следва да бъдат кредитирани изцяло. Същите сочат, че действително на 12.07.2010г. около 03.00ч. в гр.Разград лекия автомобил Мерцедес Р 280 ЦДИ с рег.№ В 7775 РВ, на значителна стойност 71 370 лв. е бил умишлено запален и припокрива обективните и субективни признаци на състава на престъплението по чл.330, ал.1 от НК, тъй като безспорно се установява, че запалването на автомобила е умишлено и се дължи на външни фактори /изливане на бензин и запалване/, запаленото имущество /автомобил/ е на значителна стойност- 71 370 лв. и причинените щети по него също са на значителна стойност, тъй като реално в резултат на пожара автомобилът не може да се използва по предназначение. С оглед заключението на допълнителната пожаро-техническа експертиза и назначената в с.з. допълнителна оценъчна експертиза, съдът намира, че факта, че е съществувала реална опасност пожарът да се разпростре и върху други автомобили на значителна стойност е недоказан, тъй като с оглед развитието на пожара, своевременната намеса на св.Св.С. и на органите на пожарната, пожарът е бил локализиран, като опасност е имало единствено за спрения най-близо автомобил /този на св.Св.С./, но същият не е на значителна стойност, а и опасността не е реална именно поради своевременната намеса и локализирането на пожара.

Доказателсвата относно другия най-важен факт- авторството на деянието от страна на подс.Т., съдът намира, за недоказан по един безспорен и несъмнен начин. Доказателствата в тази насока- показанията на св.К., св.Г., св.М., протокола за оглед на местопроизшествие, иззетите веществени доказателства- бутилки и химическата експертиза, съдебномедицинската експертиза и извършеното в тази връзка освидетелстване на подсъдимия, са косвени и не доказват по един безспорен начин, че имнно подс.Т. е извършител на деянието. Безспорно се установява, че последния на четири часа преди инкриминирания период /около 11.30ч на 11.07.2010г./ действително е закупил 1 литър бензин в две пластмасови бутилки, носейки и свещи, като след това е бил оставен пред дома му /бл.Росица/ от св.К.. В случая липсват доказателства и не е установено по какъв начин подс.Т. се е придвижил от дома си до паркинга, където е бил паркиран автомобила и респективно какъв е мотивът му за извършване на деянието, тъй като от времето на закупуването на бензина до запалването на автомобила е изминал един продължителен период от време, а от доказателсвата по делото се установява, че подс.Т. не се познава и няма никакви отношения със св.Я., чийто е запаления автомобил. Липсват доказателства подс.Т. да е действал по нечия заповед или да е бил мотивиран по друг начин щото да извърши деянието. В тази връзка събраните със СРС данни, че св.Й.П. за времето на отсъствие на подсъдимия е заплащал пари на приятелката и фактическа съжителница на подс.Т. не се подкрепят от никакви доказателства, че тези пари са давани именно във връзка с палежа. От друга страна от показанията на св.Г.- служител на бензиностанцията се установява, че носените от подс.Т. бутилки, в които е напълнил бензин са били едната с етикет, а другата без етикет, докато според твърденията на прокурора именно иззетите от местопризшествието бутилки са послужили за извършване на деянието, но същите са с етикет, а и с оглед химическата експертиза в тях не се установява наличие на запалителна течност, следователно не може да се приеме за безспорно установено, че именно иззетите веществени доказателства- 2 бр.пластмасови бутилки от минерална вода с етикет “Горна баня” са послужили за извършване на деянието. Установените при освидетлестването и заложени в съдебно-медицинската експертиза белези в резултат от регенерация на кожата вследствие действие на висока температура са с давност повече от 1-2 месеца, а от пожара до освидетелстването са изминали повече от 4 месеца /12.07.2010г.-22.11.2010г./, като липсват други доказателства, които да установяват, че тези увреждания са в резлутат на получени наранявания /изгаряния/ именно по време на пожара, т.е. същите може да са получени и през м.октомври, м.септември, м.август, когато подсъдимия е бил според доказателствата на работа по морето.

Относно показанията на свидетелите Й.П., А., М., Т., Х. досежно записите от камерите, находящи се около дома на първия свидетел, съдът намира същите за достоверни, но неотносими към предмета на доказване, предвид факта, че записите като веществени доказателства не са иззети по съответния ред от органите на досъдебното производство, въпреки, че са съдържали факти, имащи значение за делото. В случая всички свидетели са възприели едни и същи обстоятелства, но дали същите са относими към времето на възникване на пожара и съответно неговия автор, съдът намира, че не може да бъде установено само със свидетелските показания, освен това същите не могат да бъдат ценени тъй като преценката дали се касае за един файл с последователен запис, или няколко отделни допълнително монтирани файла, не може да бъде направен без самите веществени доказателства- записи и се изискват специални знания за това /експертиза/. Проверката на тези доказателства относно тяхната истинност не може да бъде извършена без самите записи. Ето защо съдът намира, че следва да бъдат изключени от доказателствения материал.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Обвинението спрямо подс.Т. не е доказано по един безспорен и несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна. С оглед на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че действително на 12.07.2010г. автомобилът, управляван от св.М.Я. е бил умишлено запален, като деянието припокрива обективните и субективни признаци на състава на престъплението по чл.330, ал.1 от НК, тъй като умишлено е запалено имущество на значителна стойност и причинените по него щети също са на значителна стойност. Деянието е извършено чрез взломяване на предно дясно стъкло и заливане със запалителна или горивна течност на арматурното табло и предна дясна седалка и запалването й, в резултат на което са възпламенени горимите материали на обзавеждането на купето и централната конзола, т.е. деецът е целял именно запалването на автомобила. В случая от обективна страна не може да се приеме, че е съществувала реална опасност за паркирания в близост л.а.Фолксваген Голф, собственост на св.Св.С., още повече за останалите на св.Ф. и св.П.П., тъй като към момента на откриване на пожара от св.Св.С. същият не е бил обхванал изцяло запаления Мерцедес от една страна, от друга своевременно е започнало горенето и локализирането на пожара, а и св.С. е изместил автомобила си последван и от другите свидетели. Опасността за разпространение на пожара трябва да е реална и обективна, а не хипотетична и вероятна. Освен това самият автомобил на св.С. не е на значителна стойност по смисъла на закона, тъй като с оглед заключението на оценъчната експертиза стойността на автомобила е 1430лв., а минималната работна заплата за страната в този период е 240 лв. и стойността на автомобила я надвишава едва 6 пъти. Ето защо съдът намира, че от обективна страна не е налице квалифициращия признак по чл.330, ал.2, т.2 от НК /ако е имало реална опасност пожарът да се разпростре върху имоти, като посочените по-горе/, респективно ал.3 на същия член, тъй като последният е приложим когато са последвали значителни вреди от деяние по предходната ал.2. Следователно деянието от 12.07.2010г. припокрива признаците по основния текст на чл.330, ал.1 от НК.

Извършването на деянието от страна на подс.Т. обаче съдът намира за недоказано и необосновано. Събраните в тази връзка доказателства са единствено и само косвени, като съгласно константната практика на ВКС и ВС когато обвинението се основава на косвени доказателства същите преценени поотделно и в тяхната съвкупност следва да водят до единствения възможен и обоснован извод, че именно подс.Т. е автор на деянието, т.е. необходимо е да има обективна връзка между косвените доказателства и обстоятелствата, които са предмет на доказвзане от една страна, а от друга от съвкупността на тези косвени доказателства да произтича един единствен извод, да се потвърждава една версия, а всички останали да се изключват. В случая това очевидно не е сторено, тъй като събраните косвени доказателства от една страна не са единни и непротиворечиви, а от друга не водят до един единствен извод относно виновността на подсъдимия. Същите почиват на предполжения и догадки, което е недопустимо. С оглед на изложеното съдът намира, че обвинението спрямо подс.Т. е недоказано по несъмнен начин, тъй като не е установено, че деянието е извършено именно от него, т.е. не е доказано авторството, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът го призна за невинен и го оправда по обвинението по чл.330, ал.3 във вр. с ал.2, т.2 във вр. с ал.1 от НК.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

НР